Едгар кейси – за сродните души

Проблемът с общуването между двамата се повто­рил и в Англия, където Майкъл и Трейси били се­мейство. Тогава той имал склонността да бъде рязък, а тя обикновено си премълчавала. Родителите й би­ли оставили 600-годишно имение, което със сватба­та станало „собственост" на Майкъл. След време той го ипотекирал без знанието на жена си. В резултат на провалени търговски сделки и неразумни финан­сови спекулации имението било загубено. Така отно­во се сблъсквали със същия проблем, но никой от тях не желаел да работи върху разрешаването му. Вмес­то това се отчуждавали все повече.

В настоящето връзката на Майкъл и Трейси, как­то и общуването между тях, продължават да се по­добряват. Те са решили много от проблемите си и са открили, че когато се стремят заедно към дадена цел, нещата вървят гладко. Например много двойки имат спорове, когато си строят къща, но Майкъл и Трей­си обсъждали всичко от началото до края и нито вед­нъж не се скарали. Това начинание изисквало мно­го време и пари. Седем години по-късно двамата от­крили, че във връзката им всичко „се получава най-добре, когато работим заедно и общуваме като рав­ни", вместо някой от тях да е „шефът".

От тълкованието си една жена научила, че семей­ните проблеми, които дъщеря й преживява в момен­та, може да й са много полезни. Точните думи на Кейси били: „Хората не се срещат случайно. Те са си необходими, макар не винаги да използват духовно възможностите" (2751-1). Жената била посъветвана да не се бърка в отношенията на младите и да не съ­ди никого. Вместо да решава проблемите на дъщеря си, каквото било първоначалното й намерение, тя

била насърчена да й помага, доколкото може, без да се замесва лично. По-късно семейството се развело.

На друга двойка Кейси казал, че най-добрата въз­можност за лично развитие се е появила в живота им, когато са се запознали. По онова време жената — [934], току-що била приключила нещастния си първи брак. Мъжът — [391], изпитвал силно привли­чане към нея и много искал да се оженят. Освен дру­гите им минали връзки, тълкованието проследило корените на това привличане до едно тяхно прераж­дане в Гърция. Скоро след това двамата се оженили и им се родило дете.

Въпреки чувствата им, бракът им за съжаление бил труден от самото начало. И двамата имали сил­ни, непреклонни характери. Само два месеца след сватбата се разделили. В тълкованието, което си направили тогава, Кейси им казал, че биха могли да работят заедно. Очевидно били задължени един на друг от минали прераждания. И двамата трябвало да се научат, че е добре да бъдат не тъй твърдоглави и по-склонни на компромиси: „Всеки трябва да допъл­ва другия. Това може да се осъществи, но с общи усилия. Ако са разделени или отчуждени, няма да се получи" (398-8). Казал им също, че всеки от тях тряб­ва да изиграе много важна роля в отглеждането на сина им.

Въпреки съветите, през следващите десет години двойката се разделяла и събирала поне пет пъти, ка­то два пъти се женили и развеждали. Накрая окон­чателно прекратили брака си и си намерили други партньори, с които по-късно също се развели. В ре­зултат синът им имал много неспокойно детство. Две десетилетия по-късно, размишлявайки върху живо-

та си, [934] отбелязала, че ако на младини е прите­жавала сегашната си разсъдливост, със сигурност е щяла да положи повече усилия за брака си с [391].

Да завършим със следния пример: един мъж се влюбил и оженил за жена, която била с двадесет го­дини по-млада от него. За нея това било първи брак, а за него — втори. Двамата изглеждали щастливи, но след десет години жената се почувствала неловко от факта, че от време на време несъзнателно нарича съпруга си „татко". Естествено, всеки път, когато това се случвало, се ужасявала от себе си. За мъжа това било още едно напомняне за разликата във въз­растта им. С течение на времето бракът им се пре­върнал по-скоро в дружба и те се разделили като приятели.

Без да знае всичко това, по-късно един медиум ка­зал на мъжа, че бившата му съпруга действително е била негова дъщеря в тяхно общо прераждане като индианци. Тогава двамата били много близки. За съ­жаление, преди още да влезе в пубертета, тя се раз­боляла и умряла. Когато медиумът отбелязал, че мо­мичето е починало на дванадесетгодишна възраст — точно колкото траял и бракът им, човекът потръп­нал.

СЕДМА ГЛАВА

ДУШИ-БЛИЗНАЦИ

Двадесет и седем годишна жена узнала, че е има­ла общи прераждания със съпруга си в Египет и Пе­ру по времето на инките, и се заинтересувала дали са души-близнаци. Кейси отвърнал: „Да са еднакви души, не. Няма две листа на дървото или две тревички в поляната, които да са еднакви" (3285-2). След това в тълкованието обаче се казвало, че със

съпруга и са духовни другари и могат да се допъл­ват взаимно всеки път, когато работят за обща цел. Словосъчетанието „единство на целите" дава най-добра представа за разбирането на Кейси за души-близнаци.

Тълкованията му сочат, че отношенията между такива души не са задължително сексуални или ро­мантични — главното в тях са общите цели и идеа­ли. Душите-близнаци се събират, за да свършат ня­каква важна обща работа. В повечето случаи те не са романтична двойка, а двама души, събрани в обща­та си цел. Тълкованията често посочват души-близ­наци, които в живота са родители и деца. Веднъж например той е заявил, че Исус от Назарет и майка му Мария са души-близнаци (5749-8 и други). По различни начини, когато се съберат заедно, душите-близнаци си помагат в постигането на общата им житейска мисия.

Макар главното в техните отношения да е работа­та, понякога те се прераждат и като семейни двой­ки. Колкото до това дали душите-близнаци са двете половини на едно цяло, от тълкованията става ясно, че всяка душа е отделно цяло, но е дълбоко свърза­на със своя Създател. Тази взаимовръзка е толкова важен елемент от същността на душата, че тя в край­на сметка представлява индивидуализирана част от едно цяло. Най-общо казано, връзката между две ду­ши-близнаци не е по-добра или по-важна от връзка­та между сродни души. Първите обаче упражняват уникално и постоянно влияние една върху друга в много от преражданията си на Земята. Духовните истории на Едгар Кейси и някой от най-близките му хора са интересен пример за това явление.

Може да се каже, че работата, която се превърна в завет на Едгар Кейси, е плод на усилията главно на четирима души: самия него, съпругата му Гъртруд, секретарката му Гладис Дейвис и най-големия му син Хю Лин. Те са се събрали в този живот, за да съз­дадат организация, която впоследствие става между­народна и прави много за просветлението на общес­твото по въпроси като холистичното здраве, прераж­дането, сънищата, духовността и свръхсетивните способности.

С годините тълкованията потвърдили, че четири­мата са се прераждали много пъти като души, свър­зани помежду си, както и с много други хора. Като семейство Едгар и Гъртруд са имали дълбока връз­ка, която е била очевидна за всичките им познати. През целия си живот Кейси е сънувал сънища, показ­ващи неизбежността на техния брак, както и че два­мата са щели да умрат доста по-рано, ако не бяха станали съпрузи.* През 1942 г. Едгар Кейси пише следното посвещение на жена си: „Когато съм с теб, Божиите обещания винаги изглеждат по-сигурни — ти наистина си моя опора в този живот". Тълковани­ята потвърждават, че той има душа-близнак, която много ще му помогне в неговата работа за този жи­вот. Оказва се обаче, че тази душа-близнак е не Гър­труд, а Гладис Дейвис. Оказало се също така, че ду-ши-близнаци са Хю Лин и майка му.

В някои отношения е невъзможно да се различи да­ли една връзка е между сродни души или души-близнаци. И в двата случая има трайна връзка между две

За да демонстрирам начините, по които се събират сродните души и душите-близнаци, ето кратък прег­лед на миналите прераждания на четирима души, ко­ито имат големи заслуги в работата на Едгар Кейси.

Хю Лин Кейси бил интелигентен човек, питаещ дълбока любов и почит към делото на Исус. Той ос­новал много сериозни организации и структури, за­нимавал се с умствена дейност, чувствал се най-доб­ре на открито, сред природата, и умеел да общува с хората. Някои от преражданията, оказали най-сил­но влияние върху сегашния му живот, били като един от първите фараони на Египет; съвременник, последовател и мисионер на Исус; баварски воин кръстоносец и монах в Англия (341-1 и други). Като дете той често говорел за желанието си да отиде ка­то мисионер в Китай. Това желание отчасти се дъл­жало на някогашното му изключително ползотворно прераждане в тази страна; по онова време бил мно­го близък с настоящата си съпруга Сали. Родството на душите им можело да се проследи и до Палести­на, където двамата били брат и сестра.

Гъртруд Кейси притежавала вродени дарби в жи­вописта и балета. Докато Едгар Кейси работел като фотограф, тя се справяла много изкусно с оцветява­нето и ретуширането на снимките. Макар че никога

не била виждала балет, още като дете, а и по-късно често ходела в гората и танцувала с часове, предста­вяйки си, че го прави пред публика. Подобно на си­на си Хю Лин, тя имала силен ум. Преражданията, които оказвали най-голямо влияние върху сегашния й живот, били на красива танцьорка в Египет, оси­новено дете на персийски номад-лечител, дъщеря на елински философ и дама от френския кралски двор по времето на Луи IV и Луи XV (538-5 и други).

На Гладис Дейвис било казано, че едно от най-цен­ните й качества е способността да превръща всяко препятствие в трамплин за духовно развитие. Тя притежавала силна вяра и вродено желание да нап­рави „добро на много хора" (288-1). В най-значими­те си прераждалия била дъщеря на висш египетски жрец, съпруга и помощница на персийски номад-предводител и млада майка на незаконно дете във френския кралски двор по времето на Луи XV (288-6 и други).

Според тълкованията Едгар Кейси бил склонен към крайности. Главният му източник на стабилност би­ла неговата духовност и интересът му към духовното развитие. Като душа му било писано да донесе прос­ветление на много хора, в качеството си на медиум да им помага с полезна информация и да даде на чове­чеството много знания за лечителските изкуства. Най-значимите му минали прераждания били на висш жрец в Египет; персийски номад-лечител; съв­ременник, последовател и мисионер на Исус; незако­нородено дете по времето на Луи XV; американски трапер и скитник през XVIII век (294-8 и други).

Два от важните периоди и за четиримата били в Египет и в светите земи по времето на Исус. В пър-

вия случай били преродени четиримата, докато във втория Гладис и Гъртруд останали в отвъдното като „духовни наставници" на своите души-близнаци.

В Персия Гъртруд била осиновена от лечител и съпругата му, преродени сега в Едгар Кейси и Гла­дис Дейвис. В настоящето ролите били разменени — след като била наета като секретарка, Гладис се на­несла у семейство Кейси и станала тяхна „осинове­на дъщеря". В Персия душите-близнаци Гладис и Ед­гар били родени с цел да основат център за лечение, образование и духовно просветление—дело, наподо­бяващо АИП през XX век.

Френското прераждане на Едгар като незаконоро­дения син на Гладис било твърде кратко. Той бил убит в съвсем ранна възраст поради възможността да претендира за трона. Същите отношения, но с разменени роли душите имали и в Египет, където Дейвис била дъщеря на Едгар и Гъртруд. Според тълкованията най-голямо влияние върху четирима­та било общото им прераждане в Египет.

Тогава Едгар Кейси бил висш жрец, който пома­гал да хората да разберат много духовни и вселенски истини. Хю Лин пък бил владетел, натоварен с отго­ворността да сплоти своя многонационален народ. Двамата били влюбени в красива танцьорка. И тази танцьорка била бъдещата Гъртруд Кейси. По-късно тя и Едгар заживели заедно и им се родило дете, се­гашната Гладис Дейвис. Бесен от ревност, Хю Лин изпратил жреца и танцьорката в изгнание, но задър­жал детето при себе си, за да му напомня за изгубе­ната любов.

Разбира се, всички тези минали отношения има­ли различни влияния върху днешния им живот. В

ранна възраст Хю Лин изпитвал ревност и неприя­зън към баща си. Поради общото им прераждане в Палестина обаче двамата изпитвали силна любов и почит към делото на Исус. Гладис на моменти се раз­късвала между братската любов и неприязънта си към Хю Лин, а Гъртруд се отнасяла с него не толко­ва строго като баща му. Освен това тя и Едгар често се чувствали като родители на Гладис.

Очевидно връзките между сродни души се състо­ят от много минали влияния и пориви, върху които трябва да се работи в настоящето. По тази причина тълкованията на Кейси често напомняли на хората, че „...истинското рождено право на отделната същ­ност е волята. Следователно никой порив, никое об- стоятелство, никое условие не е по-силно от волята на индивида" (2272-1). Макар че миналите прераж­далия оказват влияние върху настоящото под фор­мата на подсъзнателни спомени, всеки човек си за­пазва свободата да решава как ще се справи с тях. Чудесен пример за това е Хю Лин, който в Египет прокудил Едгар Кейси и прекъснал работата му, но сега посветил целия си живот, за да не се загуби бащиното му дело.

Колкото до днешните отношения на душите-близ-наци Гладис Дейвис и Едгар Кейси, както и Гъртруд Кейси и сина й Хю Лин, на всеки от тях било напом-нено, че са се събрали за осъществяването на „една цел". За връзката между Гладис и Едгар в едно тъл­кование се казва:

„Запомнете, деца мои: единство в целите, единство в духа, единство на умовете при вся­ко общуване на телата (защото душите в край-

на сметка са едно) и в подхода ви към всеки ин­дивид; нека целта ви е събуждане на най-доб­рото у всеки човек и покажете му, че обединя­ването на силите е най-доброто нещо на този свят" (288-19).

Сякаш за да потвърди вечността на връзката между душите-близнаци, друго тълкование отбеляз­ва, че двамата работят заедно, откакто „утринните звезди са запели, а шепотът на ветровете е донесъл вестта за идването на човека" (294-8).

На Гъртруд и Хю Лин пък било казано:

„Емоциите пораждат много тесни връзки, както личи и от едно египетско пребиваване, не само като майка и син, а още по-близки: в зна­нията, в разбирането на нещата, в безпри­страстността — защото те са едно, когато се обърнат в една посока" (538-59).

През целия си живот Едгар Кейси давал на хора­та точна и полезна интуитивна информация. Тя по­могнала на мнозина да разберат по-добре себе си и да вземат дейно участие в развитието на своя живот. Очевидно една от целите е била самата инфомация. В същия ред на мисли една от основните цели в жи­вота на Гладис Дейвис била да записва и класифи­цира тази информация. Преди нейното назначава­не за секретарка (през 1923 г.), тълкованията му, правени от 1901 г., невинаги са били записвани и съхранявани за бъдещите поколения. Близо 95% от архивираните във фондация „Едгар Кейси" тълкова­ния са записани от Гладис.

Освен че подкрепяла съпруга си и внасяла равно­весие в живота му, Гъртруд ръководела и процеса, при който той правел тълкованията. В тази своя ро­ля тя оказвала стабилизиращо влияние, така както и в семейството. По същия начин Хю Лин Кейси ста­нал стабилизиращ фактор в развитието на бащина­та си организация.

През януари 1945 г., когато Едгар Кейси починал, активните членове на АИП били около 300. По оно­ва време единствената публикувана книга по тема­та била „Има една река" на Том Съгрю. Тя видяла бял свят благодарение главно наХю Лин, който сериоз­но се ангажирал с идеята. През май 1944 г., когато АИП била само групичка отдадени последователи, свързани лично с Едгар Кейси, синът нахвърлял на хартия как вижда бъдещето на организацията. Пи­сани още докато участвал във Втората световна вой­на, целите на асоциацията звучали на пръв поглед нереалистично. Те включвали списание, непрекъс­нати програми от лекции и конференции, форуми с участници от цялата страна, книги за всеки аспект на информацията от тълкованията, една от най-доб­рите библиотеки на света, индексиране на всички материали от тълкованията по теми и извличане на практически сведения от тях.

През юли 1982 г., когато Хю Лин почина, тези це­ли вече бяха осъществени. АИП вече имаше голяма централа, стана международна организация с десет­ки хиляди членове по целия свят и беше издала бук­вално стотици книги и други материали за живота и делото на баща му. Макар темата да се обсъжда ряд­ко, Хю Лин не пропускал да подчертае важната роля, която майка му изиграла в неговото възпитание и в

живота на баща му. Към края на живота й, когато се разболяла, той бил в чужбина и й писал писмо, в ко­ето изразил чувствата си по следния начин:

„Много държа да знаеш колко е забавно да съм твой син. Много пъти те виждах да се бо­риш с проблеми, пред които други биха се огъ­нали, а ти се издигаше над тях и (най-важното) увличаше хората със себе си. С Едгар Евънс [по-малкият брат на Хю Лин] никога няма да забравим това. Малцина са имали възможност да ползват знанията от толкова много прераж­далия — не показно, та да го видят хората, а в моментите, когато най-много имахме нужда. Никога няма да забравя нещата, които научих. Не съм чувал за такава себеотрицателна любов към две човешки същества, каквато ти винаги си показвала към Едгар Евънс и мен. И това ня­ма да забравя. Мога да изброявам безкрайно.

Изпитвам гордост, когато си мисля за теб. Съзнанието, че си готова да минеш през врата­та към отвъдното, ме радва дълбоко. В живота ти имаше толкова красота, че възможността да отидеш при татко не ме натъжава. Тук ти го държеше за ръката в трудни моменти, поняко­га за двете ръце, и не съм изненадан, че и сега може да има нужда от теб.

Постепенно разбрахме кармата по начина, по който някога сме я обяснявали на другите. Животът ти ни огряваше с толкова много изя­щество и красота, че не бих позволил себични-те ми желания да развалят този период на очакване и радостно нетърпение.

Единствено се моля да не страдаш, скъпа моя. Убеден съм, че съзнаваш колко много те обичам и винаги ще те обичам.

ХюЛин" (Случай 538-9, доклади)

Гъртруд починала на 1 април 1945 г., Великден, в седем сутринта, без да прочете писмото, написано два дни преди това. Гладис Дейвис починала през февруари 1986 г.; тя последна от четиримата напус­нала делото на живота им. Със сигурност връзката им като сродни души или души-близнаци ще про­дължи и в бъдеще. Те неведнъж ще се събират, за да си помагат духовно и да работят върху следващите си цели.

СЪЩНОСТ НА САМОТАТА

Карл Юнг, Спомени, сънища, размисли

не и изцеление, а също така му давала възможност да протегне ръка на някой в по-неизгодно положе­ние. На хората, които страдали от самотата си, би­ло казвано да открият неповторимите дарби и спо­собности на душата си и да намерят начин да бъ­дат полезни на другите. Кейси е вярвал, че ако по­ложи усилия в тези насоки, човек неизбежно ще си намери другари.

Двадесет и девет годишна разведена жена се тре­вожела например ще успее ли някога да се омъжи отново и искала да разбере дали вече не е срещнала бъдещия си съпруг. Кейси я посъветвал да не мисли толкова за брак, а да обърне внимание на умствено­то и физическото си здраве, както и на личните си постижения: „Първо да направи нещо със себе си! Да осмисли личните си отношения и начина, по който се проявява връзката й с Божественото, и да си Намери някакъв идеал!" (5615-1).

От повторен брак се интересувала и тридесет и де­вет годишна вдовица. След смъртта на съпруга й ал­кохолик тя се чувствала самотна и не знаела какво да прави. Разбира се, мислела главно за собствени­те си нужди — как да прогони самотата и да намери щастие. Кейси й казал да смени подхода, когато на­мери сили за това:

„Направи нещо за някой друг! Направи жи­вота му щастлив, стойностен и тогава може да преживееш тези неща! Издигни се до съзнани­ето, че ако искаш да имаш живот, ако искаш да имаш приятели, ако искаш да срещнеш любов­та, трябва да направиш тези неща. Защото по­лучаваш само когато даваш" (1786-2).

През 1930 г. една четиридесети осем годишна же­на, също вдовица, писала на Едгар Кейси с молба за помощ. Част от писмото й гласяло:

„Овдовях преди петнадесет години и макар че съм доста заета, се чувствам самотна, копнея за другар. В живота ми има много мъже, но така и не срещам подходящия, когото да обичам доста­тъчно, за да се омъжа за него. Можете ли да ми кажете дали някога ще се омъжа отново? Това е въпросът, във връзка с който имам нужда от Ва­шата помощ. Ще направите ли това за мен? На­дявам се скоро да ми пишете кога мога да очак­вам тълкование..." (случай 1740-1, доклади).

По време на тълкованието Кейси отговорил, че са­мотата й се дължи на няколко причини. Тя била „с прилична външност, физически привлекателна [и] изключително умна", но често избухвала, макар пос­ле да съжалявала за казаното. Притежавала талан­ти и способности, които имали нужда от изразяване и не й давали мира отвътре. Обвинявала другите за нещастията си. Жената била посъветвана да обър­не живота си в по-градивна посока, да използва по-положително способностите си, да се съсредоточи върху своите идеали, да поддържа добра физическа форма. Ако следвала тези насоки, всичко, от което се нуждаела в живота, щяло да дойде при нея, включи­телно желаният партньор.

На въпроса: „Къде е човекът, за когото ще се омъ­жа, и как мога да го срещна?", една двадесет и чети­ри годишна жена получила следния отговор: „Това трябва да стане като естествена последица от общу-

ване в ежедневието. Когато подготвиш ума и тялото си за изграждане на дом и семейство, той ще се поя­ви" (951-4). На един четиридесет и шест годишен мъж, който също търсел партньорка в живота, било напомнено, че трябва да поработи върху себе си. Кейси му поставил въпроса: „Щом не можеш да жи­вееш в мир със себе си, как ще живееш с другите?" (5392-1).