Едгар кейси – за сродните души

За да й помогне да се ориентира, Брайънт й пред­ложил сеанс при Едгар Кейси. По онова време, под­помогнато от някои много влиятелни нюйоркски бизнесмени, семейство Кейси се били преместили във Вирджиния Бийч, за да основат болница, в която Едгар да работи. Роуз вече била чула много разкази за нещата, които този човек незнайно как можел да прави, затова се съгласила.

И сякаш всичко не било достатъчно чудновато, Ро­уз научила, че процедурата ще се извърши, докато семейство Кейси са във Вирджиния Бийч, а тя и Бра­йънт — в Ню Йорк. Очевидно на Едгар не му било нужно да са в един град, за да долови проблемите й.

Когато тълкованието най-сетне пристигнало, Роуз била удивена от неговата точност. Всякакви остан­ки от съмнения, които имала към този човек и него­вите способности, мигом се разсеяли. Тя написала на семейството писмо, в което ги уведомила, че инфор­мацията й е била повече от полезна и интересна. Без да познава историята на живота й или настоящата й дилема, спящият Кейси по някакъв начин успял да направи блестящ анализ на характера, чувствата и талантите й. Роуз била дълбоко впечатлена и ведна­га го помолила да отдели време и на други членове на семейството й.

В нейното тълкование се казвало, че може да пос­тигне големи успехи в музиката, литературата, жи­вописта, театъра или дома. Едгар Кейси обсъждал накратко преражданията й по време на заселването на Америка, в Англия, Германия, светите земи и Гър­ция. Музикалните си наклонности била развила като певица в Германия, била близка с известен компози­тор и споделяла любовта си към музиката с много хора. Актьорският й талант бил най-силно изразен в едно прераждане в Елада, била с прелестна осанка и доставяла голяма наслада на хората с различните си роли. Склонността й към философията можела да бъде проследена до Халдея, където работела в храмо­вете. В същия период била развила и вродената си привързаност към дома и семейството. Кейси пос­тоянно обяснявал връзката между днешните й таланти и чувства и предишните й прераждалия на Земята.

Освен това пишел, че ако останела актриса, до ед­на година щяла отново да получи голяма роля, коя­то да задоволи нуждата й от себеизява. Всъщност,

уверявал я той, някъде между двадесет и осем и три­десетгодишната й възраст кариерата й щяла да пре­търпи още по-голям възход. Можело да постигне зна­чителни успехи и в семейството, но на този етап от живота нямало да се справи добре и с двете. Трябва­ло да избира. Не я съветвал кой път да поеме, казвал само, че трябва да вземе решение. Привличането, което изпитвала към Брайънт, се дължало на мно­жеството връзки между двамата в минали преражда-ния. Познавали се в различни превъплъщения и по време на пуританството в Америка, и в Англия, и в светите земи.

По-късно Брайънт получил своето тълкование, ко­ето бил поискал, за да разбере какъв би бил резулта­тът от един брак между него и Роуз. Отговорът гла­сял: „Какъвто си го направят!". За по-голяма конк­ретност Брайънт се поинтересувал дали тя притежа­ва този тип женственост и качествата, които са най-подходящи за успешен живот с него. Кейси отвър­нал: „Може и така да стане. Никой в началото не е идеално подходящ за другия, освен ако не е предоп­ределено през вековете да се съберат". Брайънт опи­тал отново да получи отговора, който търсел, и запи­тал: „Ще бъдат ли винаги съвършено щастливи?" Кейси заявил: „Не, няма да бъдат винаги щастливи, но могат да направят така, че винаги да са доволни. Удовлетворението и щастието са различни елемен­ти, но и двете са продукт на ума — и все пак между двама души трябва да има физически условия, за да са съвместими, или умът да се приведе в такова със­тояние, че и двамата да са доволни" (257-15).

Накрая Брайънт попитал направо: „Правилен ли е изборът ми на това момиче?", и получил положите-

лен отговор. Поради чувствата си един към друг и пот­върждението в тълкованията, на 17 април 1927 г. Роуз и Брайънт се оженили.

В повечето случаи Едгар Кейси не уточнявал да­ли дадено лице е подходящо за брачен партньор. С типичния си маниер, когато една двадесет и пет го­дишна жена го попитала дали приятелят й е човекът, за когото би трябвало да се омъжи, той отвърнал: „Да, той е един от мъжете, за които можеш да се омъ­жиш!" (3834-1). Друга се интересувала дали е срещ­нала мъжа, за когото трябва да се омъжи, и отгово­рът бил: „Вече си срещала неколцина, за които мо­жеш за се омъжиш!" (3180-2).

Очевидно имаме по повече от една сродна душа— някой, с когото сме били заедно преди и бихме мог­ли да създадем положителна връзка в настоящия си живот. По-късно Роуз и Брайънт научили, че в ми­нали прераждания са имали бракове и с други хора; настоящата им връзка била просто една от възмож­ностите. Тя обаче им позволявала да си помогнат взаимно в развитието си.

Когато клиентка попитала Кейси какъв е шансът да се омъжи и ще срещне ли сродната си душа, той й отвърнал: „Не е вярно, че конкретен човек може да се нарече сродна душа, понеже са много..." (2487-2). В друг случай, през 1942 г., млада жена поискала да разбере дали има и друг човек освен годеника й, за когото би могла да се омъжи и с него да бъде „също толкова щастлива, ако не и повече". Получила след­ния отговор: „...можем да намерим по двадесет и пет до тридесет такива, ако решим! Всичко става, както си го направиш!" (1981-2). Сетне тьлкователят доба­вил, че в живота й определено имало някои неща,

върху които да „поработи заедно с бъдещият си съп­руг", а това можело да стане най-добре в рамките на брака. Рано или късно, щяла да се сблъска с тези проблеми. Кейси я посъветвал да го направи ведна­га, вместо да го отлага за бъдещи периоди.

Един тридесет и две годишен тенекеджия и съп­ругата му често имали проблеми. Стигали дори до разговори за развод и родителските права над де­тето. В опит да излекува брачните си отношения, съпругът поискал тълкование. От информацията ставало ясно, че в предишен живот двамата са били заедно, провалили са се и сега им е дадена още една възможност да успеят. Мъжът попитал: „Какво мога да направя, за да стане бракът ни по-щастлив и хар­моничен?". Кейси му отговорил:

X жена си, както и в другите си дела, се дръж както искаш да се държат с теб. Не моли за повече, отколкото даваш. Не давай повече, отколкото ти искат, и не искай повече, отколко­то ти дават. Бракът изисква единство в целите. Ако няма единство в целите, не ще има хармо­ния. Това може да се постигне, но не само с егото. Защото, не забравяй, преди си се прова­лил с гръм и трясък — и си си платил за това! По-добре оправи нещата сега или следващия път ще бъде сто пъти по-зле!" (5001-1).

Според Кейси главната цел на сродните души, брака и всяка доживотна връзка с друг човек е два­мата да израснат, да се развият и да си помагат в ду­ховната трансформация. Разбира се, хората усещат привличане един към друг поради общите си преживявания в миналото, но онова, което ще направят със своя минал опит (който Кейси нарича „кармична па­мет"!), зависи изпяло от постъпките и решенията им в настоящето. Тълкованията подсказват, че всеки чо­век има множество сродни души, с които би могъл да изгради успешни отношения в сегашния си живот. Очевидно всеки избор води до различни възможнос­ти и преживявания, а определено някои са по-добри от други.

Друг от случаите на Кейси от архивите му от 1940 г. Четирима мъже проявили интерес към учителка по математика и тя искала да разбере кой е най-доб­рият кандидат за женитба. Кейси й отговорил, че греши, като смята само един за възможния идеален съпруг. Не й казал да избягва някого от тях или да се сближи с друг, а я уверил, че в различни периоди от пребиваването й на Земята тя е била и с четири­мата си ухажори, но „някои са й помагали, а други са я спъвали". Предложил й да следи сънищата си, защото от тях можела да получи „предупреждения" за някои от мъжете. За да направи своя избор в нас­тоящето, тя трябвало да реши кой от кандидат-съп-рузите ще й помогне да стане по-добър човек, да да­де израз на свой духовен идеал и да живее в служба на другите.

В тълкованията се твърди, че привличането меж­ду хората винаги има някаква цел. В основни линии тя е да се решат минали проблеми и предизвикател­ства и да се продължат положителни взаимоотноше­ния, започнати в предишни прераждалия. Добри или лоши, нашите взаимоотношения продължават оттам, откъдето сме ги прекъснали. Съществува приемственост на минали поведенчески модели, це-

ли и идеали. Привличането, което може да изпитва­ме към даден човек в живота си, става според Кейси на душевно ниво, независимо дали преживяванията ни с този човек в предишните прераждания са били „радости или скърби". В крайна сметка решението дали е добре двама души да се посветят един на друг до края на живота си, трябва да се основава на не­що повече от физическо привличане и желание.

В много от тълкованията си Кейси съветвал кли­ента да не сключва брак с дадено лице въпреки чув­ствата на двойката. Причината за този съвет неиз­менно била, че подобен съюз няма да е полезен за ду­ховното развитие на единия или и на двамата. В дру­ги случаи бракът се явява неподходящо решение по­ради своята ненавременност. През 1937 г. на роди­телите на едно 14-годишно момиче е казано, че дъ­щеря им ще поиска да се омъжи много млада, защо­то в предишен живот останала стара мома. Не бива­ло да й позволят, защото резултатите щели да са пла­чевни (1406-1). В други тълкования клиентите били съветвани да не пристъпват към брак, докато не си изяснят накъде ще тръгнат в живота си. Очевидно всяка от посоките носи със себе си различни брачни възможности.

Двадесетгодишно момиче попитало дали трябва да се омъжи за приятеля си и отговорът бил: „Нико­га" (1754-1). Кейси предсказал, че връзката им неиз­бежно ще приключи с раздяла и развод. Според не­го двамата се познавали от последния си минал жи­вот по време на Гражданската война в Америка. По онова време живеели някъде около Уилямсбърг, ща­та Вирджиния, и връзката им носела ту щастие, ту разочарования. Сега, поради някогашните нереше-

тик, който да обединява двойката в служба един на друг и на Бога. Според Кейси здравословната връз­ка предполага физическа любов, но тя съдържа не­що много повече—духовни идеали, цели и стремежи, които са също толкова важни.

Често човек може да реши, че на света съществу­ва една-единствена съвършено сродна душа за него. Това не е вярно, сродните души не се ограничават са­мо в отношенията между мъж и жена, те се проявя­ват и в еднополови връзки. И което е още по-важно, всеки от нас има множество различни видове връз­ки със сродни души. В настоящето някои от тях мо­же да са с роднини, приятели, с които се чувстваме особено близки, и дори с колеги, с които сме се съб­рали, за да постигнем някаква голяма цел. Сродна­та душа е човек, към когото усещаме привличане, за­щото сме били заедно в миналото. В такава връзка имаме възможност да окажем неоценима помощ в личното развитие на другия.

За съжаление някои хора погрешно заключават, че връзката със сродна душа е съвършена и в нея ня­ма никакви трудности или предизвикателства. Те често се чувстват неудовлетворени, задето не са ус­пели да изградят подобни отношения в живота си. В тълкованията на Кейси се казва, че сродната душа ще ви изправи пред проблеми и препятствия, а вие ще й отвърнете със същото. Сродната душа е човек, с когото се събирате, за да се борите заедно с житейс­ките предизвикателства и трудности дори когато ви се струва, че той е техният източник. С други думи, сродната душа в повечето случаи отразява или ни позволява да съзрем собствените си силни страни и слабости.

Доколкото е известно, Брайънт и Роуз са имали много успешна връзка, която е продължила повече от четиридесет години—до 1968-а, когато той почи­нал. През тези години имали немалко проблеми, спо­рове и трудности, преживели обичайните преврат­ности на брака. От самото начало станало ясно, че свекървата не харесва Роуз и не одобрява избора на сина си. Тълкования, направени впоследствие, раз­крили, че тази враждебност се дължи на ревност и съперничество в минал живот.

В първите няколко години съпрузите се сдобили с двама синове. В тълкованията за тях се казвало, че по-големият е с вроден талант за лекар, а по-малки­ят — за политик. Брайънт поискал съвет за отглеж­дането и възпитанието им и Кейси му отговорил, че най-важното в това отношение са не властта, сила­та или дори правилата, а двамата с Роуз да бъдат пример за момчетата си. Тоест, цялото семейство би­ло събрано с определена цел. Заедно, те можели да си помагат в постигането на онова, за което са роде­ни. След връзките, които четиримата имали в мина­лите си прераждания, съвместният живот сега им давал възможност да станат по-добри хора.

Тълкованията насърчили Роуз и Брайънт да се оженят, но те срещнали и немалко предизвикател­ства. Макар да преуспявал финансово, Брайънт спо­делил с приятели, че загубил 500 000 долара, поне­же не се вслушал в някои съвети на Кейси. Втората световна война донесла на семейството трудности и недоимък, но то се сблъскало и с характерните за времето предразсъдъци поради еврейския си произ­ход. Момчетата преживели редица проблеми, наред с обичайните за детството — никнене на зъби, нас-

тинки и съперничество между братята. По-малкият преболедувал от скарлатина, дребна шарка и ане­мия, освен това обаче пробол дясното си око с ножи­ци и роговицата се разкъсала. Лекарите и поредица­та тълкования успели да спасят зрението му. По-го­лемият пък неколкократно чупел кости, изкарал дребна шарка, възпаление на сливиците и пневмо­ния, тормозели го циреи.

Едно от най-големите предизвикателства за се­мейството дошло, когато светлината на прожекто­рите започнала да липсва на Роуз. Брайънт отделял почти цялото си внимание на търговските си дела и ролята на съпруга и майка естествено не я задо­волявала. Поради финансовото им положение и биз­неса на съпруга си тя често вземала дейно участие в обществения живот. Това й носело известно удов­летворение. Заради работата си Брайънт обаче често отсъствал от града. Вместо да пропуска свет­ските събития, младата жена позволявала да я придружават приятели-мъже, с което съпругът й не бил съгласен. Споровете между двамата очевидно не ги довели до решение, затова си направили тъл­кование.

Години преди това Кейси им бил казал, че докато работят заедно, всеки ще кара другия да проявява най-доброто от себе си и „да постига нещата, които носят мир, радост и щастие — живот, който си зас­лужава да се живее..." (903-3). Посъветвал ги да по­казват любовта си един към друг и да поставят дру­гарството си на първо място. Любовта на Роуз към сцената трябвало да отстъпи крачка, както бизнес-делата и грижите на Брайънт не можели да бъдат негов приоритет. Домът трябвало да бъде тяхната

първа и най-важна работа. Двамата били насърче­ни да поддържат любовта си жива, да намират радост и спокойствие в присъствието на другия, да почитат Бога и да Му служат и никога да не повта­рят грешките в отношенията си.

В новото тълкование Кейси напомнял, че най-важната им задача в момента е отглеждането на де­цата, особено във „формиращите" години. Трябвало да се съсредоточат главно в дома и всеки да съживи в себе си нагласата, с която са започнали съвместния си живот. Очевидно и Роуз, и Брайънт си били поз­волили да забравят кое е най-важното в брака им. Вместо да им каже точно какво да направят, Кейси ги съветвал отново да поставят брака си на първо място. И така проблемът бил решен — с повече съв­местни усилия.

С течение на времето Роуз започнала да се инте­ресува от парапсихология и подкрепила финансово лекции и програми, които събирали на едно място водещи учени и парапсихолози. За период от над двадесет години тя съдействала за провеждането на една доста успешна серия от лекции в Ню Йорк и изиграла ролята на катализатор в изучаването на метафизика, йога и работата на Едгар Кейси. р тези занимания бившата актриса открила славата, коя­то й липсвала, и същевременно успяла да помогне на много хора. Брайънт пожънал още по-големи успе­хи в бизнеса и производството на мебели. Освен това в продължение на години бил спомоществовател на Емануеловия храм, най-голямата синагога в страна­та, както и на работата на Кейси. Двамата с Роуз имали доста възможности да работят заедно извън дома си и мнозина смятали връзката им за идеална.

Междувременно големият им син станал изтъкнат психиатър, а малкият — преуспял адвокат.

Роуз доживяла над деветдесет. Няколко години преди смъртта си, докато размишлявала за семейс­твото и даваната им от Кейси информация, тя каза­ла: „Не само забелязваш моделите и целите на собс­твения си живот, но и осъзнаваш възможностите да помагаш на другите в работата им". Връзките меж­ду сродни души дават възможност за личностно из­растване, удовлетворение и служба на другия.

През 1940 г. една тридесет и девет годишна дома­киня, майка и счетоводителка научила от тълкова­нието си, че тя и съпругът й постигат големи успехи в „срещането" и преодоляването на сенките, които са останали между тях от миналото. Работейки заедно, всеки от тях израствал духовно и се развивал, а връз­ката им добивала все по-положителни измерения. Кейси ги насърчил да продължават в същия дух, за­щото „всеки може да бъде подкрепа и упование за другия" (1857-2). На друга двойка пък казал, че ще им трябват поне десет години, докато изградят иде­ална връзка (случаи 4159 и 459), но ако работят заед­но, ще го постигнат.

През 1942 г. на двама млади, обмислящи брак, би­ло казано, че като съпрузи ще имат големи възмож­ности да си помогнат. Зад гърба си имали история от много общи прераждания, в които връзките им били от различно естество. По време на живота им в Персия между тях имало конфликт, понеже се съб­рали под фалшиви самоличности. В този в древен Египет били израснали в семейства с противопоста­вящи се религии, но се научили да работят заедно. За настоящето Кейси им казал: „Значи и единият, и

другият имат слабостта да се поддават на характе­ра на другия". Посъветвал ги да си сътрудничат за доброто и на двамата. „Тогава, ако има съгласие, ако има съгласуваност между идеали и цели и се работи върху едно нещо, може да се получи чудесно другар­ство!" После обаче им напомнял: „Но може да се пре­върне и във взаимно подценяване" (1981-2).

Млад нюйоркски адвокат получил тълкование за предстоящия си брак. Той търсел духовни напът­ствия и съвети, за да постигнат успехи и двамата с годеницата му. Кейси му казал, че това би станало, ако поставят сегашните си чувства на първо място: „Защото сега умовете, телата и желанията им са в пълна хармония". Насърчил ги да си припомнят единството в целите всеки път, когато в брака им се появят спорове, защото съгласието и щастието ни­кога не се получават наготово. Казал им да се допъл­ват взаимно. Освен това ги предупредил, че целите им ще се разединят, ако някой от двамата се поддаде на егоизъм или поради себични причини забрави кое е най-важно във връзката им. От този ден ната­тък трябвало да се научат да разчитат един на друг. Когато младежът попитал дали с бъдещата му съп­руга се обичат истински, Кейси отвърнал:

„Понастоящем да. Но помнете и двамата, лю­бовта е отдаване; тя е израстване. Може да се отглежда или да се остави да изсъхне. Нужна е всеотдайност и от двете страни. Не забравяйте, съюзът на телата, умовете и духа в такъв брак трябва винаги да бъде не за желанията на аза, а за пълно единство. Любовта расте; любовта устоява; любовта прощава; любовта разбира;

любовта гледа на трудностите като на възмож­ности.

Не стойте и не чакайте другият да дава и прощава; нека винаги имате единство в цели­те и се допълвате взаимно" (939-1).

Като малък Едгар Кейси често имал съновидение, което му подсказвало колко важно ще е единството в целите за неговия бъдещ брак. В съня си вървял през поляна заедно с жена, която го държала за ръ­ка. Лицето й било скрито зад воал и не можел да я ви­ди, но двамата били много влюбени. Стигали до по­точе с кристалночиста вода. Прекрачвали го и про­дължавали нагоре по един хълм, където ги спирал някакъв мъж. Бил само с набедрена препаска, кожа­та му била с цвят на бронз, а на краката и раменете му имало крила. Очевидно това бил Меркурий, вес­тителят.

Той им казвал да се хванат за ръце и те се подчи­нявали. После поставял върху ръцете им дълга иви­ца златоткан плат и заявявал: „Заедно всичко се пос­тига, а поотделно — нищо". След това изведнъж из­чезвал, а Едгар и жената продължавали пътя си и стигали до кален път, който не знаели как да преко­сят. Докато се чудели, Меркурий отново се появявал и им казвал да се хванат за ръце и да използват зла-тоткания плат. Двамата веднага изпълнявали съвета му, калта мигом изсъхвала, пътят ставал проходим и двойката стигала до някакви високи скали. Едгар започвал да дълбае камъка с нож, за да се изкатерят, като тръгвал пръв и издърпвал жената след себе си. Заедно стигали да върха на скалата и сънят свърш­вал.

Кейси сънувал този сън години преди да срещне Гъртруд, която станала негова съпруга. Майка му би­ла убедена, че според съня синът й ще постигне мно­го, след като се събере с жена си. Едгар и жена му сключили брак през 1903 г., но сънят продължил да се появява. Накрая през 1926 г., когато отново го съ­нувал, Кейси си направил тълкование, за да разбере значението му. Така разбрал, че ще сънува това все­ки път, когато в живота му предстоят предизвика­телства или значителни промени. Поредната поява на съня била с цел просто да му напомни, че може да се справи с всичко, стига двамата с Гъртруд да са единни, защото „заедно всичко се постига".

Като сродни души, Едгар и Гъртруд са били заед­но много пъти в минали прераждания. Главната цел на настоящия им живот била да съсредоточат съв­местните си усилия в ясновидството, което се пре­върнало в призвание на Едгар. Според тълкования­та информацията, получавана от него, доста наподо­бявала онази, която той разпространявал преди хи­ляди години по време на прераждането си в древен Египет. Там бил висш жрец, а Гъртруд — жрица и негова съпруга, изпълнявала ролята на говорител пред широките маси дори когато той се разболял до­толкова, че не можел да изпълнява задълженията си. Очевидно общото им дело трябвало да продължи.*

Едгар Кейси разчитал много на Гъртруд и в този живот. Преди тя да поеме воденето на сеансите му, други хора често злоупотребявали с него, докато бил в състояние на транс. Например някой пробол буза-
*Върху връзките на Едгар Кейси с близките му хора в минали пре­раждания се спирам по-подробно в глава „Души-близнаци". — Б. а.
та му с игла за шапка, за да се увери, че не се прест­рува, други искали здравно тълкование, но когато Кейси заспивал, питали за резултатите от предстоя­щи конни надбягвания. Присъствието на жена му га­рантирало, че нищо такова не може да се случи.