Е значима част от икономиката на всяка държава и може да бъде определена като съвкупност от



страница2/4
Дата28.02.2018
Размер1.1 Mb.
#60075
1   2   3   4
Глава трета

ИНКАСО

  1. ТЕРМИНОЛОГИЧНИ БЕЛЕЖКИ

Инкасото е третата ,предвидена от Наредба 3 форма на плащане. То е типична дебитна форма на плащане, защото започва с волеизявление на получателя на плащането. Инаксото е поначало безкасово , но може да бъде съчетано и с предаване на пари в брой. То може да бъде както на малка, така и на голяма стойност, местно и дистанционно. Инкасото ,с изключение на служебното инкасо, е условна форма на плащане.

В законодателството се използват различни термини за означаване на разновидностите на инкасото. Търговският закон урежда „банково инкасо” и „банково документарно инкасо”. Синонимите на банково инкасо и банково документарно инаксо , използвани от ЕПИ ( Еднообразни правила за инкасата) ,са „чисто инкасо” и „документарно инкасо „.

Думата „инкасо” е от италиански произход (incasso) и означава събиране на суми, поначало срещу представяне на ценни книжа. Аналогочните термини на немски, френски и английски език са съответно Inkasso, encaissement, encashment.

Инкасото разкрива известни предимства пред останали форми на безкасово плащане. То дава възможност на кредитора по валутното отношение да започне процедурата по плащането. Инкасото може и да не изисква представянето на издаден от платеца документ, което допълнително улеснява получателя на плащането. Инкасото, макар и не така сигурно като акредитива, е по-евтино от него.



  1. ВИДОВЕ ИНКАСО

Законодателят урежда четири вида инкасо- банково инкасо, банково документарно инкасо, незабавно инкасо и служебно инкасо. При банково инкасо банката се задължава да събере парично вземане на наредителя или да извърши друго инкасово действие, което може да бъде предевяване на менителничен ефект и/или други документи, материализиращи или удостоверяващи парични вземания за приемане и/или плащане. Възможно е банката да се задължи да извърши и други допълнителни действия- например простестиране в случай на неприемане или неплащане.

По банковото документарно инаксо банката се задължава към наредителя да предаде на платеца стоковоразпоредителни ценни книги и други документи- коносаменти, товарителници, складови разписки, фактури, застрахователни полици и др. Стоковоразпоредителните документи могат да бъдат съпътствани и с менителнични ефекти и/или други документи, които материализират или удостоверяват парични вземания.

Незабавното инкасо, което е известоно още и под името директен дебит, задължава банката на наредителя да представи платежно нареждане пред банката на платеца, която трябва да извърши безкасово плащане. Извършавенто на инкасовото действие се предпоставя от представянето от страна на платеца в обслужващата го банка на съгласие за незабавно инкасо. Предмет на задължените на банката при незабавното инкасо е извършване на инкасово действие, затова може да се приеме, че незабавното инкасо е разновидност на банковото инкасо.

Служебното инкасо бива два вида. При първия вид страни по договора са наредителят и неговата банка. Последната прави платежно искане пред централната банка , ако плащането е междубанково, или задължава сметката на издателя на чека , когато плащането е вътрешнобанково. Платец по чека е банката на издателя на чека ( която при вътрешнобанково плащане съвпада с банката на поемателя). Втората разновидност на служебното инкасо е инкасото при плащане с банково карти. То е уговорка между търговеца и неговата банка, по силата на която банката на търговеца прави искане пред централната банка за задължаване сметката на картодържателя ( при междубанково плащане) или прави искане за инкасо и задължава сметката на картодържателя (при вътрешнобанково плащане). При вътрешнобанковото плащане различието между незабавното и служебното инкасо е само формална- при незабавното инкасо документът за платежно искане се съставя от наредителя, а при служебното инкасо- от банката. По същество обаче и при двете разновидности на инкасото платежният процес се инициира от наредителя, а банката извършва безкасовото плащане от свое име.



  1. СТРАНИ ПО ИНКАСОВИТЕ СДЕЛКИ

Страните по инкасовата сделка са:

  • Наредител (principal)- възлага на банката обработка на инкасо;

  • Банка-изпращач (remitting bank)- банка, на която наредителят е възложил инкасо;

  • Инкасираща банка (collectin bank)- която и да е банка, различна от банката изпращач, включена в инкасото;

  • Банка-предявител (presenting bank) – инкасиращата банка, тази, която представя документите на платеца;

  • Платец (drawee) – лицето, на което се представят документите за плащане в съответствие с инкасовото нареждане;

Страните, както и взаимоотношенията, които възникват между тях могат да се представят чрез следната схема:


Банка –

изпращач

Банка-

предявител
Документи

Плащане

Документи Плащане




Платец

(вносител)

Наредител

(износител)
Плащане Документи

Стока

Договор

  1. ДОГОВОР ЗА ИНКАСО

    1. Характеристика на договора за инкасо

Различните видове на инкасовия договор притежават следните особености. Те са двустранни и възмездни съглашения. И двете страни имат насрещни задължения , което е предпоставка за еквивалентното разместване на имуществото. Уреденият в ТЗ договор е неформален. Незабавното инкасо обаче е формален договор, тъй като при него наредителят подава в обслужващата го банка писмено искане. Всички видове инаксо са консенсуални и каузални договори. Инкасото е комутативен договор- престациите на страните са определени в момента на сключване на договора. Поначало инкасото е договор с еднократно изпълнение. Изключение от това правило е договорът за незабавно инкасо, както и служебното инкасо при лимитираните чекове и банковите карти , при които престацията на банката е с периодично изпълнение. Личността на страните не е съществен лелемент от съдържанието на договора. Затова смъртта на наредителя не прекратява договора. При всички видове инкасо характеризиращата договора престация е тази на банката. В тези случаи дължимото от банката поведение е за правно действие- предевяване на документи и събиране на вземане, което се извършва за сметка и на риск на наредителя от името на банката.

    1. Сключване и прекратяване на договора

Търговският закон не съдържа правила за сключване на договора за банково инкасо или за банково документарно инкасо. Режим на сключването на тези два инкасови договора е включен в ЕПИ, който се прилага при отношения с международен елемент. Този режим може по аналогия да има сила и за отношения, които нямат международен елемент. ЕПИ предвижа, че предложението за склюване на договора за банково инкасо или за банково документарно инкасо се прави от наредителя. ЕПИ нарича това волеизявление „инкасово нареждане”. Инкасовото нареждане е пълно, ако съдържа информация относно банката на наредителя, наредителя (пълно и точно наименование, адрес, телефон), платеца (пълно и точно наименование, адрес или място на което трябва да се извърши представянето, телефон), банката-предявител, ако има такава (пълно и точно наименование, банков код, адрес и телефон), сума за инкасиране, опис на приложените документи и брой на екземплярите на всеки документ; условията за представяне на документите, срещу които трябва да се получи плащане и/или приемане, условията за получаване на плащане, други условия; разноските за събиране с указания дали могат да бъдат отказани или не; лихви за събиране,ако има такива, с указания дали могат да бъдат отказани или не, включително лихвения процент, лихвения период, приложимата база за изчисляване; начина на плащане; указания в случай на неплащане, неприемане и/или несъобразяване с други нареждания. Наредба 3 предвижда, че плащането чрез незабавно инаксо се предпоставя от даване на предварително съгласие на платеца. Съгласието трябва да бъде писмено.

По правило договорът се сключва по реда за присъстващи лица. Наредителят представя на обслужващата го банка платежно искане. Платежното искане , отправено от получателя на плащането до неговата банка , по същността си може да се определи като предложение за сключване на договор за инкасо. Съдържанието на платежното искане трябва да включва: името на търговската фирма на наредителя, търговкската фирма на банката на наредителя и посочване на клона, до който се подава платежното искане ; мястото и датата на издаване; фирмата или името на платеца; номера на банковата му сметка; банковия код и търговската фирма на банката на платеца; вида валута; размера на сумата; номера на сметката на наредителя, по която следва да се преведе инкасираната сума; основанието на плащането. Платежното искане трябва да бъде подписано от наредителя или негов представител. Инкасирана сума може да се плати на наредителя и в брой. Сключването на договора изисква банката да приеме предложението на наредителя. Приемането за разлика от предложението е неформално. Банката следва да постави върху представения от наредителя документ свой щемпел с датата на приемане на документа и евентуално- референция, така че да може да се установи банката и точната поредност на подаване на искането. След приемане на платежното искане банката на наредителя му връща един екземпляр от формата за платежно искане. Договорът се смята сключен в момента на връщане на екземпляра от формата за платежно искане. Договорът се прекратява на всички общи основания, характерни за договора за поръчка. Обстоятелството, че лисчността на наредителя не е съществен елемент от съдържанието на договора, е предпоставка за въвеждане на отклонение от общия режим, съгласно което инкасото не се прекратява със смъртта на наредителя-физическо лице. По аргумент за по-силното основание договорът не следва да се прекратява и когато наредителят бъде поставен под запрещение. Нормата на чл.447 ТЗ има сила и за хипотезата на прекратяване на юридическото лице на наредителя, независимо от основанието за това- ликвидация или несъстоятелност.



    1. Задължения на банката по банковото инкасо

Банката следва да се съобразява само с онова волеизявление на наредителя, което е включено в съдържанието на договора. Тя не е длъжна да проверява представените от наредителя документи и да изследва съдържанието им за допълнителни указания. Най- важното задължение на банката е да инкасира, т.е. да събере определена сума пари. Инкасирането се извършва чрез редица последователни действия , които се различават в зависимост от вида на документите и други обстоятелства. Инкасовите действия при банковото инкасо по правило включват предявяване на менителнични ценни книги или други документи, материализиращи или удостоверяващи парично вземане. Банката е длъжна да пази предадените ѝ от наредителя документи , във връзка с инкасото. Банката трябва да представи документите на платеца, т.е. да направи платежно искане. Представянето включва две действия- физическо показване на документите на платеца и покана за плащане или за извършване на друго действие (например приемане на менителница). Документите се представят във вида , в който са получени.. банката няма задължение да проверява формата и редовността на получените от наредителя документи . Тя не се интересува от валутното отношение , с оглед на което се извършва плащането , освен ако не се е задължила специално. Представянето на документите на платеца трябва да се извърши по начин, който позволява същият да се запознае с тях. Времето за представяне трябва да бъде определено в инкасовото нареждане. То следва да бъде съобразено и с банковата практика. Менителнични и други ефекти, платими на виждане ,трябва да се представят на платеца незабавно. Ефекти с отложено плащане трябва да се представят за приемане незабавно, ако наредителят изисква представянето им за приемане. Коагто ефекти с отложено плащане трябва да се предявят за плащане, представянето следва да се извърши не по-късно от деня на падежа. Представянето на документите трябва да се извърши на адреса на платеца или на мястото , посочено в инкасовото нареждане. Ако адресът е неточен или непълен, банката може да го установи. Тя не носи обаче отоговорност за установяването на мястото на предявяване, ако то не е указано от наредителя. След представяне на документите банката трябва да изчака отговора на платеца. Наредителят следва да посочи на банката срок, в който платецът следва да изяви воля. При липса на точни указания за срока за реагиране на платеца, банката следва да се съобрази с обичайното в оборота време. Ако платецът откаже да извърши инкасовото действие, банката е изпълнила задължението си. Тя трябва незабавно да уведоми наредителя и да държи документите на негово разположение. В случай че платецът се съгласи да плати или да извърши друго инкасово действие, банката трябва да му предаде документите. Предаването следва да се извърши само срещу плащане, приемане или извършване на инкасовото действие. По правило двете действия трябва да се извършат едновременно. Банката трябва да предаде документите само след плащане на цялата сума , освен при противна уговорка с наредителя. В случай на отказ за приемане или плащане банката няма задължение да извършва протест. След изпълнението на инкасото банката трябва да даде на наредителя сметка и да му предаде получените от платеца документи и пари. Ако наредителят има сметка при банката , тя следва да бъде заверена ( освен ако парите не се предават в брой). Даването на сметка (отчитането) се състои в излагане на всички приходи и представяне на всички разходи.

    1. Задължения на банката по банковото документарно инкасо

При банковото документарно инкасо банката има някои алтернативни или допълнителни задължения спрямо онези по банково инкасо, на които следва да бъде отделено внимание.

Банката трябва, най-напред, да представи на платеца стоковоразпоредителните документи, предадени ѝ от наредителя, и да поиска срещу тях извършване на инкасово действие. Тези документи могат да бъдат придружени с документи, материализиращи или удостоверяващи парично вземане,но това не е задължително. Условията и редът на представянето поначало не се отличават от тези при документите по банковото инкасо. Предаването на търговските документи при банковото документарно инкасо изисква едновременното извършване на инкасовото действие от платеца. Ако търговските документи се представят срещу приемане на менителница, банката изпълнява точно задължението си с извършването на приемането. Банката няма задължение при банковото документарно инкасо нито да получава , нито да пази или да се разпорежда със стоките, изпратени от наредителя, освен ако противното не е уговорено. При липса на такава уговорка банката не е длъжна да приеме стоки, изпратени от наредителя. Банката не е длъжна да пази и застрахова такива стоки, освен ако се е задължила за това. Ако банката предприеме някакво действие по отношение на стоките, тя е длъжна незабавно да уведоми наредителя. Ако все пак стоките са изпратени на банката и платецът е платил, и банката освободи стоките и му ги предаде, счита се,че банката има право да извършва тези действия по инкасовия договор, дори и това да не е изрично уговорено.



    1. Задължения на банката по незабавното и служебното инкасо

Съдържанието на задължението за инкасиране при договора за незабавно инкасо се отличава от съдържанието на задълженията на банката при останалите видове инкасо. Тези задължения разкриват специфика и в зависимост от това дали инкасото е вътрешнобанково или междубанково. При вътрешнобанковото плащане банката задължава сметката на платеца и заверява сметката на наредителя по искане на наредителя. Ако страните не са уговорили срок за извършване на тези действия, задължението трябва да бъде изпълнено в обичайното за оборота време. Преди всичко обаче, следва да е налице съгласие от страна на платеца. Съгласието за незабавно инкасо е волеизявление на платеца, адресирано до неговата банка. Копие от съгласието за незабавно инкасо се изпраща на получателя на плащането. То е нужно, за да започне платежната операция. Съгласието за незабавно инкасо е формална и затова изрична сделка. То се извършва в писмена форма,съгласно образец, утвърден от БУС. Съгласието трябва да съдържа имената или фирмата на платеца;идентификация на банката на платеца;номера на сметката; името на получателя на плащането; максималната сума, до която могат да се теглят пари; условията за плащане, ако има такива; мястото и датата на издаване; подпис на платеца. Когато междубанковото инкасо се извършва чрез платежна система, банката на наредитиеля трябва поначало в рамките на банковия работен ден, в който е сключила инкасов договор, да състави чрез своята система електронно платежно искане и да го изпрати на банката на платеца. Банката на наредителя трябва да получи плащането по разплащателната си сметка при централната банка, да завери сметката на наредителя със сумата по инкасото и да го уведоми за това. При отказ на банката на платеца да извърши плащането, банката на наредителя трябва да го уведоми за това, както и за причините за отказа. Отказът се извършва, като банката на платеца поставя върху получените документи датата на обработка и надпис „отказано”. Върху гърба на документа се посочва основанието за отказа, което се подписва от двама упълномощени служители на банката на платеца. Един екземпляр от отказаното искане за незабавно инкасо се задържа в банката на платеца, а вторият екземпляр се връща на банката на получателя на плащането.

    1. Задължения на наредителя

Както при всеки възмезден договор за поръчка, наредителят при всички видове инкаса е длъжен да заплати на банката уговореното възнаграждение. Условията и редът за плащане на възнаграждението се уговарят в инаксовия договор. По правило вземането за възнаграждение става изискуемо след изпълнение на поръчката. Наредителят трябва да заплати на банката и уговорените разноски. При искане от страна на довереника наредителят трябва да го авансира. Банката може да откаже да започне изпълнение на инкасовите действия, докато не бъдат авансирани разноските. Инкасото е вид поръчка и банката действа на риск и за сметка на наредителя. Всички разноски, независимо от изпълнението на поръчката, следва да се понесат от наредителя- разнските по протеста, по използването на друга банка, по запазването и разпореждането със стоките. Ако банката не изпълни виновно задълженията си, наредителят може да прихване насрещното си вземане за претърпени вреди. Наредителят трябва да заплати на банката и лихвите върху разноските, както и обезщетение за претърпените от нея вреди. Наредителят има задължение за съдействие- например той трябва да даде навременни указания на банката какво да прави с получените документи и парични средства.

  1. ИНКАСОТО И SG EXPRESSBANK

Термини, които се срещат в практиката - Collection, D/C (documentary collection), CAD (cash against documents), DAA (delivery against acceptance), Uniform rules for collections -publication № 522 of the International Chamber of Commerce, Paris.

Обработка :

  1. Изходящи инкаса

/когато Societe Generale Експресбанк е в ролята на изпращаща банка /

Документарната операция се инициира от наредителя – клиент на банката, който попълва формуляра „Нареждане за изпращане на документи за инкасо” и прилага към него съответните финансови и/или търговски документи. Служителите в клона на банката приемат нареждането, поставят входящ номер, проверяват дали е подписано от оправомощен представител, проверяват дали е правилно попълнено както и дали приложените документи съответстват на описа в нареждането.

В обичайния случай всички документи се изпращат по вътрешната поща към отдел ВМО в ЦУ за по-нататъшна обработка. Служителите от отдел ВМО изготвят писмото с инкасовите инструкции и го изпращат заедно с финансовите и/или търговски документи към инкасиращата банка. Копие от писмото се изпраща към клона за сведение. В отдел ВМО се изготвя досие, в което се архивират нареждането на клиента, копия на описаните в нареждането документи и писмото с инкасовите инструкции, както и последваща кореспонденция с инкасиращата банка и копия на счетоводните операции.

В определени предварително съгласувани случаи документите от клиента се изпращат към отдел ВМО в ЦУ сканирани по електронна поща. Служителите от отдел ВМО изготвят писмото с инкасовите инструкции и го изпращат към клона за разпечатване и подпис, след което клонът го изпраща заедно с финансовите и/или търговски документи към инкасиращата банка. Копие от писмото се изпраща към отдел ВМО за досието както е описано по-горе.

Служителите от отдел ВМО въвеждат операцията в Делта – модул Инкаса /Изпратени/ и изпращат копие от операцията към клона по електронна поща. След получаване на средствата ги осчетоводяват по сметката на клиента.Префактурирането на пощенските/куриерските разноски се осъществява в клона.В случаите, когато инкасото е изпратено от ЦУ, към клона се подава по електронна поща информация за стойността на тези разноски.


  1. Входящи инкаса

/когато Societe Generale Експресбанк е в ролята на представяща банка /

Документарната операция се инициира от контрагента на нашия клиент.

В обичайния случай инкасото се получава в ЦУ. В някои случаи то се получава в клона и тогава служителите в клона изпращат към ЦУ оригинала на инкасовите инструкции и копия на документите като удостоверяват дали те отговарят на описа.

Служителите от отдел ВМО изготвят писмото за представяне на инкасото и го изпращат по електронна поща към клона за разпечатване и подпис. Служителите в клона го изпращат на клиента. Копие от писмото се изпраща към отдел ВМО сканирано по електронна поща. В отдел ВМО се изготвя досие, в което се архивират писмото с инкасовите инструкции, копия на описаните в инкасото документи, както и последваща кореспонденция с банката, от която е получено инкасото и копия на счетоводните операции.

Служителите от отдел ВМО въвеждат операцията в Делта – модул Инкаса /Получени/ и изпращат копие от операцията към клона по електронна поща.

Служителите в клона изчакват платецът да предприеме съответните действия съгласно условията на инкасото – да нареди изплащане на сумата, да акцептира менителница, теглена срещу него или други действия съгласно инкасовите инструкции, които се срещат сравнително рядко.

Когато инкасото е платимо на виждане – полученото от клиента нареждане за плащане в свободен текст се приема, поставя му се входящ номер, проверява се подписа и наличието на средства за извършване на плащането. След това се изпраща към отдел ВМО – сканирано по електронна поща и/или в оригинал по вътрешната поща.

Когато инкасото е платимо на бъдеща дата – предоставя менителницата на платеца за акцептиране, което може да бъде направено в клона на банката или в офиса на фирмата – в този случай служителите в клона изпращат менителницата с придружително писмо. При получаване на акцептираната менителница със съответното придружително писмо, на което се поставя входящ номер и се проверява подписа, същите се изпращат към отдел ВМО в ЦУ сканирани по електронна поща. Менителницата се съхранява в каса в клона. Малко преди настъпване на падежа се предявява за плащане като клиентът се уведомява писмено. Полученото от клиента нареждане за плащане в свободен текст се приема, поставя му се входящ номер, проверява се подписа и наличието на средства за извършване на плащането. След това се изпраща към отдел ВМО – сканирано по електронна поща и/или в оригинал по вътрешната поща. След извършване на плащането менителницата се барира на лицевата страна с две линии и надпис „PAID” и се изпраща на клиента с придружително писмо.

И при двата вида инкаса служителите от отдел ВМО въвеждат операцията по плащането в Делта – модул Инкаса /Получени/ и изпращат копие от операцията към клона по електронна поща.

В случаите, когато платецът откаже да плати и/или акцептира менителницата, служителите в клона изискват писмено становище от клиента, на което се поставя входящ номер и се проверява подписа и се изпраща към отдел ВМО в ЦУ сканирано по електронна поща. Служителите от отдел ВМО изготвят съответното уводомление до изпращащата банка.



Документи :

    1. Нареждане за инкасо (виж Приложения)

    2. Писмо до представящата банка

    3. Суифт уведомление (тип 410) за получено и преставено инкасо

    4. Суифт уведомление за плащане (тип 400)

    5. Операция в Делта за откриване на досие по изпратено инкасо

    6. Операция в Делта за плащане по изпратено инкасо

    7. Писмо с инкасови инструкции по получено инкасо

    8. Писмо за представяне на получено инкасо

    9. Операция в Делта за откриване досие по получено инкасо

    10. Писмо-нареждане за плащане от клиента за плащане по получено инкасо

    11. Операция в Делта за плащане по получено инкасо

    12. Менителница

    13. Запис на заповед

Плащането чрез директен дебит може да бъде извършено само ако платецът предварително е дал своето съгласие това да става незабавно от негова сметка по искане на получателя. Платецът представя своето „Съгласие за директен дебит” (виж Приложения) пред банката, а копие от съгласието изпраща на получателя на плащането. Този документ се съставя от клиент на банката и по негово решение се попълва в необходимите екземпляри, съобразно неговите потребности. Клиентът има право да оттегли подписано Съгласие за директен дебит чрез писмено уведомление до клона, в който се води сметката му. Банката удържа такса за депозиране на първоначално Съгласие за директен дебит, както и при оттеглянето му. Таксите се събират служебно от сметката на клиента. При закриване на сметката или при налагане на запор по нея, валидността на Съгласието за директен дебит се прекратява служебно от банката. Клиентът задължително трябва да посочи максималната сума за изпълнение на съгласието за директен дебит. Съгласието за директен дебит се депозира при търговски агент на банката, който приема и сравнява подписа на титуляра и заверява с подпис и печат всички екземпляри на документа. Оригиналът на съгласието за директен дебит се задържа в банката и се прилага към клиентското досие на титуляра- платец. Останалите екземпляри се връщат на клиента, който е длъжен да изпрати един от тях на бенефициента по съгласието. След това търговският агент предава съгласията за директен дебит на специалист бек офис, където те се завеждат в програмния продукт.

Плащането с директен дебит се извършва с преводно нареждане за директен дебит (виж Приложения), издадено от получателя на плащането. Банката, която получава нареждане за директен дебит, обработва информацията, попълнена в подлежащото на изпълнение нареждане и го изпраща до банката на платеца като искане за дебитиране на средствата от сметката на платеца и тяхното превеждане до получателя. Инициирането на искане за директен дебит се извършва по БИСЕРА или между двама клиенти на банката, в случай че е вътршнобанково. Ако искането е одобрено банката на платеца превежда сумата на банката на наредителя в рамките на същия работен ден, в който е получено искането за плащане. В случай, че по сметката на платеца няма достатъчно средства, сумата се плаща изцяло в момента, когато по сметката има достатъчно авоар, но не по-късно от 5 работни дни. Клиентът дължи такса за всяко инициирано искане за директен дебит, както при изпълнение, така и при отказ на нареждането. Нареждането за директен дебит се депозира на разплащателните гишета на банката. Там се поставя печат „Получено на” на втория екземпляр и същият се връща на клиента. От разплащателните гишета нарежданията се предават на служител бек офис, където се идентифицира клиента и правата му да оперира със сметката, записва се присвоеният пореден номер на документа и ги въвежда в банковия софтуер. Ако банката се явява платец по директен дебит, тя получава по БИСЕРА искане за директен дебит, след което се проверява за наличие на съгласие от страна на платеца и след това одобрява или отхвърля искането.


  1. СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ

Технологията на отчитане на незабавното инкасо при вътрешни и вътрешнобанкови плащания е идентичен с посочената при кредитния превод (вирмент),т.е.:

А) При вътрешни плащания операцията по инициирания превод се отразява непосредствено в задължение на сметката на платеца, и в заверяване на сметката на бенефициента с вальор същия работен ден. За целта се съставя следната счетоводна статия:


  • Д-т с/ка 1713 XXXXXX Разплащателни сметки на търговски предприятия в лева

анал. с/ка на платеца

или


Д-т с/ка 1714 XXXXXX Разплащателни сметки на граждани и домакинства в левова

К-т с/ка 1713 XXXXXX Разплащателни сметки на търговски предприятия в лева

анал. с/ка на бенефициента

респ.


К-т с/ка 1714 XXXXXX Разплащателни сметки на граждани и домакинства в левове

Б) При вътрешнобанково плащане операцията се отразява чрез системата за вътрешни разчети на съответната банкова централа, както следва:

В клон „А”, обслужващ платеца в платежния процес:


  • Д-т с/ка 1713 XXXXXX Разплащателни сметки на търговски предприятия в лева

анал. с/ка на платеца

или


Д-т с/ка 1714 XXXXXX Разплащателни сметки на граждани и домакинства в левове

К-т с/ка 4620 XXX 1 Специфични вътрешнобанкови разчети в лева (издадени)

В клон „Б”, обслужващ бенефициента на платежния процес:


  • Д-т с/ка 4620 ХХХ 2 Специфични вътрешнобанкови разчети в лева (получени)

К-т с/ка 1713 ХХХХХХ Разплащателни сметки на търговски предприятия в лева

анал. с/ка на бенефициента

респ.

К-т с/ка 1714 ХХХХХХ Разплащателни сметки на граждани и домакинства в левове



Разликата е налице при междубанковите плащания и то в банковата единица, обслужваща бенефициента. Там се прилага задбалансово отчитане на изпратените в банката на платеца платежни нареждания за директен дебит, доколкото е налице известна условност и несигурност на плащането. Използва се активната задбалансова сметка 9231- Редовни чекове, полици и инкаса, изпратени за инкасиране в страната. Задбалансовото отчитане се прилага, за да се следят очакваните приходи. Преди постъпване на сумата банката на бенефициента съставя статията Д-т с/ка 9231- К-т с/ка 9998 ( Обща пасивна задбалансова сметка). След като сметката на бенефициента бъде заверена се съставя обратната счетоводна статия, т.е. Д-т с/ка 9998- К-т с/ка 9231. Останалите записвания, които се правят са аналогични на записванията при междубанковия кредитен превод:

В клон „А” – платец:



  • Д-т с/ка 1713 ХХХХХХ Разплащателни сметки на търговски предприятия в лева

анал. с/ка на платеца

К-т с/ка 4610 1 Разни междубанкови разчети в лева (издадени)

В централата на клон „А”


  • Д-т с/ка 4610 2 Разни междубанкови разчети в лева (получени)

К-т с/ка 4351 Преводи за изпълнение и в рекламация в левове

В БНБ

  • Д-т с/ка 1711 Разплащателни сметки на банки в левове

анал. с/ка на банката платец

К-т с/ка 1711 Разплащателни сметки на банки в левове

анал. с/ка на банката бенефициент

При потвърждаване от БНБ в централата на клон „А”



  • Д-т с/ка 4351 Преводи за изпълнение и в рекламация в левове

К-т с/ка 503 Разплащателна сметка при БНБ в левове

В централата на клон „Б”-бенефициент



  • Д-т с/ка 503 Разплащателна сметка при БНБ в левове

К-т с/ка 4610 1 Разни междубанкови разчети в лева (издадени)

В клон „Б”



  • Д-т с/ка 4610 2 Разни междубанкови разчети в лева (получени)

К-т с/ка 1713 ХХХХХХ Разплащателни сметки на търговски предприятия в лева

Като следва да се отбележи, че вместо сметка 1713, може да се използва и сметка 1714- Разплащателни сметки на граждани и домакинства в левове.

В практиката на SG Expressbank в левове се извършва само плащането чрез директен дебит (незабавно инкасо), а банковото документарно инкасо е приложимо при трансграничните плащания, които не са обект на разглеждане в настоящия научен доклад.


Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница