Единната валута на ес и източноевропейските страни Второ, преработено и допълнено издание

Днес централните банки на развитите страни поддържат политика на ниска инфлация, тази концепция се е наложила и сред страните в преход. Нещо повече – дори според източноевропейски изследователи166 важността на ценовата стабилност за Източна Европа е от изключително значение и поддържането `и не се оспорва, предвид сериозните загуби на благосъстояние през първата половина на 90-те години на 20. век. Според същите изследователи основна роля при влиянието върху инфлацията днес в Източна Европа играят административно определяните цени, със сближаването им

с нивата в ЕС (ЕС-15) отпада един източник на силен натиск върху цените. За новите страни-членки ЕЦБ счита, че главните предизвикателства пред тях са реалното сближаване на икономиките със същевременно поддържане на макроикономическа и финансова стабилност. Най-важните мероприятия, които следва да се провеждат, са задържане на инфлацията, осигуряване на здрав финансов сектор, фискален баланс,

коригиране на неустойчивите външни дисбаланси. Основна цел е да се осъществи повишаване на жизнения стандарт и реалните доходи. За въвеждането на евро от новите страни-членки няма установени срокове. Тъй никоя от тези страни не е избрала

да не участва в ИВС, те ще въведат единната валута тогава, когато изпълнят Маастрихтските критерии и след решение на Съвета на ЕС на база на докладите на Комисията на ЕС, които тя изготвя минимум веднъж на две години, или по искане на страна-членка.

Сред препоръките към новите страни-членки на ЕС е и значително да се намалят публичните разходи и държавния дълг, за да може да се стимулира спестяването, като причините за ниския размер на спестяванията в икономиката се виждат главно в нежеланието и невъзможността на домакинствата да спестяват поради икономическата нестабилност в годините на прехода, и главно – високата инфлация

и високи бюджетни дефицити.

Доколкото ЕЦБ приема като залози по ломбардните кредити облигации, участието на източноевропейските страни в ИВС би подобрило възможностите за техните предприятия да издават облигации, както и да се възползват от по-големите възможности на пазара на акции –изискваният доход при участие на страната в ИВС спада –и така да осигурят финансирането на растежа си. Следва да се отчете фактът, че ЕС е отворена към нови членове организация още от самото си създаване като ЕОВС, а по-късно и ЕИО. Непрекъснатата политика на едновременно задълбочаване и разширяване се изтъква и от водещи политици като бившия канцлер на ФРГ Х.Шмит169. При това се получават черти на конфедеративно устройство

на Общността. Необходимостта от политическо съгласуване на действията на държавите, въвели и въвеждащи единната валута не би следвало да се подлага на съмнение, тъй като повечето от проблемите, които съществуват в международната

финансова система изглежда ще останат непроменени. Този песимистичен изглед засяга най-много развиващите се страни. Те ще останат уязвими на бъдещи финансови кризи, дори ако съвестно провеждат реформите, препоръчани от МВФ и МБВР. За източноевропейските страни до голяма степен такива заключения би следвало да са в сила. Следователно –въвеждането на единната валута в най-кратки възможни срокове е за препоръчване, или поне няма аргументи против подобна стъпка. Но без напредък в производителността и технологичен прогрес никой не би могъл да издържи в новите условия. Встъпването в ЕС и процесът на разширяването изобщо не бива да се откъсват от взаимовръзките при глобализацията, която се поставя на първо място като стимул за интеграция и ускоряване на технологичния прогрес. Така или иначе, стремеж към ускорена интеграция в ЕС съществува, и то в различни аспекти и с различни мотиви– страните от Централна и Източна Европа се стремят да ускорят процеса на присъединяване към ЕС, за да могат да се възползват по-бързо от придобивките на провежданата от него регионална политика.

За Балканите обаче изгледите са по-различни, П. Ганчев характеризира интеграцията на тези страни така: ”на фона на усилващите се интеграционни връзки от икономически, търговски, финансов, информационен, външен и културен характер между страните от ЕС се наблюдават твърде анемични, на ниско равнище връзки на интеграция между страните от Балканския регион”. Други автори стигат още по-далеч, изтъквайки, че Балканите даже и за гранично местоположение на Европа днес

се намират в изключително неблагоприятна ситуация в резултат на изкривените икономически отношения, тъй като в няколко случая техните граници се смята за бариери пред комуникациите и търговията със съседните страни. Този тип ”гранични условия”, при което границите в региона действат като бариери пред икономическите и социалните отношения е рядка ситуация в историята на международните отношения. Но включването на източноевропейските страни би могло да забави формирането на Европейска федерация, заради по-голямото икономическо разнообразие на участващи-

те страни. Затова е логично да се търсят възможности за преодоляване на разделението. Н. Неновски и К. Христов177 са категорични, че въвеждането на евро като официално платежно средство ще намали риска, акумулиран в българската икономика в следствие на недоразвитостта на финансовата система, която се изразява преди всичко в липса на възможности за дългосрочно финансиране.

Валутният курс по принцип се свързва със състоянието на икономиката, анализите на курса евро-долар показват, че причините за обезценката на евро през първите години на съществуването му се свързват с икономическите проблеми в Европа. За основни проблеми конкретно за българската икономика, но сходни и с тези в останалите източноевропейски страни, се сочат аномалиите в доходите, деформациите с пенсионното дело, ниската стойност на средната часова заплата, ниският дял на разходите за труд в себестойността на изделията. Те определят и изоставането в други важни аспекти – социална политика, демократизация на трудовите отношения и т.н. За първите години на прехода към пазарна икономика

има обвинения че в България съществува незаинтересовано отношение към чуждестранните инвеститори и липса на каквато и да е политика за насърчаване както на инвестиции от чужбина, така и от страна на българските фирми. За нестабилността допринася и възприетият валутнокурсов режим. Б. Колев181 пише ”при възприемане на плаващ валутен курс още на старта на икономическата реформа предприятията са изправени пред неизвестността от посоката на неговото изменение и на равнището, на което той може да се установи. Освен това не е възможно да се предвиди в какъв срок ще завърши процесът на утвърждаване на новите ценови структури и равнища”.

Въпросът за избор на подходящ паричен и валутнокурсов режим продължава да е актуален – Н. Неновски и К. Христов твърдят, че вграждането на еврото в балканските стопанства може да бъде сериозен отговор на лидерството на долара, като евроизацията безусловно ще даде допълнителен стимул за развитие на икономическите връзки с ЕС. Съгласие с тези автори може лесно да се постигне, имайки предвид сравнително високите нива на неофициална доларизация в източноевропейските страни, особено преди въвеждането на евро. Единната валута на ЕС183 съдейства и

за нарастване на ликвидността на финансовите пазари в Източна Европа. Въвеждането на единната валута по принцип създава благоприятни условия за развитието на българската икономика – привързването на валутния курс способства за пряко сравнение на производствените разходи, включително и на заплатите. Въпреки че процесите на уеднаквяване и синхрон в движението съществуват, скоростта им е далеч под очакваната. Но следва да се признае, че налице са и други ефекти – особено важно е технологичното сближаване – усилията след формирането на Вътрешния пазар се насочват и посока на постигане на социално сцепление и технологично развитие.

Що се отнася до перспективите и в политически план за въвеждане на евро – необходими са значителни политически усилия – новите държави-членки, и особено кандидатките – България и Румъния, са сходни, и както показва анализът на К. Биденкопф има примери че дори в изключително чувствителната област на прилагането на сила – силите за сигурност, има ”много окуражаваща способност” за коопериране и взаимодействие между Германия, Чехия и Полша. Въпреки това някои автори твърдят, че все още не е осъзнат доброволният отказ на суверенни права, който се прави в рамките на интеграцията, а това забавя приобщаването.

Опасенията са, че бедните държави биха могли да имат по-малки изгоди при засилена интеграция – Н. Цунис заключава, че за Гърция динамичните ефекти от встъпването в ЕС са били минимални, а самото встъпване е имало смесени ефекти върху различните сектори на икономиката.

Според Л. Чанкова основните насоки за стимулиране на инвестиционната активност в икономиката са:

- осигуряване на условия за предприятията да формират собствени финансови ресурси;

- благоприятен климат за инвестиционна дейност, който има своя правен, институционален и икомически аспект;

- създаване на по-благоприятни условия за привличане на преки чуждестранни инвестиции;

- увеличаване на обема на бюджетните инвестиции до - колкото това е възможно в условията на валутен борд.

Въвеждането на евро би способствало за подобряване на всичко гореказано, с изключение на бюджетните инвестиции. Политическата стабилност е от изключително значение за развитието на икономиките на източноевропейските страни – В. Григорова твърди, че чуждестранните инвестиции в страната се възпират от политическата нестабилност, незадоволителната надежност на доставчиците и доставките, неефективната инфраструктура на страната, слабости в системата на кредитиране и бюрократични пречки. Голяма част от тези препятствия пред чуждестранните

инвестиции биха били намалени в значителна степен при въвеждане на единната валута. Но не бива да се забравя, както го нарича Ст. Савов, ”христоматийното правило”, че международните корпорации не трансферират особено големи финансови потоци към своите поделения зад граница, а предимно технологии и ноу-хау, така че съществени промени в платежния баланс не би следвало да се очакват. При все това преките чуждестранни инвестиции, въпреки че като абсолютни суми не винаги са много големи, способстват за постигане на повече гъвкавост на пазара на труда, а оттам – за по-лесно приспособяване на икономиката, и смекчаване на икономическите цикли. Изследване на Н.Дрифилд показва, че преките чуждестранни инвестиции влияят върху еластичността на дневните надници в различни отрасли, и с промяната им може да се обясни висок дял от промяната във вътрешните надници. Но като се вземе предвид фактът, че психологическият ефект от въвеждането на единната валута е особено силен– Х. Ларсон говори дори за драматично нарастване на деноминираните в евро цени и улесняване на ценовите сравнения, може да се очаква голямо увеличаване на финансовата интеграция, както и за засилване на конкуренцията на пазарите на стоки и услуги. Подчертава се и уникалността на ситуацията на валута без държава, обръща се внимание на това, че икономическата система при осъществяване на валутна интеграция преминава на качествено нов етап на развитие чрез т.нар. ускорено сътрудничество като сближава идеите за наднационално европейско управление и междудържавен съюз.

Единната валута спомага да се промени поведението на финансовите пазари, които да възприемат единството на европейския пазар, да го осъзнават като цяло, а не съставен от отделни национални пазари. Въвеждането на единната валута безспорно е стимул за по-нататъшни реформи, а практиката в повечето страни от ЦИЕ показва, че управляващите елити действително имат нужда от стимули за реформи. Един приблизителен ориентир за това е, че реформите стартират при безработица над 20% или много висока инфлация, съпроводена със срив в доходите.

Постижение на България, което се приема без уговорки, според П. Палабикян е това, че страната е стратегически партньор на ЕС в региона. В този аспект, може да се очаква наличие на политическа подкрепа от ЕС за пълноправно членство, както и по-нататък – за встъпване в ИВС.

Фигура 1.2: Връзка между ценови равнища и БВП на глава от населението за 52 страни, данни за 1996 г. Източник: OECD, European Comparision Program 1996