Детето носи едно чисто нравствено чувство и към природата – то наистина е много по-близо до нея от възрастния човек, обича я по своему, усеща я, разбира я. Символ на тази естествена любов към природата в “Живот без междучасия. Записки на един педагог” е върбата до реката – знакът на детството на трудните деца от ракитовския интернат. Бившият възпитаник Кирчо дори сънува тази плачеща върба сред горещите пясъци на Либия, сънува дръвчето, което той е посадил, защото то е извор на новия му живот, корен на началото от “ония щастливи дни, които прекарах зад оградата на училището. Сега виждам, – пише до Узунов този Кирчо, – разбирам и напълно съзнавам, че това бяха най-щастливите дни в живота ми. И ще си останат такива, защото детството никога не се връща...” [10, с. 189 – 190].
Гората, животните и разбира се кучетата на невероятния Гошко Сонин с магическата му любов към тях [9, с. 348 – 349]; [10, с. 99 – 100] – това са съучастниците в опитите на Детето да съхрани рождената си чистота, да опази и разпали човешкото не само у себе си, а и у възрастните. Начинаещият поет (градско чедо) избягва от дом-училището в почивните дни, за да се срещне със своята нова любима – Гората, Боровата гора и там съчинява първите си стихове [10, с. 180 – 185]. Петърчо обиква сърничката Живка и по човешки общува с нея, нежно се грижи за удобствата й, споделя с нея своите мисли и момчешки тайни, милее за нея като за човешко същество [9, с. 254]. А страшният в невинността си въпрос на детето към убиеца на елена: “Чичка, какво ти направи, та го уби?...” [10, с. 186 – 187]. Въпрос-укор към всички хора, които от деца на природата се изродиха в нейни
господари и душмани...
Самият Ангел Узунов обожава гората – тя е частица от него, елемент на светогледа му, тя е в генезиса на неговото мислене. Затова и в живота му, и в книгата Гората е не само негов съучастник, а, бих казал, по-скоро съавтор в правенето на човеци. И той с голямо майсторство разказва за омайващата сила на прекрасната ракитовска гора, споделя поетично и с възторг обичта си към нея, разкрива хуманизиращата й роля в живота на детето, в своя живот, в живота на съселяните си.
