Едгар кейси – за сродните души

Шестдесет и осем годишен професор, който твър­де дълго живеел сам, се оплаквал, че в живота му липсват значими връзки и приятелства. Човекът пи­тал как може да се поправи това. Кейси го посъвет­вал: „Давай от себе си така, че да привлечеш хората, които се нуждаят от онова, което можеш да им да­деш" (3056-1). „Постоянно поддържай оптимизма си и помагай на онези, които са в по-лошо положение от теб — те са милиони!" (1540-6). Така отговорил Кейси на четиридесет и пет годишна жена, която ис­кала да разбере кои са „най-подходящите отдушни­ци" за самотата й.

Двадесет и шест годишна жена копнеела за съп­руг и деца, но й било казано, че били налице много други области, към които тя би могла да се насочи в момента—имала дарба на писател, учител, секретар­ка, вдъхновителка и дори проповедник. Кейси я на­сърчил да избере някое от тези поприща, докато се появи възможност за брак: „Използвай онова, което ти се дава сега, и Неговата благодат, Неговата ми­лост, Неговата любов ще те държат далеч от страха от самотата, от отчаянието; ще ти донесат радост в служене на ближния" (945-1).

След като загубила семейството си във войната и останала сама с шестнадесетгодишната си дъщеря,

една четиридесет и пет годишна жена изпитвала ужас от деня, в който и момичето ще я напусне. През 1944 г. тя писала на Едгар Кейси с молба за съвет как да пребори тези страхове:

„Като че ли всичко се свежда до едно: чувст­вам се много самотна и изпадам в отчаяние, ко­гато си помисля, че само след няколко години няма да имам дори дъщеря си, за която да се грижа, да я наставлявам и да я обичам. Какво ми става? Получавам много комплименти, че съм привлекателна, дори чаровна, но в социал­но отношение съм кръгла нула. Разбира се, не съм в първа младост, а само младите момиче­та имат възможност да избират между множес­тво партньори от противоположния пол. Мъже­те, които познавам, до един са женени. Всички, които са се интересували от мен досега, са има­ли непочтени намерения. Имам чувството, че съм останка от отминала епоха — защото в днешната има само алкохол и разпуснатост. Но дълбоко в себе си зная, че постъпвам правилно, иначе бих загубила самоуважение, а просто не съм готова да платя такава висока цена, за да се харесвам на другите. Нима до края на живо­та си ще бъда сама и нещастна, а щастието ви­наги ще ме подминава? Има ли поне лъч надеж­да?" (случай 5728, доклади).

Кейси й отговорил, че тя притежава много неща, които може да сподели с другите. Насърчил я да из­ползва способността си да помага на околните да се отърсват от злободневните грижи. Подходяща идея

било да събира малки групи хора, които заедно да изявяват таланта си, или да организира курсове по метафизика, тъй като имала вродена дарба да забав­лява и да води разговор. Освен това притежавала мистично излъчване и знаела много за тайните на непознатото. Талантът й да забавлява и вдъхновява другите идвал от едно нейно прераждане в Гърция. По време на живота си в светите земи пък се зани­мавала усилено с изследване на мистериите на жи­вота. Когато жената попитала: „Как да запълня ог­ромната празнина в живота си?", Кейси отговорил: „Чети посоченото и започни с онова, с което същ­ността може да помогне в живота на другите и на се­бе си".

Млада жена пък узнала от Кейси, че периодите й на съмнения, страхове и самота се дължат на това, че упорито потиска желанието си за себеизява. Тя била насърчена да престане да се подценява, да осъзнае, че единственият човек, който я спира, е тя самата, и да даде израз на талантите си (1968-5). Ма­кар че минали цели десет години, докато се омъжи­ла и родила две деца, тя била много доволна и бла­годарна, че е изчакала, докато намери подходящия съпруг. Веднъж писала на Гладис Дейвис: „Убедени сме, че това ни накара да ценим брака си повече, от­колкото ако се бяхме оженили на по-млада възраст".

В случая с една петдесет и четири годишна дома­киня тълкованията давали да се разбере, че чрез са­мотата собственото й подсъзнание я подсеща да се обърне към себе си. По собствените й думи тя често се чувствала самотна и недоразбрана. Кейси й казал, че притежава писателски талант, особено в област­та на разказите и книгите за подрастващи момиче-

та. Той бил убеден, че ще престане да се чувства са­мотна, ако развие дарбите и способностите, които притежавала на душевно ниво, но още не е използ­вала (2992-1).

На друга жена също било казано, че самотата й се дължи отчасти на това, че често потиска същността и способностите си. Това станало причина и за фи­зически дисбаланс, който допълнително влошавал депресията й и й внушавал усещането, че е „откъс­ната от хората и самотна, че никой не го е грижа за нея и тя не се интересува от другите" (3102-1). Освен препоръките във връзка с физическия проблем и съ­ветите да намери физическо и умствено равновесие, Кейси й напомнил, че „умът е строителят" и мисли­те постоянно оказват въздействие върху душевното и физическото състояние на човека.

През май 1944 г. една жена му писала: „Чувствам се сама на този свят, на петдесет и пет съм и оста­рявам в самота, въпреки че отчаяно се нуждая от се­мейство, любов и другарство... Пред другите си сла­гам щастлива маска и съм солистка в един хор, къ­дето пея с вдъхновение, но дълбоко в сърцето си съм едно малко, самотно дете..." (случай 5124-1, докла­ди). В тълкованието й се казвало, че тя твърде често е потискала талантите, желанията и склонностите си, понеже се е водила по мнението на другите. Това възпрепятствало личното й израстване. Ако започ­нела да се занимава с нещата, от които разбирала и които й били интересни, щяла да срещне бъдещия си съпруг. Ако обаче продължавала да потиска чувства­та си и да отбягва дейностите, с които наистина предпочитала да запълва времето си, щяла да оста­не сама до края на живота си.

В друг случай на тридесет и седем годишна дома­киня било казано, че самотата в живота й е резултат от това, че се чувства неразбрана и неоценена „дори от онези, които са близки със същността". Била на­сърчена да започне работа върху духовните си иде­али и да култивира у себе си увереност, която щяла да й помогне в себеизразяването (2170-1).

След като децата пораснали и напуснали дома, петдесетгодишната им майка се чувствала самотна. Всъщност тя поискала тълкование, за да разбере дали със съпруга й трябва да се преместят в по-мал­ка къща. Кейси й казал, че една смяна на жилище­то може да й се отрази добре, но за да се отърси от самотата, трябва да помага на другите. Освен да поддържа връзка с любимите си хора, тя била по­съветвана да открие как да бъде от полза за позна­тите си (79-1).

Четиридесет и две годишна художничка пък полу­чила тълкование, според което подсъзнателно отла­гала да се омъжи, защото в много от предишните й прераждания изборът на неподходящ партньор й „донесъл объркване". Кейси я насърчил да продъл­жи да преподава на деца, а с времето щяла да се по­яви възможност за подходяща връзка. На въпроса й какво да прави междувременно, когато се почувства самотна, й било напомнено, че всъщност никога не е сама:

„И докато анализираш себе си и проблемите си, не забравяй урока, който трябва да научиш тук и сега. Знай, че никога няма да си сама, ако се стремиш да бъдеш едно с Него. Защото Не­говото обещание е: „Никак няма да те оставя —

с тебе ще бъда винаги". И ако често се ослуш­ваш, може да чуеш в себе си онзи глас: „Аз съм, не бой се" (2397-1).

Една жена искала да разбере защо често се чувс­тва самотна и защо има толкова малко приятели и научила от тълкованието си, че не е изградила ис­тинска близост с никого. Вместо да се среща с тях на светски събития или в ежедневието, трябвало да им засвидетелства същата любов, която търсела за се­бе си. Имало много хора с по-малко късмет от нея и тя можела много да им помогне. В замяна щяла да намери любовта (2401-1).

Един мъж твърдял, че стеснителността е може би най-големият му проблем. Той бил посъветван: „От­пусни се, като правиш нещо за другите!" (5420-1). Когато попитал как да намери подходящото момиче, за което да се ожени, Кейси му отвърнал: „Постъпвай и живей, както подобава на човек, който заслужава този идеал, и той ще дойде".

Тридесет и шест годишна жена поискала тълкова­ние, защото се чувствала много самотна и безраз­лична към живота. Тъй като не била доволна от ра­ботата си, тя искала да знае дали има начин да на­мери „някакво подобие на удовлетворяващ, плодот­ворен, дори щастлив живот..." и дали би могла да се надява „на любов, брак и собствени деца". Кейси й казал, че е много приятна личност, въпреки склон­ността си понякога да се нервира от „съвсем незна­чителни неща". Притежавала художествени, писа­телски и актьорски способности, които реализирала в радиопредавания. А в миналите си прераждания често развличала другите или се занимавала с деца.

В настоящето обаче не използвала добре творчес­ките си способности. Кейси я посъветвал да си наме­ри работа, свързана с тези дейности, за да изразява себе си. Тълкованието я уверявало, че ако започне по-подходящи занимания, бъдещият партньор щял да я открие сам. Когато жената попитала кой е пра­вилният курс на действие, Кейси отговорил:

„Моли се ежедневно същността да бъде насоч­вана към дейности и решения, които ще са от по-голяма полза не само за нея, но и за да стане светът по-добро място за другите" (5248-1).

Според тълкованията някои хора сами се изоли­рали от другите с погрешните си реакции, макар да не го правели съзнателно. Четиридесет и девет годи­шен мъж, работещ в търговията с обувки, поискал през 1936 г. например здравно тълкование за проб­лема с кръвообращението си (1238-3). След като по­лучил нужната информация, човекът попитал: „Как­во ми има, че така и не успявам да завържа трайно приятелство?". Кейси му отговорил, че притежава критичност и талант за консултант. По тази причи­на привличал мнозина, но когато го питали за мне­нието му, давал твърде сурови „оценки". Било му на-помнено, че когато хората идват при него за помощ, не бива да се възгордява от знанията си, а да напра­ви всичко възможно да им помогне.

Тридесет и една годишна художничка, която чес­то се чувствала неоценена, била насърчена да развие способността си да цени другите. Кейси й казал, че каквото посее, това ще пожъне. Препоръчал й след­ната молитва:

Едгар Кейси често е разисквал динамиката на универсалния закон за привличане на подобното. По-просто казано, човек привлича това, което излъч­ва. И за да не страда от отрицателните последствия, трябва да се замисли повече за отношението си към другите, да им дава онова, което би искал да получи в замяна:

„Ако искаш да намериш хармония в живота си, създай я в живота на другите. Ако искаш да познаеш приятелството, дръж се приятелски. Ако искаш другите да говорят и мислят добро за теб, бъди мил с всички. Защото, както се от­насяш и с най-незначителния от своите прия­тели или ближни, така се отнасяш и с най-доб­рите или с Бог, който е в теб" (2023-1).

Родителите на едно единадесетгодишно момиче научили от полученото тълкование, че тя ще се чув­ства най-добре в собствената си компания, което е голям дар, но трябва да я научат да бъде добра ком­пания и за другите. Момиченцето имало твърде кри­тични наклонности и ако не успеело да се освободи от тях, по-късно щяло да остане само. Тълкованието съветвало родителите да й дадат следния ценен урок: „да не обръща голямо внимание на чуждите недос­татъци, така както би искала и другите да не обръ­щат внимание на нейните" (2648-1).

На млада жена Кейси казал, че склонността да II омаловажава себе си и способностите си й носи мно­го самота. Той я насърчил да си възвърне духовната вяра, която имала по време на прераждането си в Рим. Съсредоточаването в личната духовност и вя­ра щяло да й донесе необходимата увереност, за да преодолее самотата (2803-2).

Един тридесетгодишен пилот научил от своето тълкование, че в повечето случаи е самотен, защото не смее да отдава любовта си. Той бил посъветван да внимава много как се отнася с околните, когато се чувства сам или е разстроен. Кейси му напомнил, че каквото отдава в емоционално отношение, това и ще получи:

„Ако искаш да имаш приятели, бъди друже­любен. Ако искаш да имаш любов, обичай дру­гите. Ако искаш да имаш надежда, проявявай я към ближния. Макар че може да има перио­ди, когато сякаш няма надежда, когато се чув­стваш потиснат, не съди околните за това. За­щото както прощаваш, така ще бъдеш простен; като се надяваш, работиш и проявяваш една или друга черта от характера си, ще бъдеш въз­награден — ако го правиш в духа на истината" (3184-1).

От своето тълкование счетоводителка разбрала, че е самотна заради бързия си и саркастичен ум. Тя толкова се страхувала от критики, че за да се пред­пази, често насочвала стрелите си към околните. Кейси й казал, че трябва да пренасочи умствените си способности към култивирането и прилагането на

нови възгледи за живота (5098-1). С малко повече упоритост и постоянство можела да промени реакци­ите си към хората, а с това и техните към нея, и ни­кога повече да не остава самотна.

В някои случаи причината за самотата се крие в преживявания от минал живот. Такъв пример е ед­на държавна служителка, която често се чувствала самотна дори да се намирала в претъпкана стая. Кейси й казал, че част от тези чувства се дължат на прераждане по времето на кръстоносните походи (1183-1). Тогава семейството й често я оставяло да се грижи сама за дома, докато те отсъствали. Тълкова­нията показвали, че когато чувствала същата само­та, трябвало да я възприема като напомняне, че е време да се вглъби в себе си, и като възможност да потърси вътрешното си аз.

Тридесет и четири годишна жена, която постоян­но се изолирала емоционално от света около себе си, се чувствала самотна в самата си същност и колко­то повече хора имало наоколо, толкова по-самотна била. В тълкованието се казвало, че страхът да от­крие чувствата си идва от минал живот. Тогава ос­танала с разбито сърце и се заклела „никога повече в материалния живот да не обича онези, които мо­гат да я разочароват или да й причинят сърдечни терзания" (1747-3). Кейси я посъветвал да показва повече обич към другите и да започне да си създава приятелства. По този начин не само щяла да задово­ли своята нужда от любов, но и да помага на онези, които изпитват същата потребност.

Тридесет и една годишна разведена жена узнала от Кейси, че причината да дружи с хора, които не й допадат особено, е страхът й да остане сама. Бивши-

ят й съпруг бил „напълно неморален и безотговорен" пастор, но опасенията й не се дължали само на про­валения брак. От тълкованието ставало ясно, че в последното си прераждане жената участвала в изс­ледователска експедиция, но колегите й я изостави­ли и се върнали в родината си. Страховете й може­ли да бъдат преодолени със самоанализи и постоян­ство (958-3).

Един петдесет и три годишен мъж обичал хората и компаниите, но имал чувството, че те се отдръпват всеки път, когато направи опит да се сближи с тях. Често се случвало да е самотен дори сред тълпа и се затварял в себе си, защото усещал, че другите го изо­лират. Кейси му разяснил, че това се корени в негово прераждане като саксонец. По онова време той обичал всички да му се възхищават: „Там същността била по­читана от ближните си—и й харесвало! Но вместо да използва това, за да им служи по-добре, тя само му се наслаждавала и другите й обърнали гръб!" (3544-1).

Независимо дали самотата идва от минало пре­раждане, от детството или от физическо или душев­но заболяване, тълкованията на Кейси предлагат един и същи подход за решаване на проблема. На­пример на една четиридесет и седем годишна жена било казано, че усещането за самота и потиснатост се дължи отчасти на проблеми с храносмилането. Освен че й съобщил кои лекарства ще й помогнат, той й напомнил за могъщите способности на соб­ствения й ум. Посъветвал я да осъзнае връзката и единството си с останалата част от Творението. Всичко това заедно щяло да доведе до „по-добра фи­зическа и умствена нагласа в рефлексите на цялото тяло" (1100-34).

Човек със семейни проблеми попитал доколко дет­ството е създало у него способност за „нормален, щастлив брак" и получил следния отговор:

„Толкова, колкото същността позволява. За­щото, когато си бил дете, ти си мислил като дете, но сега, след като си станал мъж, добре ще е да оставиш детинщините и да не обвиняваш другите за тях. Защото всяка душа е същност— тяло, ум, душа. Тя ще използва волята си, за да приложи плодовете на духа върху околните ус­ловия и да се настрои на едни вълни с безкрай­ното. Ако се опита да злоупотребява с тях, ще си плати. Както е и при теб. Докато расте дърво­то, можеш да го насочваш и да му придаваш желаната форма. Така може да стане и с отдел­ната същност, докато се обучава и израства. Тя има същите онези черти, но и своя индивиду­алност..." (4083-1).

Мъжът обаче продължил да разпитва в същия дух: „Има ли някакви преживявания в юношеска въз­раст, които са отнели способността на същността за нормален, щастлив брак?". Отговорът бил: „Чети каквото е дадено. Всичките ти проблеми са в теб". Накрая, когато попитал: „Психоаналитично поглед­нато, каква е емоционалната възраст на същност­та?", Кейси отвърнал кратко: „Около два месеца".

Родителите на едно момченце научили от тълкова­нието си, че синът им е склонен понякога да се чувст­ва самотен. Кейси им препоръчал, когато тези момен­ти настъпят, детето да се обръща към музиката, коя­то за него щяла да има особено значение (3203-1).

Тълкованията често препоръчвали на хората, ко­ито търсят партньор, добре да помислят какво точ­но искат. Ако ставало дума за някой, който да задо­воли емоционалните или физическите им потребнос­ти, нямало да бъдат щастливи в брака. Най-подходя­щият партньор за семейство бил този, на когото да бъдат полезни и който също да им помогне. Според Кейси истинската любов не е просто емоция, а акт на отказване от себе си в служба на друг човек. Истин­ската любов е събиране на допълващи се части, ко­ито не са идентични. Това би позволило на двамата да изживеят един „по-полезен, по-пълноценен, по-... балансиран живот..." (364-7].

Когато едно двадесетгодишно момиче се поинте­ресувало в коя област ще работи бъдещият й съпруг, тълкованието отговорило: „Дали ще е уличен метач или президент, ти ще го познаеш! Не се избира по професия, а сърце откликва на сърцето и тяло на тя­лото" (308-13).

Когато тридесет и осем годишен мъж попитал ко­га е препоръчително да се ожени, Кейси отвърнал: „Препоръчително е по всяко време, стига да наме­риш подходящия партньор!". А отговорът на въпро­са: „Срещнал ли съм вече подходящото момиче, за което впоследствие ще се оженя?", бил: „Това зависи от теб. Вече си срещал някои, за които би могъл да се ожениш, но искаш ли?". Сетне човекът помолил да му бъде разкрито името й, но Кейси му казал, че то­ва е решение, което сам трябва да вземе. Десет месе­ца по-късно човекът вече бил женен (622-7).

Ето и един последен пример. През 1943 г. една тридесет и седем годишна жена напуснала работата,

която обичала, за да си намери съпруг. Приятелка й била казала, че професията й на детегледачка „не й позволява да изявява талантите, които Създателят й е дарил". През май същата година жената поиска­ла тълкование, като попитала дали е орисана да ос­тане сама, или има шанс да се омъжи. Интересува­ла се още няма ли да е най-добре да напусне дома си в Ню Йорк.

Било й отговорено, че до три години ще има въз­можност за голяма радост, ако се съсредоточи вър­ху целта на живота си. Тя обаче не била да бъде просто бавачка, а трябвало да осъзнае значимост­та си като „учител, другар, възпитател, като човек, който може да направлява не само духовното, но съ­що така и умственото, и физическото тяло на дете­то..." (2988-2). Била посъветвана да остане в Ню Йорк. След тълкованието, което не решавало проб­лема й със самотата, жената все пак изпитала об­лекчение, че не е нужно да се съсредоточава върху търсенето на съпруг, а може отново да се заеме с любимата си работа.

Месец по-късно случайно се сблъскала с бившия си работодател в един универсален магазин. Семейс­твото така и не било успяло да намери жена на ней­но място, така че настоятелно я помолили да се вър­не при тях. Тя писала на Едгар и Гъртруд Кейси за новата си нагласа: „И така, пак съм на старата си ра­бота — която напуснах преди четири седмици, — но се върнах като нов човек, с радостен поглед върху живота и работата си".

В следващите няколко години не получили никак­ва вест от нея, но през 1958 г. тя написала на Гладис Дейвис писмо, част от което гласяло:

„Скъпа Гладис,

.. .Стана ми много приятно, когато научих, че си ме „търсила"; само че аз изобщо не съм на­пускала Ню Йорк — та как бих могла? В тълко­ванието на Кейси се казваше, че ще намеря брачния си партньор именно в този град. И то­ва трябваше да се случи през 1946 г., но ние се срещнахме 2 години по-късно. Все пак г-н Кей­си се оказа прав—както обикновено. След вре­ме със съпруга ми разговаряхме за тълковани­ето и открихме, че през 1946 г. и двамата сме отказали работа, която е щяла да ни срещне. Виждате ли? Но както и да е, вече съм г-жа [2988]..." (случай 2988, доклади).

Кейси отново се бил справил.

ЗАЧАТИЕ И ПРИВЛИЧАНЕ НАДУШИТЕ

Тълкованията потвърждават важната отговор­ност, с която родителите са натоварени. Според тях

от родителите зависи какви точно души ще привле­кат за свои деца. Разбира се, привличането на ду­шите зависи от причинно-следствени фактори, ка­то минали преживявания и потенциалната среда и възпитание, които майката и бащата могат да оси­гурят в настоящето. Техните идеали и цели в момен­та на зачеването, както и през целия период на бре­менността, са от голямо значение за това каква ду­ша ще реши да се роди в семейството им. По тази причина Кейси често е казвал на бъдещите родите­ли, че имат възможност да станат проводници за душа, която да донесе светлина, любов и надежда на Земята.

Техните мисли, чувства и постъпки създават та­кава вибрация или енергийно поле, че само опреде­лен тип души могат да дойдат на Земята чрез тях. В общи линии, те стават физически проводник, който прави възможно проявлението на душата; този про­водник обаче трябва да е „настроен" на духовното развитие (и съответните нужди и уроци) на идваща­та душа. Кейси често е съветвал родителите, особе­но бъдещите майки, през цялата бременност да под­държат жизнерадостен, оптимистичен, одухотворен поглед върху живота, умът им да е изпълнен с вдъх­новяващи образи и мисли, като в същото време не оставят на заден план духовния си живот.

Влиянието, което родителите могат да окажат в процеса на привличане на душа, е обяснено много добре на една двадесет и четири годишна бъдеща майка. Тя задала серия въпроси за бременността и за още нероденото си дете. Когато попитала какво от­ношение трябва да поддържа през следващите месе­ци, отговорът бил:

„Зависи какъв тип характер желае същност­та. Повече красота, музика—ако това е желана­та характеристика; изкуство и други подобни. Ако пък искаш да бъде технически настроена, мисли за механика и работи с такива неща. И не се съмнявай, че това ще има въздействие, поне­же впечатленията дават такава възможност.

Ето нещо, което всяка майка трябва да знае. Нейната собствена нагласа определя до голяма степен характера на душата, която ще реши да се въплъти чрез тези проводници в конкретния период. Най-подходящото отношение е: „Ако ме обичаш и спазваш моите заповеди, и аз ще те обичам — както постъпваш с другите, така пос­тъпваш и с мен". Странно ли ви звучи това? Не е ли то в съгласие с Божия план за сътворение­то? Значи, ако във въпросните периоди се под­държа тази настройка, тя ще привлече съответ­ния тип или характер душа, която търси изра­зяване" (2803-6).

Когато жената попитала: „Ще навреди ли на дете­то, ако работя извън дома?", Кейси й напомнил как­ва важна роля играе тя за формиране на неговия ха­рактер по време на бременността:

„Зависи какъв тип личност се надяваш да ти се роди. Искаш да е обикновена, материално настроена, да мисли само за пари, за издигане в службата, за правене на това или онова? Не че външните прояви непременно ще бъдат таки­ва, но такава ще е истинската вътрешна нагла­са в душата на привлечената същност".

На тридесет и четири годишна бъдеща майка Кей-си казал, че отношението на всеки от двамата със съпруга й ще бъде определящ фактор за природата, нагласата и характера на детето, което ще донесат на този свят (457-10). Затова й препоръчал по вре­ме на бременността да чете някои пасажи от Библи­ята, особено Второзаконие 30, глави четиринадесе­та до седемнадесета от Йоан и историята на Анна от Книгата на Самуила. Жената го попитала: „Не е ли майката по-близо до Бога, когато носи дете?", и той й отвърнал: „Ако се постави тъй! Ако ли не, това е просто физическо състояние". В края на тълковани­ето й напомнил, че душата, която ще дойде при тях, е Божие дете, чието отглеждане и възпитание са по­верени на тях, „защото, запомни, душата, която ид­ва на Земята, ти се дава назаем от Господа. И следи­те, целите, които оставиш в нея, са това, което нак­рая изпращаш към своя Създател";

Двадесет и три годишна бременна жена поискала да разбере каква нагласа е най-добре да поддържа до раждането и била посъветвана: „Бъди щастлива и поддържай очакване за онзи характер и нрав, които желаеш в поколението; знай с цялата си душа—как­то е и с другарството, — че това е проводник, чрез който Божията любов се проявява на Земята. Не дълг или задължение, а възможност да бъдеш слугиня Бо­гу" (2635-2).

През 1935 г. млада двойка получила потвържде­ние, че са заченали дете. Те били посъветвани да внимават с нагласите и постъпките си, както и с връзките и приятелствата, които завързват по вре­ме на бременността. Тъй като от тях зависело каква душа ще призоват на Земята, Кейси им казал посто-

янно да мислят за желанието си тяхното дете да ста­не проводник на надежда и благодат за хората (934-3). На друго семейство пък обяснил, че ако поддър­жат съответната нагласа, ще привлекат душа, коя­то ще бъде проявление на Божията любов на Земята (575-1).

На една жена, която дошла за тълкование след раждането на сина си, Кейси казал, че двамата със съпруга й са привлекли изключително дете поради прекрасното отношение, което са поддържали по време на бременността. Духовната история на бебе­то включвала някои важни минали прераждания, ос­вен това то притежавало рядък музикален талант. Родителите били уверени, че синът им непременно ще стане велик музикант, стига да бъде възпитаван и насочван правилно (4098-1).

Кейси обаче пояснява, че нагласите на майката и бащата по време на бременността са от изключител­но значение, но останалите роднини също могат да въздействат върху избора на идващата душа. Едно семейство например се преместило да живее у леля­та на жената, докато чакали бебето. След раждане­то на детето Кейси им казал, че това не е станало слу­чайно, а заради общите им преживявания в техен минал живот в Персия. „Защото всяка душа, всяка същност постоянно среща себе си. И дано всяка ду­ша разбере, че трудностите, които приписва на дру­гите, са причинени най-вече от собствената й същ­ност. Знай, че в тях срещащ своето его (845-4).

Кейси често казвал на хората, че трябва да осигу­рят подходящи нагласи на децата си не само през бременността и детството, но и във формиращите личността юношески години. Непрестанно им на-

помнял за важната роля, която трябва да играе ду­ховността в развитието на тяхното дете. Поради ди­намиката на свободната воля дори душа с голям по­тенциал би могла да се провали в някой живот, ако не й се дадат подходящите духовни напътствия.

В един от случаите родителите на единадесетгодишно момче научили, че ако дадат на сина си ду­ховната основа, за която копнее душата му, „пости­женията на тази същност в това прераждане могат да са велики!' (1700-1). Ако обаче през следващите няколко години пропуснели да култивират у него ду­ховни принципи, той щял да стане твърде материал­но настроен, себичен и накрая щял да донесе в жи­вота им много мъка.

Друга двойка поискала да разбере дали могат да направят нещо за умственото и физическото разви­тие на детето още преди да се е родило. Било им ка­зано да се стремят към „съвършено сътрудничество" помежду си и да не забравят правилните физически, умствени, морални и духовни нагласи. От тях зави­село каква душа ще бъде привлечена, както и потен­циалът й за развитие (903-8).

Неведнъж Кейси е използвал притчи от Библията, за да илюстрира важната роля на родителите в бре­менността и привличането, включително историята на Анна и тази на Исак и Ребека.

Историята на Анна е разказана в Книгата на Са-муила. Тъй като била безплодна и отчаяно желаела дете, тя се молела горещо за син и обещала да го да­де „Господу през всичките дни от живота му".* Ско­ро след това вярата й била възнаградена и тя забре-
*Първа книга на царете 1:11; — Б. пр.
меняла. Очевидно през цялата бременност не е прес­тавала да се уповава на Бога и когато синът й се ро­дил, го нарекла Самуил*. Вярна на думата си, тя пос­ветила живота му на Всевишния. Когато пораснал, Самуил станал първият еврейски пророк и владетел на страната си. Едгар Кейси смятал тази история за важна, понеже Анна е живяла във време, когато Зе­мята се е нуждаела от „голямо духовно просветление" (5037-2) — време, което според него доста наподобя­вало неговото. Поради вярата си жената успяла да привлече на Земята велика душа, която била от го­ляма полза за цялото човечество.

От гледна точка на тълкованията, историята на Исак и Ребека по интересен начин онагледява въз­можността двамата родители да имат различни иде­али и нагласи към детето, което очакват. Според Кейси тези различни желания са се породили при за­чатието и са продължили през цялата бременност, в резултат на което „и двете нагласи са намерили из­раз". Ребека родила близнаци, Исав и Яков, които се различавали много един от друг. Исав, любимецът на баща си, бил „косматият" и обичал да ловува. Яков, любимецът на майка си, бил тих и внимателен, а впоследствие станал родоначалник и предводител на Израилевия народ. Ето какво казва Кейси за двама­та братя:

„Макар заченати едновременно, родени ед­новременно, те са били разделени в целите, в надеждите си; единият държал на онова, което води до съгласие в тялото, ума и душата; дру-
*Изпросен от бога. — Б. пр.
гият задоволявал апетитите на физическото и умственото, без да ги съобразява с духовното... Мислиш ли, че единият е получил по-различ­но възпитание от другия? Възпитанието им е било едно, но реакциите им са създали физи­чески характеристики, които са се различава­ли в своето проявление" (281-48).

Кейси съзнавал, че зачатието може да е изцяло плътско дело, но отбелязвал, че в него има много по­вече възможности. Тъй като нагласите и идеалите на родителите са много важни още от момента на зача­тието, според него било най-добре хората да съзна­ват възможността да се превърнат в проводници за Божията любов и Божия дух на Земята. Без духовни идеали и висши ценности те като нищо можели да станат проводници на душа, която да желае хаос и дори унищожение на човечеството.

Това, че на едни родители могат да се спрат някол­ко души, е видно от примера с жена на име Телма. Двамата със съпруга й гонели четиридесетте и има­ли две деца. След раждането на по-малкото те поне две години се опитвали да заченат трето, но без ус­пех. Телма вече започвала да си мисли, че няма да имат други деца. Не след дълго обаче сънувала сън, който й подсказал, че скоро ще получи „неочаквана пратка".

В съня седяла в тяхната дневна и отваряла изпра­тените й пакети с коледни подаръци, но съзнавала, че не е Коледа. Отначало не помислила, че сънят има нещо общо с бебе. Все пак не била успяла да забре­менее за трети път. Скоро след това двамата със съп­руга й се молили и медитирали заедно, за да разбе-

рат дали ще могат да имат още едно дете. Няколко дни по-късно Телма открила, че е бременна. Тъй ка­то знаела колко много набляга Кейси на мислите и нагласите по време на бременността, тя веднага се настроила към духовни мисли, вдъхновяващи чети­ва, медитация и молитви, в които непрестанно пов­таряла желанието им със съпруга й да привлекат подходящата душа.

През цялата бременност сънувала един и същи сън, който очевидно се отнасял за брат й. В действи­телния живот той често се чувствал потиснат — по­някога дори дотам, че да мисли за самоубийство, и в съня й я питал дали ще му позволи да дойде отново на този свят чрез нея, ако го направи. Отказала му и заявила, че вече работи с „пет същности", които са я харесали за майка, и още докато изричала тези ду­ми, видяла пет фигури — на четирима мъже и една жена. Стояли до нея, само дето не можела да разли­чи лицата им. Разбрала, че това са душите, привле­чени от възможността да имат нея и съпруга й за ро­дители. Месеци по-късно, когато родила дъщеря, Телма нито за миг не се съмнявала, че тя е една от душите, които била видяла в съня си.

Едгар Кейси често съветвал родителите да обръ­щат внимание на сънищата си по време на бремен­ността. Те можели да им дадат не само практическа информация за детето и неговия пол, за датата му на раждане и здравословното му състояние, но и да им помогнат в избора на име, както и да предоставят сведения за миналите прераждания на тази душа. През 1925 г. млада жена дошла при него да разтъл­кува съня й и той й казал, че според съня тя не е фи­зически готова за бременност и трябва да се подготви или да вземе необходимите предпазни мерки. Же­ната не се вслушала в съвета му и след няколко сед­мици забременяла, но пометнала още в първите ме­сеци (136-22). След малко повече от година обаче ро­дила син.

В книгата си „Родени за живот" д-р Гладис Т. Мак-гари описва в същия дух сведенията, които сънища­та могат да дадат, включително за здравето и мина­лите прераждания. Д-р Макгари е една от основател­ките на Американската асоциация за холистична ме­дицина. Работила е като семеен лекар над петдесет години и неведнъж е имала случаи, когато сънища­та са давали точна информация. Един мъж напри­мер сънувал, че някакъв човек с бяла престилка го среща в хотелско фоайе и му подава нещо (човекът знаел, че това е спиралата на жена му) с думите: „Съпругата ти е бременна". След като обсъдило съ­ня, семейството решило, че е безсмислен, понеже же­ната използвала спирала от шест години без никак­ви проблеми. Ала сънят се оказал пророчески. Лека­рите махнали спиралата минути преди раждането на тяхното дете следващата пролет.

В тълкованията се казва, че душата може до само­то раждане да избира дали иска да се роди в дадена ситуация, следователно има разлика между момен­та на зачатието и момента на влизането й в тялото. Очевидно тя може да променя решението си във все­ки момент не само до раждането, но и 24 часа след него. Много преди въвеждането на този термин в ме­дицината в поне едно тълкование се говори за син­дрома на внезапната детска смърт. В конкретния случай Кейси заявил, че малко след раждането душа­та е решила да напусне този свят, тъй като била |

стигнала до заключението, че средата на родители­те няма да й бъде полезна и ще е по-добре „да не под­държа съзнание в материалния свят" (2390-2). И продължил, че решението за напускане на тялото по­някога е възможно чак до тригодишна възраст.

През 1940 г. една тридесет и седемгодишна дома­киня поискала да научи дали сама е избрала роди­телите си. Кейси й отговорил: „По този въпрос може да се напише цяла дисертация" (2170). След това обяснил, че законите, които определят дали една ду­ша ще дойде на Земята, са два — законът за причи­на и следствие и законът за привличането. Първият има отношение към паметта на душата и към поуки­те, връзките и опита, които си е изработила в мина­лото. Действието на закона за привличането е като на универсален магнит — под негово влияние душа­та е притеглена към условията, които ще й осигурят желаните уроци. Вследствие на тези два закона же­ната била привлечена към своите родители, тъй ка­то вече имали общи преживявания, а и те можели да й осигурят подходяща среда.

Като последен пример ще дам този с едно семейс­тво, което поискало съвет и наставления как да ста­нат възможно най-добрите проводници задуша, ко­ято иска да се роди на този свят (341-48). Те били по­съветвани да се обединят и да работят върху общо­то си желание. Кейси им казал, че най-удачно е да оставят Бог да изпълни целите си чрез тях: „Така ще ви се даде такава душа, която да съответства на спо­собностите ви да дадете своя принос за човечество­то, за света; ще станете проводници тъкмо на онази душа, която е необходима в настоящето". Нагласата, която всеки трябвало да поддържа, била: „Господи,

използвай ме—тялото, ума, волята ми—като провод­ник за благодат на другите".

Тълкованието ги уверявало, че Бог познава техни­те качества и способности и ще им изпрати душа, ко­ято би имала полза от възпитанието, което са способ­ни да й дадат. Двамата били посъветвани да посто­янстват с молитвите и медитацията през цялата бре­менност, да не забравят истинските идеали и във всеки миг да са изпълнени с надежди и очаквания. Също така трябвало да живеят целенасочено, със съзнанието, че Бог ще работи с тях, ако му позволят. Съпрузите се поинтересували дали може да пожела­ят дете от определен пол, но Кейси им казал, че ако наистина искат да окажат пълно съдействие, най-доброто желание било: „Господи, да бъде волята Ти".

Почти година по-късно им се родило момченце, а след време тълкованията потвърдили, че тримата са живели заедно и в предишни прераждания, а сега просто подновявали старите си връзки.
Десета глава

СЪЗДАВАНЕ НА ВРЪЗКИ МЕЖДУ СРОДНИ ДУШИ

Махатма Ганди

Когато отношенията са крайно влошени, човек обикновено се пита: „Защо изобщо да си правя тру­да" и „Защо е толкова важно да се помирим с абсо­лютно всеки". С годините, търсейки отговори на съ­щите тези въпроси, хората са открили много от

причините, съдържащи се в тълкованията на Едгар Кейси:

• В крайна сметка всички връзки носят потенциал да бъдат значими и полезни, що се отнася до раз­витието на душата и личната трансформация.

• Чрез общуването с другите научаваме най-много за себе си.

• Взаимоотношенията ни се повтарят, докато не ре­шим проблема, поради който се влошават.

• Като души, които търсят цялостност, нашата цел е да постигнем душевно родство с всеки човек, ко­гото срещнем в живота си.

Да се замислим за момент за онзи човек, когото обичаме най-много, и да се запитаме какво е естест­вото на връзката ни с него. Като осмислим начина, по който го обичаме и го приемаме без всякакви ус­ловия, можем да си зададем въпроса какво всъщност усещаме. Вероятно става дума за пълна преданост, която ни кара да му желаем само най-доброто и да правим всичко възможно в тази насока. Следваща­та стъпка е да се запитаме кой вид любов поставя нуждите на другите над нашите. Ако успеем да доби­ем представа за естеството и динамиката на този тип връзка, значи сме разбрали какво точно ще изпит­ваме един ден към всяка душа на Земята. Според тълкованията на Едгар Кейси развитието на всяка душа ще приключи едва когато тя се научи да обича по този начин.

Но не бива мащабите на тази задача да ни съкрушават — според тълкованията има два фактора, които определят неизбежния ни успех. Първият е, че ние винаги привличаме точно онова, от което се нуж­даем в момента, а вторият—че всяка душа носи в се­бе си елемент на съвършенство, който само чака да бъде пробуден от човешката воля. В крайна сметка, дали ще събудим своето съвършенство и дали ще си извлечем поука от всяка една ситуация, зависи само от нас и от това дали ще предпочетем да прилагаме най-доброто, на което сме способни. Кейси често е скастрял хората, които са го питали какво трябва да правят в живота си: „Това е повтаряно безброй пъти — прилагай това, което знаеш днес, утре ще ти се да­де възможност за следващата стъпка. Защото то е стъпало след стъпало, поука след поука, малко тук и малко там!" (826-11).

През годините, когато е правел тълкования, Едгар Кейси е разисквал няколко стъпки за установяване на родство между душите: (1) научи се да обичаш и разбираш себе си; (2) постави си духовен идеал, кой­то да ти служи като пътеводна светлина; (3) започ­ни да работиш в тази насока, като използваш мак­симално знанията си до момента; и (4) очаквай про­мяната, за да се промениш и ти самият.

Да обичат и разбират истински себе си, за някои хора е трудна задача. Поради възпитанието, лични­те съмнения, ниската самооценка или отрицателно­то влияние на част от околните, те имат чувството, че не са достойни да бъдат обичани и няма кой знае какво да споделят с другите. За съжаление този не­гативизъм поражда трудни за преодоляване поведенчески модели, тъй като те се самозахранват. Чес­то хората с най-ниска самооценка имат властен ро­дител, началник-тиранин, критикуваща съпруга

или неуправляемо дете. Кейси често е казвал на та­къв човек, че постоянно привлича хора със същото ниво на самооценка, тъй като „подобията се привли­чат". Поуката тук е не да се отървем от подобни връз­ки, а постепенно да си изградим самоуважение, доб­ра самооценка и обич към себе си.

Динамиката „подобията се привличат" означава не само че всичко, което изразим в мислите и дела­та си, ни се връща, но също и че можем да видим соб­ствените си слабости и достойнства у другите. Или най-просто казано, хората, на които откликваме емо­ционално, буквално изпълняват ролята на огледало. Според Кейси най-много ни вбесява човек, у когото виждаме тези свои недостатъци, с които сме пропус­нали или изобщо отказваме да се занимаваме. И об­ратното — хората, от които истински се възхищава­ме, притежават онова наше качество, което бихме могли да използваме. Може би ви е трудно да възпри­емете тази идея, но не забравяйте, че и най-големият ви враг си има най-добър приятел, а, от своя стра­на, вашият най-добър приятел също има врагове. Защо? Отговорът е свързан с личните ни възприя­тия и със склонността ни да виждаме у другите ка­чествата, които сами притежаваме.

Според тълкованията, когато откликнем емоцио­нално (положително или отрицателно) на някого, мо­жем да бъдем сигурни, че от него ще научим нещо повече за себе си. Ако искаме да разберем върху как­во трябва да поработим в духовен аспект, трябва само да огледаме хората, които ни подлудяват. Ако пък искаме да разберем кое свое качество можем да развием, вглеждаме се в онези, от които истински се възхищаваме. Проумявайки тази динамика, ще при-

добием съвсем ново отношение към пялото човечес­тво. Кейси е вярвал, че когато осъзнаем истинската си индивидуалност, ще разберем, че сме дълбоко свързани един с друг, че Бог е нашият родител, а всички ние сме деца от едно и също семейство.

Според него втората важна стъпка в установява­нето на душевно родство е съзнателно да си изберем идеал. Най-простичко казано, идеалът е духовна подбуда или цел, която се превръща в основа на всичките ни постъпки. След като установим кой е най-добрият стремеж за нас, можем да го превърнем в база за поведенчески модели, различни от стари­те. Хората често откриват, че им е трудно да проме­нят една продължителна проблемна връзка. Причи­ната за това е, че лошото отношение и държане са се вкоренили дълбоко в тях и когато се сетят за съ­щия този човек, веднага усещат обичайния яд или раздразнение — дори когато той не е наблизо.

Кейси смята, че вместо постоянно да реагираме на предишни преживявания, можем след установя­ването на идеал да работим върху дадена връзка, като с това насочим развитието й в положителна по­сока. Например избрали сме великодушието за иде­ал. Тогава, вместо да действаме според старите си по­веденчески модели, ще си зададем въпроса: „Как би реагирал истински великодушният човек в такава ситуация?", „Как се държи великодушният човек?" или „Как щях да се държа, ако бях великодушен?". След като изградим в ума си образа на великодуш­ния (или на любящия, или на разбиращия) човек, от­там нататък остава само да постъпваме подобаващо. Когато човекът си набележи идеал и установи нови модели на поведение, те заемат мястото на предиш-

ните и постепенно започват да се задействат автома­тично.

Третата стъпка в създаването на душевно родст­во е процесът на прилагане. Постигането му е съвсем просто: „Защото това не е някакво велико дело, не в някаква всеобхватна форма. Просто бъди добър, бъ­ди внимателен, бъди кротък, бъди дълготърпелив, показвай братска обич..." (793-2). Тълкованията со­чат, че при мнозина между знание и прилагане съ­ществува голяма разлика. Кейси е вярвал, че когато нещо не се прилага, то не може да бъде истински осъзнато и следователно не подпомага промяната на същността. С други думи, едно е знанието като най-обикновена информация, а друго е то да се прилага, защото това води до личностна трансформация.

Последната стъпка в преобразяването на отноше­нията ни с другите е просто да поддържаме нагласа на откритост и лично очакване. Кейси е насърчавал хората да очакват промяната, за да могат да я осъ­ществят. Тълкованията винаги твърдят, че всички връзки могат да се преобразят, тъй като единствени­ят, когото човек може да промени, е самият себе си. А когато той се промени, по закона за привличане на подобията ще промени и начина, по който хората му отговарят. С други думи, най-ефикасният начин да подобрим отношенията си с другите е да станем ця­лостни вътре в себе си. Аспекти от горните стъпки за създаване на родство между душите могат да се отк­рият в много случаи от архивите на Кейси.

През 1941 г. двама младоженци дошли при него за съвет как да живеят и израстват заедно. Той им ка­зал, че са били заедно и в минали прераждания, та­ка че са способни да се допълват съвършено. Не би-

вало обаче да забравят, че във връзката им неизбеж­но ще има разногласия, и ги посъветвал: „Гледайте да не се сърдите един на друг по едно и също време". За да работят заедно, трябвало да си намерят общи идеали и цели: „Подходът, начинът на мислене мо­же да не са едни и същи, но целта, желанието, на­деждите, благополучието на двамата трябва да бъдат каквито подобава за такъв съюз — единият да гледа за другия" (341—48). Накрая ги насърчил да си бъдат „помощници"* и винаги да поставят благополучието на другия над своето.

Една двадесетгодишна жена се тревожела, че по­ради семейни и регилиозни различия между нея и годеника й може да се появят разногласия. Кейси й казал: „Запомни, ти се омъжваш за един човек, не за семейство и не за. църква!" Ако двамата с бъдещия й съпруг поставели връзката си над своите семейства и положели искрени усилия да следват Божията во­ля в живота си, нямало да имат никакви проблеми. Освен да не забелязват много-много недостатъците, а да се съсредоточават в добродетелите на другия, на двойката било напомнено: „Отношенията ви трябва да са равнопоставени, не четиридесет на шестдесет, не двадесет на осемдесет, а петдесет на петдесет и всеки трябва да се приспособи към особеностите на другия" (1722-1). Тълкованието им обещавало, че ако полагат всички усилия да създадат един хубав, ра­достен, стойностен и духовен съвместен живот, окол­ните ще бъдат подтикнати да направят същото.
*Употребена е думата helpmeet от Библията: „И Господ Бог каза: „Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник" (Битие 2:18). - Б. пр.
Тридесет и една годишна жена, която имала мно­гобройни проблеми в отношенията си с роднини и приятели, била посъветвана да не забравя, че ако иска нещо от другите, трябва първо сама да им го да­де. Освен това Кейси й обяснил, че недостатъците, които вижда в околните, са отражение на нейните собствени и само тя може да внесе положителни про­мени в отношенията си с всички. Колкото до поддър­жането на подходяща нагласа и очакване, в тълко­ванието се казвало: „Недей все да си казваш: „Знам какво ще кажат и ще направят, но ще гледам да се справя възможно най-добре". Забрави това! Знай, че с какъвто дух правиш нещата, в такъв дух реагират околните!" (1688-9).

Джо и Кристин признават, че що се отнася до съз­даването на духовно родство в брака им, двамата най-сетне били на прав път. Били семейство от шест години, като и двамата били развеждани по два пъ­ти. Джо бил стигнал до заключението, че с предиш­ните му съпруги също са били сродни души, но едва откакто е с Кристин, се променил достатъчно, за да е способен на здрава връзка, макар предишните му бракове да траяли над петнадесет години. И в двата имало и трудности, и хубави моменти:

„Преживяхме много предизвикателства и емоции. Научихме се да мразим, да прощаваме и отново да мразим, този път по-силно. Накрая и двата ми брака преминаха в безразличие на всички нива—което никак не е полезно. Карах­ме се за всичко. Всеки от нас превърна в своя цел да задоволява всяко желание, което изпъл­зеше от ума му. С Божията милост се разделих-

ме и продължихме напред, но с всяка следваща връзка бях тласкан нагоре, за да намеря отго­вори на някои въпроси и да открия по-възви­шена цел в живота".

Понастоящем Кристин и Джо смятат, че приятел­ството и общият им интерес към духовното са двата най-силни стабилизиращи фактора в техния живот. Убедени, че връзката им е много по-отдавнашна, от­колкото си спомнят, те си направили тълкования при медиум и научили, че са били заедно като брат и сес­тра в Италия и като семейство лечители по времето на Исус. В сегашния си живот пък се познавали трина­десет години, преди да се оженят. И за двамата нас­тоящата връзка е процес на учене. Кристин казва:

„Вероятно от никой друг не съм научила тол­кова неща, колкото от Джо. Първото, което ми идва наум, е, че връзката ми с него ме направи по-добър човек. Преди бях малко отмъстителна, но откакто го срещнах, той е моята будна съ­вест. Действително с негова помощ станах по-добра. Също така той ме запозна с материалите на Едгар Кейси и ми представи живота в съв­сем нова светлина. Не зная дали съм успяла да го науча на нещо, но веднъж той заяви, че има усещането, че е срещнал себе си".

Ето какво разказва тя за един от проблемите, кой­то преодолели заедно. Синът й от предишен брак жи­веел с баща си. И тя общувала с него, но не искала да има нищо общо с бившия си съпруг. С течение на времето сънувала, че трябва да общува с него и да му

прости. Въпреки насърченията на Джо в тази насо­ка, Кристин упорито отказвала да го направи. В да­ден момент получила писмо от адвокат, който я уве­домявал, че бащата на момчето иска да промени пра­вата й за посещения и да я съди за издръжка на де­тето. Това я вбесило, още повече че той имал доста повече пари от нея и цялата тази идея й се сторила просто абсурдна. Джо се опитал да я убеди, че тряб­ва да се разбере с бившия си съпруг, преди да се е на­месил съдът, но тя просто отказала да се занимава с това.

Когато делото влязло в съда, дори адвокатът на бившия съпруг се удивил, защото съдията се произ­несъл в негова полза. Кристин била осъдена да пла­ща издръжка. Било й трудно да проумее ситуация­та, но Джо я убедил, че ще е най-добре да погледне на това като на част от обучението на нейната същ­ност. През следващите девет месеца тя упорито се молела за себе си и бившия си съпруг, а Джо насър­чавал двамата да започнат някакъв диалог. Когато дошло време в съда да се обсъждат разходите за ко­лежа на детето, Кристин и бившият й мъж вече се били разбрали и по думите на Джо напуснали зала­та с усмивка и ново отношение един към друг. Отто­гава се опитват да си съдействат във всичко, свър­зано със сина им.

Що се отнася до онова, което е научил от съпру­гата си, Джо признава, че поради духовното им из­растване двамата имат повече сходства, отколкото различия. Най-голямата им разлика е, че той е по-емоционален, а тя има рационален подход към поч­ти всичко. Все пак всеки от тях се е научил да допъл­ва емоционалния облик на другия. И което е най-

важно, Джо смята, че Кристин изключително много му е помогнала да опознае себе си:

„През годините на съвместния ни живот тя ми показа много повече неща за самия мен, от­колкото съм научил през предишните четири­десет и осем години. Най-сетне се виждам та­къв, какъвто съм, особено онези дразнещи не-щица, на които отдаваме такова голямо значе­ние във връзките си. Понякога ме боли да се виждам такъв, но съм й благодарен, че се ста­рае да бъде мое огледало. Кристин казва, че съм й помогнал да се оправи с множество трудни си­туации и хора, като полага усилия да ги гледа откъм добрата им страна... За мен нашето при­ятелство с течение на времето се превърна в константа".

През 1939 г. Едгар Кейси казал на двадесет и ед­на годишен водопроводчик, че не е дошъл случайно на Земята, нито пък случайно е създал отношения със сегашните си приятели и колеги — за него това било средство за лична трансформация и израства­не (2030-1). Колкото до това как да подобри отноше­нията си с тези хора, трябвало да открие начин да превърне общуването си с тях в „красиво преживя­ване". Също така бил посъветван постоянно да си за­дава въпроса: „Какво мога да направя и какъв тряб­ва да бъда за другите, та познанството или приятел­ството им с мен да ги направи по-добри, да им пока­же защо са дошли на този свят".

Тридесет и пет годишен счетоводител се интере­сувал дали — космически погледнато — дължи нещо

на семейството си и ако да, какво. Кейси му отгово­рил, че човек има дълг към всеки член от семейство­то си, както и те към него. Най-общо казано, задъл­жението било да усъвършенстват себе си и взаимо­отношенията си, да живеят така, че възможността да бъдат заедно да ги направи по-добри хора. Колко­то до осъществяването на тази задача, той трябвало да помни, че на света няма нищо по-силно от собст­вената му свободна воля (1432-1).

По същия начин двадесет и четири годишен мъж узнал, че притежава скрити способности „да сътво­ри много добро или много зло" (633-2). Тъй като не­избежно щял да срещне себе си във всичките си от­ношения с околните, той бил насърчен да им оказва градивно влияние и да превърне спокойствието, хар­монията, красотата и любовта в основни фактори в своя живот.

На родители, които поискали да научат кой е най-добрият начин да отгледат своя син, да направят живота му щастлив и полезен, Кейси казал, че най-градивното е да осигурят на детето духовна основа, която ще бъде с него до края на дните му. Посъвет­вал ги да бъдат верни на онова, което искат да въз­питат у сина си, „никога да не правят нещата, които не желаят той да прави, и никога да не казват това, което не желаят той да казва" (1551-2).

Фактът, че създаването на родство между души­те е основна цел на земното ни пребиваване, е обяс­нен най-добре в тълкованието, направено през 1938 г. на един шестдесет и седем годишен мъж. Той бил уверен, че е на прав път, и получил следния съвет: „Не сещай умора в правенето на добрини" (1598-1). Кейси му напомнил, че в човешките взаимоотноше-

ния има само един идеал и той е: „Обичай ближния като себе си". Човекът попитал как да служи най-доб­ре на хората и бил насърчен да дава светлина на оне­зи, които седят на тъмно, да носи надежда на обезсърчените, да помага на заблудените. Ако правел те­зи неща както трябва—без да налага вижданията си на другите, но да им помага да открият значимото за себе си, — с негова помощ те щели да намерят себе си и да осъзнаят връзката си с Твореца.

Пример за себеоткриване в личните отношения е историята на Тим и Карл. Двамата са тридесетго­дишни хомосексуалисти и са заедно от три години. Открили, че както сходствата, така и различията между тях им помагат в духовното развитие. Според Карл различията са им позволили да разширят гле­дищата си за живота. Положителните сходства им действали добре, но еднаквите отрицателни модели на поведение понякога ги поставяли пред големи предизвикателства. По думите на Карл, те си прили­чат в много отношения и все още успяват да се до­пълват взаимно:

„Тъй като става дума за еднополова любовна връзка, на пръв поглед в нея няма обмен на противоположности, допълване на Ин с Ян, на мъжки и женски енергии. Въпреки това ние се допълваме на нива, много по-дълбоки от физи­ческото. В някои отношения умствените, емо­ционалните и духовните ни процеси протичат съвсем различно".

Свързват ги любовта към новите знания, духов­ността и задушевните-разговори. Тим смята, че от

съвместния им живот е научил повече за любовта — не само към другия, но и към себе си. Той казва за връзката си:

„Карл е моето „спасително въже" в моменти­те, когато съм полагал огромни усилия да за­пазя личната си цялост. Някои от най-силни­те му качества са тъкмо онези, които се опит­вам да развия у себе си. В личните ни борби ту единият, ту другият се превръща в „скалата", „опората" и „огледалото". Той ми напомня кой съм и какво съм всъщност, подкрепя ме, кога­то залитам, а трябва да надскоча себе си. Съ­щевременно за мен не е важно какво съм нау­чил от Карл, а какво съм научил за себе си от нашата връзка. Сега се виждам по-ясно. За­почнах да осъзнавам някои свои схеми на по­ведение, които не харесвам, и да ги променям. Една от най-големите поуки, които извлякох, е, че мога да се открия напълно пред друга ду­ша, без да загубя себе си или своята индиви­дуалност. Мога да се чувствам по-пълноценен и силен, като работя върху личното си разви­тие, но едновременно с това да съм дълбоко свързан с друг човек".

През 1943 г. Едгар Кейси казал на една четириде­сет и три годишна жена, че тя и съпругът й са про­дължили връзката си оттам, откъдето са я прекъсна­ли в предишното си прераждане в светите земи. Тъй като тогава не успявали да постигнат единодушие по който и да било въпрос, положението било запазено и в настоящето. Кейси я уверил, че могат да напра-

вят много, за да си помогнат взаимно. За да започ­нат преобразяването на връзката си, били посъвет­вани следното: „Работете заедно! Намерете онези не­ща, в които сте единодушни, и наблягайте на тях по­вече, отколкото на разногласията си" (2792-3).

Друга двойка била насърчена да осъзнае, че се до­пълват. Разбира се, те не били еднакви, нито пък мислели еднакво, но заедно можели да постигнат много в развитието си (1100-31).

Двадесет и три годишен проповедник бил окуражен да се превърне в проводник на благодат за дру­гите. Ако извадел на преден план всичко най-добро, което можел да даде, той щял да бъде като „мая" за ближните си. Кейси му казал да не съди никого—ни­то себе си, нито тях, — а да се пази „неопетнен" от земните грижи. Ако положел усилия във всички те­зи насоки, славата на Създателя щяла да се прояви чрез него на Земята (3188-1).

Една жена, която имала трудни отношения с раз­лични свои роднини, била насърчена да поработи върху обръщане на ситуацията: „Не чакай резултат за един ден, нито дори за седмица. Никой не може днес да сее, а утре да жъне. Хората жънат каквото са посели, но след като посятото узрее. Защото какво­то посееш, такова и ще пожънеш" (971-1). Кейси й казал, че ако се опитва да постъпва правилно, с пра­вилния дух, доброта и търпение, задължително ще постигне успех.

Тълкованието на четиридесет и шест годишна же­на казвало, че в крайна сметка душата задържа са­мо онова, което отдава. Предвид това, тя трябвало да внимава как се отнася с другите—колкото търпение, обич, доброта и нежност проявявала, толкова щяла

и да получи в замяна (5259-1). На друга жена било обяснено, че в отношенията с майка й са се появили напрежение и трудности, защото двете често не ус­пявали да се разберат правилно. Трябвало да оставят разногласията настрана и да започнат отначало, ка­то открият онези неща, по които били единодушни (2706-1).

Историята на Уейн и Рут, които са женени от поч­ти петдесет години, е пример за двама души, успели да работят заедно. Отгледали две дъщери, професи­ята им била една и съща, цял живот имали общи преживявания, пътували заедно и външните наблю­датели ги смятали за много привързани един към друг. Житейският им път ги превел през тридесетго­дишна кариера във военноморския флот, през любов към музиката, през преподавателска работа и адми­нистративни отговорности в една организация с иде­ална цел и дори през двегодишна оскъдица по време на плаване с платноходка. И все пак съвместният им живот не е бил лесен в началото.

Макар че още при първата си среща усетили сил­но привличане, Уейн бил по-затворен, избягвал об­ществените контакти и изглеждал много вглъбен в музиката. Рут пък имала по-разностранни интереси, обичала да бъде сред хора и била много по-общител­на. Въпреки различията в средата и характерите си, една година по-късно двамата се оженили. Според Рут по време на шестмесечния им годеж и през пър­вите пет години след сватбата често имали разгоре­щени спорове и си казвали грозни неща. Освен сва­дите, първото им голямо предизвикателство било, че свекървата правела всичко възможно да съсипе бра­ка им.

В началото моделите им на поведение също се различавали. Уейн винаги действал бавно и целена­сочено. Бил абсолютен перфекционист и често нас­тоявал да довършва нещата, дори когато нямало ни­каква нужда от това. Рут пък била склонна да си ва­ди бързо заключения и да действа. По нейни думи заради тези различия двамата бързо стигнали до из­вода, че „трябва или да се научим да се спогаждаме, или да се разделим". И започнали да разговарят, вместо да спорят.

Скоро Уейн осъзнал, че трябва да вземе решение коя връзка е по-важна за него — с майка му или с жена му. Избрал брака си. Също така двамата раз­брали, че могат да се учат един от друг, и всеки за­почнал да смекчава крайностите в поведението си. Днес Рут и Уейн са убедени, че възможността да бъдат заедно ги е направила по-добри хора.

С течение на времето общуването им така се по­добрило, че двете им дъщери разказват как в дет­ството си вечер заспивали от гласовете на родители­те си, които си „бъбрели" от другата страна на сте­ната, а сутрин се събуждали от същите звуци. Дори и сега двамата обичат да са заедно и да си говорят за любими неща:

„Общият ни интерес към духовното, красота­та на природата, британските острови, Ориен­та и библейските истории е много силен. Прив­личат ни градинарството и работата с дърво. Обичам да слушам как Уейн свири на кларинет, а той все още се радва на организаторските ми способности".

Рут вярва, че връзката между сродни души про­дължава в много прераждалия, включващи различ­ни типове отношения, и отбелязва: „Те си помагат взаимно в работата върху кармичните модели. Да се надяваме, че го правят по положителен начин". Свързва ги кариерата във флота и любовта към вет­роходството, имали са прераждане като братя и са работели заедно на голям кораб. В друго пък са би­ли съпрузи и са живели в рибарско селище на бри­танското крайбрежие през XIV век.

Демонстрирайки дълбоката им обич и свързаност един с друг, след тридесет години пътувания и мес­тения от град на град, когато се пенсионирал, Уейн казал на Рут: „Ти ме следва през последните триде­сет години, през следващите тридесет е мой ред да те следвам". Това обещание ги завело за две години на Бахамите, където работили духовни групи за личнос­тна трансформация. В резултат на него те намери­ли и последната си професия на съдържатели на малко хотелче. Рут се усмихва и казва: „През послед­ните четиридесет и три години правехме всичко въз­можно да се подкрепяме".

В потвърждение на факта, че родството между ду­шите се изгражда в течение на много прераждалия, в тълкованието на двадесет и осем годишен адвокат, който мислел да се ожени, се казвало, че щастието не е нещо, което просто съществува, а е преживяване, което може да се създаде. Кейси обяснил на двойка­та, че ако решат да се оженят, трябва да живеят та­ка, че винаги да могат да разчитат един на друг. По­съветвал ги да се държат така, че никога да не се ра­зочароват взаимно. Ако живеели по този начин и поддържали подходяща нагласа и насоченост в ду-

ховното, те непременно щели да постигнат щастие, спокойствие и удовлетворение в брака си (939-1).

Мъж отишъл при Едгар Кейси за тълкование, за­щото семейните му отношения не били особено доб­ри. Оплаквал се, че със съпругата му нямат почти ни­що общо. Искал да разбере как между тях да се съз­даде дух на сътрудничество, обич и добра воля дори само заради децата. Кейси му задал въпроса: „Няко­га минавало ли ти е през ум какъв мъж би искал да имаш, ако беше на мястото на жена си". Насърчил го да постъпва както би го правил в подобна ситуация и разногласията им щели да отшумят (3411-1).

Двадесет и една годишна художничка попитала дали не трябва да прекрати отношенията си с прия­тел, който имал много тежък характер. Кейси я по­съветвал да не го прави, а да поработи върху връз­ката им, защото никой няма прекалено много прия­тели и всеки е важен сам по себе си (1828-1). На друг човек пък казал, че най-добрият начин да преобър­не отношенията си с някого бил да не забелязва твърде недостатъците, а да се съсредоточава върху добродетелите му (2925-1).

На мъж, който искал да възстанови хармонията в семейството си, Кейси разяснил, че не бива да нала­га своето и да кара другите да мислят като него, за­щото човек може да промени единствено себе си. По­съветвал го да търси хармонията вътре в себе си, да не се опитва да променя другите или да ги обвинява за онова, което се случва в живота му. Хармонията липсвала в семейния му живот, защото собствената му хармония била разстроена. Ако успеел да проме­ни себе си, и семейните му отношения щели да се оп­равят (4733-1).

Тридесет и шест годишна жена потърсила съвет по брачни проблеми. Тя научила, че вместо да пра­ви опити да промени съпруга си според своята воля и критерии, трябва да постъпва с него така, както би искала той да постъпва с нея. Ако искала да му вну­ши духовните си истини, не трябвало постоянно да му натяква за тях, а да му ги демонстрира с личен пример. Когато жената попитала как да се справят с предизвикателствата във връзката си, например финансовите, била посъветвана да намери начин да обсъдят проблема „не в яд и гняв", а така, че да го разрешат заедно (585-1).

Като последен пример от тълкованията на Едгар Кейси ще вземем този с една двадесет и три годиш­на жена, която дошла за съвет относно предстоящия си брак. В началото на тълкованието Кейси заявил, че желае да предостави информация, която да е „най-полезна за душевното и умственото развитие и на два­мата" (480-20). Сетне казал, че като бъдещо семейст­во биха могли да се допълват взаимно само ако не заб­равят, че в брака всичко е „петдесет на петдесет" — иначе между тях щели да се появят разногласия.

Жената научила, че има естествена склонност да командва в семейството. Кейси я предупредил да внимава с това и по никакъв начин не се опитва да засенчва способностите или постиженията на съпру­га си. Било погрешно единият да е подчинен на дру­гия във всичко, а трябвало да споделят като равни най-доброто, което имат в себе си.

Посъветвал двойката когато имат разногласия, никога да не „роптаят" един срещу друг, а „винаги да обсъждат добре нещата". Освен това било хубаво всеки в свободното си време да се интересува от за-

ниманията на другия също както от своите. Не било лошо интересите им да са различни, но трябвало да си сътрудничат във всеки възможен случай и така да планират задачите си, че да имат време един за друг, за работа, за развлечения и възстановяване, като си помагат във всички тези дейности. Докато си сътруд­ничели, бракът им щял да бъде полезно преживява­не и „най-главното влияние" в живота им.

В идеалния случай домът им щял да се превърне в земно отражение на „небесния дом" — място, „кое­то ангелите ще копнеят да посетят и ще им се иска да бъдат гости". Там нямало просто да се почива, да се спи или яде, а всеки, който влизал, щял да усеща в енергията на техния дом святост, подкрепа и на­дежда. Колкото до създаването на хармония в брака им, били посъветвани да се разделят с мисли от ро­да на: „Ще го направим утре... ще започнем идната седмица... ще се погрижим за това догодина", а да работят заедно всеки ден, за да могат полека-лека да изградят един съвършен съюз. Най-добрият подход бил всеки път, когато имат съмнения или страхове, да ги обсъждат и решават след медитация и молит­ви, за да може Създателят да им помогне. В случай че следват тези съвети, бракът им щял да бъде бла­гословен и плодотворен, а те щели да станат провод­ници на Божията благодат на Земята.

През годините, в които се е занимавал с тълкова­ния, Кейси е съветвал хората, че не е толкова важно какви са в социално отношение, а как са използва­ли възможността да бъдат с другите в живота им. Той вярвал, че в търсенето на завършеност душата неизбежно ще изгради родство с всяко човешко съ­щество, с което влиза в контакт. Предизвикателство-

то е, че някои от тези връзки ни тласкат към личнос­тна промяна и трансформация посредством трудния процес на индивидуално приложение. Въпреки това Кейси е уверявал хората, че в каквито и отношения да се намират с даден човек, те винаги могат да бъ­дат по-добри. Очевидно всеки от нас е извикан на то­зи свят, за да промени своето ъгълче и да преобрази поне една връзка в даденото прераждане:

„И ако душевната същност не направи света по-добър, ако не направи своето ъгълче, свое­то местенце в него по-добро, малко по-изпълне­но с надежди и братска любов, с доброта и дъл-готърпение, с думите и делата на същността, животът й е бил провал; особено що се отнася до израстването. И целия свят да си спечелил, кол­ко нищожен ще се чувстваш, ако не си изпълнил целта, за която си дошъл в него!" (3420-1).
Единадесета глава

ДУШЕВНОТО НИ РОДСТВО СЪС СЪЗДАТЕЛЯ

Исус от Назарет,

.....каква е разликата... Истината... идва от

едно място. Нима няма листа от дъб, от ясен, от бор? Те просто изпитват нужда да преживеят едно или друго...

Всеки има своето място. Не търси недостатъ­ци на никого, а гледай да показваш колко добър бор, ясен, дъб или лоза си" (254-87).

В същия ред на мисли Кейси казал на един три-десетина годишен финансов брокер, че Създателят е източник на всичко съществуващо и първият урок от всяко духовно пътуване трябва да бъде: „Едно, Ед­но, Едно, Едно; единство в Бог, единство в отноше­нията между хората, единство в силата, единство във времето, единство във всяко усилие — единство, единство" (900-429). Но в тълкованията за същия чо­век се признава, че за някои хора това единство е съ­що толкова непонятно, колкото триизмерната реал­ност за едно двуизмерно същество. До него се стига само с индивидуалното израстване и развитие на ду­шата.

През 1941 г. един писател се заинтересувал защо Бог изобщо е решил да създаде душата. Кейси му отговорил, че всичко се дължи на Божието желание да търси израз и другарство (5749-14). Идеята, че Бог може да се нуждае от компания, на пръв поглед изглежда странна, но всичко си идва на мястото, ко­гато си спомним, че Бог е любов. Кейси често повта­рял, че любовта се изразява най-добре, когато дава­ме, без да мислим какво ще получим. Следователно любовта може да се прояви само в отношенията ни с другите. Душата, от друга страна, се намира в ма­териално тяло, за да усети динамиката на закона за

причина и следствие. Накрая тя се научава да проя­вява съвършената любов и с течение на времето ста­ва достоен другар на Бога.

Тълкованията често напомнят на хората за тях­ната духовна същност. Според Кейси човекът не е материално тяло, а по-скоро духовно същество—сът­ворено по образ и подобие на нашия любящ Съз­дател, — което има физически преживявания на Зе­мята. С други думи, душата може да преживее мно­жество прераждания в материалния свят, но е нещо много повече от тяло. Както се казва в Светото писа­ние, душата е създадена по Божи образ (Битие 1:26) и следователно духът е нейното естествено състоя­ние. В процеса на сътворението Бог е дал на всяка душа пълна свобода на волята и възможност за се-беизразяване.

Поради това в природата на душата е да търси — да търси истинската си идентичност и своята връз­ка с цялото. За съжаление може цял живот да тър­сим, без дори да разберем какво. А по думите на Кейси това в крайна сметка е връзката ни с Творе­ца. Основният въпрос, който душата неведнъж си задава, е: „Коя съм аз". Този въпрос се отправя по безброй начини, докато душата избира различни­те прераждания с надеждата да срещне себе си. Кейси е вярвал, че когато този процес завърши, всички души ще осъзнаят своята идентичност и другарството си с Бога.

През 1935 г. той казал на една тридесет и седем го­дишна учителка, че онова, за което е била повикана на Земята, не е никак трудно: „Просто бъди добра, бъди търпелива, показвай любов към ближния си". Ако живеела по този начин, щяла да стане провод-

ник на духа и с течение на времето да осъзнае, че част от нея е Божие дете. Кейси й обещал: „Тогава ду­шата трябва да се върне — и ще се върне — при своя Създател. Тя е частица от Съзидателната сила, припламнала в материалното, в плътта" (272-9).

На друга жена напомнил, че крайната цел в жи­вота на всяка душа е човекът да се събуди за исти­ната на своята духовна същност, като с това стане „достоен другар" на Твореца. Посъветвал я всеки път, когато си зададе въпроса: „Защо съм на тази Земя?", да погледне онези, които са били изпратени в живо­та й, за да може тя да ги обича и да им служи. Ако ги приемела с радост, те щели да се превърнат в сред­ството, чрез което да намери себе си.

„Не в себичност, не в злоба, не в гняв; не в ни­кое от онези неща, които разделят Аза от Съзи­дателните сили или Енергията, или Бога. Но простотата, нежността, скромността, верност­та, дълготърпението, търпеливосттпа са ка­чествата на душата, които тя разпознава в пъ­тищата и делата си сред хората" (518-2).

На седемдесет и шест годишен занаятчия Кейси обяснил, че дали душата ще напредне, или ще изос­тане в развитието си в даден живот, зависи от това доколко се е посветила на любовта и служенето на другите (1767-2).

Петдесет и една годишна домакиня и майка попи­тала как най-добре да съветва и напътства двадесет и осем годишния си син, който имал проблеми. Кей­си й казал да поставя любовта и подкрепата над властта и налагането: „в любяща търпимост, в любя-

що приятелство и винаги бъди готова да помогнеш, когато трябва или когато можеш" (255-12). Тя щяла винаги да обича и да съветва сина си, но нямало как да живее живота му вместо него. Било й напомнено, че всяка душа трябва сама „да намери пътя си към своя Бог".

На петдесет и една годишна гувернантка пък тълкователят казал, че „всичкият закон" се изразява в следното: „Обичай Господа с цялото си сърце, с це­лия си ум, с цялото си тяло и обичай ближния като себе си" (1250-1). Ана двадесет и седем годишен пи­сател той обяснил, че животът на Исус е послужил за пример на всички хора независимо от религиозните им убеждения. В това отношение Исус е „по-голям брат" на всяка душа на Земята. Когато човекът по­питал как да заживее съгласно този пример, Кейси отвърнал:

„Не с велики прояви на мъжество, не и с въз­хваляване на знанията или силата ти; а с неж­ността на духовното: любов, доброта, дълготърпение, търпеливост; тези неща ти е показал твоят брат и ако ги прилагаш ден след ден в де­лата си с ближния, може да станеш едно с Него и Той е предопределил, че така ще стане! Нима ще се отделиш от Него? Защото нищо на небе­сата, на Земята или в ада не може да те отдели от любовта на твоя Бог, от брата ти, освен ти са­мият!" (849-11).

В други тълкования този модел на поведение, кой­то е наследство на всяка душа, е описан като „съзна­нието в душата, отпечатано в ума, което чака воля-

та да го пробуди за единството на душата с Бога" (5749-14).

На шестдесет и една годишна вдовица, която тър­села посока в живота си, било обяснено, че като Бо­жие дете притежава част от съзнанието на Господа и като цел на живота си трябва да възприеме проя-вяването на любовта на Създателя. Ако живеела съг­ласно най-доброто, което осъзнавала в момента, „малко тук, малко там, ред след ред, урок след урок", тя постепенно щяла да осъзнае своя духовен източ­ник (3003-1).

Тридесет и седем годишна жена търсела другарст­во и брак, за да се почувства пълноценна. Тя получи­ла съвет: „Знай, че душата е сродна повече на универ­салното съзнание, отколкото на някоя отделна лич­ност" (2988-2). В същия ред на мисли на група хора, които работели върху материалите на Кейси, било ка­зано: „...защото Той е самотен без теб" (254-76). Кей­си ги насърчил да намерят начини да служат на дру­гите и да се обичат „така, както Той ви е обичал".

Повикът да се обичаме, както ни обича Създате­лят, не е изненадващ, като се има предвид, че всич­ки сме негови деца. Тълкованията подсказват, че ще стигнем до това ниво на съзнание само ако си про­тегнем ръце:

„Та в пътуването на душата през времето и пространството, от този живот в следващия, целта е да й се дават нови и нови възможности да изразява онова, което оправдава хората в от­ношенията помежду им — милосърдие, любов, търпеливост, дълготърпение, братска обич" (938-1).

Най-малкото фактът, че всички сме деца на любя­щия си Творец, би трябвало да ни внуши чувство за огромна отговорност. В най-общи линии тази отго­ворност е да се научим да обичаме ближния. Въпро­сът доколко се осъществява тази цел може би е из­разен най-добре през 1932 г. пред една група, кога­то Кейси ги запитал: „...вие готови ли сте да дадете отчет за онова, което сте направили с възможности­те си на Земята като Божии синове?" (364-7).

Несъмнено целият свят би се преобразил, ако все­ки човек можеше изведнъж да осъзнае, че крайната цел на съществуването му е да се научи да обича. Според Кейси става дума за напълно реална възмож­ност, а не за някаква утопия. Това съзнание ще поз­воли на всички души да намерят своята завърше­ност и най-сетне да разберат, че тъй като сме нераз­ривно свързани със Създателя от зората на сътворе­нието, ние сме сродни души с Него.

Откакто съществува човечеството, винаги е има­ло хора, които търсят липсващия елемент от жи­вота си — елемент, който вярват, че могат да наме­рят в някой друг. Тази идеализирана представа за от­ношенията между хората често е била описвана ка­то търсене на „половинката", на „душата-близнак" или на „сродна душа". Мнозина са убедени, че връз­ката между сродни души е идеалното партньорство, което по някакъв начин ще направи живота им пъл­ноценен —идея, популяризирана в съвременното об­щество.

Едгар Кейси определено е съгласен, че има хора със сродни души, но възгледите му са доста по-раз­лични и в крайна сметка по-полезни.

Той е смятал, че отношенията между сродни души не са нещо идеално, а са по-скоро постоянен процес на учене и израстване. Според него съвършени връз­ки няма—те трябва да се създадат. Макар в опреде­лен момент да изглежда, че някои хора имат идеал­ни отношения, от информацията в тълкованията става ясно, че тези отношения са се развивали с те­чение на времето, докато хората са се учели да рабо­тят заедно. Често се случва човек да изостави труд­на връзка с партньор, за да се събере с предполагае­мата си „сродна душа", но скоро да открие, че и с нея се появяват същите предизвикателства и трудности.

В повечето случаи причината не е в конкретната личност — тя просто ни позволява да се сблъскаме с уроците, които са ни нужни за израстването на ду­шата ни и личностната ни трансформация.

Десетилетия наред Кейси е давал на хиляди хора практични и полезни съвети как да изградят връз­ка със сродните души в живота си. Независимо дали е ставало дума за семейна двойка, за приятели, род­нини или просто за двама души, които имат труднос­ти в общуването помежду си, Кейси е смятал, че трябва да им се помогне да постигнат крайната цел —да надскочат себе си, да се променят и да израснат. В идеалния случай възможността да бъдат заедно подтиква хората да станат по-добри.

Поради ясновидските си дарби Кейси е можел да проследява развитието на контактите между инди­видите във времето и да описва как миналите пре-раждания и фактори влияят върху настоящето. Вза­имоотношенията между сродни души са непрекъс­нат процес, който душата подновява в различни мо­менти и места. Той помага на хората да опознаят се­бе си и да усетят връзката си със Създателя. Родство на душите може да има не само между сексуални партньори, но и между родители и деца, приятели, роднини и дори колеги. Поради това всеки човек има много сродни души, които му помагат в личностно­то развитие. Разбира се, всяка връзка между сродни души си има своята цел, но иначе са съвсем обикно­вени отношения между хора, които са свързани по особен начин.

Кейси често ги наричал „спогодба петдесет на пет­десет", в която главният въпрос е не „какво ще полу­ча", а „какво мога да вложа". Затова тълкованията

обясняват, че истинската любов всъщност не е страст, желание или дори привързаност—тя е акт на себеотрицание; отдаване на най-доброто, което при­тежаваме. Макар че не всяка връзка протича глад­ко, всички крият възможности да се превърнат в по­лезно преживяване. Естествено, дали човек ще про­дължи връзката „в радости и скърби", зависи само от него. Неведнъж Кейси е напомнял на свои клиенти, че способността за личностни промени е у самите тях. Въпреки че миналите прераждания създават различни възможности и вероятности, в крайна сметка хората градят своя живот единствено по си­лата на свободната си воля.

За душата дългият процес на връзки, преживява­ния и прераждания е нещо като учебна програма за личностно израстване и развитие. Кейси е вярвал, че тъй като всички сме деца на любящия Творец, целта на земния ни живот е да се научим да обичаме — и накрая всички души да станат сродни. Всъщност колкото по-пълноценна става една душа, толкова по-лесно й е да се свързва с другите. Хората усещат ду­ховно привличане един към друг не защото ще се до­пълват идеално, а защото връзката им би могла да тласне и двамата напред в личностното им развитие. Погледнато от този ъгъл, търсенето на сродна душа всъщност е търсене на завършеност на индивида. Но истинска завършеност може да се постигне само ако душата осъзнае духовния си източник. Така че тър­сенето на сродна душа всъщност е търсене на Бога.

Отговорен редактор МарияТоскова

Консултант д-р Светла Волтова

Компютърна обработка Костадин Чаушев

Коректор Ивелина Йонова

ИЗДДТЕЛСКА КЪЩА "ХЕРМЕС"