Дял първи въпрос понятие и система на гражданското право. Обективно гражданско право

Установителен иск /УИ/ е този , чиито петитум се ограничава с искането да се реши гр.правен спор със СПН. Спор може да възникне относно всяко гр.право, затова УИ е допустим относно всякакви гр.права или правоотношения, докато предмет на осъдителен иск могат да бъдат само притезания, а на конститутивен иск само потестативни права. Правоотношението предмет на УИ трябва да се твърди или отрича като едно конкретно вече възникнало решение, та дори и с модалитет /срок, условие/. По изключение и факти могат да бъдат предмет на УИ. С УИ може да се предяви цялото право или правоотношение, а може да се предявят и само част от тях. Той има най-широко приложение от гл.точка на правата. Предпоставки за УИ:

1. Трябва да са налице всички процесуални предпоставки;

2. При него интересът е специфичен, защото той ще е налице само ако няма друг път за защита на това материално право, ако има друг път за защита, то няма УИ. В практиката УИ са редки. Интересът при тях се предполага, той е евентуален. Когато бъде оспорен, трябва да се докаже интересът. Интересът при УИ най-добре се разкрива, когато по делото ответника оспорва претендираното от ищеца право или претендира правото, което ищецът отрича. Страни – надлежните страни по УИ са в чл. 97, ал.1. всеки, който има интерес от установяването на действителното правно положение може да предяви УИ. С правото на УИ се ползват и лица, които не са субекти на правоотношението, предмет на УИ, без да имат при това качеството на субституенти. УИ се характеризира спрямо другите искове с най-широк кръг надлежни страни.

1. Положителни – когато ищецът иска да се установи съществуването на едно право;

2. Отрицателни – когато ищецът иска да се установи, че не съществува едно право.

Един и същ правен спор може да даде повод за положителни или отрицателни УИ. Всичко зависи от това коя от двете страни ще вземе инициативата за съдебно решаване на спора. Поеме ли този почин страната, която твърди съществуването на спорното право, нейният иск ще бъде положителен УИ. Предяви ли иск страната, която отрича съществуването на спорното право, ще бъде отрицателен УИ. Понеже са насочени към решаване на същия спор делата по двата иска ще бъдат тъждествени. Да се уважи половината иск, означава да се отхвърли отрицателния или обратното. Има и т.нар УИ за факти: фактите не са право. Тези факти може да са предмет на делото само с УИ и то само в предвидените от закона случаи /чл.97, ал.3 и 4 ГПК/; иск целящ да установи истинност или неистинност на документи; иск за установяване на престъпно обстоятелство; иск за произход – произхода е факт. Легитимирани ответници по чл.97, ал.4: а/ лицето, за което се претендира да е извършило престъпление, респективно неговите наследници, ако то е починало; б/ лицето, на което ще бъде противопоставено, като основание за права или отмяна на изгодно за него решение. УИ за други факти, които законът не е въздигнал изрично в предмет на УИ са недопустими. Важна особеност на всеки УИ е че тяхното предявяване е безсрочно. Макар и да не се погасява сам по давност УИ може да прекъсне погасителна давност относно материалното право, за което е предявен.

С него ищецът иска от съда да установи със СПН, че в негова полза съществува неудовлетворено гр.притезание и да се допусне принудително удовлетворяване на притезанието срещу ответника, т.е. ответника да бъде осъден. Съдържа в себе си един установителен иск плюс изпълнителна сила да съди ответника. Има ли възможност за осъждане, установителен иск е недопустим. Осъдителния иск има СПН. Задачата на ОИ е да отвори вратите на изпълнителния процес. Предмет на ОИ: а/ само изискуеми притезания за определена престация, за др. видове права не може; б/ ако ответника носи отговорност със своя вещ за чужди действия. Само тези права могат да бъдат предмет на ОИ, защото само те могат да бъдат предмет на търсеното с ОИ принудително изпълнение.

Според чл.97, ал.2 ОИ може да се предяви за повтарящи се задължения, макар и тяхната изискуемост да настъпва след постановяване на осъдителното решение. Може да се предяви ОИ за в бъдеще. Интересът от ОИ е предпоставка за неговата допустимост, липсата му налага да се прекрати делото по ОИ. Винаги трябва да има интерес , но самото притезание може да бъде оспорено. В ОИ може да няма оспорване на притезанието, но ако не се изпълнява задължението по това право се поражда интерес от ОИ.

Легитимиран да предяви ОИ по право е само носителя на неудовлетвореното притезание. И процесуален субституент може да предяви ОИ, но ще иска осъждане не в своя полза, а в полза на носителя на притезанието. Надлежния ответник по ОИ е само това лице срещу което се търси принудително изпълнение. Само този, който материално-правно е овластен да получи и на който материално-правно задължение е да даде – само те са надлежни страни по ОИ.

В редица случаи материалното право овластява един от субектите на гр.правоотношение да предизвика с едностранно свое волеизявление промяна в правната сфера на другия субект на правоотношението, която е независима от неговата воля. Тези права се наричат потестативни или преобразуващи. Такива са правото да се развали двустранен договор, да се прекрати брак, трудово правоотношение. Искът, с който се прекратява потестативно право, което може да се упражни само чрез съда, като се иска от него да го потвърди със СПН и да постанови следващата от него промяна на гр.правоотношение между спорещите страни се нарича конститутивен иск /КИ/. Тези потестативни права са изрично посочени в материално-правната норма. Потестативно право е да преобразуваш нещо. Защитата, която се търси с него, включва в себе си защитата която се търси нещо повече – промяна гр.правоотношения между страните по делото. По правило двете страни могат да предизвикат промени по взаимно съгласие, тогава КИ не е необходим, но когато в противоречие с действителното правно положение другата страна не дава съгласие за дължимата правна промяна се прилага КИ. Конститутивното решение удовлетворява потестативното право, едновременно с това го погасява, КИ е средство за принудително осъществяване.

Предмет на КИ могат д абъдат само потестативни права и то такива, които могат да се упражнят съдебно. Тяхното приложно поле е най-ограничено. Всякога, когато ищецът твърди, че в негова полза съществува потестативно право, подлежащо на съдебно осъществяване, е налице интерес от предявения КИ. Надлежни страни са лицето, което претендира, че е носител на потестативното право и лицето, в чиято правна сфера ищецът цели да предизвика промяна. Типични случаи в съдебната практика за КИ са : а/ иск за развод; б/ иск за унищожаване на брак; в/ иск за делба; г/ иск за разваляне на двустранен договор; д/ иск за обявяване на предварителен договор за окончателен; е/ иск за унищожаване на сделка. КИ се издава за нищожни сделки.

За някои потестативни права се изисква съдебно решение за тяхното упражняване /типичен случай - брака/. Разлики между КИ и иска за спорна съдебна администрация – когато има спорна съдебна администрация, съдът решава въпроса по целесъобразност, тук няма потестативно право, съдът трябва да потвърди и когато го потвърди следва трансформация на съществуващите до този момент правоотношения /спорове на кого от съпрузите да се предостави семейното жилище/.

От гледна точка на органа е неговата компетентност да издаде държавен акт, от гледна точка на делото е когато този орган е задължен да го реши. Това е правото и задължението да се издаде държавен акт. Това е компетентността на съдилищата да извършат правораздаване. Това е юрисдикцията на съда. Има различни държавни органи и всички имат своята компетентност, т.е. те трябва да решават дадени въпроси, това е подведомствеността на съда. Трябва да има един орган, който е компетентен да решава даден въпрос, в противен случай ще има стълкновение между институциите. Подведомствеността на съдилищата обхваща гражданските, наказателните и административните дела.

Гражданския процес се интересува от подведомствеността по гражданските дела. Щом има спор за материално гражданско право, то те са в подведомственост на съда. Понятието гражданско дело трябва да се схваща в две насоки: а/ с оглед на компетентността /подведомственост или подсъдност на делото/; б/ с оглед на процедурата за разглеждане на делото. Гражданските, наказателните и административните дела не са подсъдни на едни и същи съдилища и не се разглеждат по един и същ съдопроизводствен ред. Гражданските дела се разглеждат по реда на ГПК, наказателните по реда на НПК, а административните по реда на ЗАП и ДПК.

Съдът преценява, дали делото е граждански спор относно гражданско правоотношение. Съдът сам решава дали едно дело му е подведомствено или не. Ако съдът реши дадено дело, което не му е подведомствено, то решението е недопустимо и ще се обезсили от по-горната инстанция. Подведомствеността на съдилищата по чл. 6 обхваща осъдителните и установителните искове относно граждански права. С Конституцията от 1991 г. се премахнаха всички особени юрисдикции. Не всички спорове обаче се решават от граждански съд, лицата с дипломатически имунитет са извън юрисдикцията на българския съд. Относно подведомствеността съдът следи служебно. По въпросите за подведомствеността съдът винаги се произнася с определение, което подлежи на обжалване по реда на ГПК в седемдневен срок с частна жалба и то не само когато прекрати делото поради липса на подведомственост, но и когато го приеме за разглеждане, докато при другите процесуални предпоставки подлежи на обжалване само определението, с което делото се прекратява. След прекратяване на делото съдът трябва да го препрати за разглеждане на компетентен орган.

Според професор Сталев ако съдът разглежда дело, което не е гражданско, то решението не е нищожно, а е недопустимо. Никой друг орган не може да приеме за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда, даже и да счита че делото му е подведомствено. Подведомствеността е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните – съдът я проверява още преди да връчи препис от исковата молба и следи по свой почин за нейната наличност във всеки момент на делото. При проверката съдът трябва да изхожда от твърдените в исковата молба белези на спорното право.

Подсъдност. Видове

Подсъдността е властта на съда да разгледа и реши граждански правен спор. Подобно на подведомствеността, подсъдността е от гледище на съда компетентността да разгледа така определената група дела, а от гледището на тези дела подсъдността е тяхното подчинение на правосъдната власт на съответния съд. Тези дела са му подсъдни. Подсъдността е производна на подведомствеността и предпоставя властта на съда да разгледа делото. Докато подведомствеността обуславя възникването на правото на иск, подсъдността обуславя неговото надлежно упражняване. Подсъдността може да произтича от разпоредбите на закона и тогава тя е законна (такава е родовата, местната и функционалната подсъдност). Но подсъдността може да бъде предвидена и в договор, тогава тя е договорна. Подсъдността може да се основава на неразпореждане на съда, по силата на което дело, което е подсъдно на един съд, става подсъдно на друг. До това се стига когато окръжния съд изземе дело подсъдно на районния съд. Всеки съд може да извърши валидно процесуално действие само на територията на своя район. Но по делото може да възникне нужда да се призоват лица, живеещи в друг район, или да се съберат доказателства в друг съд. В такъв случай се налага сътрудничество на съда, в чиито район трябва да се извършат процесуални действия.

Родовата (материалната, предметната) подсъдност определя на кой съд като първа инстанция е подсъдно делото. В България има районни, апелативни, окръжни съдилища и ВКС. Правилото е че всеки спор е подсъден на Районния съд като първа инстанция. Те са винаги първоинстанционни съдилища, но има и редица изключения: а) искове за установяване и оспорване на произход – първа инстанция е ОС; б) прекратяване на осиновяването – първа инстанция е ОС; в) поставяне под запрещение и неговата отмяна –г) искове по граждански и търговски дела с цена на иска 10 000 лева - първа инстанция е ОС; д) когато спорът е за вещни права, първа инстанция е РС, независимо от стойността на този вещен иск; е) исковете за екзекватура са подсъдни на СГС. Едно решение на чуждестранен съд за да се изпълни на Българска територия, трябва да се одобри от СГС. Ако РС разглежда дело, което не е в неговата компетентност, то решението му е недопустимо и се обезсилва. Ако дело на РС се разглежда от ОС, то съдебното решение е допустимо. Апелативния съд и ВКС никога не са първоинстанционни. Когато има обективно съединяване на искове и сборът от цената им е над 10 000 лева, то се разглежда от окръжния съд като първа инстанция, а ако е под 10 000 лева всеки един от тях трябва да се разглежда от районния съд като първа инстанция (според Любен Корнезов). Ако има обективно съединяване на искове с различна подсъдност – например за установяване на бащинство и за издръжка – разглежда се от ОС тъй като главният иск е подсъден на ОС, най-напред се установява бащинство а после се присъжда издръжка.

Тя определя на кой конкретен съд е подсъдно едно дело, кой съд има властта да реши един гражданско правен спор. Тя се определя от връзката на делото с териториалния район на съответния съд. Принципът при местната подсъдност е, че е компетентен съдът, в чиито съдебен район е местожителството на ответника /седалището на ЮЛ ответник/.

Когато по делото има няколко ответника, които имат няколко местожителства, респективно седалища, ищецът избира по чие местожителство или местоседалище да предяви иск; з) когато лицето ответник няма местожителство, искът се предявява по местожителство на лицето, което го представлява, а ако няма такова по местожителството на ищеца същото важи за лицето, което няма местожителство в страната. Когато двете страни няма местожителство в страната, искът се предявява в СГС. Когато лицето няма местожителство се призовава в съда чрез ДВ; и) исковете срещу държавни учреждения, държавни предприятия, кооперации и т.н. – предявяват се по седалището им. Когато исковете са срещу държавата, те се предявяват в съда, в чиито район е възникнал спорът. Когато спорът е възникнал извън територията на България между граждани и държавата, компетентен е СРС и СГС.

По принцип подсъдността не може да се променя по съгласие на страните. Изключение от този принцип ГПК допуска те да уговорят различна от законово определената подсъдност и тя се нарича договорна. Този договор е процесуален. Чрез него се дава власт на съда, който не е компетентен, учредява се договорна подсъдност. Договорът важи само между двете страни, не обвързва трети страни. Договорът за подсъдност може да бъде сключен самостоятелно или като клауза на материално-правен договор, но и във втория случай има самостоятелно битие. Недействителността на гражданско-правния договор не пречи да се използва договорената подсъдност. От друга страна гражданско-правния договор може да е действителен, а да са нищожни уговорките за подсъдността.

Изисквания за договорната подсъдност:

1. 
   договорът винаги трябва да е писмен
   
2. 
   само за имуществен спор, тоест оценим в пари. Не може например за иск за развод да се сключи договор за подсъдност
   
3. 
   конкретно да бъде описан предмета на спора
   
4. 
   трябва точно да се определи (индивидуализира) съда
   
5. 
   договорът може да бъде само за местна подсъдност, с изключение на дела, имащи за предмет вещни дела върху недвижим имот.
   

Подведомствеността е процесуална предпоставка, обуславяща надлежното възникване на правото на иск. Подсъдността е процесуална предпоставка, обуславяща надлежното упражняване на правото на иск. Съдът следи служебно и за двете. При подсъдността има изключения: родовата и функционалната подсъдност относно вещни права върху недвижим имот, те са абсолютни процесуални предпоставки. Съдът проверява родовата подсъдност преди да връчи препис от исковата молба. Въпросът за тяхната липса може да бъде повод по-късно за отмяна на решението. Местната подсъдност, с изключение когато се касае за недвижим имот, е относителна процесуална предпоставка. Тоест съдът не следи служебно, ако ответникът по делото не направи възражение в първото заседание по делото. Втората инстанция проверява служебно както функционалната, така и родовата подсъдност на съда, постановил решението.

Последици от нарушаването на подведомствеността и подсъдността:

• 
  при нарушаване на подведомствеността се стига до недопустимо решение
  
• 
  при нарушаване на родовата подсъдност се стига до недопустимо решение
  
• 
  при нарушаване на местната подсъдност, с изключение на вещни права върху недвижим имот, решението е правно релевантно. Спор за подсъдност е допустим само когато подсъдността е отрицателна, но не и положителна, т.е. когато даден съд не иска да разгледа делото. Когато спорът е между РС, се решава от ОС окончателно. Ако има отрицателен спор между ОС, тогава решението се взима от апелативен съд ако ОС са от един регион, ако са от различни спорът се решава от ВКС.
  

За да възникне исков процес не е достатъчно да съществува право на иск. Нужно е то да бъде надлежно упражнено чрез редовно упражняване на иска. За да се предяви иск трябава да се подаде писмена искова молба, съдържанието на която определя съдържанието на иска. Предявяването на иска става с подаването на искова молба направо в съда или по пощата. За да бъде редовна исковата молба, тя трябва да бъде написана на българсик език, да има предписаното от закона съдържание и да бъде скрепена с предвидените от закона приложения. Исковата молба трябва да съдържа: посочване на съда, до който тя се подава; имената и адресите на страните по делото и на техните законни представители или пълномощници, ЕГН на ищеца, номер на телефон и факс; имена адрес, ЕГН на ответника не се посочва; индивидуализиране на спорния предмет, като се посочва основанието и петитума /искането/ на иска.

Основанието на иска обхваща фактите, от които произтича претендираното с исковата молба субективно материално право, а не само спорното право. Трябва да се посочат правопораждащите факти – съдът ще се произнесе по тях. Петитумът – какво се иска от съда /вида на търсената защита/; може да се посочи и правната квалификация на иска. Посочва се и цената на иска, ако е оценим – тя обуславя родовата подсъдност и в зависимост от нея се определя държавната такса. Цената е паричната стойност на оценимото в пари спорно право – цени може да имат само искове относно имуществени права. Цената на иска се проверява от съда в първото по делото заседание. Посочват се и доказателства, в подкрепа на фактите, обвързващи основанието на иска – писмени, гласни, ако се иска назначаване на вещо лице също се посочва. Исковата молба се подписва от ищеца. Заедно с исковата молба трябва да се представят и приложенията по нея /квитанция за платена държавна такса, пълномощно, ако има такова и т.н./; копие или преписи от исковата молба в толкова екземпляри колкото са и ответниците, както и едно копие за съда /оригиналното/. Добре е ако към исковата молба се представят копия от документите, а не оригиналите, особено, когато са от съществено значение. По – добре е да не се посочват имената на свидетелите, защото е възможна психологическа атака срещу тях.

Проверката на редовността на исковата молба се извършва не от състав, а еднолично ат районния съдия или от председателя на ОС, или натоварен от него съдия. Всяко отклонение от чл.98 и 99 прави исковат амолба нередовна, без значение дали се отнася до съдържанието или до приложенията. Ако е налице нередовност на исковата молба тя остава без движение, препис от нея се връчва на ответника. На ищеца се изпраща препис в 7 дневен срок да отстрани недостатъците. Този срок не подлежи на удължаване. Ако указанията, дадени от съда, са неясни няма основание при неизпълненето им делото да бъде прекратено. Ако ищецът не отстрани в 7 дневен срок нередностите исковата молба заедно с приложенията към нея, му се връщат. Ако исковата молба не отговаря на изискванията по чл.98 и 99, съдът се произнася с разпореждане, и ако в 7 дневен срок ищецът не отстрани недостатъците, исковата молба и приложенията му се връщат с второ разпореждане. възможно е нередовността на исковата молба да бъде констатирана в открито съдебно заседание, тогава нередовността на молбата става с определение. Когато не може да се открие ищецът се прави обявление в съда, че ищецът трябав да поправи исковата мола. Ако ищецът погине, наследниците му трябва да бъдат уведомени за недостатъците.

Ако смята, че исковата молба е редовна ищецът може да подаде срещу разпореждането за връщане частна жалба. Проверката за редовността на исковата молба се развива само между ищеца и съда. Ако в дадения му срок ищецът отстрани недостатъците исковата молба се счита за редовно подадена и то с обратна сила.

Правни последици от предявяване на иска – а/ процесуални – от момента на депозиране на исковата молба в съда, делото става висящо. Висящо дело означава започнало и още неприключило исково производство, което може да се развие до нормалния си край – влязло в сила решение по съществото на спора. Висящото дело е пречка да бъде упражнено повторно право на иск по същия спор. Висящото дело поражда отвод за висящ процес. Състоянието на висящото дело стабилизира подсъдността, каквато е била преди иска. Стигне ли висящото дело до връчен препис от исковата молба се откриват редица възможности, които преди това не съществуват: за предявяване на насрещен иск и на установителен иск и т.н.; б/ материално правни – самото предявяване на иска има отражение върху материалното право; правозапазващи – с предявяване на иска се прекъсва давността /погасителна и придобивна/ докато делото е висящо; правоувеличаваща – с предявяване на иска ответника изпада в забава, от този момент започва да тече лихва. Последиците от предявяването на иска предпоставят, че правото на иск съществува и е надлежно упражнено, а когато случая не е такъв, че порока е своевременно поправен.

Предмет на делото.

Предмета на делото е остта, около която се организира и се движи целия исков процес. Определение: това е спорно, материално, субективно право. То се извежда от правното твърдение на ищеца, съдържащо се в исковата молба, съоразно с диспозитивното начало предмета не се определя нито от ответника, нито от съда, а от ищеца.

Ищецът очертава спорното право чрез основанието и петитума на иска. Предмета може да бъде определен като претендирано или отричано от ищеца право, чието правно естество следва от основанието и петитума на иска въз основа на правната норма. Предметът е едно твърдяно право. Даден спор винаги има съответната правна квалификация. Тя е неразривна част от предмета на делото и това е връзката между материалното право и процеса. Ищецът е длъжен да определи правното основание, но не е длъжен да определи правната квалификация, но съдът винаги е длъжен и то още в хода на процеса. В мотивите си съдът посочва правните норми, въз основа на които постановява решението си, т.е. правната квалификация.

Белезите, които индивидуализират субективните права, а с това и предмета на делото, са основанието и петитума. Както множество петитуми при едно и също основание, така и множество основания при един и същ петитум водят до множество предмети – когато собствеността на една вещ се претендира на различни основания /покупка, наследство и т.н./.

Ищецът може да въведе като предмет само част от спорното право, тогава само тази част става предмет на делото, а не цялото материално право. В такъв случай говорим за частичен иск. Има обаче и неделимо право, за което не може да се заведе частичен иск – иск за развод. При установителни искове за факти предмет е само фактът, чието съществуване или несъществуване ищецът цели да установи.

Не са предмет: правоотношения, които обуславят спорното право, насрещните права на ответника, с които той обосновава своите възражения; правоотношението е обект на правна промяна при конститутивен иск.


Въпрос № 64

РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛОТО

а)Съдебни заседания.Първо заседание по делото. Заседание за решаване на делото.

Разглеждането на делото става в открито (публично) заседание, като в него могат да присъстват винаги лица. Чл. 105 (3) по изключение делото може да се гледа при закрити врата. Извършването на процесуалната дейност по време на делото става в устна форма. Това е така, защото често възниква различие между протокола и заявеното в устната форма и възниква въпроса кое е действителното. При противоречие правилното е онова, което е извършено в установената форма и ГПК позволява да се иска поправяне на протокола. Протоколът се съставя под диктовката на съдията, но законът не задължава това да стане по време на разглежданена делото. Воденето на делото става под ръководството на съдията. При това съдията следи за спазването на процедурата и ръководи състезанието. Съдията следи за спазването на реда в съдебната зала и при неспазване може да постанови извеждането на лицето, неспазило реда. Съдията може и да налага глоби до 100 лв.

Първо се гледат делата, по които страните са се явили. При неявяване на страните, делото се оставя за накрая на заседанието за второ четене след другите дела. При второто четене, ако странитене са се явили - съдът проверява дали са надлежно призовани. Ако не е делото се наслочва за следваща дата и се постановява разпореждане на съда за призоваване на неявилите са страни. Ако страната не се е явила, о е надлежно призована, съдът може да гледа делото, но запитва явилата се страна дали може да гледа делото. Разтлеждането на делото преминава през две фази като едната страна има едни задачи, а другата други задачи и функции.

Първо заседание по делото и разтлеждане на делото по същество. Това разграничение е вътрешно противоречиво. Стамболиев - обозначаването на първата фаза като първо заседание е обозначава с числителни редни, а второто с качествената й характеристика,т.е. и в двата случая критерият е различен.

Истинското разграничение трябва да се прави с оглед на функците на тези две фази и те се разграничават на подготвително заседание и заседание по същество.

В ГПК първото заседание е свързано с упражняването на определени процесуални права, които се преклудират с края на първото заседание. То е част от подготвителната фаза. Тук страните са редовно призовани или са се явили, т.е. това може реално да не е първото заседание. Възможно е да се премине от първата фаза към втората и делото да се разгледа в първото заседание и де юре ще има две заседания, а дефекто - едно дело.

В първата фаза - функциятя е да се подготви разглеждането на делото по същество в първото следващо заседание. Подготвителното заседание има още две задачи, които се осъществяват в ъпровото заседание:

1. Да се извърши проверка на правото на иск и неговото валидно упражняване.

2. Да се упражнят редица процесуални права, които по същество не могат да се упражняват и се преклудират.

Въпросите, които се разглеждат в това подготвително заседание, законът ги е уредил в тяхната логическа последователност. Тук трябва да се спазва първо чл. 108 - разрешаване на предварителните въпроси. Това е т.нар. процес относно процеса. Първото нещо, което става в началото на разглеждане на делото. Нарича се така, защото се провелява допустимостта на процеса на татък. Предмет на този процес е правото на иск на ищеца, процесуалната легитимация на ищеца и ответника и надлежното упражняване на правото на иск. Възраженията, които може да бъдат направени, също са част от процеса относно процеса: може да се оспори процесуалната легитимация. Ако процесът относно процеса завърши негативно постановява се определие, с което делото се прекратява. То подлежи на обжалване по чл. 213 с частна жалба по реда на въззивното производство. Ако процесът относно процеса приключи положително - чл. 108 следва да се направи устен доклад. Задача - съдията трябва да даде правна квалификация на спора. Необходимо е защото ищецът не е задължен да я направи и дори да я направи, тя не е задължителна за съда. Втората причина за - правната квалификация предопределя предмета. И ако не се направи точен устен доклад може да тръге в напълно грешна посока. В практиката устният доклад или не се прави, или се прави чисто формално.

След като бъде направен устният доклад всяка от страните получава думата, за да изрази своето становище по иска. В практиката се е утвърдила една нелогична процедура - след устния доклад се дава думата на ищеца, след това на ответника, пак на ищеца. Нелогично е са се дава думата на ищеца - той е казал това, което иска. Ответникът - неговото становище, не е известно на съда, т.е. трябва да му се даде думата и след това на ищеца.

Ищуцът казва “поддържам иска” - не е необходимо даже да се каже. Дава се думата на ответника, който прави две неща:

1. Дава своето стъновище относно фактите, които са заявени от ищеца в исковата молба.

2. Внася нови факти, които ищецът не е внесъл в исковата молба - няма интерес от тях.

По повъд твърденията в исковата молба ответникът може да направи две неща:

1. Да признае някои неща, които отпадат от обсега на доказване;

2. Да отрече други, които водят до необходимост да бъдат доказани.

След това се дава думата на ищеца по повод на твърдените от ответника факти:

1. Признание;

2. Отричане - трябва да бъдат доказани тези факти. Следователно съдът изяснява фактите събрани по спора,т.е. имаме равно отделяне на спорното от безспорното.

След това съдът е длъжен да прикани страните да се спогодят, това е удобен момент. Страните знаят кое се признава и кое не. При сключване на спогодба делото се прекратява с определение и най-лошата спогодба е по-добра от съдебното решение, но спогодбата в Гп-с рядко се среща.

Ако не бъде сключена спогодба страните почват да сочат свои доказателства и да правят доказвени искове. По направения от страните доказателствен иск съдът се произнася с определение и са насрочва следващо съдебно заседание по делото, като заседанието е по същество. Разглеждането на делото протича през две фази:

I-вата фаза - две допълнителни задачи: основанта - да подготви иска (т.е. дали е допустим); и втората - да бъдат упражнени в това заседание по делото процесуалните права, които по-нататък не могат да се упражняват, защото се преклудират. Кои са тези процесуални права:

1) Възражение (отвод) по чл. 92 (4) за несъблюдаване правилата на местната подсъдност - до края на първото заседание по делото (числетелно редно). Това, за което страните са редовни призовани, независимо от това дали са се явили или не. Могат да бъдат упраженени следните процесуални права:

2) възражение за подсъдност;

3) оспорване на цената на иска - в интерес на ответника, тъй като отцената на иска зависи родовата подсъдност;

4) привличане на подпомагаща страна по чл. 145. След края на първото заседание не може да става;

5) предявяване на насрешен иск по чл. 104;

6) предявяване на регресен иск от ответника по чл. 175 (2) срещу подпомагащата страна.

Задачата на заседанието по същество е да бъдат събрани доказателствените материали. Функцията е разкриване на истинността чрез събирането на доказателствения материал и обсъждането му. Събирането е различно от обсъжаденото на доказателствения материал. Събирането започва от момента на предявяване на исковата молба. Ответникът в първото заседание по делото трябва да представи своите писмени доказателства, но основното събиране на доказателствения материал става в заседанието по същество. Събирането в заседанието по същество става със съответните техники и методи, предвидени в ГПК. Това са разпита на свидетели, изслушват се експерти, оглед, освидетелстване. Събирането на доказателствения материал означава извличането на информация от носителя на тази информация, т.е извличането на материал от доказателствените средства.

След събирането на доказателствения материал, но преди неговото обсъждане, съдът е длъжен за втори път да предложи сключването на спогодба, защото страните са приблизително наясно какво може да се очаква от съдебното решение.

1. Време - ако има пледиране на ден ще се гледат по две дела;

2. Казаното отлита, написаното остава.

Срок за произнасяне на съдебното решение - 1 месец. Преди е бил една седмица, но беше инструктивен. Сега 1м. срок пак е инструктивен, тъй като пресрочването не води до процесуални нарушения.

В протокола се записват не повече от 10% от пледоариите. Стамболиев - компромисен вариант. Писмената защита е необходимост, което ще доведе до забраната за пледиране. Страните, когато се стигне до това заседание пледират, като в устните пледоарии и резюлирано представят своите тези и на края на устните заседания предоставят писмената си защита. След този момент не може да се предостави писмената защита - определението е по чл. 186.

Структура на (няма отнапред зададени правила в закона):

- пледоариите

- писмената защита

Две части: увод (уважаеми съдия .... по време на гражданско дело Nо бюха установени следните факти), същинска част, заключение.

Същинска част: 1. По фактическата страна на спора. В тази част първо се започва с това какво е било твърдяно; второ - какви доказателствени средства са били събрани за доказавне на горното; трето - какво може да се смята за доказано на базата на всичко това. В тази част страната обсъжда събрания по делото доказателствен материал. Приключва се фактическата част с внимателно аргументиран извод.

2. по фактическата страна на спора. Страната подвежда онези факти, които приема за доказани и оттам се прави извода за това какво трябва да бъде съдебното решение.

Заключение: Моля уважаемият съд да отхвърли иска поради това, че искът е обоснован, недостоверен. При устните прения пледира първо ищецът, а след това ответникът. Ищецът има право на реплика, а отвенкикът на дуплика. Така се продължава докато счете съдът делото за напълно изяснено. В закона “разяснено” не е така - никой не разяснява на съда делото. Страните - не се конкретизира срокък, пишат в “законов срок”, не го сочат (срокът за произнасяне на съда). Тайно съвещание за постановяване на съдебното решение.

В 30 дневен срок след приключване на устините прения. Инструщтивен срок. При нарушаването на другите срокове е съществено процесуално нарушение - чл. 218 б,в ГПК. Минкова - основание и за въззивно обжалване. Инструктивен срок, нарушението му няма процесуални последици. Определението на съда за приключване ва устните прения е оттегляемо. Съдът е длъжен да вземе предвид всички факти, настъпили до постановяването на решението, тъй като края на устните прения. Ако в периода между опеделението и решението се открият нови доказателства, те могат да се игнорират, но при въззивното обжалване се сочат и се разглеждат от втората инстанция. Следователно решението на първата инстация се отменя. Практиката се ориентира към решение, ако няма съдебно решение, молба от страната, която е открила новите доказателства и съдът да отмени определението. Следователно възобновяват се устните преуния и тези доказателства се релевират в процеса.

Другият случай на отмяна е свързан с изаскването кой трябва да постанови съдебното решение - състава на съда, който е участвал при разглеждането на делото в последното заседание - чл. 187 (1). Принципът на непосредственост при разглеждането на доказателствения материал. Ако се нарущи разпоредбата определението ще се отмени и ще се въозбовнови разглеждането на делото по същество. Решението се взима на тайно съвещание - нямат право да участват други лица, освен състава на съда. Цели се запазване безпристрастието на съда. При първата инстанция - съдията сам съставя решението. При втората и касационната инстанция - изказва се първо младшия съдия, после старшия съдия и накрая председателят на съда. Решението се взима с мнозинство. Трябва да се подпише от всички членове на състава.

ПРОЦЕДУРА ПРИ ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО:

1. Дали съществува право на иск- проверката се извършва за първи път при подаването на исковата молба. На второ място в процеса относно процеса (първата фаза, първото заседание по делото). За трети път в тайното съвещание за постановяване на решението. Може да се установи, че няма такова право или то да е погасено. Ако няма право, съдътняма право да постанови решение и да прекрати делото. Другите въпроси, които се разглеждат преди постановяване на решението и които са от съществена важност:

2. Надлежно упражняване на правото на иск и правото на легитимация (напр. представителят няма представителна власт - основание за отмяна на решението. Може да се приложи чл. 231 ГПК). Ако няма такива - не се постановява решение.

3. Дали всички процесуални действия по разглеждане на делото, които са от съществено значение за постановяване на решението са валидно извършени. Ако не - основание за отмяна, смята се и за въззивното обжалване, тъй като е съществено процесуално нарушение.

4. Решаването на спора по същество, ако съдът е компетентен (т.е. тримата съдии са налице). Съдът пазглежда фактите, обвързани от ищеца и ответника. Използваните доказателства, доколкото доказателствата са достоверни според разбиранията на съдията (т.е. формира се вътрешното убеждение), доколко върху тях може да се направят изводи за твърдените факти, т.е. кои факти са доказателство и кои не. След това съдът подбира ПН, подвежда под нея това, което е достоверно установено и взима рещение. При издирването на ПН съществува затруднение за съдията. Преценява дали се прилага българското или чуждестранното право, обичаят. Дали нормата доказва във времето и пространството материалното правоотношение - предмет на делото.

РЕКВИЗИТИ НА СЪДЕБНОТО РЕШЕНИЕ - чл. 189 (2):

- технически пподробнисти

- диспозитив

- мотиви - фактическите констатациина съда на базата на доказателствения материал. На тяхна база се постановява диспозитивът - логично е да предхожда диспозитивът.

чл. 189г-е - същинската част, диспозитивът на решението. Съдебното решение трябва да се обяви - от значение за настъпването на първата фаза на стабилизацията му - неотменяемостта (чл. 192 (1) ГПК). Обявяването може да стане по два начина:

1. В публично съдебно заседание. Насрочва се сллед взимането на решение. Прочита се решението пред страните. Не се прави в практиката. Практическо значение, тъй като от момента на връчване на съобщението за решението на страните започва да тече срокът за обжалване. Срокът започва да тече по едно и също време, може съобщението за постановяванетона решениетода се връчи по различно време на двете страни - по разчино време започва да тече срока за тях, което нарушаване на равнопоставеността на страните като част от състезателното начало.

2. Вписване на съдебното решение в срочната книга. В съда има две книги: а) азбучник - по номера на делото.

б) Срочна - по дати, след датата, разгледаните същия ден от съответния съд. Дата на обявяване, посочва се в тази книга, след нея решението става публично и не може да се оттегля. Датата на обявяването може да е различна от дадате на решението. Меродавна е датата на обявяването.

Актовете на съда са три групи: разпореждания, определения и решения. Решениета са актове по същество, заразлика от разрешението и опроделенията. С тях приключва делото. Актовете, с които съдът се произнася по повдигнатия пред него същностен спор, в повечето случаи се произнася по същество по повдигнатия материалноправен спор, но не винаги (напр. при касационните разглеждания - решението по процесуален, а не по материален спор). Стози акт делото приключва.

Видове решения:

1. Уважаващи и отхвърлящи иска - значението е свързано с правото на обжалване. При отхвърлящите иска решеня могат да се обжалват от ищеца, а в други случаи само от ответника.

2. Делението е свързано с вида на иска, но не винаги е така. В същност се извършва на базата на вида на правото, установено в решението:

а) Установителни решения - констатират съществуването или несъществуването на дадено право, с което се отхвърля иска като неоснователен. Отнасят се само засилата на присъдено нещо.

б) Осъдителни решения - притезателно право. Отнасят се за силата на присъдено нещо и изпълнителната сила.

в) Конститутивни решения - преобразуващо право, установява се правната промяна. Имат сила на присъдено нещо и конститутивно - преобразуващо действие (променят материални правоотношения).

СТАБИЛИТЕТ НА СЪДЕБНИТЕ РЕШЕНИЯ: Съдебното решение преминава във времето през няколко стерени на стабилизация. Ефектите на съдебното решение настъпват след втората степен на неговата стабилизация. Степените са три:

1) Настъпване с обяваване на решението. Съдът е изчерпил правораздавателната си власт.

2) Необжалваемост, т.е. влизане на решението в сила.

3) Неотменимост. Едно влязло в сила решение може да се отмени по чл. 231, когато и това основание отпадне, стане неприложимо, тогава решението е неотменяемо.

Няма ограничение в броя случаи на обжалване по чл. 231 и връщане във втората инстанция.

б) Спиране и прекратяване на делото

Спирането е временна недопустимост на развитието на висящ процес, т.е. подтиска развитието на процеса за известен период. Забрана да се извършват от съда и страните процесуални действия по делото. Запазват се: извършените процесуални действия, висящността на процеса, възможносттта да се поднови развитието на производството. Спирането на делото настъпва:

1. По силата на закона - осъществяване на предвидения от закона факт - смърт на едната страна, ставането на една от страните недееспособна.

2. По разпореждане на съда - при наличието на предвидените от закона факти, не е нужно преценка на съда, изразена в определението му за спиране на делото.

3. По волята на страните - съвпадащи искания на двете страни да се спре делото, отправени до съда.

Последици от спирането на делото.

1. Невъзможност да се извършват действия, насочени към движение на делото.

2. Спират да текат всички процесуални срокове (законни и съдебни).

3. Всички последици на спряното дело отпадат занапред от деня, когато то бъде възобновено. Възобновяване на делото означава подновяване на процесуалните действия по неговото развитие. Вдигане на временната забрана да се процедира. Възобновяването на делото става с нарочно определение на съда. Почин за възобновяване на делото могат да вземат както страните, така и съдът. Производството започва с това процесуално действие, което следва непосредствено процесуалното действие, след което производството е било спряно. Въз основа на чл. 182 “а” ако в течение на 6 м. спряното дело не се поднови се прекратява.

Прекратяване на делото - пресича възможността да се завърши процеса с решение и заличава с обратна сила извършените до момента процесуалните действия. Отличава се от завършването на делото, общото е, че се слага край на процеса, за разлика от спирането. Основания за прекратяване на делото.

1. Липсва или ненадлежно упражняване на правото на иск.

2. Десезиране на съда (оттегляне, отказ СС).

3. Смърт на страната относно строго лични правоотношения. Сливане на качеставта ищец и ответник в един и същ субект. Невъзобновяване в срок - 6м. Пропущане на срока по чл. 193.

Последици: 1. Заличава се с обратна сила процесуалното правоотношение.

2. Всички процесуални действия се обезсилват.

3. Прекратяване на делото не може да бъде възобновено.

4. Пречи да се формира СПН освен при отказът от иска при съдебната спогодба.