а/ притезание, което се нуждае от принципно удовлетворяване, защото не е удовлетворил доброволно, т. нар. изпълняемо право

б/ предвиден от закона документ, който доказва съществуването на неудовлетвореното притезание - т.нар. изпълнително основание.

Докато правото на иск предпоставя твърдяно материално право, ППИ предпоставя доказано право.

Наличието на ППИ е условие за допустимост на изпълнителния процес. ППИ трябва да бъде проверено от съда. Проверката цели да види дали ППИ е възникнало в полза на кого, спрямо кого и за какво изпълняемо право то съществува. Увери ли се, че ППИ съществува съдът разрешава принудително изпълнение. Изпълнителния лист не е условие за съществуването на ППИ, а предпоставка за законосъобразно упражняване. Не всяко притезание е изпълняемо право, а само това, което е изискуемо и ликвидно.

Нямат качество на изпълняемо право: срочните, условните притезания, както и притезанията обусловени от изпълнението на насрещни задължения на кредитора; неликвидните притезания.

Изпълняемото право обуславя изпълнителния процес. Изпълнителния процес се прекратява, когато по посочения от закона ред се установи, че изпълняемо право не съществува. Изпълнението на заповедта за изпълнение обуславя законосъобразното възникване и съществуване на изпълнителния процес.

Те са документи, които удостоверяват изпълняеми права и въз основа на които по силата на закона се издаваизпълнителен лист или се започва направо принудително изпълнение за осъществяване на удостоверителните права. Наред с изпълнителното право и Изпълнителното основание е необходимо условие за допустимостта на принудителното изпълнение.

Изпълнителното основание обуславя ПИ пряко или косвено:

а/ то обуславя ПИ пряко когато законът позволява да се започне ПИ направо въз основа на ИО – такъв е случая с наказателното постановление, присъждащи вреди.

б/ Изпълнителното основание косвено обуславя ПИ, когато законът предвижда , че за да се започне ПИ, трябва да бъде издаден изпълнителен лист. Изпълнителното основание удостоверява изпълняемото право с формална удостоверителна сила. Изпълнителното основание се ползва с изпълнителна сила.

Съществуват различни изпълнителни основания:

1. 
   Челно място заема влязлото в сила осъдително решение на съда. То е изпълнителното основание за всякакви изпълняеми права и може да замести всяко друго изпълнителното основание, ако то бъде изгубено или унищожено. В този смисъл то е универсално изпълнителното основание:
   

б/ решението трябва да е влязло в сила т.е. да е станало необжалваемо;

в/ изпълнителното основание е и осъдително възивно решение, макар и да не е влязло в сила;

г/ изпълнително основание е и невлязлото в сила първоинстанционно решение, ако то е било обявено за предварително изпълняемо. В този случай изпълнителното основание се образува от два акта:

/i/ невлязло в сила първоинстанционно решение;

/ii/ постановлението на първоинстанционния съд допускащо предварително изпълнение.

2. Съдебните определения могат да бъдат изпълнително основание, ако съдържат осъдителен диспозитив.

3. Утвърдената от съда съдебна спогодба е изпълнително основание. Когато има съдържание годно за изпълнение съдебната спогодба се ползва с изпълнителна сила. Не е нужно съдът да обяви спогодбата за изпълняема. Извънсъдебната спогодба не е изпълнително основание.

4. Изпълнително основание са решенията на арбитражните съдилища и сключените пред тях спогодби.

5. Решенията на чуждите държавни арбитражни съдилища, чието изпълнение е било допуснато от българския съд по реда на производството за екзекватура са също изпълнително основание.

6. Изпълнителни основания са:

- документите и извлеченията от сметките, от които се установяват вземанията, парично посочени в чл. 237. За да станат документите и извлеченията от сметки изпълнително основание е необходимо длъжникът да е бил писмено поканен да изпълни задължението си в 7 дневен срок и да не го е изпълнил в същия. Това важи не за всякакви изпълняеми права, а само за парични вземания, произтичащи от правни сделки и само в полза на специфични ЮЛ - а именно банките, районното осигуряване и държавните учреждения.

7. Постановленията на административните органи са изпълнително основание, които удостоверяват правни притезания и изпълнението им е възложено не на административните органи, а става по реда на ГПК.

8. Изпълнително основание за записите на заповед, менителниците и приравнените към тях ценни книжа, както и облигации, купони за лихви от тях. За да имат изпълнителна сила те трябва да бъдат съставени в предписаната от закона форма и да съдържат посочените от закона белези.

9. Нотариалните актове са изпълнително основание само относно удостоверените с тях притезания за плащане на парични суми, за доставяне на заместими вещи, или за предаване владението на определени вещи. За други притезания нотариалния акт не е изпълнително основание. Спогодбара и другите договори с нотариална заверка относно поетите от тях задължения за плащане на парични суми или доставяне на заместими вещи, както и задължение за предаване на определени вещи.

Изпълнителните основания се категоризират в няколко групи:

а/ в зависимост от това дали удостоверяват изпълняемото право със СПН, те са съдебни, когато имат такава сила и несъдебни, когато не се ползват от нея. Най важното е съдебното решение. Към тях спадат съдебни спогодби и арбитражни решения.

Несъдебни изпълнителни основания са нотариялните актове, запис на зповед. Те са облага за кредитора, защото му спестяват осъдителния исков процес и му позволяват да пристъпи към принудително изпълнение без предварително осъждане на длъжника. И двете категории се ползват с една и съща изпълнителна сила, но започнатото въз основа на тях принудително изпълнение не е еднакво стабилно.

б/ Срочно или условно – когато е обусловено от срок или условие – за да има изпълнителното основание, изпълнителна сила изискуемостта на притезанието трябва да се удостовери с допълнителен документ. Такива са несъдебните изпълнителни основания.

в/ с оглед на пороците, от които могат да бъдат засегнати изпълнителните основания биват:

• 
  неистински – подправените, неавтентичните
  
• 
  нищожни – тези, които материализират – нищожно изявление, решение, спогодба. То е пречка да се издаде въз основа на него изпъл;нителен лист
  
• 
  унищожаемо – порочно, но до деня на нищожността се ползва с изпълнителна сила.
  
• 
  Неясни – когато съдържанието му поражда съмнение относно субектите или предмета на изпълняемото право.
  

а/ за да издаде изпълнителен лист, съдът трябва първо да се увери, че кредитора има право на принудително изпълнение, той следва от изпълнителното основание, затова изпълнителния лист се дава въз основа на изпълнителното основание, а издадения изпълнителен лист удостоверява, че посоченият в него кредитор има право на принудително изпълнение;

б/ въз основа на това удостоверяване съдът разрешава принудително изпълнение. Без изпълнителен лист не може да започне принудително изпълнение;

в/ изпълнителния лист е заповед за принудително изпълнение, отправено до изпълнителния орган. Тя влиза в действие, ако и когато кредиторът поиска принудително изпълнение;

г/ изпълнителния лист едновременно овластява изпълнителния орган да упражни принуда спрямо длъжника, която той е длъжен да понесе. Докато по надлежен ред изпълнителния лист не бъде обезсилен той поддържа процесуална правомерност на принудителното изпълнение. Изпълнителния лист е основание и критерий за законосъобразност и валидност на изпълнени действия. Изпълнителния лист очертава спрямо изпълнителния орган, предметните и лични предели на принудителното изпълнение;

д/ за да получи принудително изпълнение кредиторът трябва да предяви изпълнителен лист, трябва да бъде в него като документ. Затова изпълнителния лист е процесуална ценна книга материализираща правото за принудително изпълнение.

Компетентността да се издават изпълнителни листове принадлежи на съдилищата. Искането на изпълнителен лист е родово подсъдно на районните съдилища, даже когато изпълнителното основание е решение на окръжния съд, ако делото е подсъдно на районния съд. Окръжните съдилища издават изпълнителни листове само по дела, които са им родово подсъдни. Компетентен да подава изпълнителен лист въз основа на чуждестранно решение, на решение на арбитражен съд или на сключена пред него спогодба е СГС.

При съдебните изпълнителни основания, решения, съдебни спогодби, определения местно компетентен е първоинстанционния съд, на който делото е било подсъдно.

Производство по издаване на на изпълнителния лист – то започва с писмена молба на кредитора по изпълнителното основание, към която това основание се прилага. Препис от молбата не се връчва на длъжника. Съдът се произнася по молбата в закрито заседание. Интересът на длъжника се защитава чрез правото му да обжалва определението за издаване на изпълнителния лист.

За да издаде изпълнителния лист съдът трябва да провери дали съществува право за принудително изпълнение в полза на лицето, което се сочи за кредитор и против лицето, което се сочи като длъжник по изпълнимото право. Съдът може да откаже издаването на изпълнителния лист, или след като се увери, че правото на принудително изпълнение е възникнало, съдът трябва да провери в полза на кого и срещу кого съществува. Последно съдът трябва да провери преди да издаде изпълнителния лист дали вече не е издаден изпълнителен лист между същите лица въз основа на същото изпълнително основание.

4. По молбата за изпълнителния лист съдът се произнася с разпореждане на районния съдия или на председателя на окръжния съд, когато изпълнителното основание е съдебно и с определение, когато изпълнителното основание е несъдебно.

Изпълнителния лист се издава веднага въз основа на разпореждането или на определението, без да се изчаква то да влезе в сила. Дори обжалването на тези актове не спира издаването на изпълнителния лист. Той се издава в един екземпляр.

Определението с което ВС отхвърля жалбата срещу разпореждането или определението отказващо издаването на изпълнителния лист, подлежи на касационно обжалване. Определението, с което ВС уважава искането за издаване на изпълнителния лист, не подлежи на касационно обжалване. Определението по подаване на изпълнителния лист се ползва със същата стабилност, с която и решението по исковия процес – то неможе да бъде изменено или отменено от съд, който го е издал, то не се ползва със СПН. Изпълнителния лист се обезсилва, когато признатото с него право за принудително изпълнение окаже, че не съществува или пък в последствие се погаси:

а/ изпълнителния лист се обезсилва, когато по повод на жалба срещу определението за издаване на изпълнителния лист втората инстанция отменя това определение;

б/ изпълнителния лист се обезсилва и когато по надлежен ред изпълнителното основание бъде унищожено или отменено или се разкрие, че е неистинско или нищожно;

в/ когато по надлежен ред, че изпълняемото право, за което е издаден изпълнителния лист не е съществувало или в последствие се е погасило.

Органите на изпълнителния процес са изпълнителни и контролни. Изпълнителен е органът, овластен с компетентността да извършва, предписаните от ГПК изпълнителни действия. Такива в гражданско изпълнителния процес действат съдия изпълнителите, а при универсалното принудително изпълнение следващо е решението за обявяване в несъстоятелност- синдикът.

Всеки районен съд има съдия изпълнител, а всеки съдия изпълнител има район обикновено съвпадащ с района на районния съд. Съдия-изпълнителят може да извършва изпълнителни действия само в своя район, с изключението на чл. 324 ал.2. Съдия изпълнителят е с обща изпълнителна компетентност. Местната компетентност на съдия изпълнителя се определя от връзката между изпълнителното дело и района на съдия изпълнителя:

а/ когато се касае за предаване владението на вещ, както и за събиране на парични притезания, чрез обръщане на изпълнението върху всички движими или недвижими вещи, молбата за изпълнение трябва да бъде подадена до съдия изпълнителя, в чийто район се намира вещта – обект на изпълнението.

б/ когато изпълнението се насочва върху вземанията на длъжника, молбата се подава до съдия изпълнителя, в чийто район е местожителството на третото лице – длъжник на длъжника;

в/ когато се касае за изпълнение на задължение за действие или бездействие молбата се подава до съдия изпълнителя, в чийто район тези задължения подлежат на изпълнение.

1. 
   Основният контролен орган на изпълнителния процес е съдът. Има два вида контрол:
   

б/ последващ – който съдът упражнява след като изпълнителния процес е започнал. Този контрол обхваща както материално правните, така и процесуално правните изисквания за законност на изпълнителния процес. Той намира израз в спиране и прекратяване на изпълнителния процес, когато липсват материално правни условия за законност, както и отмяна на незаконни изпълнителни действия.

Изпълнителния процес е двустранно производство. Лицето от името на което се води изпълнителния процес се нарича взискател, а лицето срещу което се води изпълнителния процес се нарича длъжник по изпълнението. Взискателят и длъжника са страни в изпълнителния процес. Не са страни, а участници в изпълнителния процес купувачът на имот от публична продан.

Процесуалната правоспособност, дееспособност и представителна власт в изпълнителния процес се уреждат от правилата, които важат за исковия. Ако някоя от страните стане недеспособна в течение на делото, изпълнителния процес се спира до назначаване на законов представител.

Активната и пасивната легитимация в изпълнителния процес се определя от изпълнителния лист. От правилото, че изпълнителния лист сочи надлежните страни в изпълнителния процес има изключения:

а/ при универсално правоприемство, настъпило след издаване на изпълнителния лист;

б/ при частично правоприемство;

в/ суброгацията на поръчителя или на солидарния длъжник в правата на кредитора;

г/ процесуална субституция е възможна и в изпълнителния процес.

Изпълнителния процес може да бъде насочен срещу лице, чието име не фигурира в изпълнителния лист като длъжник:

- това е случай с наследниците на починалия длъжник, когато правоприемството е възникнало след издаване на изпълнителния лист.

- изпълнителния лист срещу длъжник има по изключение и срещу трето лице, дало в залог своя вещ или ипотека за обезпечаване на дълга на длъжника, когато изпълнението се насочва върху тази вещ. Също и преобретателя на имот, обременен с ипотека.

От приемството в изпълнителния процес трябва да се различава приемството в исковия процес. Според основанията си то бива универсално и частно.

а/ при универсалното приемство на страната на взискателя, исковия процес се спира докато се издирят наследниците и се възобновява след това. При смърт на длъжника на неговите наследници се връчва нова призовка за доброволно изпълнение, ако смъртта е настъпила преди да са били предприети спрямо наследодателя изпълнителни действия. Ако е настъпила след като са били предприети изпълнителни действия, изпълнителния процес се спира както при смърт на взискателя. Изпълнителния процес не се спира само, когато е насочен върху недвижим имот и обявлението за продажба е било извършено.

б/ частично правоприемство – при прехвърляне на изпълненяемото право. Новият носител на правото замества в изпълнителния процес, досегашния взискател само с негово съгласие.

Започване на изпълнителния процес.

Започването на изпълнителния процес по молба на взискателя е правилно. Молбата е писмена, без препис за противната страна, тя узнава за изпълнителния процес чрез призовката за доброволно изпълнение. Към молбата се прилага изпълнителния лист. В молбата взискателя трябва да посочи изпълнителния способ, когато изпълняемото право може да се осъществи чрез няколко изпълнителни способа, каквито са паричните притезания.

Взискателя може да кумулира няколко изпълнителни способа, може да измени първоначално посочения способ като:

а/ премине към друг;

б/ измени обекта на изпълнение за същия по вид изпълнителен способ;

в/ като прибави нов исков способ или изостави някои от посочените. За тези промени не е нужно нито съгласието на длъжника, нито одобрението на съдия изпълнителя.

Ако молбата за изпълнение е редовна или бъде поправена в срок, съдия-изпълнителяt връчва на длъжника призовка за доброволно изпълнение.

1. 
   Тя уведомява длъжника за започнатия изпълнителен процес, като го предупреждава, че ако не изпълни задълженията си в 7 дневен срок от уведомяването, ще се пристъпи към принудително изпълнение. Нейната задача е да стимулира длъжника за доброволно изпълнение. Затова в нея трябва да се посочват - изпълнителния лист и адресът на взискателя. Седем дневния срок не може да се удължи от съдия изпълнителя.
   

Изпълнителните дела се индивидуализират със следните свои белези: страни, изпълняемо право и имуществено право върху което изпълнението се насочва. За разноските предивикани от изпълнителния процес, отговаря длъжника, защото неговото незаконно съобразно поведение дава повод за изпълнителния процес.

Взискателя понася направените от него разноски, когато:

а/ изпълнителния процес се прекратява на основание чл.330;

б/ изпълнителните действия бъдат отменени като незаконосъобразни, размерът на дължимите разноски се определя от съдия изпълнителя с постановление, което подлежи на обжалване.

Спиране и погасяване на изпълнителния процес.

I. Спирането предпоставя висящ изпълнителен процес. Спирането означава временно преустановяване на следващите изпълнителни действия, като извършените до спирането действия, остават в сила заедно с възможността, изпълнението да се възобнови, когато основанието за спиране отпадне.Спирането като правоотношение означава временна забрана да се упражняват процесуални права и да се изпълняват процесуални задължения, образуващи съдържанието на изпълнителния процес като правоотношение. През този период изпълнителния орган няма право и не е длъжен да извършва изпълнителни действия. За разлика от спирането, отлагането е отсрочване на насрочени изпълнителни действия.

Изпълнителния процес се спира:

1. 
   При спор относно законността на изпълнителния процес – законът предвижда такова спиране;
   

б/ при атакуване на съдебното решение, служещо като изпълнително основание;

в/ при оспорване на принадлежността на правото, върху което е насочено изпълнението;

г/ при обжалване на отделни изпълнителни действия

2. 
   При смърт или недееспособност на страната в изпълнителния процес, настъпила в течение на процеса.
   
3. 
   При очаквано доброволно изпълнение на изпълнителния процес се спира при следните условия:
   

б/ длъжникът трябва да внесе 30 % от вземанията по предявените срещу него изпълнителни листове, като се задължава писмено да внася на съдия изпълнителя по 10 % от тези вземания на всеки месец.

Спирането е недопустимо: когато законът или съдът са отсрочили или разсрочили задълженията на длъжника и когато изпълнението е насочено върху вземане на длъжника към негов длъжник.

4. 
   Откриването на производството по несъстоятелност води до спиране на всички изпълнителни дела. Спирането настъпва:
   

б/ по искане на взискателя;

в/ по разпореждане на съда;

г/ по постановяване на съдия изпълнителя в случаите на чл.348.

Възобновяването на спрян изпълнителен процес, означава:

1. 
   Възстановяване на възможността да се извършат изпълнителни действия. Трябва да е отпаднало основанието за спиране.
   

б/ да бъдат призовани наследниците на починалата страна;

в/ взискателя да оттегли искането си за спиране;

г/ да настъпят условията на чл.348, ал.2

2. 
   Продължаване на изпълнителните действия.
   

Основанията за прекратяване на изпълнителния процес се състоят в първоначалната липса или последващо отпадане на някое от условията за допустимост на изпълнителния процес. Изпълнителния процес се прекратява:

а/ ако изпълненяемото право не е съществувало или впоследствие е погасено;

б/ ако изпълнителното основание е било неистинско или нищожно;

в/ ако изпълнителния лист е бил обезсилен;

г/ ако изпълнителния процес е бил насочен върху право, което не принадлежи на длъжника;

д/ ако взискателя оттегли искането си.

Ако е налице някое от тези основания, прекратяването настъпва по силата на закона.

Последиците от прекратяването на изпълнителния процес са:

1. 
   Следващите изпълнителни действия стават недопустими;
   

3. Прекратяването на изпълнителния процес обаче не засяга правата на трети лица, придобити от изпълнителния процес. От деня на прекратяване на изпълнителния процес ще започне да тече нова давност. Прекратяването на изпълнителния процес не може да бъде възобновено, освен ако прекратяването бъде отменено от съда като неправилно. Съдебното изпълнение неможе да отмени сам постановлението си за прекратяване.