Защитена зона “Провадийско - Роякско плато” BG0000104

В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi, 6240* Субпанонски степни тревни съобщества, 8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове, 8310 Неблагоустроени пещери, 9150 Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion), 9180* Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове, 91G0* Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus, 91H0* Панонски гори с Quercus pubescens, 91I0* Евро-сибирски степни гори с Quercus spp., 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори, 91S0* Западнопонтийски букови гори, 91W0 Мизийски букови гори, 91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа.

Предмет на опазване в защитената зона са следните консервационно значими видове животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC: Maлък подковонос (Rhinolophus hipposideros), Видра (Lutra lutra), Голям нощник (Myotis myotis), Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum), Добруджански (среден) хомяк (Mesocricetus newtoni), Дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi), Дългопръст нощник (Myotis capaccinii), Лалугер (Spermophilus citellus), Остроух нощник (Myotis blythii), Подковонос на Мехели (Rhinolophus mehelyi), Пъстър пор (Vormela peregusna), Средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii), Степен пор (Mustela eversmannii), Трицветен нощник (Myotis emarginatus), Южен подковонос (Rhinolophus euryale), Червенокоремна бумка (Bombina bombina), Ивичест смок (Elaphe quatuorlineata), Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), Шипобедрена костенурка (Testudo graeca), Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), Голям гребенест тритон (Triturus karelinii), Маришка мряна (Barbus plebejus), Обикновен щипок (Cobitis taenia), Европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus), Обикновен сечко (Cerambyx cerdo), Бръмбар рогач (Lucanus cervus), Буков сечко (Morimus funereus), Алпийска розалиа (Rosalia alpina) и следните видове растения от Приложение II към Директива 92/43/EEC: Янкева кутявка (Moehringia jankae) и Янкева метличина (Centaurea jankae).

Посочени са 15 консервационно значими видове птици, които са потенциално срещащи се в района.

Провадийското и Роякското плата се намират в Източна България, между градовете Шумен и Провадия. На север и юг граничат съответно с река Провадийска и река Голяма Камчия, като в границите на мястото се включват и скалните масиви Невша - Венчан и Комунари.

Зоната обхваща широко циркум денудационно плато между реките Провадийска (средното течение) Девня, Провадийска (долното течение), Голяма Камчия, Стара река (приток на Голяма Камчия) и Мадара (приток на Провадийска река). Съставено е от варовикови наслаги, едрозърнести пясъчници, варовити мергели и пясъчници и варовик. Провадийска река и нейният приток Главница разделят платото на три по-малки плата Мадарско, Добринско и Роякско. Южните склонове са полегати, докато северните и западните са стръмни, на места дори вертикални. По северните и южните склонове на платото в устойчиви на ерозия конгломерати са образувани стъпала и корнизи. Платото е дълбоко нарязано от Провадийският пролом по чиито склонове има свличане на почвата и наносни конуси. Карстът е богат на извори и пещери. Скалите имат много подходящи ниши за гнездене на птиците. На юг от мястото има голямо водохранилище – яз. Цонево. От платото извират река Главница и нейните притоци, а също така и малки притоци на Провадийска река и Голяма Камчия. Почвите са основно черноземни, включително излужени и сиви горски почви. Растителността се състои от цер и благун, келяво-габърови гори, храсти и ксеротермни пасища от степен тип. Голяма част от платото е заета от селскостопански земи. 11% от площта на защитената територия е заета от влажни и мезофилни ливади. Долината на река Провадийска се явява място с тесен фронт на миграция, където преминават и често спират за пренощуване и хранене над 35000 щъркели и 3000 грабливи птици.

Защитената зона е създадена с цел опазване и поддържане на местообитанията на застрашени видове птици съгласно чл. 6, ал.1, т.3 и т.4 от Закона за биологичното разнообразие, по време на гнездене и миграция за постигане на техния благоприятен природозащитен статус. Осигуряване на безопасни въздушни коридори и места за пренощуване за безпрепятствено предвижване на мигриращи грабливи птици, щъркели, пеликани и жерави, съгласно чл. 6, ал.1, т. 3 и 4 от Закона за биологичното разнообразие, по време на ежегодните им есенни и пролетни прелети за постигане на техния благоприятен природозащитен статус. Повишаване естествеността на горските местообитания. Запазване естествеността на природните местообитания. Осигуряване на защита на уязвимите места от ключово значение за видовете, обект на опазване. Опазване и поддържане на биологичното разнообразие в района, като предпоставка за стабилността на екосистемите, осигуряващи благоприятния природозащитен статус и жизнеспособността на популациите на видовете, обект на опазване. Природосъобразно ползване на природните ресурси и устойчиво развитие на общностите, гарантиращо благоприятния природозащитен статус на видовете, обект на опазване.

Основните заплахи са многобройните селища наоколо, включващи градове като Провадия, Дългопол и Смядово, интензивното лесовъдство в Роякското плато, нарастваща човешка дейност – местна индустрия и туризъм. Горските местообитания са обект на активна сеч и добиване на трупи. Най-силно експлоатирани са горите от цер и благун. Липовите гори са обект на бракониери, които събират и късат цветовете без контрол, отсичат клони дори и цели дървета. Единствената стара дъбова гора в мястото “Снежанската кория” е замърсена с отпадъци от разрушените сгради на бивш детски лагер. Тревата е силно рудерализирана, а възстановяването е затруднено поради неконтролираната паша.

В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi, 6210* Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи), 62A0 Източно субсредиземноморски сухи тревни съобщества, 9150 Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion), 9180* Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове, 91AA* Източни гори от космат дъб, 91G0* Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus, 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори, 91S0* Западнопонтийски букови гори, 91W0 Мизийски букови гори, 91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа.

Предмет на опазване в защитената зона са следните консервационно значими видове животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC: 1303 Maлък подковонос (Rhinolophus hipposideros), 1355 Видра (Lutra lutra), 1304 Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum), 2609 Добруджански (среден) хомяк (Mesocricetus newtoni), 1323 Дългоух нощник (Myotis bechsteini), 1352 Европейски вълк (Canis lupus), 2635 Пъстър пор (Vormela peregusna), 1321 Трицветен нощник (Myotis emarginatus), 1188 Червенокоремна бумка (Bombina bombina), 1193 Жълтокоремна бумка (Bombina variegata), 1279 Ивичест смок (Elaphe quatuorlineata), 1220 Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), 1219 Шипобедрена костенурка (Testudo graeca), 1217 Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), 1171 Голям гребенест тритон (Triturus karelinii), 1138 Черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis), 1137 Маришка мряна (Barbus plebejus), 1149 Обикновен щипок (Cobitis taenia), 1134 Европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus), 1032 Бисерна мида (Unio crassus), 4053 Обикновен паракалоптенус (Paracaloptenus caloptenoides), 1016 Вертиго (Vertigo moulinsiana), 1014 Вертиго (Vertigo angustior), 4045 Ценагрион (Coenagrion ornatum), 1088 Обикновен сечко (Cerambyx cerdo), 1083 Бръмбар рогач (Lucanus cervus), 1089 Буков сечко (Morimus funereus), 1087 Алпийска розалиа (Rosalia alpina) и следния вид растение от Приложение II към Директива 92/43/EEC: 2327 Обикновена пърчовка (Himantoglossum caprinum).

Значителни територии от зоната са заети от горски монокултури предимно от Pinus nigra, но и Quercus rubra, Quercus suber, Robinia pseudoacacia, Castanea sativa. Тя е важен свързващ коридор. Сайтът включва значителни по площ горски екосистеми. С изключение на значителната покривка от храсталачни съобщества, останалият горски фонд е представен от ксерофилни и мезофилни широколистни дървета с доста различни доминанти. В сайта са представени пет хабитата от консервационна значимост, които покриват около 22,6% от територията. Горите от източен бук покриват 7,6% и се характеризират с добра представителност и консервационен статус. Панонийско-балканските гори от изтоден дъб и зимен дъб са най-добре представените хабитати в сайта (13,1%). Те са с относително добра представителност, добра средна запазена структура и функции, и перспективите за тях са относително добри или приемливи, при условие, че сегашният им начин на ползване не бъде променен. В някои части на сайта (напр. близо до язовир Тъча и в горско стопанство Несебър) силният натиск върху тези гори в миналото и сега е довело до тяхното разпокъсване, понякога с лесно забележими процеси на деградация, а дори на някои места горите са напълно подменени от вторични гори с доминиране на източен габър. Възстановяването им в тези места е възможно чрез горскостопански дейности в подкрепа на биоценотичната еволюция. Но дори и в тях е наблюдава мозаично разпространение на хабитати, чиято консервация е приоритет, и тези хабитати са примесени с други гори, което ги прави важен фактор за съществуването и опазването на богатото биоразнообразие. Панонийските гори с Quercus petraea и Carpinus betulus обхващат приблизително 1,5% от сайта; значително разпространени са в държавни лесничейства Смядово и Старо Оряхово. Горите от източен бял дъб са около 0,4% от територията; повечето от тях са в ДЛ Несебър. Образуват комплекси – панонийско-балканските гори от източен дъб и зимен дъб и с горите от източен габър, което ги прави особено интересни, защото поддържат съществуването на богато разнообразие на животни и гъби. Горите от сребърна липа и полуестествените сухи тревни площи (6210) обхващат незначителни райони. Повечето тревни площи, обаче, страдат от земеделски дейности.

Най-значителната заплаха за целостта на сайта е туристическото развитие в източните части. Най-характерни за сайта са бързата урбанизация и развитие на инфраструктурата, особено видима в курортите Слънчев бряг, Свети Влас, Елените, но напоследък и в селата Емона и Кошарица. Този силно изразен натиск на границите на сайта ясно показва отрицателното въздействие върху хабитата и върху видовото разнообразие в района.

Препоръчват се следните действия за намаляване на отрицателното въздействие:

1. Намаляване на сечта в горите в сайта;

2. Преустановяване на създаването на нови територии с горски монокултури от неместни видове;

3. Постепенно отстраняване на монокултурите и подмяната им с гори от местни дървесни видове.

4. Мониторинг на популациите на растителните видове и гъбите от интерес за консервацията;

5. Намаляване на антропогенния натиск в района на Свети Влас, Елените, Кошарица, Шкорпиловци.
Защитена зона “Камчийска и Еменска планина” BG0000133

В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi, 6210* Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи), 8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове, 8230 Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-Veronicion dillenii, 9180* Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове, 91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae), 91F0 Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки, 91G0* Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus, 91H0* Панонски гори с Quercus pubescens, 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори, 91S0* Западнопонтийски букови гори, 91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа.

За защитената зона не са посочени растителни видове от Приложение ІІ на ЗБР.

Предмет на опазване в защитената зона са следните консервационно значими видове животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC: Maлък подковонос (Rhinolophus hipposideros), Видра (Lutra lutra), Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum), Дългоух нощник (Myotis bechsteini), Европейски вълк (Canis lupus), Лалугер (Spermophilus citellus), Остроух нощник (Myotis blythii), Пъстър пор (Vormela peregusna), Степен пор (Mustela eversmannii), Трицветен нощник (Myotis emarginatus), Жълтокоремна бумка (Bombina variegata), Ивичест смок (Elaphe quatuorlineata), Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), Шипобедрена костенурка (Testudo graeca), Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), Голям гребенест тритон (Triturus karelinii), Черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis), Маришка мряна (Barbus plebejus), Обикновен щипок (Cobitis taenia), Европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus), Балкански щипок (Sabanejewia aurata), Бисерна мида (Unio crassus), Вертиго (Vertigo moulinsiana), Вертиго (Vertigo angustior), Ценагрион (Coenagrion ornatum), Обикновен сечко (Cerambyx cerdo), Бръмбар рогач (Lucanus cervus), Буков сечко (Morimus funereus), Алпийска розалиа (Rosalia alpina), Callimorpha quadripunctaria.

Посочени са 26 вида птици, които са потенциално срещащи се в района.

12 % от територията на защитената зона е заета от влажни и мезофилни ливади. Преобладаващата част от зоната е заета от широколистни гори - смесени дъбови гори от цер, благун и източен горун, горун и благун, гори от благун и цер, смесени дъбово-габърови гори, цер-благунови, цер-благунови с габър. Същите са с много добра представителност и добре съхранени, вероятно едни от най-добре съхранените на територията на България. Доминиращите видове дървета в растителността са от родовете Querqus and Fagus. В територията на мястото се намират не-големи реки и язовири. В западната му част се намират няколко скални формации. Консервационно значимите растителните видове, които били открити в границите на зоната са голяма част от защитените растения, разпространени в източната част на Стара планина. Те не са повлияни от силно антропогенно въздействие. Мястото е добре съхранено с ниска степен на човешко въздействие. От голяма значимост е за съществуването на безгръбначната фауна. То е с голяма важност имайки предвид видовете, които го обитават. Това място е типичен хабитат за B. tauricus, който е вид все още не добре изследван.

Като цяло Камчийска планина не е обект на силно антропогенно въздействие. Най-голямото въздействие върху хабитатите, а следователно и върху флората имат горскостопанските дейности – изсичане, отстраняване на подраста (нарушаване на структурата), изкуствено залесяване с видове извън района. Нелегалната сеч е най-големият проблем за запазване на мястото. В допълнение към това има и съобщения за бракониерство. В мястото има действащи кариери с възможност за активиране на нови.
Защитена зона “Босна” BG0000208

В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 4030 Европейски сухи ерикоидни съобщества, 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi, 8230 Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-Veronicion dillenii, 9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum, 9180* Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове, 91M0 Балкано-панонски церово- горунови гори, 91S0* Западнопонтийски букови гори.

За защитената зона не са посочени консервационно значими растителни видове.

Предмет на опазване в защитената зона са следните консервационно значими видове животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC: 1303 Maлък подковонос (Rhinolophus hipposideros), 1355 Видра (Lutra lutra), 1324 Голям нощник (Myotis myotis), 1304 Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum), 1310 Дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi), 1316 Дългопръст нощник (Myotis capaccinii), 1323 Дългоух нощник (Myotis bechsteini), 1352 Европейски вълк (Canis lupus), 2617 Мишевиден сънливец (Myomimus roachi), 1307 Остроух нощник (Myotis blythii), 2635 Пъстър пор (Vormela peregusna), 1361 Рис (Lynx lynx), 1306 Средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii), 1321 Трицветен нощник (Myotis emarginatus), 1308 Широкоух прилеп (Barbastella barbastellus), 1305 Южен подковонос (Rhinolophus euryale), 1279 Ивичест смок (Elaphe quatuorlineata), 1220 Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), 1219 Шипобедрена костенурка (Testudo graeca), 1217 Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), 1171 Голям гребенест тритон (Triturus karelinii), 1141 Уклей (Брияна, Облез) (Chalcalburnus chalcoides), 1134 Европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus), 1032 Бисерна мида (Unio crassus), 4053 Обикновен паракалоптенус (Paracaloptenus caloptenoides), 1078 Callimorpha quadripunctaria, 4011 Bolbelasmus unicornis, 1088 Обикновен сечко (Cerambyx cerdo), 1083 Бръмбар рогач (Lucanus cervus), 1089 Буков сечко (Morimus funereus), 1084 Осмодерма (Osmoderma eremita), 1087 Алпийска розалиа (Rosalia alpina).

Посочени са 22 вида птици, които са потенциално срещащи се в района.

Водните площи (включително стоящи и течащи води) заемат 2 % от територията на зоната. Зоната обхваща северната част на Странджа планина извън границите на Природен парк "Странджа". Гъсти дъбови гори покриват по-голямата част от територията. Все още добре запазени са много малки реки от Черноморския басейн.

Мястото е от особена важност, с богата флора и фауна. До последните няколко години беше добре запазено, но човешкото влияние се увеличава.

Основните заплахи за Зоната са в резултата на интензивно сечене и бракониерство. Има също така и палене на горите.

В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 1140 Тинесто-песъчливи крайбрежни площи, които не са покрити или са едва покрити с морска вода, 1210 Едногодишна растителност върху морски крайбрежни наноси, 1410 Средиземноморски солени ливади, 2110 Зараждащи се подвижни дюни, 2120 Подвижни дюни с Ammophila arenaria по крайбрежната ивица (бели дюни), 2130* Неподвижни крайбрежни дюни с тревна растителност (сиви дюни), 2190 Влажни понижения между дюните, 3150 Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion или Hydrocharition, 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi, 62C0*, Понто-Сарматски степи.

За защитената зона не са посочени консервационно значими растителни видове.

Предмет на опазване в защитената зона са следните консервационно значими видове животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC: 1303 Maлък подковонос (Rhinolophus hipposideros), 1349 Афала (Tursiops truncatus), 1355 Видра (Lutra lutra), 2609 Добруджански (среден) хомяк (Mesocricetus newtoni), 1310 Дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi), 1335 Лалугер (Spermophilus citellus), 1351 Муткур (морска свиня) (Phocoena phocoena), 2635 Пъстър пор (Vormela peregusna), 2633 Степен пор (Mustela eversmannii), 1188 Червенокоремна бумка (Bombina bombina), 1279 Ивичест смок (Elaphe quatuorlineata), 1220 Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), 1219 Шипобедрена костенурка (Testudo graeca), 1217 Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), 4124 Alosa agone, 4125 Alosa immaculate, 4126 Блеч (Alosa maeotica), 4127 Резовски карагьоз (Alosa tanaica), 1134 Европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus), 1016 Вертиго (Vertigo moulinsiana), 1060 Лицена (Lycaena dispar).

Посочени са 44 вида птици, които са потенциално срещащи се в района.

74 % от територията на защитената зона е заета от Морски райони и заливи, 5% водни площи (включително стоящи и течащи води), 3% – крайбрежни пясъчни дюни и плажове и 3 % – тресавища, блата, растителност по крайбрежието на водоемите и мочурища. Към границите на зоната се предвижда и акватория, където птиците активно ходят за храна. В южната част на зоната белите дюни не са много рудерализирани. Плажната ивица е разположена по цялата зона. Дюните заемат централната част от зоната. Храстовите съобщества заемат стръмните склонове над крайбрежната ивица. Тревните съобщества са локализирани в южната част на високия бряг.

Езеро Дуранкулак е най-северното сред българските морски крайбрежни езера. Понастоящем представители на 7 вида риба срещащи се в езерото са включени в Червената книга на България, 5 вида са под защитата на Бернската конвенция и 3 вида са включени в програмата Корине.

Зоната е под въздействието на човешки дейности, свързани с туризма. Интензивен летен туризъм, лов през зимата. Независимо от забраната на западната граница на на зоната вътре навлизат частни превозни средства.

Зоната е много уязвима от възможно замърсяване на морската вода, което може да бъде от канализационни води от Румънски села и от изхвърлянето на пластмасови отпадъци в морето. Други заплахи са туризма, гмуркането и риболова. Зоната е застрашена и от селскостопанските дейности в нея. Засилване на еутрофикацията. Риболов с мрежи и въдици. Изкуствено развъждане на някои видове. Промяна на водното ниво на езерото, особено по време на размножителния период.
Защитена зона “Камчия” BG0000116

В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 1110 Постоянно покрити от морска вода пясъчни и тинести плитчини, 1130 Естуари, 1140 Тинесто-песъчливи крайбрежни площи, които не са покрити или са едва покрити с морска вода, 1160 Обширни плитки заливи, 2110 Зараждащи 2110 се подвижни дюни, 2120 Подвижни дюни с Ammophila arenaria по крайбрежната ивица (бели дюни), 2130* Неподвижни крайбрежни дюни с тревна растителност (сиви дюни), 2180 Облесени дюни, 2190 Влажни понижения между дюните, 91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae), 91F0 Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки, 91G0* Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus, 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори.

Предмет на опазване в защитената зона са следните консервационно значими видове животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC: Maлък подковонос (Rhinolophus hipposideros), Афала (Tursiops truncatus), Видра (Lutra lutra), Добруджански (среден) хомяк (Mesocricetus newtoni), Дългоух нощник (Myotis bechsteini), Европейски вълк (Canis lupus), Лалугер (Spermophilus citellus), Муткур (морска свиня) (Phocoena phocoena), Пъстър пор (Vormela peregusna), Широкоух прилеп (Barbastella barbastellus), Червенокоремна бумка (Bombina bombina), Ивичест смок (Elaphe quatuorlineata), Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), Шипобедрена костенурка (Testudo graeca), Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), Голям гребенест тритон (Triturus karelinii), карагьоз (Alosa immaculate), Распер (Aspius aspius), Маришка мряна (Barbus plebejus), Уклей (Брияна, Облез) (Chalcalburnus chalcoides), Обикновен щипок (Cobitis taenia), Европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus), Бисерна мида (Unio crassus), Вертиго (Vertigo moulinsiana), Вертиго (Vertigo angustior), Callimorpha quadripunctaria, Лицена (Lycaena dispar), Обикновен сечко (Cerambyx cerdo), Бръмбар рогач (Lucanus cervus), Буков сечко (Morimus funereus), Алпийска розалиа (Rosalia alpina), Probaticus subrugosus и следните видове растения от Приложение II към Директива 92/43/EEC: Татарско диво зеле (Crambe tataria), Обикновена пърчовка (Himantoglossum caprinum).

6 % от територията на зоната е заета от морска акватория и заливи, 1 % – са крайбрежни пясъчни дюни и пясъчни плажове и 1 % - реки, устия, кални и пясъчни наслаги, лагуни.

Камчия е най-голямата българска река вливаща се в Черно море със запазени заливни гори и блата в комбинация с крайбрежни дюни. В гората се срещат много бозайници. Иглолистните гори са насаждения с черен бор. Важно място от фаунистична, екологична и природозащитна гледна точка.

Антропогенното влияние върху територията на мястото идва основно от селскостопанските и горскостопанските дейности, а също и от инфраструктурата на населените места. На територията на мястото е имало блато - Старооряхово, което е пресушено и сега неговото място е заето със селскостопански земи, част от които са изоставени. Хидроложкият режим на заливните гори е нарушен от дигите изградени през 1960. Заплахи са бракониерството и нарастващото човешко присъствие . Проблемите на рибната фауна са: хидротехнически корекции във водосборния район, замърсяване, риболов и туризъм по устието на реката.

В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 1310 Salicornia и други едногодишни растения, колонизиращи тинести и пясъчни терени, 1410 Средиземноморски солени ливади.

За защитената зона не са посочени консервационно значими растителни видове.

Предмет на опазване в защитената зона са следните консервационно значими видове животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC: Maлък подковонос (Rhinolophus hipposideros), Видра (Lutra lutra), Добруджански (среден) хомяк (Mesocricetus newtoni), Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), Голям гребенест тритон (Triturus karelinii), Европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus).

100 % от територията на защитената зона е заета от тресавища, блата, растителност по крайбрежието на водоемите и мочурища.

Езерният комплекс Варна-Белослав включва две езера - Варна и Белослав. Те са солени морски лимани, свързани с изкуствено прокопан канал и разположени на запад от град Варна. Езерните страни са обрасло с тръстика. Варненското езеро е крайбрежно лиманно езеро с естествен произход.

Варненско-Белославския езерен комплекс е важна зона с международно значение за зимуващите водолюбиви птици. Тук ежегодно се концентрират над 20 000 водолюбиви птици от 64 вида.

Защитената зона е създадена с цел опазване и поддържане на местообитанията на застрашени и мигриращи видове птици съгласно чл. 6, ал.1, т.3 и т.4 от Закона за биологичното разнообразие, по време на гнездене, миграция и зимуване за постигане на техния благоприятен природозащитен статус. Осигуряване на безопасни въздушни коридори и места за пренощуване за безпрепятствено предвижване на мигриращи грабливи птици, щъркели, пеликани и жерави, съгласно чл. 6, ал.1, т. 3 и 4 от Закона за биологичното разнообразие, по време на ежегодните им есенни и пролетни прелети за постигане на техния благоприятен природозащитен статус. Опазване и поддържане на биологичното разнообразие в района, като предпоставка за стабилността на екосистемите, осигуряващи благоприятния природозащитен статус и жизнеспособността на популациите на видовете, обект на опазване. Природосъобразно ползване на природните ресурси и устойчиво развитие на общностите, гарантиращо благоприятния природозащитен статус на видовете, обект на опазване.

В Приложение І на Директива 79/409 за района на Защитена зона BG 0000191 “Варненско-Белославско езеро” са включени 57 вида птици и допълнително още 51 вида мигриращи птици невключени в Приложението.

Защитената зона представлява естествени крайбрежни езера със световно значение за много видове птици, растения, риби, земноводни и влечуги (Hyla arborea, Elaphe quatuorlineata sauromates, Lacerta viridis, Elaphe longissima, Coluber jugularis), безгръбначни (Lucanus cervus).

Някои от проблемите са свързани с индустриално замърсяване на водите. Езерата са влажни зони със сериозни екологични проблеми: индустриално замърсени води, предприятия (комбинат Девня; пристанище Варна; пристанище Леспорт, фериботен комплекс Варна) транспортна инфраструктура (жп линии, магистрали); прекомерна експлоатация на рибните ресурси.
Защитена зона “Комплекс Калиакра” BG0000573

В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 1110 Постоянно покрити от морска вода пясъчни и тинести плитчини, 1140 Тинесто-песъчливи крайбрежни площи, които не са покрити или са едва покрити с морска вода, 1150* Крайбрежни лагуни, 1160 Обширни плитки заливи, 1170 Съобщества с кафяви, червени и зелени водорасли по скалисти морски дъна (Рифове), 1210 Едногодишна растителност върху морски крайбрежни наноси, 1240 Стръмни морски скали, обрасли с ендемични видове Limonium, 1310 Salicornia и други едногодишни растения, колонизиращи тинести и пясъчни терени, 2110 Зараждащи се подвижни дюни, 3150 Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion или Hydrocharition, 40A0* Субконтинентални пери-панонски храстови съобщества, 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi, 62C0* Понто-Сарматски степи, 8310 Неблагоустроени пещери, 8330 Подводни или частично подводни морски пещери, 91H0* Панонски гори с Quercus pubescens, 91I0* Евро-сибирски степни гори с Quercus spp., 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори.

Предмет на опазване в защитената зона са следните консервационно значими видове животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC: Maлък подковонос (Rhinolophus hipposideros), Афала (Tursiops truncatus), Видра (Lutra lutra), Голям нощник (Myotis myotis), Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum), Добруджански (среден) хомяк (Mesocricetus newtoni), Дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi), Дългопръст нощник (Myotis capaccinii), Дългоух нощник (Myotis bechsteini), Лалугер (Spermophilus citellus), Муткур (морска свиня) (Phocoena phocoena), Остроух нощник (Myotis blythii), Подковонос на Мехели (Rhinolophus mehelyi), Пъстър пор (Vormela peregusna), Средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii), Степен пор (Mustela eversmannii), Трицветен нощник (Myotis emarginatus), Южен подковонос (Rhinolophus euryale), Червенокоремна бумка (Bombina bombina), Ивичест смок (Elaphe quatuorlineata), Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), Шипобедрена костенурка (Testudo graeca), Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), Голям гребенест тритон (Triturus karelinii), Финта (Alosa agone), Карагльоз (Alosa immaculatа), Блеч (Alosa maeotica), Резовски карагьоз (Alosa tanaica), Вертиго (Vertigo moulinsiana), Вертиго (Vertigo angustior), Catopta thrips, Лицена (Lycaena dispar), Обикновен сечко (Cerambyx cerdo), Бръмбар рогач (Lucanus cervus), Буков сечко (Morimus funereus), Алпийска розалиа (Rosalia alpina), Probaticus subrugosus и следния вид растение от Приложение II към Директива 92/43/EEC: Татарско диво зеле (Crambe tataria).

Посочени са 48 вида птици, които са потенциално срещащи се в района.

90 % от територията на защитената зона е заета от морска акватория, а 1% от солени блата, пасища и степи.

Зоната включва соленото езеро Балчишка Тузла, което е разделено на две части от изкуствена дига и е разделено от морето в ниска каменна стена, през която минава канал. Използва се за лечения с кал и за добив на лечебна тиня. Пясъчната ивица се използва като плаж през лятото. Районът на морския бряг се използва като място за риболов, както за любителски така и за професионален (в малки размери).

Друго много солено езеро е Наневска тузла, което се състои от две части и е заобиколено с широколистни гори и континентални степи и скали.

Районът е с най-добра представителност на степни хабитати, крайбрежни клифови скали и крайбрежни пещери в цялата страна. Индустриални замърсители липсват, което се отразява положително върху състоянието на екосистемите, включително и на морските. Важна отличителна черта е наличието на многобройни археологични паметници на културата (тракийски, гръцки, римски, средновековни), практически по цялата територия, но с най-голяма концентрация на нос Калиакра, Чиракманското възвишение и в района на Яйлата. Пясъчната ивица се използва за плаж по време на летния сезон. Малка част от района на морския бряг се използва като база за любителски, а също и за професионален риболов.

Зоната включва и част от крайбрежна Добруджа и прилежащата ивица от Черно море. Дължината на крайбрежната линия е около 34 км. От района на пристана при село Тюленово бреговата ивица е клифова с общо направление север-юг/юг-запад до нос Калиакра, където направлението на брега се променя в посока изток-запад/югозапад. Височината на клифа варира от 5-6 м при село Тюленово до 65 м при нос Калиакра, където навлиза в морето на 2 километра.

Рибната фауна е представена от понтийски реликти, бореално-атлантически и Средиземноморски видове.

Мястото не е от голямо значение за съществуването на безгръбначната фауна.

Болата-дере е не голяма влажна зона по крайбрежната линия, северно от нос Калиакра. Тясно дълбоко дере с източно-западна ориентация и стръмни каменни склонове от север на юг. Между тях в крайбрежната част на падината има блато с обширен масив от тръстика и свободна водна площ в централната зона. В миналото в западната част на влажната зона са били засадени тополи, които сега са изсъхнали. Склоновете са образувани от варовикови камъни с мнообройни ниши, които служат за подслон на много видове. Важни местообитания за набавянето на храна и убежище за на прилепите и степните бозайници. Има разрушени участъци. В долния край на склоновете особено от южната страна се намират гъсти непроходими храсти основно от Christ’s horn (Paliurus spina-christii Miller), с участието на бял хорн (Crataegus monogina Jacq.), жасмин (Jasminum fruticans L.), дрян (Cornus mas L.), чашкодрян (Euonimus europaeus L.) и някои дървесни видове съвместно - явор (Acer campestre L.), бряст (Ulmus minor Miller), махалебка (Prunus mahaleb L.) и други. По крайбрежната линия има малка скална долина с пясъчен бряг (единствения в региона); отделено от морето блато (частично обрасло с тръстика). Мястото е от значение за съществуването на безгръбначната фауна.

Балчишка тузла и Наневска тузла са определени като част от най-редките типове екосистеми в света. Естествено солени езера; поради това, че са много плитки това ги прави много уязвими, особено заради съществуването им в район, където има свлачища и срутища. Зоната е под силно туристическо въздействие, заради интензивния летен сезон. Съществуват множество строежи. По време на летния сезон – високо въздействие на туризма. Друга опасност е добива на пясък. Зоната е застрашена от човешко въздействие. Уязвимостта й е свързана основно с отделни местообитания. Това особено важи за крайбрежната зона, където са концентрирани човешките дейности – риболов, водни спортове, плажуване, паркиране на превозни средства и други. По цялото протежение на влажната зона има асфалтов път (освен по време на летния сезон той не се използва много). Въпросът за първичният или вторичен характер на степната растителност в района е дискусионен. Същевременно данните от последните десетилетия, включително персонални наблюдения, особено в резервата и долната тераса на Яйлта, където пашата е забранена от десетилетия, без съмнение показват, че при липса на паша и наличие на дървесно-храстова растителност в съседство, се наблюдава прогресивно захрастяване на територията в участъците с почвена покривка. С горното е свързан най-съществения аспект на уязвимост на степните хабитати в района. В последните две десетилетия броят на домашните животни в района рязко намаля и съответно намаля и интензивността на пашата. Неголемият брой животни обикновено се пашуват около селищата. Така част от пасищата се пренатоварват, а тези, които са по-отдалечени от селищата, постепенно обрастват с храсталаци. Така и в двете зони условията за редица редки видове, характерни за района, се влошават. Един друг аспект на този начин на организация на пашата в района е развитието на растителност със значително присъствие на бодливи видове от сложноцветните – Carduus ssp., Onopordon ssp., Centaurea calcitrapa, Centauera solstitialis, Carthamus ssp. И др. в съседство със селищата, край пътищата и на места, където е имало или има прекомерно натоварване на пасищата. Събирането на красиви цветя, включително понякога с подземни части, влияе на популациите на божурите и др. видове. Заплаха е и незаконното комерсиално събиране на съцветия на видовете от Limonium ssp. и Goniolimon ssp. Човешката дейност създава предпоставки за безпокойство на животинския свят и уязвимост на популациите на редица видове.

Част от мястото е заето от резерват Калиакра, който включва и крайбрежни води. По-голямата част от мястото (88%) е незащитено. Девет вида риба са включени в Червения списък на застрашените животни на Международния съюз за защита на природата и четири вида в Червената книга на България..

В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 1110 Постоянно покрити от морска вода пясъчни и тинести плитчини, 1130 Естуари, 1140 Тинесто-песъчливи крайбрежни площи, които не са покрити или са едва покрити с морска вода, 1170 Съобщества с кафяви, червени и зелени водорасли по скалисти морски дъна (Рифове), 1210 Едногодишна растителност върху морски крайбрежни наноси, 1240 Стръмни морски скали, обрасли с ендемични видове Limonium, 2110 Зараждащи 2110 се подвижни дюни, 2120 Подвижни дюни с Ammophila arenaria по крайбрежната ивица (бели дюни), 3260 Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion, 5210 Храсталаци с Juniperus spp. 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi, 6210* Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи), 8330 Подводни или частично подводни морски пещери, 9180* Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове, 91AA* Източни гори от космат дъб, 91F0 Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки, 91G0* Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus, 91M0 Балкано-панонски церово- горунови гори, 91S0* Западнопонтийски букови гори, 92A0 Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba

Предмет на опазване в защитената зона са следните консервационно значими видове животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC: Maлък подковонос (Rhinolophus hipposideros), Афала (Tursiops truncatus), Видра (Lutra lutra), Дългоух нощник (Myotis bechsteini), Европейски вълк (Canis lupus), Пъстър пор (Vormela peregusna), Червенокоремна бумка (Bombina bombina), Ивичест смок (Elaphe quatuorlineata), Леопардов смок (Elaphe situla), Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), Шипобедрена костенурка (Testudo graeca), Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), Голям гребенест тритон (Triturus karelinii), Финта (Alosa agone), Карагьоз (Alosa immaculatа), Блеч (Alosa maeotica), Резовски карагьоз (Alosa tanaica), Бисерна мида (Unio crassus), Вертиго (Vertigo moulinsiana), Вертиго (Vertigo angustior), Лицена (Lycaena dispar), Обикновен сечко (Cerambyx cerdo), Бръмбар рогач (Lucanus cervus), Буков сечко (Morimus funereus), Осмодерма (Osmoderma eremita), Алпийска розалиа (Rosalia alpina), и следния вид растение от Приложение II към Директива 92/43/EEC: Татарско диво зеле (Crambe tataria).

29 % от територията на защитената зона е заета от морска акватория и заливи.

Зоната се намира в странични разклонения на планинската верига Стара планина с покрайнините й, които се разпростират до Черно море при Нос Емине и прилежащите му територии. Нивото на фрагментация на зоната е ниско и естествени и полу-естествени местообитания покриват почти цялата територия на мястото. Единствената застроена територия е малкото селце Емона, разположено близо до носа и малък комплекс с бунгала, разположен в близост до единственият естуар на територията на мястото – на плажа Иракли. Основните типове земеползване на територията на мястото са широколистни гори, пасищни територии обрасли с храсти, сухи ливади (код 6210), брегови местообитания и също така някои екстензивни, предимно изоставени земеделски земи (лозя, бадемови градини, малки изорани парцели). Възстановяването и поддържането на екстензивните селскостопански практики в изоставените земеделски земи е от огромно значение за опазването на основни типове местообитания на видове като Elaphe quatrolineata sauromates, Testudo hermanni, Testudo graeca. Повечето широколистни гори са термофилни дъбови гори от хабитатен тип с код 91М0 и по-малка територия е обхваната от местообитания с код 91АА, а в основната част от мястото при местата с по-висока надморска височина си срещат територии, заемани от мезофилни гори, представляващи местообитания от тип 91S0 и 91G0. През централната част на мястото тече малка рекичка и образува единственият за територията на зоната малък естуар (код 1130) на плажа Иракли. По течението на реката се срещат лонгозни гори със смесени характеристики, преминаващи между местообитания с кодове 91А0 и 91F0. Крайбрежните местообитания са стръмни скали с ендемични видове от Limonium spp. (код 1240), почти навсякъде е представен участък с годишна растителност от наносни линии (код 1210) и в района на плажа Иракли се срещат бели дюни (код 2120) и ембрионални дюни (код 2110). Мястото граничи с друга зона, предложена като защитена, намиращо се във вътрешността и разположена към западния планински масив част от Източна Стара Планина.

Мястото е важно за достигането на необходимото покритие за следните местообитания или видове в рамките на цялата страна или в рамките на Черноморския биогеографски район: за местообитания с кодове 1110, 1170, 1210, 1240, 2110, 2120, 6210, 91АА, 91G0, 91M0 и за видовете Rosalia alpinа, Alosa pontica, Alosa caspia nordmani, Alosa maeotica, Cobitis taenia, Elaphe quatrolineata, Elaphe situla, Testudo hermanni, Testudo graeca, Lutra lutra. Специално за Черноморския биогеогрефски район мястото включва: около 50 % от покритието на местообитание с код 91АА; около 20 % от покритието на местообитание с код 1210; около 10 % от покритието на местообитания с кодове 1170, 1240, 91М0; около 5 % от покритието на местообитания 2110, 2120; около 10 % от популацията на Elaphe quatrolineata. Мястото е най-северното известно нахождение на Elaphe situla и едно от общо двете му находища в целия Черноморски биогеографски район.

Зоната е разположена в средната част на българското Черноморско крайбрежие и е от важно значение за достигането на географска кохерентност на мрежата за следните местообитания и видове (единственото място или най-важното такова в този биогеографски район): за местообитания с кодове 1170, 1210, 1240, 6210, 91АА и за Elaphe situla.

Защитената зона е един от трите крайбрежни района в България, където термофилните дъбови гори (91М0 и 91АА) все още образуват дълъг фрагментиран екотон с крайбрежните хабитати; стръмни скали с ендемични видове Limonium spp. (код 1240), целогодишна растителност от крайбрежни наноси (код 1210); бели дюни (код 2120) и ембрионални дюни (код 2110). Това е единственото място в България, където местообитанията от бели дюни образуват екотон с термофилните дъбови гори, в случая с местообитанията с код 91М0. Това е едното от общо двете места по крайбрежието на Черно море, където местообитание 91АА достига крайбрежните райони и образува екотон с местообитания с код 1240 и/или 1210. Мястото представлява последната сухоземна точка на планинската верига Стара Планина – продължителна планинска верига, създаваща дълги 700 км. Горски и планински биокоридори и в същото време една бариера, протичаща по средата на България. Мястото е важен “stepping stone” биокоридор по протежението на брега на Черно море за разпространението на термофилна фауна: Elaphe quatrolineata, Elaphe situla, Testudo hermanni, Testudo graeca и други видове по миграционната бариера в посока Изток-Запад на Стара планина. Популациите на Testudo hermanni и Testudo graeca да застрашени на територията на зоната и са намалели значително в резултат на интензивното им събиране на храна, практикувано в миналото. Въпреки това техните местообитания в момента са в добро състояние и има отлични условия за възстановяването на двата вида. Мястото е едно то няколкото такива в България, където в рядко посещаваните скалисти крайбрежни участъци Lutra lutra все още живее по крайбрежието.

Основаната заплаха в настоящия момент е планът за развитие на нов крайморски курорт, разположен на територията на единствения естуар и върху прилежащите дюнни местообитания. Плановете предвиждат застрояване на изоставените екстензивни селскостопански земи по терасата на реката и по близко разположените височини. Територията между тези земи и съседните термофилни гори и дюни е важно местообитание за видовете, живеещи в този екотон - Elaphe quatrolineata sauromata, Elaphe situla, Testudo hermanni, Testudo graeca. Застрояването ще унищожи напълно тези местообитания и може да доведе до значителна фрагментираност на района. Още повече, ще бъде дирекнто унищожен единственият за мястото естуар и цялата крайречна горска растителност (кодове 91F0 и 91А0) и местообитанията на свързаните с тях видове – Emys orbicularis и Lutra lutra. Вече има строителни дейности в района. Възстановяването и поддържането на екстензивните селскостопански практики в изоставените селскостопански земи (паша, екстензивни лозя и градини), а не тяхното застрояване, е от огромно значение за опазването на основни местообитания на такива видове като Elaphe quatrolineata sauromata, Testudo hermanni, Testudo graeca. Западната граница на обекта минава по главния път, по крайбрежието на Черно море. Има планове за подобряването на този път до магистрален – един проект, който може да има значително влияние за фрагментирането на района. По тези причини в тези райони трябва да се приложат интензивни ограничаващи мерки – шумоизолиращи и изолиращи животните огради с значителен брой тунели, мостове, надлези и подлези, които животните да могат да използват, а също така и да се търсят алтернативни варианти за разполагане, колкото се може по-далеч от крайбрежието.
Защитена зона “Долината на река Батова” BG0000102

В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 2110 Зараждащи се подвижни дюни, 2120 Подвижни дюни с Ammophila arenaria по крайбрежната ивица (бели дюни), 2180 Облесени дюни, 40A0* Субконтинентални пери-панонски храстови съобщества, 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi, 62C0* Понто-Сарматски степи, 91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae), 91F0 Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки, 91G0* Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus, 91H0* Панонски гори с Quercus pubescens, 91I0* Евро-сибирски степни гори с Quercus spp., 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори.

Предмет на опазване в защитената зона са следните консервационно значими видове животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC: Maлък подковонос (Rhinolophus hipposideros), Видра (Lutra lutra), Голям нощник (Myotis myotis), Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum), Добруджански (среден) хомяк (Mesocricetus newtoni), Дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi), Дългопръст нощник (Myotis capaccinii), Дългоух нощник (Myotis bechsteini), Лалугер (Spermophilus citellus), Остроух нощник (Myotis blythii), Подковонос на Мехели (Rhinolophus mehelyi), Пъстър пор (Vormela peregusna), Средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii), Степен пор (Mustela eversmannii), Трицветен нощник (Myotis emarginatus), Южен подковонос (Rhinolophus euryale), Ивичест смок (Elaphe quatuorlineata), Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), Шипобедрена костенурка (Testudo graeca), Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), Голям гребенест тритон (Triturus karelinii), Обикновен щипок (Cobitis taenia), Вертиго (Vertigo moulinsiana), Вертиго (Vertigo angustior), Обикновен сечко (Cerambyx cerdo), Бръмбар рогач (Lucanus cervus), Буков сечко (Morimus funereus), Алпийска розалиа (Rosalia alpina) и следния вид растение от Приложение II към Директива 92/43/EEC: Обикновена пърчовка (Himantoglossum caprinum).

Посочени са 9 вида птици, които са потенциално срещащи се в района.

1 % от територията на защитената зона е заета от крайбрежни пясъчни дюни и пясъчни плажове. Зоната се характеризира с култури от черен бор. Почти всички широколистни гори извън “Балтата” са издънкови с изключение на растителността по реката. Най-големият и най-добре съхраненият горски масив в южна морска Добруджа. Много от горите и скалите са подходящи като местообитания на редки и застрашени видове птици. Ливадите са ценни за търсене на храна за много от редките видове. Река Батова е най-северната от всички морски крайбрежни реки в България. Мястото е важно за съществуването на безгръбначната фауна. Естествените гори /заливни и дъбови/, скалите и влажните зони са от голямо значение като местообитания за много видове бозайници. Сравнително добре запазен карстов ландшафт с петна от гори и степи, като цяло подходящ за прилепи и някои редки видове степни бозайници. Разнообразието на ландшафта се допълва от низини, дерета, храстовидни и ниски гори с варовикови скали.

Антропогенното въздействие е основно от туризмът /в резерватът “Балтата”/, пашата и изсичането на дървета. Автомобилният туризъм /наречен сафари/ замърсява въздуха и създава силен шум, което се отразява неблагоприятно върху дивите животни. По-голямата част от широколистните гори – по горното течение на р. Батова не са заливаеми. Заливаеми са само горите в резервата, но там режимът е бил променен от корекции на реката в миналото. Висока уязвимост. Има проект за развитие и ново управление на мините в района. Проектът ще бъде сериозна опасност за екосистемата. Бракониерство. Нарастване на туристическите дейности и местната индустрия (замърсяване на водата). Има човешко въздействие и чрез селскостопанските практики. Отглеждане на култури, оттичане на вода и липса на водни източници в долината, залесяване с чужди видове, сеч на дървета.

В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 1140 тинесто – песъчливи крайбрежни площи, които не са покрити или са едва покрити с морска вода, 1210 едногодишна растителност върху морски крайбрежни наноси, 1240 стръмни морски скали обрасли с ендемични видове Limonium, 2110 Зараждащи се подвижни дюни, 2120 Подвижни дюни с Ammophila arenaria по крайбрежната ивица (бели дюни), 2130* Неподвижни крайбрежни дюни с тревна растителност (сиви дюни), 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi, 6240* Субпанонски степни тревни съобщества, 91F0 Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion), 91G0* Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus, 91H0* Панонски гори с Quercus pubescens, 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори, 91S0* Западнопонтийски букови гори.

За защитената зона не са посочени консервационно значими растителни видове.

Предмет на опазване в защитената зона са следните консервационно значими видове животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC: 1355 Видра (Lutra lutra), 1323 Дългоух нощник (Myotis bechsteini), 1351 Муткур (морска свиня) (Phocoena phocoena), 1303 Maлък подковонос (Rhinolophus hipposideros), 1349 Афала (Tursiops truncatus), 2635 Пъстър пор (Vorneld peregusna), 1279 Ивичест смок (Elaphe quatuorlineata), 1220 Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), 1219 Шипобедрена костенурка (Testudo graeca), 1217 Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), 1171 Голям гребенест тритон (Triturus karelinii), 4127 Резовски карагьоз (Alosa tanaica), 4124 Alosa agone, 4126 Блеч (Alosa maeotica), 4125 Alosa immaculate, 1016 Вертиго (Vertigo moulinsiana), 1014 Вертиго (Vertigo angustior), 1078 Callimorpha quadripunctaria, 1088 Обикновен сечко (Cerambyx cerdo), 1083 Бръмбар рогач (Lucanus cervus), 1089 Буков сечко (Morimus funereus), 1087 Алпийска розалиа (Rosalia alpina).

Посочени са 23 вида птици, които са потенциално срещащи се в района.

18 % от територията на защитената зона е заета от морски райони и заливи, а 3 % от крайбрежни пясъчни дюни и пясъчни плажове. Зоната вкючва голям дюнен комплекс и дъбови гори, склоновете на нископланинските райони са варовити. Има много изоставени обработваеми земи по хълмовете които обграждат част от зоната.

Това е най–дългия бряг на Черноморското крайбрежие с добре запазени дюни, като мястото е от значение за запазване на безгръбначната фауна.

Антопогенното въздействие върху мястото идва основно то туризма и комуникациите и последствията, свързани с това. Бреговата линия е засегната главно от замърсяване с биотви отпадъци и от утъпкването на растения в местата, където са пътеките за достигане до брега. Има строителство, навлизащо в зоната на брега – бунгала,магазини, Част от бреговата линия се използва от местните рибари като пристанище.

В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 4090 Ендемични оро-средиземноморски съобщества от ниски бодливи храстчета, 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi, 6220* Псевдостепи с житни и едногодишни растения от клас Thero-Brachypodietea, 6240* Субпанонски степни тревни съобщества, 91AA* Източни гори от космат дъб, 91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae), 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори.

Предмет на опазване в защитената зона са следните консервационно значими видове животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC: Maлък подковонос (Rhinolophus hipposideros), Видра (Lutra lutra), Добруджански (среден) хомяк (Mesocricetus newtoni), Европейски вълк (Canis lupus), Лалугер (Spermophilus citellus), Пъстър пор (Vormela peregusna), Ивичест смок (Elaphe quatuorlineata), Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), Шипобедрена костенурка (Testudo graeca), Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), Голям гребенест тритон (Triturus karelinii), Черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis), Маришка мряна (Barbus plebejus), ), Обикновен щипок (Cobitis taenia), Европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus), Бисерна мида (Unio crassus), Обикновен паракалоптенус (Paracaloptenus caloptenoides), Вертиго (Vertigo moulinsiana), Вертиго (Vertigo angustior), Ценагрион (Coenagrion ornatum), Обикновен сечко (Cerambyx cerdo), Бръмбар рогач (Lucanus cervus), Буков сечко (Morimus funereus), Алпийска розалиа (Rosalia alpina), и следния вид растение от Приложение II към Директива 92/43/EEC: Обикновена пърчовка (Himantoglossum caprinum).

Посочени са 13 вида птици, които са потенциално срещащи се в района.

Водните площи (включително стоящи и течащи води) заемат 14 % от територията на защитената зона. Същата обхваща река от Черноморския басейн, включително двата бряга и изпълнява ролята на биокоридор свързващ важни за птиците места.

Съществува потенциален риск от промяна в използването на земята.

В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 1150* Крайбрежни лагуни, 3150 Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion или Hydrocharition, 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi, 62A0 Източно субсредиземноморски сухи тревни съобщества, 8230 Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-Veronicion dillenii, 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори.

За защитената зона не са посочени консервационно значими растителни видове.

Предмет на опазване в защитената зона са следните консервационно значими видове животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC: Maлък подковонос (Rhinolophus hipposideros), Видра (Lutra lutra), Пъстър пор (Vormela peregusna), Червенокоремна бумка (Bombina bombina), Ивичест смок (Elaphe quatuorlineata), Леопардов смок (Elaphe situla), Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), Шипобедрена костенурка (Testudo graeca), Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), Голям гребенест тритон (Triturus karelinii), Уклей (Брияна, Облез) (Chalcalburnus chalcoides), Обикновен щипок (Cobitis taenia), Европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus), Обикновен паракалоптенус (Paracaloptenus caloptenoides), Ценагрион (Coenagrion ornatum), Ценагрион (Coenagrion ornatum), Callimorpha quadripunctaria, Лицена (Lycaena dispar), Bolbelasmus unicornis, Обикновен сечко (Cerambyx cerdo), Буков сечко (Morimus funereus), Осмодерма (Osmoderma eremita), Алпийска розалиа (Rosalia alpina).

Посочени са 67 вида птици, които са потенциално срещащи се в района.

Водните площи (включително стоящи и течащи води) заемат 67 % от територията на защитената зона, а морската акватория и заливи – 1 %.

Интересен екотон. Близостта до промишлената зона на Бургас е основният въздействащ фактор. Бившето Мандренско езеро е превърнато в язовир с регулиран отток. Комплексът Мандра-Пода обхваща Мандренското езеро с околните му влажни зони. Мандренското езеро е разположено на Черноморския бряг и е най-южното от Бургаските езера. Североизточната му част се намира непосредствено до Бургас. Езерото е било полусолено, но е превърнато в сладководен язовир. Между стената му и Черно море е запазена лагуна, обхващаща местностите Пода и Узунгерен. Към комплекса се отнасят и каскадовидно разположените рибовъдни басейни в северозападната част на езерото в долината южно от село Черни връх. Основно местообитание в комплекса е езерото със значителна открита водна площ (около 1300 ха), стояща вода и участъци с водолюбива растителност по бреговете. По южния бряг са разположени гори, главно от дръжкоцветен дъб (Quercus pedunculiflora), летен дъб (Quercus robur) и клен (Acer campestrе). Около езерото са разположени мезофилни ливади с преобладаване на ливадната власатка (Festuca pratensis), броеничеста ливадина (Poa sylvicola) и др., халофитни тревни съобщества с преобладаване на свит изворник (Puccinellia convolutа), храсталаци, главно от драка (Paliurus spina-christi) и обработваеми земи. Лагуната в местността Пода е обрасла с блатна и мочурна хигрофитна растителност. Най-голяма площ заема обикновената тръстика (Phragmites australis) и папурът (Typha sp.), на места примесени със сантоников пелин (Artemisia santonicum), морска дзука (Juncus maritimus) и морски болбосхьонус (Bolboschoenus maritimus). Плитките соленоводни участъци са обрасли с европейска солянка (Salicornia europea), а пясъчната ивица до морето - с пясъчен класник (Leymus racemosus subsp. sabulosus), тройно вилужна мишорка (Gypsophilla trichotoma) и др. Местността Узунгерен представлява дълбоко вдаден в сушата залив, по-голямата част от бреговете на който са обрасли с тръстика и папур, а незначителна част - с дъбова гора. Относително добро качество. Важно място за храна на прилепите. Мандра-Пода е част от Бургаския езерен комплекс – един от трите най-значими комплекси от влажни зони за концентриращи се водолюбиви птици по българското черноморско крайбрежие.

Силно чувствителен и уязвим към замърсяване на водата и уязвим от застрояване. Комплексът Мандра-Пода е разположен в покрайнините на втория по големина град по черноморското ни крайбрежие – Бургас, поради което е подложен на силен антропогенен натиск поради близостта му с гъсто населения град, големите промишлени съоръжения и комплекси, както и поради неограничения и неконтролиран достъп на хора извън защитените територии. Непрекъснатото урбанизиране на района, свързано с разрастването на града, разрушава влажните ливади и заблатените местообитания около езерото. Международен път към южната държавна граница пресича източната част на комплекса, като води до силно замърсяване с отпадъци, прекомерен шум, както и избиване при сблъсък на дребни бозайници и птици. Мандренското езеро е основен източник на промишлени води за Петролната рафинерия Нефтохим, разположена запазно от Бургас. През комплекса преминава и петролопровод, който може да причини значителни щети на влажната зона в случай на авария. Има голям инвестиционен проект за изграждане на международен петролопровод от Бургас за Александрополи в Гърция, който се предвижда също да пресича комплекса, което допълнително ще повиши заплахата от нефтено замърсяване. В последните години се появиха инвестиционни намерения за изграждане на ветроенергийни паркове, което ще доведе до огромни щети за мигриращите, зимуващите и знездещите в района птици.