Едгар кейси – за сродните души

„нищо ново под слънцето"... Последната

През цялото лято Тина и Лорън се „мотаели" заед­но. Водели си общ дневник, в който всяка записвала впечатленията си. Четяли заедно. Слушали заедно

музика. Заедно играели и рисували. Не се разделя­ли дори в почивните дни—тогава преспивали ту у ед­ната, ту у другата. Така всяка станала почти член от семейството на приятелката си. „В неделя редувах­ме църквите, тя беше презвитерианка, а аз съм ка­толичка и когато аз ходехме в нейната, после тряб­ваше да отида и в моята. Струваше ми се странно, на нея не й се налагаше повторно посещение на църк­ва. Спомням си, че се питах защо посещението ми в техния храм не се брои".

През цялото лято двете били неразделни. Когато дошла есента, а заедно с нея и учебната година, при­ятелството им продължило, макар да били много ра­зочаровани, че програмата не предвижда общи ча­сове за двата класа. Имали обаче доста възможнос­ти да учат заедно и по думите на Тина, „тя беше по-добра от мен по всичко, освен по математика". В учи­лище постоянно си пишели бележници, а освен това им се паднало да работят съвместно в училищната библиотека, което се считало за голяма привилегия.

Съчинявали заедно стихотворения и записвали обещания в общия си дневник: „Обещавам си да по­питам онзи сладур, когото видях в църквата, как се казва и в кое училище учи". Всъщност на този етап нямали връзки с момчета, само от време на време си падали по някого, но това никога не стигало по-да-леч. Често отивали до реката в близката гора и сяда­ли на един огромен, надвиснал над водата дънер. „Седяхме и разговаряхме там с часове". Постоянно префасонирали спалните си, така че да наподобяват апартамента на МериТайлър Мур. И двете били ска-утки, така че и на лагери ходели заедно. Тина си спомня:

„Тя беше може би първият човек, който поис­ка да се сприятели с мен, и ме хареса такава, каквато бях. Едва когато срещнах Лорън, по­чувствах че имам съюзник. Тя ме защитаваше, когато ми се подиграваха или ме наричаха „дунда". Винаги съм я приемала и обичала. Просто умирахме да сме заедно, без значение какво ще правим. С часове лежахме по гръб, гледахме облаците в небето и ги оприличавах­ме на разни неща. По онова време не го знаех­ме, но и двете бяхме много задълбочени духов­но и разговорите ни сигурно биха озадачили околните. Беше едно от онези сигурни приятел­ства, в които спокойно можеш да кажеш на дру­гия: „ти си най-добрият ми приятел".

Тази дружба била стабилизиращ фактор в живота им цели две и половина години, докато бащата на) Лорън не бил изпратен на Западното крайбрежие. Учебната година наближавала и двете знаели, че Ло­рън ще се мести. Затова се договорили никога да не си казват „сбогом", а само „довиждане". Тина си' спомня, че когато дошъл моментът на заминаване­то, тя казала „довиждане", но вътрешно й идело да заридае. В дневника й на тази дата, 30 май 1975 г., били записани само три думи: „Лорън замина, пла­ках". Дори и сега тя казва: „Беше адски болезнено да я гледам как заминава; истински ужас. Все едно ед­ната от нас умираше". В края на същата учебна годи­на Лорън записала следното в годишника на Тина:

„Страшно съжалявам, че те напускам. През изминалите две и половина години имахме толкова хубави моменти... Съзнаваш ли колко ки­лометри съм изминала до вас и обратно, през гората, по плажа, нагоре по някое дърво (и пос­ле надолу)... Хрумвало ли ти е някога колко пъ­ти сме се правили на откачени? Колко пъти не сме се засрамвали, когато е трябвало? Наисти­на не смятам, че мога да кажа „сбогом"... Още отсега виждам писмата, които ще си пишем. Вероятно ще трябва да пращам моите в големи, дебели, огромни пликове, защото няма да се съ­бират в обикновените. Колко жалко, че няма да можем просто да прецапаме половината миля между къщите ни! Е, въпреки това винаги ще си останем най-големите приятелки..."

Точно както обещала, Лорън й пишела постоянно. Тина признава, че никога не си е падала особено по писмата. Двете си обещали да си ходят на гости и със съвместни усилия на семействата им в края на деве­ти клас Тина отишла на гости на Лорън. В края на единадесети Лорън й върнала визитата. През 1981 г., когато Лорън щяла да се омъжва, Тина отлетяла за Калифорния, за да й стане шаферка. Сватбата на Ти­на била пет години по-късно и Лорън изиграла съ­щата роля. Двете останали приятелки, като контак­тували само по телефона и с писма още десет годи­ни, до смъртта на Лорън.

„Иска ми се да не беше умирала; толкова ми е трудно да мисля за нея сега — въздъхва Тина. — С нея ми беше абсолютно спокойно. През всичките години на приятелството ни тя сякаш беше по-голямата, а аз — по-малката. Винаги вървеше пред мен — омъжи се първа, първа започна да се занимава с изкуство.

Тя беше водачът, а аз я следвах охотно. Каквото и да се случваше в живота ни, нашите отношения не трепваха".

След смъртта на приятелката си Тина се подложи­ла на хипнотична регресия, която потвърдила, че двете са сродни души — видяла се преродена в Шот­ландия като малката сестра на Лорън.

„И тогава тя беше водещата в отношенията ни. Беше по-голяма, а аз—по-малка. Видях как седя до нея, натруфена с копчета и дантели, и много им се радвах. Мисля, че съм прекарала много време около нея или просто съм я след­вала по петите където и да отиде. Исках да бъ­да там. Животът ни беше пълен с работа, но простичък. С годините всяка от нас тръгна по обичайния път: омъжихме се, родихме деца, но винаги се борехме рамо до рамо с живота".

По-късно шотландското им прераждане било пот­върдено от медиум, който заявил, че тогава двете са били заедно до края на живота си. После добавил, че тяхното приятелство се е градило цели 8000 години, като през този период са били в различни отноше­ния. С течение на вековете осъзнали, че любовта е по-силна от времето. Разбира се, Лорън и Тина невинаги са били заедно — всяка се е прераждала и отдел­но от другата, — но в осем живота са имали много близки отношения. В Италия например са били при­ятелки и се занимавали със сценични изкуства, а в Египет работили заедно в един от храмовете.

Друго от преражданията им било в Женева, като сестри и приятелки. Те прекарвали много време за-

едно и си водели общ дневник. Тогавашният им ба­ща сега бил баща на Тина. През живота си в Женева двете били неразделни — разказвали си разни неща, пишели стихове и обичали да разсъждават върху впечатленията си. Притежавали сходни дарби, стре­межи и умения. Тогава животът им бил далеч по-ясен, прост и лесен.

Всичко това звучало познато на Тина и й помог­нало да си обясни връзката, която има с Лорън дори и сега:

„От Лорън се научих на обич; където и да отидехме, каквото и да ни се случваше, чувст­вата ни една към друга оставаха непроменени. До самата й смърт тя беше човекът, с когото се познавах от най-дълго време. Когато разбрах, че е мъртва, не я почувствах по-малко близка. Когато се премести, обичта ми не намаля. Ся­каш връзката ни беше вечна, независимо от съ­битията. Лорън ме научи, че любовта надхвър­ля времето".

От тълкованията на Едгар Кейси става ясно, че силата, която мотивира душите във времето и прос­транството, е именно любовта. Той е вярвал, че имен­но любовта е земното проявление на Твореца, защо­то „Бог е любов!" (1579-1). При приятелствата тази любов вдъхновява човек да помага на другия в жи­тейските изпитания. Част от наследството на душа­та като духовно същество е да усети връзката си със Създателя посредством отношенията си с други хо­ра. Кейси е бил убеден, че всички души в крайна сметка ще осъзнаят истинската връзка помежду си

и Бог. През 1936 г. той казва на един петдесетгодишен писател:

„Оттам необходимостта да създаваме не са­мо земни приятелства, земна любов, а по-скоро онова, което е тяхната истинска основа, да създаваме условията, които подпомагат лю­бовта в отношенията помежду ни. С други ду­ми, любовта не е възвеличаване на егото или възвеличаване на онзи, комуто е дарена, нейна­та цел е на Земята да се възвеличават съзида­телните сили, които я пораждат" (1096-1).

Изключително религиозна шестдесет и една го­дишна жена се интересувала къде е започнала връз­ката й с нейна много скъпа приятелка. От дълги го­дини двете споделяли едни и същи „религиозни иде­али". В тълкованието се казвало, че те са подпомага­ли една раннохристиянска секта по времето на прес­ледванията. Силата на религиозното им убеждение се запазила и досега, заедно с вярата, че всяка от тях ще получи през живота си всичката помощ, която й е необходима (5025-1).

Двадесет и три годишен мъж попитал с кои хора от обкръжението си е имал най-близки отношения в миналото. Кейси му отговорил простичко: „Онези, с които имаш най-активни отношения в настоящето" (3545-1). Тридесет и пет годишна домакиня пък по­искала да разбере откъде произлиза близостта с най-добрата й приятелка. Според Кейси в прераждането й преди настоящото тази приятелка е била нейна дъ­щеря (808-18).

Млада жена, която често имала проблеми с прия­телите си, научила от него, че често я разбират пог­решно, което внася напрежение и разногласия в от­ношенията им. Той я посъветвал винаги да полага усилия и да изяснява тези ситуации, защото прияте­лите никога не са прекалено много. След това добавил: „Защото любовта — също както приятелството — на­раства, когато обсипваш другите с нея..." (951-4).

Една учителка попитала Кейси каква е причина­та за отчуждението й с бивша приятелка. Той отго­ворил, че двете повтарят момент, който са преживе­ли стотици години преди това във Франция. Съветът му бил да поправят онова, което някога са пренебрег­нали, защото „никой няма толкова много приятели, че да си позволи да загуби дори един" (3234-1).

Тридесет и осем годишен държавен чиновник по­искал да знае как да изглади някои несъгласия със свой приятел и получил следния отговор:

„Когато има съгласие, връзките ви могат да бъдат укрепени. Има ли раздор, не се мъчете да се убеждавате в искрената си загриженост. То­зи подход ще заздрави приятелството взаимно. Когато единият стане зависим от другия по ка­къвто и до било начин, скоро загубва своята жизненост, своята сила.

Тъй се градят приятелствата" (622-7).

Тридесет и девет годишна жена пожелала да нау­чи нещо повече за миналите си връзки с колега, с ко­гото понастоящем били много близки. В тълковани­ето се казвало, че при последното си прераждане тя е живяла в Ню Йорк по време на неговото основава-

не. Тогава имала подчертана способност да привли­ча мъжете, като винаги държала неколцина „в ре­зерв" — черта на характера, с която и днес можело да злоупотреби. В онова прераждане сегашният й при­ятел бил един от любовниците й (1935-2).

Шарън, управителка на салон за красота, научи­ла от Кейси, че с приятелката й Лоти са се познава­ли в не едно минало прераждане — в някои като съ-пернички, в други като много близки приятелки. Те­зи две крайности били най-добре изразени по време на едновременните им прераждания съответно в ко­лониален Кънектикът и Палестина. В американско­то си въплъщение двете не се разбирали. Тогава Ша­рън усилено защитавала свободата на мисълта и се-беизразяването—идеи, които били чужди на Лоти по онова време. В светите земи обаче двете често пома­гали на хора, изпаднали в нужда. Желанието да слу­жат на другите те пренесли и в настоящия си живот (1825-1).

През 1924 г. едно деветнадесетгодишно момиче попитало с кой от сегашните си познати е имала близки отношения по време на прераждането си във Франция. Кейси споменал две от приятелките й — едната от местоработата, й а другата от квартала, където живеела. По време на въпросния период със съседката били сестри и тогава тя била най-близки­ят й човек, а колежката й била монахиня. Момичето се сприятелило с нея и често търсело съветите й, след като постъпило в манастир (288-5).

От тълкованието си, направено през 1943 г., ню­йоркски зъболекар открил, че по време на преражда­нето си като трапер имал в отношения с двамата си най-добри приятели. Единият му бил съдружник, а

другият работел във факторията, където често носе­ли събраните кожи за продан. Научил също така, че по онова време познавал секретарката и чистачката си. Някога двете жени често спорели с него и му опъ­вали нервите, точно както и в настоящия живот. Ка­то цяло обаче, приятелството и отдавнашната им връзка била от голяма полза за фирмата (2772-5).

От архивите на Кейси става ясно, че всичките ни важни настоящи връзки се коренят в миналото. Яв­но на душевно ниво никога не срещаме значимите хора в живота си за пръв път.

Да разгледаме и един съвременен пример. Пат, мъж на средна възраст, работел в туристическия бизнес и често пътувал до Египет. С годините той за­вързал стабилно приятелство с египтянина Мохамед. Били горе-долу на една възраст и всеки от тях си имал собствен живот, семейство и приятели, но дружбата им се подновявала при всяка среща. Вед­нъж Мохамед казал на жена си: „Не зная защо вина­ги ми е толкова тъжно, когато Пат си отива". Също така по някаква причина изпитвал желание да се грижи за приятеля си и да му купува подаръци.

При едно от посещенията на американеца двама­та се разхождали из местния базар и си говорели за света около тях. Пат се загледал във витрината на един магазин, където били подредени снимки на Египет в началото на двадесети век. Той отстъпил крачка назад, загледал се в избледнелите фотоси и усетил необяснимо желание да посочи нещо на Мо­хамед. Спонтанно се обърнал към него и извикал: „Ей, тате, ела да видиш това!" След тази случка два­мата останали с дълбокото убеждение, че някога са били баща и син.

Ето и друг пример. Двама бизнесмени работели за една международна компания, всеки за своята стра­на — единият живеел в Япония, а другият в Съеди­нените щати. Когато се срещнали, между тях веднага се създало дълбоко приятелство, сякаш се познава­ли цял живот. След това се наричали съответно „моят японски брат" и „моят американски брат". По­ради естеството на работата често имали възмож­ност да си ходят на гости и всеки път очаквали с нетърпение да се видят отново.

Връзката помежду им била очевидна и японецът отишъл при медиум и го попитал дали не е познавал и преди своя „американски брат". Медиумът отгово­рил, че в свое предишно прераждане наистина са били братя и продавали килими в Средния изток. Невероятно, но скоро след това двамата бизнесмени били изпратени едновременно в командировка на едно и също място в Средния изток.

Ето какво си спомня една жена за началото на свое тридесетгодишно приятелство: „Първия път, когато я чух да говори, гласът й сякаш отекна в душата ми и нещо в мен трепна". Двете, Бони и Джийн, се срещна­ли на лекция в рамките на курса, който Бони посеща­вала. Преподавателят представил Джийн като госту­ващ лектор за деня, тя щяла да го замества. Отнача­ло Бони се ядосала, тъй като била записала този курс точно заради него, заради опита и репутацията му. „Никак не се зарадвах", спомня си тя. Джийн загово­рила и разочарованието на Бони се изпарило. „Раз­брах, че искам да ме научи на всичко, което знае, но и нещо повече — исках да науча всичко за нея".

Джийн говорела и говорела, а усещането на Бони, че между тях съществува някаква връзка, се засилвало. Във въображението си вече се виждала как стои пред курса и преподават заедно. По онова време била съпруга и майка, без никакъв опит да застане пред аудитория, но тази перспектива определено я въодушевявала.

След като лекцията приключила, двете се разго­ворили и се оказало, че имат много общи неща. Ос­вен интереса им по темата, харесвали един и същи тип книги, едни и същи периоди от историята и всяка от тях в момента преживявала семейни пре­дизвикателства и промени. Наскоро разведена, Джийн се мъчела да издържа сама трите си деца. Бони пък била с четири деца, отношенията със съп­руга й били трудни, имала проблеми с гърба и сил­ното усещане, че нещо в живота й липсва. В края на тази тяхна първа среща тя почувствала необходи­мост да установи трайни отношения с жената, коя­то току-що била срещнала: „За пръв път изпитвах такова силно желание да завържа приятелство. Все едно нямах друг избор".

Когато курсът свършил, Бони разбрала, че Джийн ще води друг, и веднага се записала в него. Време­то минавало, а тя ходела на всичките й лекции, ка­то полагала големи усилия да се сприятелят. Джийн очевидно харесвала Бони, но се държала на разсто­яние, сякаш имала някакви опасения. Бони реши­ла, че явно е прекалено заета с лекции и с децата си и няма време за нови приятелства. Направената по-късно регресия към минали прераждания показала, че в историята се таи нещо повече.

Преди приключването на курса Бони постъпила в болница за операция на гърба. По време на престоя си там сънувала, че купува стъклени чаши, на кои-

то били гравирани нейните инициали. Подарила ги на Джийн, но тя й казала, че кухненските й шкафо­ве са претъпкани и няма място за тях. Според Бони това означавало, че приятелката й няма как да я вмести в живота си. Сънят много я разстроил, тъй като тя все още имала огромно желание да се сприя­телят.

Един ден Джийн й дошла на свиждане. След ка­то поговорили малко, Бони решила да й разкаже съ­ня си, като се престори, че не разбира значението му. Другата я изслушала, усмихнала се и казала само: „Интересно". В последвалата пауза Бони се по­чувствала неудобно, но няколко секунди по-късно Джийн казала: „Ще излизам с неколцина приятели. Искаш ли да дойдеш с нас?" В този момент Бони разбрала, че незнайно защо, приятелката й все пак е решила да „направи място" за нея. Не след дълго двете жени станали много близки и започнали да работят заедно върху организирането на курсове за възрастни.

Няколко години след началото на приятелството им Бони се подложила на регресия, която изяснила връзката им и първоначалното колебание на Джийн. По време на връщането назад двете се появявали в различни роли: учител-ученик, учител-учител и пр. В едно от тези прераждания станала злополука и Бо­ни непряко причинила смъртта на Джийн. Това обяснявало само отчасти колебанието на Джийн.

Бони видяла сцени и от друг живот₁ в който двете обучавали новопосветени и тя преценила погрешно действията на „колежката си". Сметнала, че Джийн проповядва своите собствени убеждения, а не духов­ните истини. Трябвало да вземе решение:

„Имах три варианта: да кажа на Джийн как­во мисля и й дам възможност да ми обясни как­во става; да уведомя върховния учител за по­дозренията си или да си премълча. Премълчах си и ме изгониха, тъй като се бях провалила в поставеното ми изпитание..."

По-късно Бони щяла да има и „видение наяве" как в древността двете с Джийн се занимават с просве­тител ство. Преживяването потвърдило, че тя има какво да сподели с другите, и я накарало да разбере защо изпитва такава нужда да преподава заедно с Джийн.

Оттогава зад гърба на Бони са останали стотици курсове и семинари. Освен колежки, двете станали и големи приятелки. Макар да признават, че от вре­ме на време имат някои различия, магията на съв­местната им работа продължава. Бони отбелязва: „Обединената ни творческа мисъл е вдъхновение за нас. Единственото, което остана непроменено в от­ношенията ни през годините, е, че се приемаме и обичаме безусловно".

Когато Бони преживяла тежък развод, Джийн й да­вала кураж и я подпомагала със средства. След това Бони се почувствала съсипана и не искала нищо, ос­вен да се изолира от външния свят. Приятелката й обаче постоянно я връщала към него под претекст, че няма кой да изнася лекции или да води семинарите.

Но връзката им е пълна и с радости и смях. Бони обяснява:

„През годините, докато работехме заедно и организирахме курсове, семинари и проекти,

сме се смели и забавлявали като деца. Приятел­ството ни остана неизменно — в лични труднос­ти и предизвикателства, в големи радости и вълнения. Подкрепяхме се и се защитавахме една друга. Никога не ни омръзна да работим заедно или просто да разговаряме. Между нас съществува изключително разбирателство, ко­ето другите често забелязват и ни завиждат за него. За мен лично тази дружба е един от глав­ните ми източници на жизнени сили. Наричам я трансцендентална връзка, изпълнена с любов и доверие, които надхвърлят границите на този живот".

Като последен пример от тълкованията на Кейси ще дам този с Ранди, седемнадесетгодишен първо-курсник, комуто било казано, че е бил в близки отно­шения с Гас — един от най-добрите си приятели в ко­лежа, поне в четири прераждания (78-1). Понастоя­щем момчетата често разговаряли за философия и сравнителна религия. Обичали да учат или просто да се мотаят заедно, освен това често се защитавали взаимно в спор с други приятели или колеги. Очевид­но родството на душите им от миналото оказвало ог­ромно влияние върху сегашния им живот.

В последното им прераждане двамата били мона­си в Англия и прекарвали много часове в изследва­ния и дълбок размисъл. Оттогава датирала любовта им към размишленията и съзерцанието. В прераж­дането си по време на кръстоносните походи Ранди бил щитоносец и загинал, защитавайки командва­щия своя град, прероден в Гас. Оттогава двамата из­питвали нужда да защитават принципите и приятел-

ството си на всяка цена. В едно по-ранно преражда­не проповядвали заедно като християнски мисионе­ри и загинали мъченически заради вярата си. Въп­реки тази смърт, те все още изпитвали непресъхва-що желание да изучават, обсъждат и споделят с дру­гите духовните истини.

По време на прераждането им в древен Египет Ранди бил по-малкият брат на Гас. Макар че отнача­ло двамата често се карали и били противници при политическите размирици в страната, по-късно Ран­ди променил убежденията си и станал верен съюз­ник и помощник на брат си. От този си живот два­мата се научили да не бързат с преценките и крити­ките към другите, а да оставят фактите сами да го­ворят за себе си.

През следващите няколко години двамата си оста­нали най-добри приятели. Ала както често става при приятелствата между сродни души, обстоятелствата ги разделили. Всеки от тях тръгнал в различна по­сока, за да постигне индивидуалните си цели (а за­едно с това професионални промени, бракове, пре­мествания и деца), но близо двадесет и пет години продължавали да си пишат. После, в един момент за­губили връзка. В архивите на Кейси няма никаква информация за Ранди след 1949 г., но се знае, че Гас е починал някъде в началото на 80-те. И все пак връзката им не е приключила. В някой бъдещ мо­мент пътищата им във времето и пространството не­избежно ще се пресекат и те отново ще подновят от­ношенията си.

ГРУПИ СРОДНИ ДУШИ И ЦИКЪЛЪТ НА ПРЕРАЖДАНЕТО

Рудолф Щайнер, Човекът и светът в светлината на антропософията