Защитена зона “Мандра – Пода” BG0000271

Посочени са 67 вида редовно срещащи се в района мигриращи птици, които не са включени в Пр. I на Дир. 79/409/EEC. Водните площи във вътрешността (стоящи води и течащи води) заемат 67% от площта на зоната, като в района се включват също морски райони и заливи (1%).

Близостта до промишлената зона на Бургас е основният въздействащ фактор. Бившето Мандренско езеро е превърнато в язовир с регулиран отток. Комплексът Мандра-Пода обхваща Мандренското езеро с околните му влажни зони. Мандренското езеро е разположено на Черноморския бряг и е най-южното от Бургаските езера. Североизточната му част се намира непосредствено до Бургас. Езерото е било полусолено, но е превърнато в сладководен язовир. Между стената му и Черно море е запазена лагуна, обхващаща местностите Пода и Узунгерен. Към комплекса се отнасят и каскадовидно разположените рибовъдни басейни в северозападната част на езерото в долината южно от село Черни връх. Основно местообитание в комплекса е езерото със значителна открита водна площ (около 1300 ха), стояща вода и участъци с водолюбива растителност по бреговете. По южния бряг са разположени гори, главно от дръжкоцветен дъб /Quercus pedunculiflora/, летен дъб /Quercus robur/ и клен /Acer campestrе/. Около езерото са разположени мезофилни ливади с преобладаване на ливадната власатка /Festuca pratensis/, броеничеста ливадина /Poa sylvicola/ и др., халофитни тревни съобщества с преобладаване на свит изворник /Puccinellia convoluta/, храсталаци, главно от драка /Paliurus spina-christi/ и обработваеми земи. Лагуната в местността Пода е обрасла с блатна и мочурна хигрофитна растителност. Най-голяма площ заема обикновената тръстика /Phragmites australis/ и папурът /Typha sp./, на места примесени със сантоников пелин /Artemisia santonicum/, морска дзука /Juncus maritimus/ и морски болбосхьонус /Bolboschoenus maritimus/. Плитките соленоводни участъци са обрасли с европейска солянка /Salicornia europea/, а пясъчната ивица до морето - с пясъчен класник /Leymus racemosus subsp. sabulosus/, тройно вилужна мишорка /Gypsophilla trichotoma/ и др. (Бондев, 1991; Маринов, в подготовка). Местността Узунгерен представлява дълбоко вдаден в сушата залив, по-голямата част от бреговете на който са обрасли с тръстика и папур, а незначителна част - с дъбова гора.

Мандренското езеро е силно чувствително към замърсяване на водата и уязвимо от застрояването. Комплексът е подложен на силен антропогенен натиск поради близостта му с гъсто населения град, големите промишлени съоръжения и комплекси, както и поради неограничения и неконтролиран достъп на хора извън защитените територии. Непрекъснатото урбанизиране на района, свързано с разрастването на града, разрушава влажните ливади и заблатените местообитания около езерото. Международен път към южната държавна граница пресича източната част на комплекса, като води до силно замърсяване с отпадъци, прекомерен шум, както и избиване при сблъсък на дребни бозайници и птици. Мандренското езеро е основен източник на промишлени води за Петролната рафинерия Нефтохим, разположена западно от Бургас. През комплекса преминава и петролопровод, който може да причини значителни щети на влажната зона в случай на авария. Има голям инвестиционен проект за изграждане на международен петролопровод от Бургас за Александрополи в Гърция, който се предвижда също да пресича комплекса, което допълнително ще повиши заплахата от нефтено замърсяване. В последните години се появиха инвестиционни намерения за изграждане на ветроенергийни паркове, което ще доведе до огромни щети за мигриращите, зимуващите и гнездящите в района птици.

Посочени са 30 вида редовно срещащи се в района мигриращи птици, които не са включени в Пр. I на Дир. 79/409/EEC. Водните площи във вътрешността (стоящи води и течащи води) заемат 3% от площта на зоната, като в района се включват също влажни ливади и мезофилни ливади (3%), морски райони и заливи (3%).

Посочени са 57 вида редовно срещащи се в района мигриращи птици, които не са включени в Пр. I на Дир. 79/409/EEC. Водните площи във вътрешността (стоящи води и течащи води) заемат 4% от площта на зоната, като в района се включват също крайбрежни пясъчни дюни, пясъчни плажове (1%), морски райони и заливи (5%).

Природният комплекс “Камчия” е разположен на около 25 км южно от град Варна. Той обхваща крайречни заливни гори, известни под наименованието “български лонгоз” около устието и долното течение на река Камчия, обширни пясъчни дюни и плажна ивица, храстови и тревни съобщества, сладководни блата и морска акватория, както и прилежащи рибарници. Много характерни са разположените в гората заблатени територии - Мазния азмак и Лесинския азмак, които са останки от стари речни ръкави, естествено свързани с реката. Към комплекса е включено и бившето Старооряховско блато, югозападно от резервата, превърнато в обработваеми земи. През зимата и пролетта тук се образуват обширни разливи, привличащи големи количества водолюбиви птици. Основното местообитание в комплекса е лонгозната гора от полски ясен /Fraxinus oxycarpa/, дръжкоцветен дъб /Quercus pedunculiflora/, полски бряст /Ulmus minor/, полски клен /Acer campestrе/ и черна елша /Alnus glutinosa/, с подлес главно от обикновен глог /Crataegus monogyna/, обикновен дрян /Cornus mas/ и кучи дрян /Cornus sanguinea/, често в съчетание с мезофилна и хигрофитна тревна растителност (Бондев, 1991). Характерни тук са певдолианите представени от повет /Clematis vitalba/, скрипка /Smilax exelsa/, гърбач /Periploca graeca/ и др. Заблатените територии сред гората, както и няколкото малки блата между нея и пясъчните дюни са обрасли главно с тръстика /Phragmites australis/ и теснолистен папур /Typha angustifolia/. Храстовите съобщества са съставени главно от драка /Paliurus spina-christi/, обикновен глог /Crataegus monogyna/, птиче грозде /Ligustrum vulgare/. Пясъчните дюни са покрити с псамофитни (сухоустйчиви) тревни съобщества с преобладаване главно на класник /Leymus racemosus/, песъчар /Ammophilla arenaria/, борзеанов игловръх /Alyssum borseanum/ и др.

Комплекс Камчия включва разнообразни местообитания, характерни за влажните зони, поради което той е силно чувствителен към дейностите свързани с управление на водите. Водният режим на заливната гора е силно нарушен и това е основната заплаха за функционирането на екосистемата. Нарушението на водния режим се дължи на четири основни причини – андигирането на бреговете на река Камчия, корекцията на коритото й, пресушаването на Старооряховкото блато и изграждането на пет големи язовира в горното и средното течение на реката. Чрез изграждане на отводнителна система Старооряховското блато бе пресушено и превърнато в земеделски земи, което е и най-значимото въздействие на човека върху природния комплекс. Освен унищожаването на ценни за биологичното разнообразие местообитания и нарушаването на водния режим на околните територии, изграждането на отводнителната система активира интрузията на морска вода в сладководния подпочвен водоносен хоризонт, поддържащ лонгозната гора. Премахването на отводнителната система ще допринесе значително за подобряването на водния режим на заливната гора. Употребата на химикали в земеделските земи предизвиква изменения в качеството и химичния състав на водите. През комплекса преминава международен път, който е източник на значително замърсяване на околните територии и разделя на две части лонгозната гора. През последните години се засилва антропогенния натиск върху Защитена местност “Камчийски пясъци”, в резултат на развитието на масовия туризъм. Реална заплаха е заличаването на природозащитния статут на територията с цел изграждането на летни курорти и развитие на масов туризъм.

Посочени са 31 вида редовно срещащи се в района мигриращи птици, които не са включени в Пр. I на Дир. 79/409/EEC. Водните площи във вътрешността (стоящи води и течащи води) заемат 3% от площта на зоната, като в района се включват също влажни ливади и мезофилни ливади (5%).

Котленска планина се намира в централния дял на Източна Cтара планина. Границите й се определят от реките Тича на север до вливането й в язовир Тича, Стара река на запад и Луда Камчия на юг. На изток достига до Върбишкия проход между село Бероново и град Върбица, продължава по пътя гр. Върбица - село Бяла река, като включва и язовир Тича. От главното било на планината към долините на реките Тича и Луда Камчия се спускат множество ясно оформени второстепенни била със стръмни склонове и дълбоки врязани долове и суходолия. Теренът е стръмен и силно пресечен. Районът е сравнително слабо населен, главно по периферията, в долините на реките. Около две трети от територията на планината е покрита с първични широколистни гори, главно от мизийски бук /Fagus mmoesiaca/, на места примесен с обикновен габър /Carpinus betulus/. По-ограничено разпространение имат горите от горун /Quercus dalechampii/ на места примесен с обикновен габър /C. betulus/ и келяв габър /Carpinus orientalis/, смесените дъбови гори от цер /Quercus cerris/ и благун /Quercus frainetto/. В западната част на планината е установено малко находище на естествени смесени гори от бяла ела /Abies alba/ и обикновен бук /Fagus sylvatica/. Вторичните гори и храсталаци от келяв габър имат силно ограничено разпространение в района. Останалата част от територията е заета от открити пространства, използвани за пасища и селскостопански земи. В пасищата преобладават три типа тревни съобщества: мезофилни, ксеромезофилни и ксеротермни тревни съобщества. Една значителна част от откритите пространства, в това число и земеделските площи са възникнали вторично, на мястото на стари гори. Влажните зони и поречията на реките заемат една сравнително малка част от територията на мястото. Единствената влажна зона в планината е язовир Тича, който няма обраствания с блатна растителност. По високите части на планината се срещат варовикови скали и карстови образувания, разпръснати из целия район (Недялков, 1984; Бондев, 1991; Георгиев, 1993).

Местообитанията в Котленска планина са чувствителни към човешки дейности свързани с управление на горите и поддържане на ливадите и пасищата. Интензивното ползване на горите, особено сечите оказват негативно влияние върху качеството и видовия състав на горите местообитания и причиняват безпокойство на птиците, когато се извършват през гнездовия период. Ливадите и пасищата са застрашени от изоставяне и разораване. Това води до постепенна загуба на ценни местообитания, особено за ливадния дърдавец, но също така и до загуба на подходящи територии за хранене на грабливи птици. Дейностите свързани с туризма и селищата са до голяма степен локализирани и разпръснати и не оказват значително въздействие на територията като цяло. Районът е чувствителен и към дейности, предизвикващи безпокойство на птиците, особено на гнездящите по скалите видове – катерачество, делта- и парапланеризъм. Ловът и бракониерството също причиняват безпокойство на птиците. Пряка заплаха е вземането на малки от гнездата. Разрастването на туризма и отдиха, както и урбанизацията могат до повлияят отрицателно върху птиците и техните местообитания, ако процесът не бъде регулиран.