Въпрос № 78 СПОСОБИ ЗА ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ

I. Oт гледна точка на изпълнителния процес, имуществото е съвкупност от оценимо в пари /имуществени/ права на длъжника в ГПК се прогласява принципът на пълната секвестируемост на имуществото на длъжника Това означава:

а/ че за което и да било парично притезание длъжникът отговаря с цялото си имущество, освен ако законът е предвидил ограничена имуществена отговорност.

б/ паричните притезания могат да бъдат удовлетворени чрез посягане върху, което и да било имуществено право на длъжника, освен тези, които са несеквестируеми. Взискателя може да насочи изпълнението си върху всички имуществени права на длъжника, но те трябва да са съразмерни с претенцията на взискателя. Когато исканото от взискателя изпълнение надхвърля тази нужда длъжникът може да предложи да се ограничи изпълнението до един или някои от исканите изпълнителни способи.

За някои парични притезания законът предвижда изключения, като длъжникът отговаря не с цялото си имущество, а с част от него – наследникът, приел имуществото по опис, отговаря само с наследството, а не с личното си имущество. За дълга на длъжника може да се посегне само върху негови имуществени права. Изпълнението се насочва върху правата, които длъжникът притежава към деня на възбраната или запора. Изключение от този принцип са поръчителство, залог, ипотека или чрез мерките за обезпечаване на иска.

По своята правна същност имуществената отговорност /или секвестируемостта/ е явление на процесуалното, а не на материалното право. Тя се състои в задължението на длъжника да понася изпълнителния процес насочен върху имуществото му.

II. Несеквестируемостта е забрана за принудително изпълнение върху определени имуществени права на длъжника. Две са основанията за несеквестируемост:

а/ непрехвърляемост на правото на – тя устоява осребряването му. Непрехвърляемостта може да се дължи на естеството на правото, не неговото предназначение или на законната му забрана за прехвърляне /право на ползване/. Непрехвърляеми, а следователно и несеквестируеми. са имотите:

• 
  публична собственост на държавата и общините;
  

• 
  движимите вещи, необходими за всекидневна употреба на длъжника и неговото семейство, храна и топливо, предмети за упражняване на занятието и необходимия брой работен добитък;
  
• 
  жилището на длъжника, ако то е единствено;
  
• 
  възнаграждение за труд;
  
• 
  вземането за издръжка;
  
• 
  вземането за стипендия;
  
• 
  застрахователна сума за застраховка живот и злополука.
  

Тя е относителна, когато върху несеквестируемото право може да се посегне за да бъдат удовлетворени определени посочени от закона притезания.

Посочената от закона несеквестируемост отпада спрямо редица притезания.

Несеквестируемостта на жилището отпада - съгласно чл. 340:

• 
  притезания обезпечени с ипотека върху несеквестируемия имот;
  
• 
  притезание за издръжка;
  
• 
  притезание за обезщетение поради среда от непозволено увреждане;
  
• 
  притезание за отговорността, удостоверена с актове за начет.
  

1. 
   Запорът е разпореждане на съдия изпълнителя, с което определена движима вещ на длъжника се предназначава за принудително удовлетворяване на взискателя, като се забранява на длъжника да се разпорежда с нея и тя се предава на длъжника или на трето лице за да бъде пазена до нейното предаване. Запорът цели да обезпечи успешния изход на изпълнителния процес, като запази фактическата цялост на запорираната вещ и нейната принадлежност към имуществото на длъжника.
   

• 
  запор чрез опис на владяна от длъжника вещ, посочена от взискателя;
  
• 
  запор чрез описване за запорираната вещ в призовката за доброволно изпълнение.
  

II. Процесуалните последици на запора обхващат:

• 
  правомощие на съдия изпълнителя да управлява и да се разпорежда със запорираната вещ;
  
• 
  задължението на длъжника да не поврежда или унищожава вещта и да не се разпорежда с нея;
  

• 
  когато след запорът вещта бъде оставена на длъжника, той става неин пазач, с произтичащите от това задължения.
  

• 
  запорът лишава длъжника от разпоредителната власт върху запорираната вещ
  
• 
  гражданско правните последици на запора спрямо трети лица се състоят в прогласената от закона недействителност на разпореждането със запорираната вещ, извършена от длъжника в полза на трето лице.
  

1. 
   Това е разпореждане на съдия изпълнителя, с което определено вземане на длъжника се предназначава за принудително удовлетворяване на взискателя, като се забранява на длъжника да се разпорежда с вземането, а на третото задължено лице да плаща на длъжника. Изборът на вземане става от взискателя за да конкретизира вземането взискателя трябва непременно да посочи длъжник на длъжника, т. нар. трето задължено лице.
   
2. 
   Налагането на запор върху вземанията става с две действия:
   

• 
  спрямо длъжника запорът се налага, като се посочи в призовката за доброволно изпълнение, вземането обект на запора.
  
• 
  спрямо трето задължено лице, запорът се налага като му се връчва запорно съобщение, с което се уведомява за наложения запор и му се забранява да плаща на длъжника.
  

а/ Процесуални последици:

а/ те се състоят в правомощието на съдия изпълнителя да възложи вземането на взискателя за събиране или вместо плащане;

б/ в задължението на длъжника да не се разпорежда със запорираното вземане.

3. 
   Гражданските правни последици на запора спрямо страните в изпълнителния процес се състоят:
   

б/ вземането след като получи призовка за доброволно плащане

в/ в овластяване на взискателя да счита за недействителни спрямо себе си, както разпорежданията с вземането, които длъжникът би извършил след запора, така и плащането, което третото задължено лице би направило на длъжника след запорното съобщение.

Гражданско правните последици на запора спрямо трето лице се състоят в недействителността на разпорежданията, които длъжникът е извършил след запор. Разпореждането се смята за извършено след запора, когато е станало след връчване на запорното съобщение на третото задължено лице. Извършеното след запора разпореждане е относително недействително.

4. Правни последици на запора спрямо трето задължено лице / ТЗЛ/

- запорното съобщение легитимира съдия изпълнителя да получи валидно плащане от ТЗЛ;

- запорът лишава длъжника от легитимацията да получи валидно плащане и затова плащането, което ТЗЛ би извършило на длъжника след запора е недействително спрямо взискателя и присъединилите се кредитори. Затова те могат да искат от ТЗЛ повторно плащане.

Недействителни са спрямо взискателя и присъединените кредитори и всички сделки сключени или извършени след запора между длъжника и ТЗЛ, с което се намалява, погасява вземането или пък ТЗЛ се замества от друг длъжник. Запорното съобщение задължава ТЗЛ:

• 
  да пази дължимите от него вещи до предаването им на съдия изпълнителя
  
• 
  да съобщи на съдия изпълнителя в 3 – дневен срок от запорното съобщение данните по чл.391.
  

Съдия изпълнителя/СИ/ насочва ПП, не по рано от 1 седмица и не по-късно от 3 седмици от извършения опис. По писмено искане на страните, ПП на вещи може да се извърши на посочена от тях борса. Предаването на вещта се удостоверява с протокол, подписан от съдия изпълнителя. Получената сума след приспадане на търговската отстъпка в размер на 5 % се привежда по сметка на съдия изпълнителя най-късно на следващия ден. При неизпълнение на това задължение съдия изпълнителя налага запор върху сметката на борсата, в определения размер. Вещите, които подлежат на разваляне и за опазване, на които са необходими значителни разходи се продават не по-късно от 1 седмица от описа им.

Публичната продан се предхожда от обявление. То се изготвя от съдия изпълнителя и се поставя:

а/ на определените за това места, в неговата канцелария и в местната община или кметство.

Обявленията са най-малко една седмица преди ПП. СИ организира и осигурява възможност на желаещите да разгледат вещта. ПП се извършва от СИ в определения от него ден и място оповестено в обявлението. Наддаването продължава от 9 до 12 часа, но може и до края на деня. За участие всеки внася 10 % задатък от оценката на вещта. Взискателя, ако участва в наддаването не внася задатък, ако вземането му надхвърля размера на задатъка. В наддаването не може да участва длъжникът, неговият законен представител, СИ и другите длъжностни лица от неговата канцелария.

Всеки вписва саморъчно срещу подпис цената, която предлага в наддавателния лист. За купувач се обявява този, който е предложил най-високата цена. Обявяването на купувача става от СИ, чрез вписване в наддавателния лист, който се подписва от него. Спазването на тази форма е условие за действителност. Купувачът трябва да плати цената на следващия ден, като се намали задатъка, плащането става чрез внасяне на сумата по сметка на СИ. Купувачът става собственик от деня на постановлението на СИ за възлагане на вещта.

Два белега са характерни за ПП:

1. 
   Тя се ползва с особен стабилитет. Действителността може да се оспорва по исков ред само, ако е нарушена забраната в чл.370, ал.7, или ако купувачът не е внесъл цената.
   
2. 
   Публичната продан прави купувачът собственик даже и длъжникът да не е бил собственик.
   

б/ Когато придобитата чрез ПП вещ, не е принадлежала на длъжника, а е била чужда.

Изпълнението върху недвижим имот се извършва чрез ПП. Проданта е публична, защото неограничен кръг лица се поканват да вземат участие в нея, поканването се прави чрез обявление също като при движимите вещи. Само, че в него трябва да се посочи: собственика на имота, описание на имота, ипотекиран ли е той и за каква сума, цената от която ще започне ПП, както и мястото и деня, в които ще започне и завърши ПП. ПП продължава един месец. През цялото време книжата трябва да се намират в канцеларията на съдия изпълнителя, за да са на разположение на всеки, който се интересува от имота. ПП се извършва в канцеларията на СИ, там се правят наддавателните предложения, там се приключва ПП и се обявява купувачът. ПП се извършва чрез наддаване, което се състои в отправяне на наддавателни предложения. За да е валидно наддавателното предложение трябва да изхожда от лицето, което може да участва/ както и при ПП на дв. Вещи/.

Наддаването може да е лично или чрез представители. Пълномощното за участие в ПП трябва да е писмено, участникът трябва да е внесъл 10 % задатък. Цената предложена в наддавателното предложение трябва да е равна или да е по-висока от 80 % от оценката за да е валидно. НП / наддавателното предложение/ трябва да е вписано в наддавателния лист и подписано от наддавача. СИ е длъжен да обяви за купувач този, който е направил най-високо валидно НП, при равни по размер НП предимство има този, който пръв го е направил. След като внесе цялата сума се обявява за купувач лицето и става собственик на имота. След внасянето на цената следващия етап е възлагането на имота.

Възлагането на имота става от СИ, ако обявеният за купувач внесе дължимата сума. Възлагането има вещно правно действие. То е деривативно основание за придобиване на собствеността. Купувачът става собственик от деня на възлагането, дори и то да е обжалвано. По своето правно естество ПП не е договор за продажба, а едностранен властнически акт на СИ, тук изпълнителния орган, действа като орган на държавната власт, който прехвърля имота на длъжника независимо и въпреки неговата воля. Законът стабилизира ПП, като:

1. 
   Някой от пороците на възлагането се санират, ако задължението за плащане бъде изпълнено от лицето порочно обявено за купувач;
   
2. 
   Укрепват се правата на купувача, след като постановлението за възлагане влезе в сила. Ако възлагането не бъде обжалвано, ПП може да се оспорва само по исков ред и то при два недостатъка:
   

б/ когато имотът е бил възложен, макар че купувачът не е платил цената.

3. 
   ПП не може да се развали поради недостатъци, нито купувачът да иска унищожаването и поради пороци на волята.
   

Усложнения:

ПП е нестанала, когато:

1. 
   Взискателя в 7 дневен срок от съобщението не поиска имотът да му бъде възложен или да се извърши нова ПП, имотът се освобождава от изпълнение и по искане на съдия изпълнителя се заличава вписаната забрана.
   
2. 
   Ако взискателя предпочете да опита нов ПП, той трябва да направи искане за това пред съдия изпълнителя в 7 дневен срок.
   
3. 
   В 7 дневен срок взискателя може да поиска имотът да му бъде възложен в изплащане на вземането при цена 80 % от оценката, като бъде обявен за купувач.
   

Понеже е деривативно основание за придобиване на собственост ПП на чужда вещ не прави купувачът собственик на вещта и не лишава от собственост истинския неин собственик. Спрямо него ПП е недействителна, тя не може да му се противопоставя.

1. 
   Съпружеската общност се третира спрямо личните кредитори на съпрузите, като съсобственост при равни идеални части. Въведеното от закона относително правно състояние е с полезен ефект в три направления.
   

б/ спестява предварителната делба на общите вещи, като условие за принудително изпълнение върху вещите паднали се в дял на съпруга длъжник;

в/ запазва непокътната СО относно всички общи вещи, върху които изпълнение не е насочено;

2. 
   Особености на изпълнението върху вещи СО:
   

б/ когато тази вещ е движима изпълнението се насочва не върху идеалната част на съпруга длъжник, а върху цялата вещ без за това да е нужно съгласието на съпруга недлъжник. Съпругът недлъжник ще има правото на половината от цената, получена при проданта срещу неговата идеална част, част от вещта. Когато вещта е недвижима, изпълнението се насочва върху идеалната част на съпруга длъжник и се подчинява на правилата за изпълнение върху идеалната част от съсобствен недвижим имот.

СИ е длъжен да уведоми съпруга недлъжник едновременно с налагане на запор или възбраната, че върху съответната вещ се насочва изпълнение. Законът дава възможност съпруга недлъжник от свое име да оспорва вземането на взискателя и да обжалва изпълнителните действия на същите основания и по същия ред като съпруга длъжник, макар че съпругът недлъжник притежава в изпълнителния процес правомощие равно на тези на длъжника по изпълнението , той не става такъв и може да участва в наддаването при публичната продан на вещта.

Съпругът недлъжник може да осуети проданта на движимата вещ или на идеалната част от недвижимия имот, ако в едномесечен срок от оценката внесе по сметка на СИ равностойността на съпруга длъжник. До изтичане на този срок движимата вещ не може да бъде изнесена на публична продан. Съпруга недлъжник може да запази вещта като участва в наддаването и наддаде най-висока цена. Внесе ли наддадената цена, вещта ще се възложи на него. Съпруга недлъжник става изключителен собственик на вещта.

Вземания са всички оценими в пари права на длъжника, които не са собственост или други вещни права върху движими или недвижими вещи. Най- честият предмет на изпълнение върху вземания са парични притезания на длъжника към негови длъжници. За да бъде вземането обект на изпълнение не е нужно да е изискуемо. При изпълнение върху вземането законът се отказва от предварителна проверка дали наистина длъжникът има вземане спрямо трето задължено лице. Ако се оспори съществуването или принадлежността на вземането, докато спорът не се реши със СПН, дължимата престация неможе да бъде използвана за удовлетворяване на вземането. Третото задължено лице може да не оспорва вземането и да го издължи доброволно. Най-често се наблюдава доброволно изпълнение от ТЗЛ, когато изпълнението се насочва върху трудовото възнаграждение, върху сума по сметка на длъжника в банката. В този случай възникват два проблема, сумата може да бъдат в съпружеска общност, в такъв случай законът допуска да се насочи към половината от сумата изпълнение за вземания срещу един от съпрузите. Когато има влог се стига до разделяне на влога, половината от него остава в притежание на съпруга недлъжник.

Срещу ТЗЛ, взискателя не разполага с изпълнителен лист, само въз основа на твърдение, че ТЗЛ дължи е изключено да се образува срещу ТЗЛ изпълнителен процес. Такъв може да се образува само въз основа на изпълнителен лист, издаден срещу ТЗЛ. Взискателя може, ако задължението на ТЗЛ е удостоверено с признато от закона изпълнително основание, да се снабди въз основа на него с изпълнителен лист срещу ТЗЛ. Липсва ли такова основание то трябва да бъде създадено по реда на осъдителния исков процес. Взискателя обаче не е носител на запорираното вземане, то принадлежи на длъжника. За да го предяви съдебно взискателя трябва да получи необходимата за това легитимация. Той я получава чрез предаване на вземането или за събиране или вместо плащане. Способът се събира от взискателя, а вземането му се предава от съдия изпълнителя чрез възлагане.

Възлагането на вземането за събиране не създава усложнения, когато взискателят е един, когато взискателите са няколко, вземането се възлага на този, който е започнал изпълнението. Ако той не желае, вземането се възлага на този, който иска възлагането. Полученото от ТЗЛ се използва за удовлетворяване на всички, а не само на взискателя, комуто вземането е възложено.

Възлагането поражда редица последици:

• 
  създава в полза на взискателя правомощие да упражни правото на длъжника от свое име и за негова сметка. Взискателят се легитимира с постановлението на СИ за възлагането.
  
• 
  Взискателя може да извършва действия необходими за осъществяването на правото, но неможе да се разпорежда с него.
  

Присъединяването е встъпване на кредитор с изпълнителен лист във висящ изпълнителен процес, образуван от друг взискател, за да бъде удовлетворен встъпилия кредитор от същия имуществен обект, върху който е насочено изпълнението по висящия изпълнителен процес.

Присъединяването води до множество от взискатели, които търсят удовлетворение, чрез едно и също изпълнително производство, като встъпват в отделни изпълнителни правоотношения с изпълнителния орган. Присъединяването става с писмена молба, към която се прилага изпълнителен лист или удостоверение от СИ, че листът е приложен към друго изпълнително дело. Чрез присъединяването кредиторът иска принудително изпълнение в своя полза, затова присъединяването предпоставя изпълнителен лист. Присъединяването /П/ може да стане след като изпълнителния процес е започнал и не по-късно от изготвяне на определението. Освен по молба е познато и П по право. При него СИ е длъжен служебно да вземе в предвид вземането на присъединения кредитор.

По право се присъединяват:

• 
  държавата за дължимите и данъци и други вземания, щом като техния размер е бил съобщен от СИ до разпределението. Държавата се счита за присъединен кредитор само по публичните вземания, а не по частните. СИ изпраща съобщение на всяка данъчна администрация за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение, а данъчните администрации трябва в 14 дневен срок да даде информация за размера на вземането и да посочи какви са обезпечителните мерки върху имуществото на длъжника.
  
• 
  Кредиторът в чиято полза е допуснато обезпечение на иска чрез запор или възбрана върху обекта на попълнението започнато от друг кредитор.
  
• 
  Ипотекарния, заложният кредитор и кредиторът с прави на задържане, когато изпълнението се насочва върху ипотекираният, заложеният или върху имота относно, който съществува правото на задържане не предпоставя изпълнителен лист.
  

Правното положение на обезпечения кредитор, присъединен по право е по особено. Този кредитор не разполага с изпълнителен лист по време на изпълнението, сумите които му се полагат по разпределение се отделят и временно се запазват от СИ в очакване на изпълнителния лист. Ако кредитора се снабди с такъв запазената сума му се предава, ако искът бъде отхвърлен сумите се разпределят между останалите взискатели или се връща на длъжника, ако те са удовлетворени.

Плащане – всички парични суми, които се плащат от длъжник се внасят по сметки на СИ, тези суми са на длъжника докато не бъдат изплатени на взискателя. Със сумите по сметка се разпорежда СИ, като издава до съответната банка, нареждане за плащане. Когато събраната по делото сума е достатъчна, за да се удовлетворят всички предявени вземания заедно с лихвите по тях и разноските по изпълнението, СИ уточнява сумата и нарежда на съответната банка да извърши плащането. Плащането погасява задължението на длъжника. С плащането СИ изпълнява своето последно задължение по висящия процес. Плащането има двояк погасителен ефект: Материално правен и процесуално правен

Разпределение – предпоставки:

а/ няколко взискателя по същото изпълнително производство;

б/ недостатъчност на сумата постъпила от изпълнението на цялостното удовлетворяване на взискателите.

Разпределението е постановление на СИ, с което той определя кои притезания подлежат на удовлетворение, какъв е редът за удовлетворяване и каква сума се полага за пълно или частично изплащане на всяко едно от тях.

• 
  за да определи кои притезания следва да бъдат включени в разпределението, СИ проверява кои освен взискателя са присъединените кредитори, СИ е длъжен да включи в разпределението тези притезания, които са били предявени до деня на разпределението.
  
• 
  За да определи естеството на отделните притезания, както и реда на привилегированите, СИ взема в предвид чл.136 ЗЗД.
  

Изготвянето на разпределението се предявява от СИ на длъжника и на всички взискатели в канцеларията на СИ в определен ден, за който всички тези лица се призовават. Целта е заинтересованите лица да се запознаят със съдържанието за да могат да обжалват разпределението. Влязлото в сила разпределение служи като основа за плащането на отделните притезания.

1. 
   Движими вещи – принудителното отнемане на движими вещи се прилага за да бъдат осъществени най-различни притезания за предаване на движими вещи. По този ред се осъществяват:
   

б/ притезания произтичащи от облигационни отношения

в/ владелчески притезания.

Без значение е каква е вещта. За да се приложи този способ на изпълнение вещта посочена в изпълнителния лист трябва да се намира в държане на длъжника в деня на предаването. Отнемането и предаването на вещ може да се стане дори и длъжникът да не се яви, но взискателят или негов представител трябва да се яви.

Принудителното отнемане и предаване се състои в лишаване на длъжника от държане на вещта и учредяване на държане на вещта в полза на взискателя. Вещта се отнема от СИ. Изпълнението се приключва с предаване на вещта на взискателя, извършените действия се посочват в съставен от СИ протокол. Когато се предявяват родови вещи, дължимото количество трябва да се отдели от общото количество, когато отделянето изисква специални познания СИ може да си послужи с вещо лице. Предаването на вещта, прави взискателя владелец, ако той е собственик и държател, когато вещта се предава въз основа на притезания.

Ако вещта е загубена, унищожена или негодна за употреба от длъжника се събира равностойността на вещта:

• 
  когато равностойността е посочена в изпълнителния лист, СИ ще премине към опис на вещи на длъжника
  
• 
  когато изпълнителния лист посочва равностойността, съдът издал ИЛ след изслушване на страните я определя въз основа на разпит на свидетели и заключения на вещи лица. Определението на съда подлежи на обжалване като жалбата се разглежда по същество.
  

2. 
   Недвижими вещи – принудителното отнемане и предаване на недвижим имот носи наименованието въвод във владение. За да се приложи въвода трябва да се намира в държане на длъжника. Страните се призовават, но тяхното явяване не е условие за въвод. Въвод се извършва от СИ, като от имота се отстранява длъжника. Взискателя се конституира като владелец чрез официална констатация на СИ, че имотът му е определен. Протоколът за въвод се написва на самото място.
   

• 
  след ВВ / въвод във владение/ взискателя има право на владелческа защита в течение на 6 месеца.
  
• 
  Когато лицето отстранено от владение си възвърне владението, по какъвто и да е начин, стига възвръщането да е самоволно, а да не е станало с държавен акт, СИ по искане на взискателя изважда новонастанилия се, като извършва срещу него нов ВВ без нов изпълнителен лист.
  

Ако в деня на ВВ, СИ завари като владелец такова трето лице, което владее имота отпреди, завеждането на иска, решението, по който се изпълнява, ВВ срещу това трето лице неможе да бъде извършен.

1. 
   Притезание за заместими действия, този способ се прилага за такова действие на длъжника, което може да бъде извършено и от друго лице и пак законния интерес на кредитора да бъде задоволен. Заместимата престация на длъжника трябва да се състои в неговото действие. Притезанието трябва да бъде съдебно установено.
   

2. Незаместими действия – то е незаместимо, когато само чрез него може да бъде удовлетворен законният интерес на взискателя. Ако длъжника откаже да извърши тези действия, СИ налага глоби.

3. Задължения за бездействия – това са задължения да не са върши определено действие от длъжника или да се търпи от длъжника извършването на определено действие от правоимащия. Законният интерес на кредитора ще бъде удовлетворен, само ако лично длъжникът бездейства. Изпълнителният способ се състои в принуждаването на длъжника да се съобразява със задължението за бездействие. Ако длъжникът не спази това задължение се налага глоба. Глобата се налага въз основа на протокол, констатиращ нарушението. Длъжникът може да обжалва наложената глоба.

79. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА на несъстоятелността- понятие, разграничение между несъстоятелност и неплатежоспособност, маса на несъстоятелността- обхват и управление. Органи на несъстоателността: съд, синдик, събрание на кредиторите.

1. Идеята за несъстоятелността възниква в Италия. Във феодална Франция се създава първата кодификация на материята през ХVІІ в. В по нови времена първата съвременна кодификация е във френския Code Commerce – несъстоятелността, регламентирана там отдавна вече не съществува. В България първият режим исторически се създава със създаването на стария ТЗ и съществува в периода на неговото действие от 1989-1951 г. В по-нови времена с Указ 56 от 1989 г. се създава уредба на несъстоятелността, която е много несъвършена и просъществува до 1994, когато е приета част V на ТЗ “Несъстоятелност”. От тогава до сега режимът е в тази част V, като е претърпял 2 много сериозни изменения – уредбата не е съвършена, а и практиката е противоречива. В момента уредбата на несъстоятелността е уредена в чл. 607-760 ТЗ.

2. Терминът “несъстоятелност” има няколко значения:

2.1. Правен институт съвкупност от правни норми, които уреждат отношенията в случай, че търговец не може да плаща търговските си и някои други задължения. Този институт съдържа норми както на материалното така и на процесуалното право (като преобладава процесуалната материя).

2.2. Състояние, при което търговецът е загубил търговското си качество, търговската дейност е прекратена и той не може да се разпорежда с търговското си предприятие.

2.3. Производство – динамичен фактически състав. Това е фактически състав, при който съществува поредица от юридически факти като последица на всеки предходен юридически факт са тези след него, т.е. всеки предхождащ юридически факт поражда следващия . Като производство несъстоятелността има следните особености:

1) Тя е съдебно производство – производство, в което съдът има много важно място.

Тези документи се представят на първото събрание на кредиторите.

5.1. Провежда се след одобряване от съда на списъка на приетите вземания (чл.673).

3) дава становища относно продължаване дейността на предприятието, възнаграждението на синдиците, осребряване на имуществото и др.

а. Не може да се открие производство по несъстоятелност за търговец публично предприятие, което упражнява държавен монопол или е създадено със специален закон – за тази категория търговци несъстоятелността се урежда отделно.

б. Не може да се открие производство по несъстоятелност по отношение на банка или на застрахователно дружество, защото за тях има ред по специални закони – ЗБ и ЗЗ, които се прилагат субсидиарно.

в. Не може да се открие производство по несъстоятелност по отношение и на други търговци, за които е предвидено изключение в специален закон – Фондова борса, Централен депозитар и т.н.

а. тайният съдружник в дружество със съучастие, при откриване на производство по несъстоятелност срещу явния;

б. неограничено отговорните съдружници в персонални дружества, при откриване на производство срещу дружеството;

в. откриване на производство по несъстоятелност срещу несъществуващо лице – (i) за починал или за заличен в търговския регистър едноличен търговец, ако преди смъртта, съответно преди заличаването, той е бил неплатежоспособен; (ii) за починал или заличен в търговския регистър неограничено отговорен съдружник; и (iii) за неплатежоспособно търговско дружество в ликвидация. Срок за отправяне на искането в хипотезите на (i) и (ii) - едногодишен от настъпване на събитието. Следователно, в хипотезата на (iii) такова искане ликвидаторът може да отправи до приключване на производството по ликвидация.

г. правилата за несъстоятелността на търговците субсидиарно се прилагат и спрямо юридическите лица с нестопанска цел по ЗЮЛНЦ.

3) Неплатежоспособност – правно-технически термин, определен в ТЗ. Чл. 608: Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност. Задължението трябва да е парично и изискуемо. С последното изменение достатъчно е да се установи съществуването на такова задължение (юридически факт). Не е необходимо задължението да е установено по размер – това е много спорно. Задължението трябва да е по търговска сделка. С измененията от 98 г. се дава възможност и да бъде публично вземане, свързано с търговската дейност.

Чл.608, ал.2 съдържа три необорими презумпции за неплатежоспособност. Първа хипотеза - неплатежоспособност при спиране на плащанията. Терминът “спиране на плащанията” не е уреден в закона - ясно е, че става дума за обективна и трайна невъзможност за плащане. Самата неплатежоспособност е същото нещо. Разликата между ал. 1 и ал. 2 е само количествена - по ал. 2 става дума за повече от едно плащане. Следователно, няма разлика между двете - това произтича от стария ТЗ (уредено е само спиране на плащанията), сега в ТЗ има по-модерно разбиране (дори и едно да не се плати), т. е. има ново и старо основание. За съда е по-лесно да установи едно плащане, а не повече. Втора и трета хипотеза - ако задължението е установено с влязъл в сила акт (когато е публичноправно) или със сила на пресъдено нещо (когато е по търговска сделка) и просто не е изпълнено, без оглед на възможността за изпълнението му. Превръщайки простото неизпълнение на парично задължение, установено с влязъл в сила акт за публично вземане или със съдебно или арбитражно решение, в основание за откриване на производство по несъстоятелност, законодателят всъщност прави универсалното принудително изпълнение равностойно по отношение на търговците кат оприложно поле на изпълнението по ДПК и ГПК. Следоватлно, производството по несъстоятелност въобще не е обусловено от цялосното имуществено състояние на длъжника ипредпоставките по ал.2 са по същество нови предпоставки за неплагежоспособност.

В чл. 608, ал. 3 са уредени две оборими презумпции за неплатежоспособност. Първата е с презумпционна предпоставка забава по парично задължение по търговска сделка повече от 60 дни, без да е необходимо задължението да бъде установено със сила на пресъдено нещо. Втората – неплатежеспособността се предполага даже ако един длъжник е платил или е в състояние да плати частично или изцяло претенциите на отделните кредитори. Съгласно чл.631 производство по несъстоятелност не се открива, когато а) затрудненията на длъжника са временни или б) той има (i) имущество, достатъчно за покриване на задълженията си (ii) без опасност за кредиторите. С доказването на тези факти се оборват презумпциите по чл. 608, ал. 3.

4) Второто основание за откриване на производството е свръхзадълженост - само за капиталови ТД. Свръхзадълженост е налице, когато имуществото на длъжника не е достатъчно да покрие паричните вземания (имуществените задължения). Това основание самостоятелно е достатъчно за откриване на производството.

1.2. Формална предпоставка е съдебно решение за откриване на производство по несъстоятелност. То се постановява от компетентния съд (ОС) по седалището на търговеца (чл.613). Решението е акт, с който завършва цялата поредица от процесуални действия.

2. Начало (откриване) на производството.

2.1. Активно легитимираните лица са изброени изчерпателно:

1) Длъжник - има и задължение по чл. 626, ал. 1.

2) Наследник, ликвидатор, управителен орган, неограничено отговорен съдружник.

Прокуристът има задължение не да иска откриване на производството, а да уведоми принципала в 7-дневен срок, защото е с по-ограничени правомощия.

Решението не се ползва със сила на пресъдено нещо.

Всяко едно от тези четири решения (по чл.630, ал.1, ал.2, чл.631, чл.632) подлежи само на касационно обжалване (преди промените от юни 2003 подлежаха и на въззивно).

б. Пълно десезиране (ал2) - предприятието се дава на синдика. Пълно десезиране се постановява, когато се установи, че с действията си длъжникът застрашава кредиторите.

Началният момент на десезирането е датата на решението. Обсег е цялата маса на несъстоятелността.

2) Прекратяване на търговската дейност - не е задължително.

3) Задължение за съдействие (чл. 640), което да предоставя на съда и на синдика.

4.2. За третите лица: 

1) Непаричните задължения на длъжника по силата на закона се превръщат в парични задължения по пазарната им стойност към датата на решението за откриване на производството (чл.617, ал.2). Превръщат се, защото изпълнението ще е с осребряване на имущество и трябва да се задели вземането им.

2) Длъжниците на длъжника са задължени да изпълняват на синдика независимо дали има десезиране (чл.636).

3) Съдебното и арбитражното производство по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника, с изключение на трудовите спорове с предмет парични вземания, се спират от датата на решението - кредиторите предявяват своите вземания в производството по несъстостоятелността и затова всички спорове се гледат от един и същи съд и кредиторите по-лесно могат да оспорват своите вземания. След решението не могат да се образуват нови искови производства (чл.637, ал.5). Тези производствата от горепосочените видове, по които длъжникът е предявил насрещен иск или възражение за прихващане, не се спират.

4) Изпълнителните производства се спират. След датата на решението не могат да се образуват индивидуални изпълнителни производства по същата причина, както и при исковите производства. Изключение от това правило са хипотезите на чл.159, ал.1. от ДПК – наложено обезпечение или започнало принудително изпълнение за публично вземане. Последици от спирането:

а. Ако между деня на решението и деня на обнародването се извърши плащане на взискател, то платеното трябва да се върне в масата на несъстоятелността (чл.638, ал2).

б. По-особено е уредено положението на заложните и ипотекарните кредитори. Те винаги имат първа по ред привилегия в производството по несъстоятелност (по чл. 136 ЗЗД се допуска правото на задържане да ги предхожда). Ако е започнало удовлетворяване на такъв кредитор, съдът може да разреши удовлетворяването да се извърши и извън производството по несъстоятелност, защото той би получил същото и в производството по несъстоятелност.

в. Спряното производство се прекратява, ако вземането бъде предявено и прието в списъка на приетите вземания по чл.693.

2) Сделки и действия, извършени в подозрителния период - между датата на неплатежоспособност/свръхзадълженост и датата на решението за откриване на производството. Това са главно сделки с безвъзмезден характер, при които е нарушена еквивалентността.

а. Изпълнението на парично задължение (независимо то начина на изпълнение) е забранено, защото парите са най-ликвидни и не трябва да напускат масата на несъстоятелността.

б. Безвъзмездни сделки.

в. Учредяване на залог, ипотека или друго обезпечение.

г. Възмездни сделки, при които даденото надхвърля значително полученото.

а. Възникването на преобразуващото право за кредиторите е при определени предпоставки (хипотезите от т.1 до т.7), различни от тези по чл. 135 ЗЗД.

б. Освен това исковете могат да се предявяват от синдика и то поначало от него, а при бездействие от кредиторите.

в. Срокът за предявяване е 1 г. (по чл. 135 ЗЗД - 5 г.) - за да има възможно най-бързо решаване.

Увредените кредитори могат на общо основание да водят иск по чл. 135, но той ще се води пред съда по несъстоятелност.

2.2. Право на синдика да събира невнесените или неизпълнените (неизплатените) вноски (дял не се събира) от съдружниците - чл. 643. Това право е по отношение на ООД. Спорно е дали може и при АД - законът нищо не казва, но според Калайджиев е възможно.

2.3. Право на синдика да прекрати всеки договор със страна длъжника, по който задълженията не са изпълнени изцяло или отчасти - чл. 644. Това са обикновено договори с продължително действие - типичен пример е договорът за наем.

1) Прекратяването става с 15-дневно предизвестие. Инициативата може да е у насрещната страна - по нейно искане синдикът в 15-дневен срок трябва да се произнесе за прекратяването на договора. Ако в този срок не се получи отговор, договорът се смята за прекратен. Вината няма значение.

2) Насрещната страна има право на обезщетение, което ще се определи съобразно вредите, които е претърпяла.

3) Възможно е договорът да бъде запазен, ако длъжникът не е изпълнил свое старо задължение (преди откриване на производството), но синдикът не е длъжен да го изпълни (новите ще ги изпълни).

2.4. Особено право на прихващане - чл. 645.

1) Правото на прихващане принадлежи на кредитора.

а. Всеки кредитор, ако е имал изискуемо вземане преди датата на откриване на производството. Предпоставките са като по чл. 103 ЗЗД, но тук не се изисква ликвидност.

б. Ако вземането е станало изискуемо след откриване на производството или в резултат от обявяването в несъстоятелност, пак може да се прихваща, но в размера към този момент.

Пасивното задължение не е нужно да е изискуемо.

Това разрешение не е възприето навсякъде, защото прихващането променя реда на удовлетворяване и така хирографарен кредитор може да изпревари обезпечен.

Възможно е при всички тези недействителни сделки да е дадено нещо в масата от третото лице. Ако това може да се индивидуализира, се връща. Ако не може - третото лице става кредитор за вземането си (чл.648).

Чл. 615 определя за недействително прекратяването на СИО, делбата, определянето на по-голям дял до 6 м. преди началната дата на неплатежоспособността. Отнася се само за длъжник-физическо лице, което е било встъпило в брак.