Ефективна система за видеонаблюдение в железопътната инфраструктура

Увод.

Дефинираните цели за конкурентоспособна и ефективна транспортна система, определят критерий за реализиране на намалението на емисии от парникови газове с 60 %, който изисква: ¹

- до 2030 г. 30% от товарите в автомобилния транспорт над 300 км трябва да се прехвърлят към други видове транспорт, напр. железопътен или воден, и 50% до 2050 г., като се улесняват от ефективни и екологични товарни коридори, изискващи развитието на подходяща инфраструктура;

- до 2050 г. да се довърши европейската високоскоростна жп мрежа, като по – голямата част от пътническия транспорт на средни разстояния да се осъществява по релсов път; всички централни мрежови летища да се свържат с жп мрежа; да се гарантира достатъчна връзка на всички централни мрежови пристанища със системите за жп превоз на товари, при възможност с вътрешни водни пътища;

- до 2030 г. да се утрои наличната дължина на високоскоростна жп мрежа чрез поддържане на висока гъстота.

Постигането на целта за Единно европейско железопътно пространство включва и премахването на технически, административни и правни пречки, които все още препятстват влизането на националните железопътни пазари.

Сигурността на транспорта е от първостепенна важност за ЕС като за сигурността на пътниците трябва да се подобрят методите на скрининг, за да се гарантират високи нива на сигурност при минимални неудобства. Налага се обмисляне на подход, базиран на риска за сигурността от товари, произлизащи от страни извън ЕС.

Особено важно за европейския гражданин е създаването на рамката за безопасен транспорт като железопътния, хармонизацията и надзорът на сертифицирането за безопасност са от особена важност за Единното европейско железопътно пространство.

Комисията приканва Европейския парламент и Съвета да подкрепят тази пътна карта за постигането на Единно европейско транспортно пространство — към конкурентоспособна транспортна система с ефективно използване на ресурсите и изпълнение на следните действия: ²

• 
  По отношение функционирането на истински вътрешен пазар на услугите в железопътния сектор
  

- да се постигне единно разрешение за типове возила и единно сертифициране за безопасност на жп предприятия, стимулирайки ролята на европейската жп агенция;

- да се развие интегриран подход към управлението на коридорите за жп товарен превоз, включително и таксите за достъп до жп линии;

- да се осигури ефективен и недискриминационен достъп до жп инфраструктура.³

• 
  По отношение сигурността на транспорта ⁴
  

- да се насърчава също и чрез финансиране, развитието на по-ефективни и запазващи личното пространство технологии(скенери, детектори на нови експлозиви, смарт чипове и др.);

- да се определят единни стандарти за ефективността на откриването и процедури за сертифициране на детекторно оборудване.

• 
  По отношение безопасността на релсовия транспорт
  

- утвърждаване ролята на европейската железопътна агенция върху контрола на националните мерки за безопасност;

- подобряване процеса по сертифициране и поддръжка на обезпечаващи безопасността компоненти, използвани при строежа на подвижния състав и жп инфраструктура;

• 
  По отношение превоза на опасни товари
  

Съвременните предизвикателства в сферата на сигурността разширяват обхвата на своите проявления в различни области на обществения живот освен традиционните – икономика, финанси, здравеопазване, социална система, вероизповедание, образование и култура.

Транспортът като неразделна част от икономическата система, можем да определим като постоянна цел на множество опасности и заплахи. В това направление най-чести са посегателствата срещу елементи и съоръжения от инфраструктурата на въздушния и железопътния транспорт. Високите нива на вероятност и влияние на рисковете продължават да бъдат значим фактор за обектите от железопътната инфраструктура.

Подобна среда за сигурност се обуславя от обективни критерии, свързани със специфичните функции на железопътния транспорт за превоз на хора и товари, обслужващите го строителни, технически, комуникационни и енергийни съоръжения. Въз основа на тези признаци, обектите от железопътната инфраструктура много често са потенциална цел на заплахи от терористични прояви, престъпления и нарушения, застрашаващи сигурността и безопасността гражданите, служебния персонал, стационарните системи и елементи и подвижните влакови състави. Осъществяването на престъпни посегателства от всякакъв характер в железопътния транспорт предизвикват значим обществен резонанс с негативни последици. В този смисъл:

- се поставят под съмнение сигурността и безопасността на железопътните системи, които множеството анализи, изготвени на базата на реални статистически данни за допуснати инциденти и произшествия, поставят на едно от най-високите нива;

- се компроментира конкурентноспособността на жп транспорт в сравнение с пътния;

- се реализират нееднозначни съждения относно професионализма и отговорността на компетентните длъжностни лица и обслужващия персонал;

- съзнателно или не, се генерират възможности за манипулиране на общественото мнение и уязвяване на репутацията на железопътния транспорт;

- се занижават финансовите показатели;

- се отслабва стабилитета на системата като цяло.

С тази цел редица жп обекти и дейности на жп компании са част от критичната инфраструктура⁶ на Република България и на тази от Европейския съюз.

Значимостта на елементите и съоръженията от жп инфраструктура, за функционирането и развитието на жп транспорт, като част от икономиката на страната, изисква адекватно отношение на държавата и нейните органи, за гарантиране на нужните нива на сигурност и опазване на обществения ред в тях. В тази връзка е изградена и функционира система за физическа защита на обектите ⁷ от жп инфраструктура, като съвкупност от дейности на множество специализирани държавни органи и служби, частни търговски субекти и обществени организации.

Важен елемент от тази защита са изградените и експлоатирани от търговски дружества – публична и частна държавна собственост, технически системи за сигурност - в основната си част като видеонаблюдение. Състоящата се революция в областта на техниката, електронните и цифрови технологии, предопредели до голяма степен широкото приложение на разноообразни решения в тази насока.

Това обстоятелство засили интереса на ведомства, фирми и други организации към проектирането и въвеждането в експлоатация на множество мрежови продукти – повечето с несъвместими параметри или занижени показатели и стандарти. Необходимо е да се подчертае, че наличието на системи за видеонаблюдение в отделни обекти и съоръжения от жп инфраструктура по същество създават предпоставки, но не гарантират ефективността от използването им, която е дефинираща характеристика на функционалното им предназначение. Увеличаването на количествените показатели при изграждането на техническите системи за сигурност, следва да се балансира с ефективността на качествените параметри и професионалната експертиза, и тренинг на длъжностните лица и персонала.

Важна стъпка в това направление е изграждането на механизъм за оптимално конструиране и съвместяване на техническите възможности с потенциала на човешкия фактор, като незаменима част от системите за физическа защита.

Утвърждаването и реализирането на единен комплексен модел за определяне на потенциалните уязвими обекти и съоръжения от жп инфраструктура, и унифициране на стандартизирани критерии при проектирането, планирането, въвеждането в експлоатация, управлението и контрола на системите за видеонаблюдение, ще гарантира по-високата им ефективност.

Прилагането на подобна организация ще подобри степента на реална им полза, за защита правата и свободите на гражданите, тяхната сигурност, както и собствеността на държавата и търговските субекти в жп транспорт.

Актуалността на разглежданата тематика произтича от разширяване обхвата в приложението на технически системи за сигурност в обекти от железопътната инфраструктура на страната, както и от необходимостта от създаване и въвеждане на комплесен модел за оптимизиране на дейностите с тях. Завишаване на технологичните изисквания към експлоатираните съоръжения, определяне и спазване на определени стандарти, реализиране на подходящ баланс и обвързаност с другите елементи на системата за физическа защита, усъвършенстване на нормативната база в това направление, са само част от генерирането на подобен модел.

Целта на настоящия монографичен труд е чрез проучване и изследване на нормативната база, състоянието на техническите системи за сигурност(видеонаблюдение) в железопътния транспорт и реда за изграждането и експлоатацията им, компетенциите на длъжностните лица и визията за развитието им, да се определят основните направления за прилагането на ефективен комплексен модел за експлоатацията им.

За реализиране на дефинираната цел са поставени за изпълнение следните задачи:

- да се проучат научни и нормативни източници, изследващи въпросите, свързани със същността на системите за видеонаблюдение в железопътния транспорт;

- да се представи и анализира състоянието на системите за видеонаблюдение в обектите от железопътната инфраструктура – публична държавна и публична частна собственост;

- да се разгледат възможностите за оптимизиране на условията за изграждане и експлоатиране на системите за видеонаблюдение в железопътната инфраструктура;

- да се предложат нормативни и организационни мерки за усъвършенстване на дейността, свързана със системите за видеонаблюдение в железопътната инфраструктура.

За реализиране на целта на настоящия труд и поставените задачи, са използвани две основни групи методи:

• 
  методи на емпирично ниво за събиране на емпирична информация;
  
• 
  методи на теоретично ниво за обработка на събраната информация.
  

Във втората група методи за обработка на събраната информация бяха използвани анализ, аналогия, синтез, сравнение, и обобщение.

Въз основа на проведеното изследване се представят констатации, изводи и предложения относно състоянието на системите за видеонаблюдение в обектите от железопътната инфраструктура - публична държавна и публична частна собственост и мерките за усъвършенстване на нормативната база и оптимизиране на съществуващата организация.