Ефективност на управлението чрез мотивация на персонала, като средство за нейното повишаване

• 
  Предоставяне на подчинените такава работа, която ги приобщава един към друг;
  
• 
  Създаване на работните места дух на задружен екип;
  
• 
  Провеждане със подчинените периодични съвещания - ежеседмично;
  
• 
  Не се опитваме да разрушаваме възникналите неформални групи, тъй като те не допринасят реална вреда на организацията;
  
• 
  Създаваме условия за обществена активност на служителите си извън организацията;
  

• 
  Осигурявайте на вашите подчинени възможност за обучение и развитие, които биха им позволили по-пълно да използват своя потенциал;
  
• 
  Възлагайте сложна и важна работа, която изисква от тяхна страна
  

• 
  Поощрявайте и развивайте творческите способности.
  

Основните цели могат да се обобщят и да се представят в две основни ключови направления: повишаване на ефективността на извършваната работа и подобряване качеството на трудовия живот на хората.

Опитвайки се да отбележим мотивиращите фактори в организацията на труда, които водят към удовлетворяване на потребности от по-високо равнище, повишаване на ефективността в работата, стимулиране на желано трудово поведение, можем да направим следните изводи и да ги отчетем като конкретни препоръки към ръководителите:

1. На своето работно място всеки желае да покаже своите способности и значимостта си за другите. Затова е необходимо признание на резултатите от дейността на конкретния служител, предоставяне на възможности за вземане на решения, съотносими с неговите компетенции.

2. На работното място следва да се отчитат и познават съществуващите групи. Не бива да се разрушават възникналите неформални групи, освен ако не носят реална вреда на цялата организация.

3. Практически всеки има собствена гледна точка относно това, как би могъл да подобри своята работа. Опирайки се на заинтересованата поддръжка на ръководството, без страх от санкции, работата да се организира така, че у служителя да има желание да реализира своите виждания и планове за оптимизиране на работата.

4. По това, в каква форма, с каква скорост и чрез какви способи служителите получават информация, те оценяват своята реална значимост в очите на ръководството. Поради това не би трябвало да се затруднява достъпа до необходима информация, а също и да се приемат решения, касаещи изменения в работата на хората, без тяхно участие, дори когато измененията се отчитат като позитивни. Информацията, свързана с качеството на труда трябва да бъде оперативна, мащабна и своевременна.

5. На служителите е необходимо предоставяне в максимално възможна степен на самоконтрол.

6. Повечето хора се стремят в процеса на работа да придобият нови знания. Затова е крайно важно създаване на възможност на подчинените да учат, да бъдат поощрявани и развивани творческите им способности, например чрез провеждане на вътрешни за организацията програми за обучение.

8. Добрата комуникация е от изключително значение в отношенията ръководител-служител. Така подчинените са в състояние да изказват всякакви притеснения, свързани с работата им и да се справят с тях, още преди да се превърнат в сериозни проблеми. Чувстват се ценени, а това повишава тяхната продуктивност, мотивация и намалява значително чувството на неудовлетвореност. Ръководителите трябва да разполагат с повече и точна информация за това, как се чувстват служителите им, а подчинените са още по-внимателни и отзивчиви към съображенията на своите ръководители. В противен случай, резултатът би могъл да бъде следния: служителите пазят дълбоко в себе си чувствата, възникнали от трудности или проблеми в работата. Те стават раздразнителни и нетрудоспособни, а ръководителят няма никаква представа за причините.

9. Заплащането се явява мотивиращ фактор, единствено когато е свързано с характера на труда. Необходимо е служителите да бъдат убедени в наличието на устойчива връзка между полученото материално възнаграждение и ефективността на труда.

10. Разширяване на трудовите функции, предполага внасяне на разнообразие в работата на персонала. Прилагането на този метод е целесъобразно в случай на недостатъчна ангажираност на служителите, както и при собственото им желание за разширяване кръга от дейности. В противен случай, това може да доведе до рязко съпротивление от тяхна страна.

11. Обогатяване на труда - предоставяне на човек такива дейности, които биха дали възможност за израстване, творчество, отговорност, самоактуализация, включване в неговите отговорности на някои функции на планиране и контрол за качеството на основната дейност.

Накрая трябва да споменем, че всяко действие, отнасящо се до хората в организацията може да бъде възприемано както като мотивиращ, така и като демотивиращ фактор. Важното е да се оцени действието по отношение на конкретните хора.

Управлението на човешките ресурси е непрекъснат и целенасочен процес за подбор на най-подходящите служители, тяхното обучение, мотивиране и развитие с цел ефективно изпълнение на организационните цели. Този процес трябва да бъде съпроводен с усъвършенстване на работната среда и условия на труд, които да гарантират сигурност на работното място, добро възнаграждение, адекватно на постигнатите резултати, възможност за обучение и развитие и добри човешки взаимоотношения. Управлението трябва да се основава на разбирането, че хората са ключов фактор за организацията. Изграждането на взаимоотношения, които се базират на ценности като честност, справедливост и доверие, етично поведение , правилна оценка на собствените действия, правилна оценка на действията на другите и разрешаване на конкретни задачи по управление на конфликти е елемент от новата управленска култура на мениджъра , насочена към отделната личност, към екипната работа и към изпълнение на задачите.

Ефективното управление изисква мениджъри , които имат висок морал, ценности и модели на поведение отговарящи на конфликтологичната култура, които осигуряват:

• 
  хармонизиране на отношенията;
  
• 
  съгласуване на взаимните действия;
  
• 
  реализиране на ефективна професионална дейност и професионално формиране в условията на конфликтна ситуация;
  
• 
  преобразуване на конфликтната професионална среда.
  

Целта на настоящата разработка не се състои в това, да доказва нуждата от управлението на конфликтите. Просто защото необходимостта от целенасочени действия за ангажиране на хората в труда е открита отдавна от практиката на управлението. Желанието ми беше, чрез разглеждане дейността на една организация да накарам действащите ръководители да обърнат особено внимание върху въпросите на проблематика и така да ги стимулирам за конкретни действия в тази насока, защото всеки уважаващ себе си мениджър трябва да помни, че необходимо условие за успеха му са хората и да осъзнае, че те са нашите най-важни ресурси.