Единната валута на ес и източноевропейските страни Второ, преработено и допълнено издание

Още след края на първия етап на ИВС става ясно, че процесите на парична интеграция напредват, като дори за някои автори113 от страни извън ЕС, те са придобили вече необратим характер. Редица съвременни икономисти определят ИВС като най-важното събитие, засягащо международните финансови пазари от Бретънуудската система на фиксирани валутни курсове насам. Освен елиминирането на валутния риск, на единната валута се приписва и осигуряването на по-добра информационна обезпеченост на пазарите и преориентиране на класическите методи за ситуиране на международните активи. Обхватът на европейската интеграция излиза далеч извън рамките на традиционната икономическа интеграция – зона за свободна търговия. Значимостта на въвеждането на евро широко се подчертава и понякога се определя дори като най-важна стъпка в европейската интеграция. При все това, преди действителното въвеждане на единната валута са налице и страхове, че тя няма да бъде възприета от всички, особен песимизъм се проявява по отношение на фискалните аспекти на единната валута – въвеждането `и в страни с голям бюджетен дефицит би представлявало сериозно политическо предизвикателство. Това дава и основания да се предположи, че паричната интеграция в ЕС ще протече по различно време за различни-

те страни-участнички и че в такава ”Европа на две скорости” може да се стигне до разделение на ЕС, и дори в известен смисъл до разпад. Основният аргумент против въвеждането на единната валута и Маастрихтската стратегия по сближаване са опасенията, че сближаването на страните с по-слаби валути може да се окаже по-трудно, ако не и невъзможно за постигане. В такива страни по традиция бюджетните дефицити са високи, и е относително трудно постигането на фискална политика. Повечето такива страни са преживели тоталитарно управление в недалечното минало – като такива се сочат Италия, Испания, Португалия, Гърция.

Няколко години преди въвеждане на евро ”все още не е ясно дали страните – учредителки ще могат и след 1999 г. да съблюдават наложената строга дисциплина. Твърде различни са ’моделите държави’ в Европа, твърде разнообразни са схващанията на отделните правителства и партии за стопанското регулиране”. Практиката в последните години показва, че подобни опасения имат място – редица държави от еврозоната не съумяват да се вместят в 3%-ното ограничение на бюджетния дефицит. Като се отчете и факта, че това са континентални държави, а континенталните икономики имат склонност да са много по-малко гъвкави по отношение на бюджета, отколкото англосаксонските, проблемът може да се окаже сериозен дори в близко бъдеще. От друга страна единната валута има много силно символично значение за интеграцията в Европа. Още преди въвеждането `и този факт вече се отчита120 – отсъствието на единната валута може да се окаже много по-болезнено от ефектите, придружаващи усилията за нейното реализиране, всяко закъснение или отлагане, колкото и минимално да е то, ще подкопае доверието в реализируемостта на проекта и ще предначертае не само бъдещ неуспех на евро, но и на европейската конструкция. Конкретно за ЕС-15 опасенията са, че от една страна включването на силнозадлъжнели страни като Белгия и Италия би могло да подкопае ценовата стаблиност в бъдеще, и

се разглежда като противоречие на националните интереси в Германия, а от друга страна включването на такива страни в ИВС позволява да се постигне по-лесно спадане на инфлацията и държавния дълг там, а освен това включването им

намалява вероятността от разцепление на интересите в ЕС в бъдеще. Друг аргумент против ИВС се свързва с безработицата, въпреки отдавна доказаните прояви на кривата на Филипс, особено в средно- и дългосрочен план. Най-главният ангажимент на икономическите политики е по отношение на заетостта. Едно силно нарастване на анти-инфлационната репутация на централните банки по принцип и в частност на ЕЦБ би могло да намали и ограничи ефектите върху заетостта както по размер, така и по значение.

Най-силните аргументи против въвеждането на единната валута преди установяването на политическа федерация и формирането на някакъв федерален бюджет, са:

- без федерален бюджет политиката ще е разпокъсана между бюджетните усилия на отделните държави;

- няма да може да се реагира чрез фискалния канал на асиметрични шокове, които засягат някоя определена страна от паричния съюз.

Затова е важна ролята на Пакта за стабилност и растеж (ПСР) за съществуването на единната валута, понеже горните аргументи се признават за валидни, включително от ЕЦБ и в този план фискалните правила, налагани от Маастрихтския договор и от Пакта за стабилност и растеж създават необходимата рамка за фискална дисциплина.

В случая с единната валута, когато налице е паричен съюз с обща парична политика, но различни национални фискални политики, малките страни са подложени на опасността от излизане извън предвидените граници на бюджета, защото общоопределяните – на ниво паричен съюз – лихвени проценти и валутен курс може да са неподходящи за тях, докато при големите страни ситуацията е обратната – липсата на фискална дисциплина би могла да повлияе върху лихвените проценти и валутния курс. Въпросът какви са последствията общите лихви и валутен курс за бюджета на новите страни-членки е особено интересен, тъй като те са малки страни, и за разлика от другите малки страни-членки на ЕС икономическите им цикли имат различни параметри, а икономиките – структури, различна от тези на големите, доминиращи икономики. Рисковите премии по държавния дълг могат да се разглеждат като индикатор за доверието на публиката във фискалната политика на страната. Анализ на втория етап от въвеждането на единната валута – средата на 90-те години на 20. век показва, че има нарастващо сближаване в критериите за оптимална валутна зона, като голяма част от него се дължи на мерките на подкрепа в икономическите политики, а не толкова от естествено сближаване в шоковете или структурите. Може да се приеме, че такава политическа поддръжка е била от полза за създаване на условията за старт на ИВС, но това означава също така, че в определен момент в бъдеще целият проект може да се окаже податлив на политически въздействия. Доколкото разходите за страните от ИВС от изоставяне на единната валута и повторно въвеждане на собствена парична единица са твърде високи, като неколкократно превишават разходите от оставането в рамките на ИВС, подобни действия изглеждат твърде малко вероятни. Успехът на ИВС зависи не само от поддържането на фискална дисциплина. Онези регионални различия, които биха могли да повлияят върху финансовата стабилност, следва да се сведат до минимум. В оптималния случай това се постига при добре диверсифициран европейски финансов сектор. Натам са насочени и усилията на ЕЦБ, а за източноевропейските страни включването в ИВС може да подейства катализиращо върху финансовия сектор. Необходимост от повече гъвкавост на сектора там има, предвид кредитната експанзия през последните години. Особено бързо може да се постигне интегрираност на финансовия сектор за страните във валутен борд. Въпреки очевидните изгоди от консолидирането на финансовите пазари при въвеждане на единната валута, не липсва и доза скептицизъм – както пише А. Шаров124 ”мащабът на консолидационните планове плаши евроскептиците, чиито аргументи се свеждат главно до това, че за да се създаде международна зона трябва прекалено много време, ще трябва да се стигне до сливане на Люксембургския международен депозитар, Франкфуртската фондова борса и много други организатори на търговията с акции в Европа”, но ”комплексността на риска е слаб аргумент за това, да не се прави нищо.”

Според експерти на ОИСР в началото на 21. век европейските финансови пазари са далеч по-интегрирани, отколкото десетилетие преди това, а идването на евро ефективно отстранява националните граници в повечето сегменти на междубанковия пазар. Един възможен извод, отнасящ се до източноевропейските страни би могъл да бъде, че реализирането на висока капиталова мобилност и ефективно премахване на границите във финансовия сектор е реално изпълнима в рамките на няколко години задача. Допълнителна подкрепа на подобно виждане може да се открие във факта, че в Източна Евро - па административните системи през последните години са по -податливи на реформи, сравнено със Западна Европа. Перспективите за разширяване на обхвата на единната валута са големи. Самото съществуване на ”голям пазар, осигурен с една единна валута, елиминираща голяма част от паричния риск, само по себе си е силен мотив за включване в зоната на евро125” – съвременните икономисти показват, че идеята на Р. Мъндел за намаляване на броя на паричните единици има своите основания, както и че ендогенността на оптималната валутна зона има своите доказателства, като въпреки това предходните аргументи на Р. Мъндел – необходимостта от осигуряване на повече гъвкавост на труда – са още в сила, за основна причина за слабостта на единната валута в първите години от функционирането `и се сочи недостатъчната гъвкавост на трудовите пазари и разходите на системите за социално осигуряване в Европа. Значението на въвеждането на евро се подчертава и от П. Дракър, който изтъква важността на прехвърлянето на правомощията по паричната политика и по този начин – контрола върху парите и кредитите на един наднационален орган.

не е излишна, въпреки допълнителните разходи от нея.

Ситуацията в света след въвеждане на евро е по-скоро олигополистична, с три ”големи” парични единици, самата ЕЦБ подчертава още веднага след въвеждане на единната валута, че еврото е втората най-използвана валута на международно равнище след щатския долар и преди йената. А. Тибодян допълва, че сега доларът и евро са парични сателити, а преди това, останалите валути се движат около долара, а това представлява предизвикателство пред системата: преди – центрирана около долара, а сега е внесен разсейващ ефект. Някои учени предвиждат превръщането на съвременната международна финансова система в биполярна. Обобщено от К. Кох Везер ”евро е в известен смисъл европейският отговор на глобализацията. Европейското стопанство е добре съоръжено за глобализацията – не на последно място благодарение на евро”, а предимствата от преминаването към третата фаза на ИВС и въвеждането на единната валута се откриват главно в премахването на възможностите на отделните страни да увеличават своеволно паричната маса. В крайна сметка акцентът е предимно в осигуряване на повече яснота и прозрачност по отношение на изгледите за инфлацията. Освен това ”евро се очертава като инструмент на най-

голямата реална демократизация по отношение на паричния живот... инструмент който позволява на пазарите да функционират по-добре и така да осигуряват разнообразието в общността на размяната, която използва тези пари”.

Не липсват и критики по отношение на дейността на ЕЦБ. Най-спорен е процесът на отчитане на банката пред публиката. Както обобщава Е. Барталон140, могат да се изброят цяла серия фактори около темата за доверието: липса на прозрачност в ЕЦБ, съмнителното качество на паневропейските икономически статистики, честите гафове и дисонанси между европейските управници, статутът на парична единица без държава, какъвто има евро, общата липса на гъвкавост, съответно на конкурентоспособност на европейската икономика, проблематичното координиране на паричната и бюджетната политики и т.н. Първият уравител на ЕЦБ В. Дуизенберг сочи като основни причини за слабостта на еврото спрямо долара и йената през първите години от съществуването му именно икономическите и данъчните различия на страните от еврозоната, а също и политическата картина в еврозоната. Значението на единната валута е високо дори за страни, имащи по-слаба връзка с ЕС, А. Козырин и А. Соколов подчертават, че бъдещето на единната валута зависи от продължаването на макроикономическите и структурните преобразувания, наличието на политически консенсус в страните от еврозоната и развитието на финансовите пазари. Следва да се допълни и перспективата за поддържане на по-ниски лихвени нива. Що се отнася до финансовите пазари, включването на източноевропейските страни в ИВС неминуемо означава разширяване на пазарите, съответно – по-добро ценообразуване и увеличаване на ефективността, така потенциалните ефекти би следвало да се интерпретират като благоприятни. Но автоматично приемане за даденост на постигането на целите на ИВС не бива да се прави – особено по отношение на

инфлацията – без да се изхожда от конкретния икономически контекст. Както пише Д. Петинакис ”хипотезата за специални антиинфлационни ефекти от Съюза не трябва да се приема толкова лесно . . . локомотив на европейската икономика е Германия . . . заслугата за ниска инфлация е по-скоро на Бундесбанк”. За изследване на новите страни-членки е удачно да се вземат под внимание и икономическите връзки

именно с Германия.

Няколко обобщения за последствията от въвеждането на евро – едно по-скоро формално е това на Р. Мааг, за когото последствията се проявяват главно в три сфери:

- финансовата система – ЕЦБ;

- фискалната политика – изискванията за определен бюджетен дефицит и държавен дълг, както и невъзможността за привилегирован достъп на правителството до финансовиресурси;

- на пазарите на труд и капитал – необходимост от либерализация.

Друго обобщение, базирано върху проявленията на промените, е на О. Хан, който определя четири аспекта на проявление:

- търговски сделки – увеличение на търговията;

- международен пазар – увеличение на пазара и конку-

ренцията, заличаване на част от различията спрямо вътрешния пазар;

- структура на активите на инвеститорите – произтичаща от елиминирането на валутния риск и от увеличаването на обема на пазара;

- резервна валута – евро, промяна в структурата на валутните резерви на централните банки.

Според експертите на централната банка на Франция, че ИВС в крайна сметка се отразява в промяна на структурата на финансовия сектор – развитие на широки капиталови пазари и създаването на пан-европейски банкови групи. Парична политика и встъпване в ИВС Основните направления, в които следва да се модифицира паричната политика при присъединяване на нови страни към някоя валута, са обобщени от секретаря на държавното съкровище на САЩ Лари Самърс през 1999 г. – няма да е подходящо за американските власти да осигурят достъп до сконтовия лихвен процент на централната банка на САЩ, както и да приспособят процедурите или отговорностите по банковия надзор или ориентацията на паричната политика на САЩ с оглед на някоя друга страна, която реши да въведе долара като официално платежно средство. Тези схващания са известни в литературата като трите ”не” и са многократно преповтаряни от други официални лица от САЩ, включително и от централната банка. ЕЦБ прилага същия подход към онези държави, които биха желали да използват евро като котва на валутния си курс, резерви или валута за интервенции – ЕЦБ действа неутрално, нито стимулира, нито възпрепятства употребата на единната валута, разглежда такива мерки като чисто едностранни. Изключение е участието в ERM II – то е част от интеграционния процес на новите страни-членки и следва да се разглежда като многостранно споразумение между тези страни, ЕЦБ и страните, въвели единната валута, като прилаганият подход не е еднообразен, а съобразен с особеностите на съот-

ветната страна, при осигуряване на еднаквото им третиране. Присъединяването към ERM II изисква и осъществяването на някои предварителни мерки – отмяна на контрола върху цените и укрепване на публичните финанси. За разлика от други анализи, при определяне на пригодността и изгледите да бъде въведена единната валута, акцентът следва да падне върху фискалната политика. От една страна, защото формалните критерии за участие в ИВС предвиждат определени нива на държавния дълг и на бюджетния дефицит, но най-вече – защото встъпването в ИВС прехвърля върху фискалната политика тежестта да се въздейства от страна на държавата върху икономиката.

Така, следва да се разгледат:

- способността да се поддържа фиксиран ВК;

- способността, да се поддържа ниска инфлация;

- значението на паричната политика за икономиката на страната, в т.ч. размерът на сеньоража;

- способността да се поддържа бюджетът балансиран – с нисък дефицит.

- дела на евро във външната търговия – платежните баланси;

- синхрона в лихвените проценти, вкл. спредовете;

- политическата подкрепа – основните партии и техните платформи;

- обществената подкрепа – проучвания на общественото мнение.
Страните в преход към пазарна икономика изпитват като цяло намаляващо влияние на държавния сектор в икономиката, и по принцип намаляване на държавното участие, включително и държавното потребление, на мястото на държавата се установяват частни предприятия, като дори тези, които могат да бъдат характеризирани като ”вътрешни”, неглобални, биха имали същите предпочитания като глобалните–стабилни публични финанси –предсказуемост на данъците

и ниски лихвени спредове. Логично е да се изходи от презумпцията, че в чисто тео-

ретичен план приемането на еврото е подходящо, защото:

- никоя страна не може да бъде изолирана и да провежда самостоятелна икономическа политика – дори плаващите валутни курсове не са гаранция за това;

- в икономиката доминират глобалните компании, които освен че оперират глобално, и се финансират глобално, така за тях вътрешната парична политика не е от значение;

- намаляването на броя на валутите в световен план действа антициклично.

ЕЦБ вижда предимствата от финансовата интеграция не само във формирането на единен финансов пазар, и главно единното определяне на лихвените проценти. Интеграцията означава по-ликвидни и по-ефективни финансови пазари, и по-добро разпределяне на риска. ЕЦБ счита за голям успех постигането на ниски пазарни

лихвени проценти в пазар, обхващащ над 300 млн. потребители, които се ползват от предимствата на парична политика, провеждана преди това само от няколко държави.

Важно е и осигуряването на устойчива капиталова адекватност на банките, тъй като те са коренно различни от 1988г., когато е прието Базелското споразумение – поради процесите на глобализация, преместване по посока на пазарно финансиране, увеличаване на скоростта на финансовите иновации.
Безработица и други проблеми

Във връзка с класическите разбирания за оптималните валутни зони, в рамките на процеса на въвеждане на единната валута се обръща особено внимание на перспективите пред трудовата мобилност. Както широко се подчертава, процесът на международно обвързване на трудовия пазар е силно свързан с развитието на

капиталовия пазар. Както отбелязва Ф. Поше един паричен съюз предизвиква структурни ефекти върху националните стопанства, като ИВС засилва необходимостта от повече гъвкавост при заетостта и заплатите. Някои автори обявяват Европейската общност за ”христоматиен пример” що се отнася до връзката между международната миграция, свободната търговия и регионалната интеграция. Стъпките към интеграцията на трудовите пазари се предприемат на срещите на високо равнище – Копенхаген (1993г.), последвалата бяла книга ”Растеж, конкурентност, заетост” (1996 г.), Амстердам (1996 г.), Люксембург (1997 г.), Виена (1998 г.)155, а също и в рамките на Лисабонската стратегия (2000 г.). Както пише Т.Щраубхаар156, осигуряване на

мобилност на труда със същевременното либерализиране на стоковата търговия и капиталовото движение е положителен импулс за всички участващи и същевременно една от най-важните причини да се намали презграничната миграция Изток-Запад. Други автори157 акцентират върху използването на относителните предимства – голямата мобилност на капитала е по-скоро фактор, ограничаващ имиграцията. В подкрепа на подобно твърдение може да се приведат и факти относно изискваната квалификация на работниците. Въпреки това трудовата мобилност в ЕС остава относително ниска, особено в сравнение с тази в САЩ. А. Шчедрин158 определя единствено Холандия като страна от ЕС с невисоки проблеми с безработицата, той твърди и че безработицата в ЕС не е само циклична, но се налагат структурни

промени. Според М. Абела159 главното препятствие за уравновесяването на пазара на труда са все още имиграционните политики, които не се вписват напълно в реалностите на пазара на труда, като ответната реакция не закъснява – налице е висока нелегална имиграция. Безработицата в ЕС остава и през 90-те години на 20век, както и през десетилетието по-рано, един от най-острите социални проблеми160, за решаването на който страните-членки се стремят към координирана и балансирана макроикономическа политика, създаване на единен трудов пазар, което се оказва труднопостижима цел. За основни причини за проблемите в ЕС се сочат относително негъвкавите пазари на труда особено за някои категории труд – както посочва Дж. Джонстън, за възрастните неквалифицирани работници е трудно да си сменят работ-

ното място. Като се отчете факта, че в ЕС налице е застаряване на населението, реформите стават труднореализируеми и от политическа гледна точка, тъй като162 стареещото общество е консервативно, бои се от риска, нетърпимо е към радикалнните експерименти. Така че в резултат от съкращаването на дела на младежите в работната сила би могла да намалее гъвкавостта на икономическата система.

Негъвкавостта на трудовите пазари в ЕС умело се използва от критиците на въвеждането на единната валута – те издигат аргумента, че това е ”крайна негъвкавост” и тя не е в съзвучие с валутния съюз. Анализите на трудовите пазари в ЕС показват, че заради измененията на отрасловата структура на икономиката и повишаването на технологичното равнище на производството, търсенето и предлагането на работна сила в Западна Европа не си съответстват, и то не толкова по количество, колкото по качество. Специално за източноевропейските страни високият размер на безработицата въпреки относително силния икономически растеж изглежда че отразява по-скоро несъответствия в изискваната квалификация, отколкото негъвкавост на работните заплати. Това на практика може да се изтълкува и като оптимистичен изглед за източноевропейските страни, т.е. че заплатите са достатъчно гъвкави, като евентуално доказателство може да се открие в динамиката на цените на нетъргуемите стоки.