Защитена зона “Варненско-Белославско езеро” BG0000191

Посочени са 53 вида редовно срещащи се в района мигриращи птици, които не са включени в Пр. I на Дир. 79/409/EEC. Водните площи във вътрешността (стоящи и течащи води) заемат 46% от площта на зоната, като в района се включват също влажни ливади и мезофилни ливади (1%), солени блата, солени пасища и солени степи (1%), тресавища, блата, растителност по крайбрежието на водоемите и мочурища (4%).

В предмета и целите за опазване на дивите птици са посочени следните видове птици, включени в Приложение І на Директива 79/409/ЕЕС: A403 Белоопашат мишелов (Buteo rufinus), A032 Блестящ ибис (Plegadis falcinellus), A215 Бухал (Bubo bubo), A031 Бял щъркел (Ciconia ciconia), A097 Вечерна ветрушка (Falco vespertinus), A090 Голям креслив орел (Aquila clanga), A246 Горска чучулига (Lullula arborea), A379 Градинска овесарка (Emberiza hortulana), A242 Дебелоклюна чучулига (Melanocorypha calandra), A077 Египетски лешояд (Neophron percnopterus), A229 Земеродно рибарче (Alcedo atthis), A224 Козодой (Caprimulgus europaeus), A404 Кръстат (царски) орел (Aquila heliaca), A402 Късопръст ястреб (Accipiter brevipes), A084 Ливаден блатар (Circus pygargus), A122 Ливаден дърдавец (Crex crex), A026 Малка бяла чапла (Egretta garzetta), A089 Малък креслив орел (Aquila pomarina), A092 Малък орел (Hieraaetus pennatus), A098 Малък сокол (Falco columbarius), A023 Нощна чапла (Nycticorax nycticorax), A080 Орел змияр (Circaetus gallicus), A094 Орел рибар (Pandion haliaetus), A072 Осояд (Pernis apivorus), A255 Полска бъбрица (Anthus campestris), A082 Полски блатар (Circus cyaneus), A019 Розов пеликан (Pelecanus onocrotalus), A127 Сив жерав (Grus grus), A234 Сив кълвач (Picus canus), A231 Синявица (Coracias garrulus), A429 Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus), A091 Скален орел (Aquila chrysaetos), A103 Сокол скитник (Falco peregrinus), A238 Среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius), A083 Степен блатар (Circus macrourus), A081 Тръстиков блатар (Circus aeruginosus), A133 Турилик (Burhinus oedicnemus), A074 Червена каня (Milvus milvus), A338 Червеногърба сврачка (Lanius collurio), A236 Черен кълвач (Dryocopus martius), A030 Черен щъркел (Ciconia nigra), A073 Черна каня (Milvus migrans), A533 Черногърбо каменарче (Oenanthe pleschanka), A339 Черночела сврачка (Lanius minor), A307 Ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria).

Посочени са 16 вида редовно срещащи се в района мигриращи птици, които не са включени в Пр. I на Дир. 79/409/EEC. Водните площи във вътрешността (стоящи и течащи води) заемат 1% от площта на зоната.

Провадийското и Роякското плата се намират в Източна България, между градовете Шумен и Провадия. На север и юг граничат съответно с река Провадийска и река Голяма Камчия, като в границите на мястото се включват и скалните масиви Невша - Венчан и Комунари. На запад достигат до селата Мадара и Благово, а на изток - до шосето с. Гроздьово - с. Бързица. Районът е слабо населен с концентрация на селищата предимно по долините на ограничаващите го реки и по-малко във водосбора на река Главница. Половината от територията на мястото е заета от смесени широколистни гори с чувствително преобладаване на цер /Quercus cerris/ примесен с благун /Quercus frainetto/, източен горун /Quercus polycarpa/, обикновен габър /Carpinus betulus/, келяв габър /Carpinus orientalis/ и мъждрян /Fraxinus ornus/ (Бондев, 1991). Около една трета от тези гори са семенни високостъблени с облика на някогашните естествени смесени широколистни гори, покривали обширни територии от този район. Останалата част от горите са издънкови, предимно закелявели, с чувствително променена структура. Обработваемите площи обхващат около 47% от територията на района, а около 13% са пасищни територии, на места обрасли с храстова растителност. На няколко места в района са разпръснати скални масиви, обособени в комплекси.

Поради наличието на селища, както по границите на територията, така и вътре в нея, по-голямата част от Провадийско-Роякското плато е лесно достъпна за хората. Мястото е чувствително към човешките дейности причиняващи безпокойство на птиците, особено на тези гнездящи по скалите – катерачество, делта- и парапланеризъм, туристически дейности по време на гнездовия период. Ловът и бракониерството също водят до безпокойство на птиците. Интензивните сечи в горите влошават горските местообитания и безпокоят птиците през гнездовия период. Премахването на болните и мъртвите дървета ограничава значително възможностите на кълвачите да намират храна и подходящи места за гнездене. Скалните местообитания са застрашени от незаконна иманярска дейност. Постепенната урбанизация на района, както и разораването на пасищата и ливадите са основните причини за разпокъсване и загуба на ценни местообитания. Незаконните сметища влошават допълнително качеството на тревните и храстовите местообитания. През последното десетилетие започна по интензивно развитие на туризма в района, което може да доведе до негативни последици за птиците, ако процеса не е регулиран по подходящ начин. Потенциална заплаха както за местообитанията, така и за птиците в района е изграждането на ветроенергийни паркове.
Защитена зона “Белите Скали” BG0002097

В предмета и целите за опазване на дивите птици в защитената зона са посочени следните видове птици включени в Приложение I на Директива 79/409/ЕИО: A196 A078 Белоглав лешояд (Gyps fulvus); A403 Белоопашат мишелов (Buteo rufinus); A075 Белоопашат морски орел (Haliaeetus albicilla); A215 Бухал (Bubo bubo); A031 Бял щъркел (Ciconia ciconia); A097 Вечерна ветрушка (Falco vespertinus); A439 Голям маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum); A246 Горска чучулига (Lullula arborea); A379 Градинска овесарка (Emberiza hortulana); A191 Гривеста рибарка (Sterna sandvicensis); A242 Дебелоклюна чучулига (Melanocorypha calandra); A224 Козодой (Caprimulgus europaeus); A402 Късопръст ястреб (Accipiter brevipes); A243 Късопръста чучулига (Calandrella brachydactyla); A122 Ливаден дърдавец (Crex crex); A511 Ловен сокол (Falco cherrug); A176 Малка черноглава чайка (Larus melanocephalus); A089 Малък креслив орел (Aquila pomarina); A092 Малък орел (Hieraaetus pennatus); A464 Обикновен буревестник (Puffinus yelkouan); A080 Орел змияр (Circaetus gallicus); A094 Орел рибар (Pandion haliaetus); A072 Осояд (Pernis apivorus); A255 Полска бъбрица (Anthus campestris); A019 Розов пеликан (Pelecanus onocrotalus); A127 Сив жерав (Grus grus); A231 Синявица (Coracias garrulus); A429 Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus); A103 Сокол скитник (Falco peregrinus); A392 Среден корморан (Phalacrocorax aristotelis desmarestii); A100 Средиземноморски сокол (Falco eleonorae); A083 Степен блатар (Circus macrourus); A081 Тръстиков блатар (Circus aeruginosus); A133 Турилик (Burhinus oedicnemus); A074 Червена каня (Milvus milvus); A338 Червеногърба сврачка (Lanius collurio); A030 Черен щъркел (Ciconia nigra); A073 Черна каня (Milvus migrans); A002 Черногуш гмуркач (Gavia arctica); A533 Черногърбо каменарче (Oenanthe pleschanka); A339 Черночела сврачка (Lanius minor); A307 Ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria).

В района на защитената зона се срещат 8 вида редовно срещащи се мигриращи птици.

Морските райони, заливи заемат 41 % от територията на зоната. Защитената зона се намира в Североизточна България на Черноморското крайбрежие между Балчик и Каварна. Обхваща част от Добруджанското плато, клифовия бряг и прилежащата му плитка морска акватория. На север граничи с пътя Балчик-Каварна. Най-южната част от Добруджанското плато южно от пътя за Каварна е покрита със сухолюбива степна тревна растителност. Субстрата е от седименти – мергели и сарматски варовици. Брегът е отвесен с няколко тераси. Прорязан е от дълбоки дерета и долове с храсти и широколистни гори. По ниските части са обрасли с ксерофилни и степни съобщества тънкожилест пелин (Artemisia lerchiana), житняк (Agropyron pectiniforme). Горните тераси са обрасли с мезоксеротермни тревни съобщества от луковична ливадина (Poa bulbosa), пасищен райграс (Lolium perenne) и троскот (Cynodon dactylon). Бреговата ивица е тясна. Има множество сипеи, свлачища и обрушвания причинени от ерозионните сили на морето. Близо до Балчик има лиманно езеро - Балчишката тузла. Тузлата е частично обрасла с крайбрежна растителност с преобладаване на тръстика (Phragmites australis). В района на Белите скали са установени много видове редки растения.

В района на защитената зона се срещат 28 вида редовно срещащи се мигриращи птици.

Морските райони, заливи заемат 1 % от територията на защитената зона. Батова се разполага в Североизточна България, северно от Варна и обхваща поречието на река Батова и по-голямата част от Франгенското плато, включително бреговата ивица от Албена до Златни пясъци и прилежащата и плитката морска акватория. На север граничи със селата Соколник, Одърци, Храброво, Ляхово и Оброчище, на изток с черноморското крайбрежие южно от курорт Албена до Златни пясъци. От Златни пясъци на югозапад границата преминава по ръба на платото северно от село Каменар, и кварталите на град Варна – Виница, Владиславово и Аксаково. При село Изворско върви на север през Новаково и Дебрене до Соколник. В границите на мястото се срещат няколко типа местообитания, от които с най-голяма площ са горските – широколистни гори от цер (Quercus cerris), благун (Q. frainetto) и обикновен габър (Carpinus betulus) и обработваемите площи. Останалата част от територията е заета от открити тревни пространства, обрасли на някои места с храстова растителност, пасища, ливади, овощни градини и лозя. Последните са разположени около селищата. В района на устието на река Батова е разположен резерват Балтата, съхраняващ естествена лонгозна гора и блатни и мочурни хигрофитни формации. Лонгозната гора е основно от полски ясен (Fraxinus oxycarpa), полски бряст (Ulmus minor), дръжкоцветен дъб (Quercus pedunculiflora), полски клен (Acer campestrе) и черна елша (Alnus glutinosa) с подлес от глог (Crataegus monogyna), обикновен дрян (Cornus mas) и кучешки дрян (Cornus sanguinea), в комбинация с мезофилна и хигрофитна тревна растителност. Типични за гората са лианите и увивните растения като повет (Clematis vitalba), скрипка (Smilax exelsa), гърбач (Periploca graeca) и др.
Защитена зона “Западна Странджа” BG0002066

В предмета и целите за опазване на дивите птици в защитената зона са посочени следните видове птици включени в Приложение I на Директива 79/409/ЕИО: A403 Белоопашат мишелов (Buteo rufinus); A433 Белочела сврачка (Lanius nubicus); A215 Бухал (Bubo bubo); A031 Бял щъркел (Ciconia ciconia); A439 Голям маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum); A246 Горска чучулига (Lullula arborea); A379 Градинска овесарка (Emberiza hortulana); A242 Дебелоклюна чучулига (Melanocorypha calandra); A224 Козодой (Caprimulgus europaeus); A404 Кръстат (царски) орел (Aquila heliaca); A402 Късопръст ястреб (Accipiter brevipes); A243 Късопръста чучулига (Calandrella brachydactyla); A084 Ливаден блатар (Circus pygargus); A122 Ливаден дърдавец (Crex crex); A511 Ловен сокол (Falco cherrug); A089 Малък креслив орел (Aquila pomarina); A092 Малък орел (Hieraaetus pennatus); A080 Орел змияр (Circaetus gallicus); A072 Осояд (Pernis apivorus); A255 Полска бъбрица (Anthus campestris); A019 Розов пеликан (Pelecanus onocrotalus); A231 Синявица (Coracias garrulus); A429 Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus); A091 Скален орел (Aquila chrysaetos); A238 Среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius); A083 Степен блатар (Circus macrourus); A081 Тръстиков блатар (Circus aeruginosus); A133 Турилик (Burhinus oedicnemus); A338 Червеногърба сврачка (Lanius collurio); A236 Черен кълвач (Dryocopus martiu); A030 Черен щъркел (Ciconia nigra); A073 Черна каня (Milvus migrans); A339 Черночела сврачка (Lanius minor); A307 Ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria).

В района на защитената зона се срещат 9 вида редовно срещащи се мигриращи птици.

Влажните ливади, мезофилните ливади и водните площи във вътрешността (стоящи води, течащи води) на защитената зона заемат по 1 % от територията и. Западна Странджа се намира в Югоизточна България и обхваща западните части на Странджа планина. От север се намират селата Денница, Оман, Гранитец, Сливово и Богданово. На запад границата достига до язовир Малко Шарково и селата Стефан, Караджово, Дъбово, Ружица и Воден. На юг границата на защитената зона съвпада с държавната граница. От Богданово на изток границата преминава през землищата на селата Варовник, Кирово и Белеврен Територията обхваща няколко типа местообитания, като най-голяма площ заемат земеделските земи, пасищата и обраслите с храстова растителност открити пространства. Широколистните гори са представени от смесени гори на цер (Quercus cerris) и благун (Quercus frainetto) със средиземноморски елементи в подлеса. В най-южната част горите са главно от източен горун (Quercus polycarpa) и източен бук (Fagus moesiaca). Горите имат предимно мозаично разположение, редуват се с открити обработваеми площи, пасища, тревни формации, лозя и овощни градини. В Западна Странджа попадат горните течения на водосборните басейни на реките Средецка и Факийска.

В района на защитената зона се срещат 51 вида редовно срещащи се мигриращи птици.

В района на защитената зона се срещат 41 вида редовно срещащи се мигриращи птици.

Водните площи във вътрешността (стоящи води, течащи води) на защитената зона заемат 1 % от територията, а морските райони, заливи – 24 %. Зоната обхваща най-източните части на Стара планина от село Паницово на запад до нос Емине на изток. На север се простира до долината на река Двойница, а на юг достига до селищата Ахелой и Каблешково, като обхваща и северната част на Бураския залив. При нос Емине брегът е стръмен скалист. Самият бряг представлява тясна чакълеста ивица, над която се издига стръмна до отвесна скала, на места обрасла с храсталаци. В района преобладават ксеротермни тревни съобщества от белизма (Dichantium ischaemum), луковична ливадина (Poa bulbosa) и др. На места по склоновете и овразите са разпръснати храсталаци предимно от драка (Paliurus spina-christi), както и вторични гори от дъб (Quercus spp.) (Бондев, 1991). Планинската част е покрита предимно с широколистни гори. В равнината част преобладават селскостопанските земи, с отделни части от естествена растителност и малки влажни зони. 26% от площта на мястото е заета от плитките води на северната част на Бургаския залив.

Крайбрежните територии на Емине са пряко застрашени пряко строителни дейности и увеличаване на туристическата преса, следствие от развиващия се масов туризъм. Един от най-големите летни курорти по Черноморското крайбрежие - Слънчев Бряг, се намира в границите на мястото. Поради бързото развитие на курорта и интензивното строителство в съседство с него част от съществуващите крайбрежни дюни, както и пасища, ливади и малки горички вече са унищожени. В северната част на Емине започва бързо застрояване на района въпреки опозицията на местното население. Туристическия натиск ежегодно се засилва не само по крайбрежието, но и навътре в сушата и в планинските части. Турове с моторни превозни средства извън съществуващите пътища (т. нар. “off road”) и свързани с него туристически дейности по планинските пасища и ливади през последните години започват да стават много популярни и водят до влошаване и унищожаване на тревните местообитания. През Емине преминава международен път, който оказва значително отрицателно влияние на околните територии в равнинните части на мястото, основно поради замърсяването и строителството по протежение на пътя. Незаконните сечи и лова причиняват безпокойство на птиците. Особено опасни за мигриращите птици са плановете за изграждане на ветроенергийни паркове. Те ще затрудняват свободното придвижване на птиците и ще водят до фрагментиране на местообитанията на мигриращите и зимуващите птици. Ветровите генератори ще бъдат бариера за хиляди реещи се мигриращи птици и нощни мигранти по пътя им на юг и на север и ще причинят значителна смъртност и съответно намаляване на техните популации. Морската акватория е обект на много интензивен риболов, както със стационарни, така и с плаващи мрежи. Траленето, което през последното десетилетие активно се практикува в района, води до унищожаване на морските екосистеми и влошава местообитанията на морските птици. Земеделските земи са обект на интензивно ползване с употреба на значително количество химикали, въздействащи върху птиците, зависими от този тип местообитания.