50 недостатъчна загриженост и форма на егоцентризъм от страна на родителя.
Последното от своя страна може да бъде преодоляно и да бъде неутрализиран негативния му аспект посредством действията на медиатора, който в подобни ситуации е именно онзи участник в спора, чието участие предопределя и насочва припознаването на емоциите на всяка от страните като лични и посредством което постига целения терапевтичен ефект. Паралелно, не са редки и случаите, в които критика е отправяна именно към третото независимо лице – съдействащо на страните, което е обвинявано, че посредством опита си да овладее негативите от едно или друго поведение на страните чрез парафразиране на
изразените позиции, всъщност способства да бъде установен и закрепен дисбаланса между страните. За последното съдейства и наложената правна парадигма на това, че майката е основният родител, на който съдът би присъдил родителските права в по-голям процент от случаите и респективно – бащата е поставен в позиция на това да търси и излага аргументация, на основа на която да обоснове желанието за повече време, прекарвано с детето, позовавайки се на интереса на последното и теоретични разработки в подкрепа на това. Същевременно изследвания в сферата показват
15
, че в процеса по медиация за постигане на споделени родителски права страните много по-често реферират
към интереса на детето, а не към родителските си права отколкото във всеки друг процес, целящ намиране на решение по сходни конфликти. Последното респективно доста често води до засилване на конфликта и емоционалното разпалване на страните, което в случай че не бъде умело овладяно от страна на медиатора има потенциала да засили, а не да намали конфликта. Теорията е разработила редица средства и способи за справяне с последното, които включват:
▪
Включване и самостоятелно изслушване на детето като част от процеса по медиация, в рамките на който процес важат същите правила за конфиденциалност и неутралност;
▪
Подробно и задълбочено изучаване на интересите на всеки от родителите и установяване на
степента им на поляризация;
15
Trinder L (2010)
Sharedresidence: A review of recent research evidence. Childand Family LawQuarterly 22(4):
475–498.
Trinder L, Jenks C andFirth A (2010)
Talking children in to being in absentia - children as a strategic andcontingent resource in family court dispute resolution. Childand Family LawQuarterly22(2): 234–257.
51
▪
Предоставянето или насочването на допълнителни терапии или подготвителни курсове, чието преминаване да се изисква от страните преди официалното иницииране на процедура по медиация за установяване на форма на споделено родителство;
▪
Отклоняване фокуса на родителите от принципните им твърдения, обичайно основаващи се на
дадена теоретична постановка, и насочването им към специфичната конкретика на действителните нужди на децата им.
▪
Засилено използване на медиаторската техника за сверка с действителността, на база на която да бъде дадена една обективна оценка на различните варианти за намиране на решение между страните, генерирани в процеса.
Полагайки гореизложеното в контекста на изследването на най-добрия интерес на детето следва да бъде отличено, че ролята на медиатора при установяването на онези разрешения, които в най-висока степен отразяват детския интерес, е многопластова. За онагледяване на последното следва да бъде посочено, че
медиаторът служи16
за:
▪
Катализатор –ролята му на такъв се предопределя от ролята му на инициатор на диалога и съдействащ за често преустановената комуникация да бъде подновена;
▪
Мениджър – на процеса по медиация, който обезпечава наличието на структура за водене на преговори. Типичен пример за последното е ролята на медиатора при дефиниране на въпросите, обект на изследване, дневния ред на разглежданите аспекти от процеса и преминаването от точка към точка;
▪
Рефер – медиаторът определя правилата,
следи за времето, препятстват евентуални прекъсвания и агресивно поведение;
▪
Преводач – медиаторът на първо място е слушател, а на второ – подпомага страните да видят обсъжданите от тях въпроси по нов начин.
Именно негова е ролята, когато припознае наличието на дадена емоция или чувство, което може да има негативен афект върху процеса, да го
16
Parkinson, L. “Family Mediation”, London, Sweet & Maxwell, 1997
52 назове и представи по един нов и неутрален начин на насрещната страна;
▪
Установител на фактите по даден казус – последното е от същностно значение за подпомагане изясняване на
конкретиката на ситуацията, в която страните се намират, и постигането на един общ, споделен и балансиран начин за споделено възприятие относно фактите, относими към спора;
▪
Мост към установяване на нови структури – медиаторът по същността си служи като мост за изграждане на нова динамика в семейния свят и преминаването на членовете на семейството максимално благоприятно през периода на промяна;
▪
Извършващ сверка с действителността – тази дейност на медиатора често се провежда като част от процедурата по установяване на най- добрия интерес на детето. Цел на последното е да бъде установена степента до която даден обсъждано между страните разрешение би било действително отговарящо на интересите на детето;
▪
Оркестриращ процеса – медиаторът е своеобразен
диригент на процеса, опитващ се да съвмести различните тонове и да придаде хармония на общия тон на процедурата;
▪
Синтезиращ процеса – медиаторът следва да притежава умения за обобщаване и съвместяване на привидно противоположни становища.
Благодарение на използвания неутрален език именно посредством медиатора се осъществява открояването с детайли и разясняването в пълнота на всяко евентуално решение по конфликта, което страните обсъждат. Паралелно с това посредством обобщаването, от друга страна, медиаторът благоприятства за придвижването на процеса напред и неговия възход;
▪
Жонгльор – медиаторът може метафорично да бъде определен и като своеобразен жонгльор, чиято мисия в процедурата е умело и бързо да улавя различните
нюанси на предложенията, които се предлагат и да ги представя самостоятелно на всяка от страните за нейна оценка и изразяване на мнение. Всичко това именно позволява да се поддържа потока на идеи и продължаването на процеса с цел обследване на потенциални области, в които да бъде намерено разрешение.