Правоспособност на физическите лица

Правоспособност на физическите лица

Правоспособността е основна категория на правото, която се определя по съдържание от закона. Чл. 1 ЗЛС съдържа нейните основни белези. Тази разпоредба гла­си: „Всяко лице от момента на раждането си придобива способността да бъде носител на права и задължения." Тук под лице се разбира само фи­зическо лице. Към тази категория субекти се отнасят само съществата, които принадлежат към човешкия би­ологически вид.

Правоспособ­ността не е възможност, която зависи от волята на су­бекта. Тя може само условно да се нарече възможност, защото пораждането на права и задължения за субекта зависи от осъществяването на определени юридически факти.

Опреде­лението на гражданската правоспособност на физичес­ките лица би трябвало да гласи: признато и гарантира­но от гражданския закон качество, годност на всяко живо човешко същество да бъде носител на субективни граж­дански права и гражданскоправни задълженияРаждането като условие и начало на новия правен субект е осъществено, когато

плодът се отдели от тялото на майката, без да е необхо­димо да се отреже и пъпната връв. Не е необходимо да се извършат всички действия, които медицинската нау­ка предписва при раждането, за да възникне новият правен субект. Важно изискване за правоспособността е плодът да е роден жив, т. е. детето да е поело въздух в белите си дробове. За възникването на правоспособност­та няма значение колко трае животът в живородения плод.Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗН, роденият жив се смята за жизнеспособен. Тази презумпция може да се обори само като се докаже, че детето не се е родило живо.

Според нашето законодателство заченатият не се счита за правен субект. Не представлява изключение от общото правило за възник­ване на правоспособността правната фикция, установе­на в чл. 2 ЗН, че „заченатият се счита за роден, когато се отнася до придобиване от него на наследствени права". Тази фикция е възприета от законодателя по съображе­ния за справедливост. Чрез нея се цели да се запазят наследствени права за заченатия по време на открива­не на наследството, защото кръгът на наследниците по закон се определя към този момент. Ако тя не действа, би трябвало заченатият да се изключи от наследниците, защото не е възникнал още като правен субект. Тъй като заченатият придобива наследствени права само ако се роди жив, неговата правоспособност също възниква едва след раждането.

Краят на правоспособността настъпва със смъртта на физическото лице. Кога следва да се счита, че е настъпила смъртта, се определя в съответст­вие с разбиранията в медицинската наука. При възста­новяване на временно спрени функции на важни човешки органи правоспособността не се смята временно спря­на.

3. Съдържание на гражданската правоспособ­ност

Съдържанието на гражданската правоспособност не е уредено конкретно в ЗЛС. То е широко и обхваща всич­ки субективни права и правни задължения, които могат да се породят въз основа на гражданското законодател­ство. Известна определеност може да се внесе, като се укаже към кой момент се определя нейното съдържа­ние.

Правоспособността трябва да се отличава от прите­жанието на конкретни субективни права. То е резултат от осъществяването на конкретни юридически факти или фактически състави, като договори за продажба, дарение и др., извършване на непозволено увреждане, съдебно решение по чл. 19, ал. З ЗЗД и др., които граж­данското законодателство урежда като основания за придобиване на права. Придобиването на права може да настъпи само в полза на правоспособни лица. Равна е само правоспособността на физическите лица, а не и притежаваните от тях субективни права.

Правоспособността трябва да се отличава и от деес­пособността на физическите лица. Последната представ­лява социално-правно качество, въз основа на което физическите лица със свои лични правни действия по­раждат правни последици. Докато правоспособността съпътства физическото лице в течение на целия му жи­вот, дееспособността възниква тогава, когато то става способно да извършва разумни правни действия, с на­вършване на гражданското пълнолетие.

5. Ограничаване гражданската правоспособност на физическите лица

Гражданската правоспособност на физическите лица не може да бъде напълно отнемана. Българското зако­нодателство не познава гражданската смърт като отне­мане правоспособността на жив човек. Гражданската правоспособност също така не може да бъде огранича­вана въз основа на волеизявления на частноправни субекти, включително и на такива на самия носител, за­щото е уредена в обществен интерес с повелителни прав­ни норми.

По изключение наказателното и гражданското пра­во допускат в изрично уредени случаи да се ограничава частично общата и гражданската правоспособност на физическите лица. Такива възможности са уредени в две групи случаи, които се различават коренно по основа­нията за допускане на ограниченията.

а) В едната група случаи ограничаването се налага като санкция за извършени тежки престъпления. Таки­ва мерки могат да се прилагат само когато са предвиде­ни като вид наказание в съответните състави на НК. Гаранция срещу злоупотреби при налагането им е, че те се постановяват от наказателните съдилища при разг­леждане на наказателните дела с присъди, подлежащи на обжалване и върховен съдебен надзор. Ограничения­та на гражданската правоспособност по правило дейст­ват временно и само в редки изключения, ако законът допуска това, до края на живота на лицето. Ограниче­нията на гражданската правоспособност, които могат да бъдат предизвикани от наложено с присъда наказание, са главно: лишаване от възможности за свободно прид­вижване, за свободен избор на местожителство и на уп­ражнявана професионална дейност, като лекар, апте­кар, шофьор, отчетник и др.

б) В българската правна литература е дискусионно какво ограничение се установява с чл. 73, ал. З СК. Спо­ред тази разпоредба „дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения чрез залог, ипотека или поръчителство от ненавършили пълноле­тие деца са нищожни".

С гражданска правоспособност се ползват у нас и ФЛ, които не са български граждани.