Излагане на всички факти, относими към разкриването на

48
- отношенията на детето с всеки от родителите поотделно;
- отношенията на детето с неговите братя и сестри, баба и дядо и други роднини;
- начин на отглеждане на детето до този момент и поделянето на ролите;
- родителският капацитет на всеки от родителите;
- способността на всеки от родителите да си кооперира с другия родител по отношение на съвместната грижа спрямо детето;
- желанията и предпочитанията на детето;
- специфики на детето от културно, лингвистично, религиозно и друго естество;
ii.
Отделяне на безспорните моменти, по които не съществува
конфликт;
iii.
Обособяване на спорните между страните въпроси;
iv.
Определяне на интересите на всяка от страните и как
последните биха се съвместили в интереса на детето;
v.
Генериране на набор от потенциални решения съвместно с
медиатора, които да бъдат обект на обща оценка;
vi.
Избор на вариант, считан за еднакво приемлив и от двете страни
и преценката му със съдействието на медиатора относно това
дали последният отговаря на интересите на детето и съблюдава
императивните норми на закона.
Горепосочената процедура доста често се съпровожда с една кратка или по-продължителна среща, която медиаторът провежда с всяка от страните с цел подготовка за общата им среща. Често подобна подготовка включва изготвянето на бюджет относно сумата на вероятните бъдещи нужди, които следва да бъдат обезпечени, обозначаване на общите активи и тяхната оценка, определяне на начина на упражняване на родителските права. Много често именно в процеса на медииране на начина на упражняване на родителските права обаче се установява, че често зад заявеното от родителите като „най- добро“ за детето всъщност се крие единствено родителката визия за това какво майката и бащата имат като свой приоритет и нужда. Така, макар и спазвайки посочената процедура, медиаторът бива изправен в ситуация, в която следва константно в хода на процеса да преформулира излаганите разминаващи се

49 предложения от всеки от родителите под претекст, че последните изхождат именно от „най-висшия интерес на детето“, в това какво действително би било най-добре за последното. Процедурата на уреждане на споделени родителски права изхожда от идеята за най-добрия интерес на детето – факт, който в хода на процеса често може да бъде забравен от спорещите родители.
Същевременно, последното доста и твърде услужливо бива забравяно и поради факта, че децата нямат участие в медиацията и на практика за интересите им може единствено косвено да бъде заключено на база информацията, предоставяна от двамата родители. Последната трудно може да бъде приета като обективна или лишена от емоционални оттенъци, които неимоверно пречат на правилното възприятие и отразяване на информацията.
Нещо повече, към това се добавя и факта, че родителите встъпват в процеса с различни стратегии и познание, което често произхожда обаче от различни източници, застъпващи разминаващи се позиции относно това, което може да бъде прието като най-добро за детето. Това се комбинира и с желанието в хода на процеса всяка страна да изгради представа за себе си като родителя, притежаващ най-голям родителски капацитет, разумност и внимание и отчитане на най-добрия интерес на детето. Това се осъществява поради неправилното разбиране и внушена на дълбоко ниво концепция, че медиаторът ще заеме и подкрепи позицията на тази страна, която е най-разумна и с която медиаторът ще се „съгласи“. Индиректно се цели постигане на своеобразна обосновка и дори и оправдание за позицията, заета от родителя
14
Същевременно част от изследователите, интересуващи се от разграничение между методите, ползвани от жените и тези, които най-често се ползват от мъжете, правят разделение между различните способи, ползвани от родителите. Установено е, че докато жените имат склонността да встъпват в преговорния процес с презумпцията, че именно на тях ще бъде предоставено упражняването на родителските права, то мъжете встъпват в процедурата с разбирането, че следва да се борят и да отстояват позицията за получаване на повече дни за личен контакт с детето. Нещо повече, масова разпространено е становището, че споделянето от първо лице единствено число за чувствата на родителя, породени от и възникващи в процеса по медиация е проява на
14
Smithson Janet, Barlow Anne, Hunter Rosemary and EwingJan, The ‘child’s best interests’ as an argumentativ

Изтегляне 0.99 Mb.

Сподели с приятели: