Защитена зона “Ропотамо” BG0001001

В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 1110 Постоянно покрити от морска вода пясъчни и тинести плитчини, 1130 Естуари, 1140 Тинесто-песъчливи крайбрежни площи, които не са покрити или са едва покрити с морска вода, 1150* Крайбрежни лагуни, 1160 Обширни плитки заливи, 1170 Съобщества с кафяви, червени и зелени водорасли по скалисти морски дъна (Рифове), 1210 Едногодишна растителност върху морски крайбрежни наноси, 1240 Стръмни морски скали, обрасли с ендемични видове Limonium, 1410 Средиземноморски солени ливади, 2110 Зараждащи се подвижни дюни, 2120 Подвижни дюни с Ammophila arenaria по крайбрежната ивица (бели дюни), 2130* Неподвижни крайбрежни дюни с тревна растителност (сиви дюни), 2180 Облесени дюни, 2190 Влажни понижения между дюните, 3260* Псевдостепи с житни и едногодишни растения от клас Thero-Brachypodietea, 62A0 Източно субсредиземноморски сухи тревни съобщества, 6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс, 6510 Низинни сенокосни ливади, 8220 Хазмофитна растителност по силикатни скални склонове, 8230 Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-Veronicion dillenii, 8330 Подводни или частично подводни морски пещери, 91AA* Източни гори от космат дъб, 91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae), 91F0 Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion), 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори.

За защитената зона не са посочени консервационно значими растителни видове.

Предмет на опазване в защитената зона са следните консервационно значими видове животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC: Малък подковонос (Rhinolophus hipposideros), Афала (Tursiops truncatus), Видра (Lutra lutra), Голям нощник (Myotis myotis), Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum), Дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi), Дългопръст нощник (Myotis capaccinii), Дългоух нощник (Myotis bechsteini), Европейски вълк (Canis lupus), Муткур (морска свиня) (Phocoena phocoena), Остроух нощник (Myotis blythii), Подковонос на Мехели (Rhinolophus mehelyi), Пъстър пор (Vormela peregusna), Рис (Lynx lynx), Средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii), Трицветен нощник (Myotis emarginatus ), Широкоух прилеп (Barbastella barbastellus), Южен подковонос (Rhinolophus euryale ), Червенокоремна бумка (Bombina bombina), Ивичест смок (Elaphe quatuorlineata), Леопардов смок (Elaphe situla), Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), Южна блатна костенурка (Mauremys caspica), Шипобедрена костенурка (Testudo graeca), Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), Голям гребенест тритон (Triturus karelinii), Карагьоз (Alosa immaculatа), Уклей (Брияна, Облез) (Chalcalburnus chalcoides), Виюн (Misgurnus fossilis), Европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus), Бисерна мида (Unio crassus).

Обикновен паракалоптенус (Paracaloptenus caloptenoides), Еуфидриас (Euphydryas aurinia), Callimorpha quadripunctaria, Лицена (Lycaena dispar), Bolbelasmus unicornis, Обикновен сечко (Cerambyx cerdo), Бръмбар рогач (Lucanus cervus), Буков сечко (Morimus funereus), Осмодерма (Osmoderma eremita), Propomacrus cypriacus, Алпийска розалиа (Rosalia alpina).

22 % от площта на защитената зона са морска акватория и заливи, 3% тресавища, блата, растителност по крайбрежието на водоемите, мочурища, 1 % крайбрежни пясъчни дюни и плажове и 1% реки, по които нахлуват приливите, устия, кални отложения, пясъчни отложения, лагуни.

Зоната обхваща ниските и полегати странични дялове на Странджа с нейните покрайнини, спускащи се в Черно море. Територията е слабо фрагментирана с малко постройки. Основното антропогенно въздействие е съществуващият път, който прекъсва важни екотони. Зоната включва обширни територии, покрити с дюни и малки площи облесени дюни между тях. Река Ропотамо има запазен естуар. Почти няма земеделски земи в зоната. Вътрешността е основно облесена. Зоната е важен стъпков биокоридор. Тя включва значителни по площ горски и дюнни хабитати с кодове 1130, 1150, 1240, 2130, 2120, 2190, 91MO и 91F0. Това е единствената зона в южната част на българското Черноморско крайбрежие, опазваща Суб-средиземноморски гори от космат дъб (91АА). Зоната е важна за географската кохерентност на мрежата по отношение на редки местообитания, заемащи малки площи с разпръснато разпространение по Черноморското крайбрежие (1130, 2120, 91F0, 91E0, 92A0, 91AA). Река Ропотамо и лагуните в зоната са важни местообитания за обикновената блатна костенурка (Emys orbicularis), големия гребенест тритон (Triturus karelinii), червенокоремната бумка (Bombina bombina) и видрата (тя също така обитава скалистите брегове в зоната). Шипобедрената и шипоопашатата костенурки, пъстрия смок (Elaphe quatorlineata sauromates) и пъстрия пор (Vormela peregusna) обитават територии в зоната с не много гъста храстова растителност, границите между гъсти гори и пасища. Зоната е една от двете зони в южната част на Черноморското крайбрежие (между пристанище Бургас и Турция), в които има размножаващи се популации на шипобедрената и шипоопашатата костенурки в крайбрежни местообитания. Пъстрият смок (Elaphe quatorlineata sauromates) е често срещан вид в зоната. В зоната са включени нефрагментирани местообитания на вълка, но понастоящем видът е само временно представен - зоната цели възстановяването на естествения ареал на вида. Зоната е едно от най-новите установени находища на рис (Lynx lynx), но състоянието на популацията му е неизвестно. Съществуващият път фрагментира екотоните между горите (91М0) и дюните (2130) или река Ропотамо (91F0).

Много видове, живеещи в тези условия са под голям натиск - Testudo hermanni, Testudo graeca, Elaphe sauromates, Emys orbicularis. В миналото изкуствена дига е ограничавала връзката на р. Ропотамо и съседните й блата. На устието на р. Ропотамо е разположено незаконно рибарско селище. Интензивното развъждане на дивеч в миналото (основно на диви прасета) е намалило броя на влечугите в северната част на зоната (вкл. и шипобедрената и шипоопашатата костенурки), утъпкването и замърсяването на дюните от хората е също местен проблем. Бъдещ проблем преставляват редицата нови проекти за застрояване (нос Хумата, териториите около гр. Приморско, лагуната Алепу, блатото Аркутино).

В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 1110 Постоянно покрити от морска вода пясъчни и тинести плитчини, 1130 Естуари, 1140 Тинесто-песъчливи крайбрежни площи, които не са покрити или са едва покрити с морска вода, 1160 Обширни плитки заливи, 1170 Съобщества с кафяви, червени и зелени водорасли по скалисти морски дъна (Рифове), 1210 Едногодишна растителност върху морски крайбрежни наноси, 1240 Стръмни морски скали, обрасли с ендемични видове Limonium, 2110 Зараждащи се подвижни дюни, 2120 Подвижни дюни с Ammophila arenaria по крайбрежната ивица (бели дюни), 2130* Неподвижни крайбрежни дюни с тревна растителност (сиви дюни), 3150 Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion или Hydrocharition, 3260 Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion, 4030 Европейски сухи ерикоидни съобщества, 5210 Храсталаци с Juniperus spp., 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi, 6210* Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи), 6220* Псевдостепи с житни и едногодишни растения от клас Thero-Brachypodietea, 6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс, 6510 Низинни 6510 сенокосни ливади, 7220* Извори с твърда вода с туфести формации (Cratoneurion), 8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове, 8220 Хазмофитна растителност по силикатни скални склонове, 8230 Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-Veronicion dillenii, 8310 Неблагоустроени пещери, 8330 Подводни или частично подводни морски пещери, 9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum, 9180* Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове, 91AA* Източни гори от космат дъб, 91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae), 91F0 Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion), 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори, 91S0* Западнопонтийски букови гори, 92A0 Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba.

За защитената зона не са посочени консервационно значими растителни видове.

Предмет на опазване в защитената зона са следните консервационно значими видове животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC: Афала (Tursiops truncatus), Видра (Lutra lutra), Голям нощник (Myotis myotis), Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum), Дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi), Дългопръст нощник (Myotis capaccinii), Дългоух нощник (Myotis bechsteini), Европейски вълк (Canis lupus), Лалугер (Spermophilus citellus), Мишевиден сънливец (Myomimus roachi), Муткур (морска свиня) (Phocoena phocoena), Остроух нощник (Myotis blythii), Подковонос на Мехели (Rhinolophus mehelyi), Пъстър пор (Vormela peregusna), Рис (Lynx lynx), Средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii), Трицветен нощник (Myotis emarginatus), Широкоух прилеп (Barbastella barbastellus), Южен подковонос (Rhinolophus euryale), Червенокоремна бумка (Bombina bombina), Ивичест смок (Elaphe quatuorlineata), Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), Южна блатна костенурка (Mauremys caspica), Шипобедрена костенурка (Testudo graeca), Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), Голям гребенест тритон (Triturus karelinii), Финта (Alosa agone), Карагьоз (Alosa immaculatа), Резовски карагьоз (Alosa tanaica), Распер (Aspius aspius), Маришка мряна (Barbus plebejus), Уклей (Брияна, Облез) (Chalcalburnus chalcoides), Европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus), Бисерна мида (Unio crassus), Обикновен паракалоптенус (Paracaloptenus caloptenoides), Ценагрион (Coenagrion ornatum), Еуфидриас (Euphydryas aurinia), Callimorpha quadripunctaria, Лицена (Lycaena dispar), Офиогомфус (Ophiogomphus cecilia), Bolbelasmus unicornis, Обикновен сечко (Cerambyx cerdo), Бръмбар рогач (Lucanus cervus), Буков сечко (Morimus funereus), Осмодерма (Osmoderma eremita), Алпийска розалиа (Rosalia alpina).

2 % от площта на защитената зона са морска акватория и заливи.

Защитената зона се намира на територията на ПП Странджа и включва дялове от Странджа планина и нейните покрайнини, спускащи се в Черно море. Цялата сухоземна територия е природен парк. Крайбрежната територия е частично фрагментирана от 3 населени места, но по-голямата част от нея е дива и опазена от силно човешко въздействие. Обхванати са устията на две реки. Преобладаващата дължина на крайбрежната ивица е заета от скали. Териториите с дюни са малко, основно в близост до речните устия. Вътрешността е силно облесена. Преобладават буковите и дъбовите гори. Две плитки речни долини - на р. Резовска и р. Велека. Някои части на тези реки са напълно диви, без пътища или друга инфраструктура. Добре запазени скални местообитания. Мястото е важно за съхранението на безгръбначната фауна. Много добре съхранени хабитати от дъбови гори, съчетани с естуари и стръмни скали. Важни места за хранене и размножаване на прилепите и други дребни бозайници. Зоната включва значителни територии гори - 91MO, 91S0, 91F0, 91E0. Това е най-важната зона за опазването на типа природно местообитание 91S0. Зоната е важна по отношение на географската кохерентност за устията (1130), белите дюни (2120) и сивите дюни (2130). Дюните (кодове 2120 и 2130) са под формата на тясна ивица край плажовете - основно в близост до устията на реките. В зоната има 2 големи и 2 малки устия (1130). По-голямата част от крайбрежната ивица е заета от местообитание тип 1240 Стръмни морски скали, обрасли с ендемични видове Limonium. По-голямата част от вътрешността на зоната е покрита с гори. Земеделските земи са разпръснати в някои от долините и около селата. Това е най-важното място, на което се среща Южна блатна костенурка (Mauremys caspica) в Черноморския район.

Важни местообитания също така за Emys orbicularis, Bombina bombina и Lutra lutra, Testudo hermanni, Testudo graeca, Elaphe quatorlineata sauromates, Vormela peregusna. Последните 4 обитават територии с не гъста храстова растителност, границите между гъсти гори и пасища или обработваеми земи, синори в земите с екстензивно земеделие.

Мястото осигурява подходящи местообитания за 96 вида, включени в Приложение 2 от Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. В приложение I на Директива 79/409 за района на Защитена зона BG0002040 ''Странджа'' са включени 86 вида, а още 55 вида срещащи се мигриращи птици не са включени.

Защитената зона е създадена с цел опазване и поддържане на местообитанията на застрашени и мигриращи видове птици съгласно чл. 6, ал.1, т.3 и т.4 от Закона за биологичното разнообразие, по време на гнездене, миграция и зимуване за постигане на техния благоприятен природозащитен статус. Локализиране и защита на гнездовищата на средиземноморския буревестник. Повишаване естествеността на горските местообитания. Възстановяване на ливадни местообитания. Опазване местообитанията на други видове птици, застрашени в Европа, съгласно Бернската конвенция. Опазване и поддържане на биологичното разнообразие в района, като предпоставка за стабилността на екосистемите, осигуряващи благоприятния природозащитен статус и жизнеспособността на популациите на видовете, обект на опазване. Природосъобразно ползване на природните ресурси и устойчиво развитие на общностите, гарантиращо благоприятния природозащитен статус на видовете, обект на опазване.

Зоната е една от двете зони в южната част на Черноморското крайбрежие (между пристанище Бургас и Турция), в които се срещат размножаващи се популации на шипобедрената и шипоопашатата костенурки на брегови местообитания.

Зоната включва нефрагментирани местообитания на вълка, но понастоящем видът е само временно представен – зоната цели възстановяването на естествения ареал на вида.

През последните няколко години се наблюдава силно нарастване на човешкото влияние. Нарастване на въздействието от туризма и летуването сред природата. Основните потенциални заплахи са изграждането на нови хотелски комплекси извън населените места (особено по брега на Черно море), които могат да доведат до значителни въздействия - пряко унищожаване на местообитания, фрагментация, незаконен улов (костенурки), въвеждане на домашни и чужди животни и растения.

В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 4090 Ендемични оро-средиземноморски съобщества от ниски бодливи храстчета, 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi, 6220* Псевдостепи с житни и едногодишни растения от клас Thero-Brachypodietea, 62A0 Източно субсредиземноморски сухи тревни съобщества, 8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове, 9150 Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion), 9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum, 9180* Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове, 91AA* Източни гори от космат дъб, 91BA Мизийски гори от обикновена ела, 91G0* Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus, 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори, 91S0* Западнопонтийски букови гори, 91W0 Мизийски букови гори.

Предмет на опазване в защитената зона са следните консервационно значими видове животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC: Видра (Lutra lutra), Дългоух нощник (Myotis bechsteini), Европейски вълк ( Canis lupus), Пъстър пор (Vormela peregusna), Жълтокоремна бумка (Bombina variegata), Ивичест смок (Elaphe quatuorlineata), Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), Шипобедрена костенурка (Testudo graeca), Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), Голям гребенест тритон (Triturus karelinii), Черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis), Обикновен щипок (Cobitis taenia), Европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus), Бисерна мида (Unio crassus) Обикновен паракалоптенус (Paracaloptenus caloptenoides), Обикновен сечко (Cerambyx cerdo), Бръмбар рогач (Lucanus cervus), Буков сечко (Morimus funereus), Алпийска розалиа (Rosalia alpina), и следния вид растение от Приложение II към Директива 92/43/EEC: Обикновена пърчовка (Himantoglossum caprinum).

Посочени са 6 вида птици, които са потенциално срещащи се в района.

5 % от площта на защитената зона са водни площи във вътрешността (вкл. стоящи и течащи води) и 1 % – влажни и мезофилни ливади.

Защитената зона е приоритетно място в Източна Стара планина за повторно внасяне на лешояди според Плана за действие за съхраняване на лешоядите на Балканите. (Frankfurt Zoological Society and the Balck Vulture Conservation Foundation).

Съществува потенциална опасност от промяна на земята използвана за пасища и гори.
Защитена зона “Факийска река” BG0000230

В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 1150* Крайбрежни лагуни, 3260 Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion, 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi, 6220* Псевдостепи с житни и едногодишни растения от клас Thero-Brachypodietea, 62A0 Източно субсредиземноморски сухи тревни съобщества, 6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс, 8220 Хазмофитна растителност по силикатни скални склонове, 8230 Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-Veronicion dillenii, 91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae), 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори, 92A0 Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba.

Предмет на опазване в защитената зона са следните консервационно значими видове животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC: Видра (Lutra lutra), Дългоух нощник (Myotis bechsteini), Европейски вълк (Canis lupus), Лалугер (Spermophilus citellus), Мишевиден сънливец (Myomimus roachi), Пъстър пор (Vormela peregusna), Червенокоремна бумка (Bombina bombina), Ивичест смок (Elaphe quatuorlineata), Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), Шипобедрена костенурка (Testudo graeca), Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), Голям гребенест тритон (Triturus karelinii), Маришка мряна (Barbus plebejus), Уклей (Брияна, Облез) (Chalcalburnus chalcoides), Обикновен щипок (Cobitis taenia), Европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus), Бисерна мида (Unio crassus), Обикновен паракалоптенус (Paracaloptenus caloptenoides), Bolbelasmus unicornis, Обикновен сечко (Cerambyx cerdo), Бръмбар рогач (Lucanus cervus), Буков сечко (Morimus funereus), Осмодерма (Osmoderma eremita), Алпийска розалиа (Rosalia alpina) и следния вид растение от Приложение II към Директива 92/43/EEC: Обикновена пърчовка (Himantoglossum caprinum).

Посочени са 32 вида птици, които са потенциално срещащи се в района.

Водните площи (включително стоящи и течащи води) заемат 1 % от площта на защитената зона, 1% заемат и тресавища, блатата, растителността по крайбрежието на водоемите и мочурища. Защитената зона представлява тясна речна долина с влаголюбива растителност по поречието на реката и добре запазени крайречни гори. Наоколо преобладава хълмист ландшафт, широколистни гори, сухи пасища и храсталаци.

Мястото е с уникална фауна и флора. В река Факийска се срещат 18 вида риби. През последните години се наблюдава увеличаване на човешкото въздействие. Зоната е обект на интензивно изсичане на дървета и бракониерство, съществува опасност от пожари в горите.

В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 1140 Тинесто-песъчливи крайбрежни площи, които не са покрити или са едва покрити с морска вода, 1150* Крайбрежни лагуни, 1210 Едногодишна растителност върху морски крайбрежни наноси, 2110 Зараждащи се подвижни дюни, 2120 Подвижни дюни с Ammophila arenaria по крайбрежната ивица (бели дюни), 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi.

За защитената зона не са посочени консервационно значими растителни видове.

Предмет на опазване в защитената зона са следните консервационно значими видове животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC: 1349 Афала (Tursiops truncatus), 1355 Видра (Lutra lutra), 2609 Добруджански (среден) хомяк (Mesocricetus newtoni), 1316 Дългопръст нощник (Myotis capaccinii), 1335 Лалугер (Spermophilus citellus), 1351 Муткур (морска свиня) (Phocoena phocoena), 1302 Подковонос на Мехели (Rhinolophus mehelyi), 2635 Пъстър пор (Vormela peregusna), 1306 Средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii), 2633 Степен пор (Mustela eversmannii), 1305 Южен подковонос (Rhinolophus euryale), 1188 Червенокоремна бумка (Bombina bombina), 1279 Ивичест смок (Elaphe quatuorlineata), 1220 Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), 1219 Шипобедрена костенурка (Testudo graeca), 4125 Alosa immaculate, 1145 Виюн (Misgurnus fossilis), 1134 Европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus),1060 Лицена (Lycaena dispar).

Посочени са 44 вида птици, които са потенциално срещащи се в района.

64 % от площта на защитената зона е заета от морски райони и заливи, 4 % - водни площи (вкл. стоящи и течащи води), 2% Крайбрежни пясъчни дюни и плажове и 1% солени блата, солени пасища, солени степи. Зоната представлява плитка солена лагуна, заобиколена от обширни тръстикови масиви. Много значимо място за престой на мигриращи и зимуващи водни птици, блатни птици, чайки, речни рибарки и други видове птици свързани с водата. Блатото с неговата богата хирономна фауна е подходящо местообитание за храна на прилепите. В околностите се намират тесни степни площи, подходящи като хабитати за някои редки степни бозайници.

Езерата Шабла-Езерец са слабо солени басейни, свързани помежду си с изкуствен канал. Разположени са близо до Черно море. От постоянните обитатели 6 вида риба са включени в Червената книга на България като “застрашени”, 5 вида са под защитата на Бернската конвенция и 3 вида са включени в програмата Корине.

Основните заплахи са свързани с летен туризъм, ловуване, военни маневри, разрастване на курорта в съседство, антропогенното въздействие в резултат от риболова влияние на природните условия и връзката с морето.