Защитени зони по Директива 79/409/ЕИО за опазването на дивите птици

4.2Защитени зони по Директива 79/409/ЕИО за опазването на дивите птици

Посочени са 54 вида редовно срещащи се мигриращи птици, които не са включени в Пр. I на Дир. 79/409/EEC.

Странджа обхваща части от едноименната планина, разположена в най-югоизточната част на България. На юг и югозапад следва държавната ни граница с Турция, на изток - Черно море между град Царево и село Резово, а на север върви по рида Босна, който е главен вододел между река Велека и реките Ропотамо, Факийска, Изворска, Дяволска и Караагач. Главната река, протичаща през парка, е Велека с нейния водосборен басейн. По-малка част от територията се пада на водосбора на граничната река Резовска. Долината на река Велека е обградена от ниски планински хълмове предимно обрасли със стари гори. Районът е слабо населен и сравнително слабо повлиян от човешкото присъствие. Странджа се характеризира с голямо разнообразие на местообитанията, като доминиращи са широколистните листопадни гори с подлес от лавровидни храсти и средиземноморски видове. Високите части са обрасли с дъбови гори от източен горун /Quercus polycarpa/, благун /Quercus frainetto/, цер /Quercus cerris/, смесени с източен бук /Fagus orientalis/ и други дървесни видове. Естествени гори от източен бук с богат подлес от вечнозелени храсти заемат доловете и сниженията по склоновете. В подлеса на буковите и горуновите гори се срещат някои терциерни реликти - странджанска зеленика /Rhododendron ponticum/, странджанска боровинка /Vaccinium arctostaphylos/, странджанско бясно дърво /Daphne pontica/, мушмула /Mespilus germanica/ и др. Откритите пространства са представени с мезотермни ливади, пасища, горски поляни, смесени със степни растителни съобщества от пасищен райграс /Lolium perenne/, обикновен сеноклас /Cynоsurus cristatus/, броеничеста ливадина /Poa sylvicola/ и със значително участие на едногодишни бобови и житни треви от средиземноморски и субсредиземноморски тип. Изоставените ниви заемат голяма част от откритите пространства. Поречията са обрасли с крайбрежни храсталаци и горска растителност, главно бяла върба /Salix alba/, тритичинкова върба /S. triandra/ и елша /Alnus glutinosa/ и периодично заливани участъци с хигрофитна и хидрофитна растителност. За приустийните части на реките Велека и Резовска са много характерни крайречните (лонгозни) гори с преобладаване на полски ясен /Fraxinus oxycarpa/. Сравнително малък е относителният дял на крайбрежните скали и пясъчни плажове с псамофитна растителност, както и на земеделските площи (Бондев, 1991; Георгиев, 1993; Янков, 1993).

Странджа е слабо населена във вътрешността на територията си, но крайбрежието през последното десетилетие започна силно да се урбанизира. Територията е уязвима главно от човешки дейности, свързани с управлението и ползването на горите, както и към общото развитие на района. Ползването на горите, включващо премахване на умиращите и сухите дървета, както и интензивни сечи в старите гори в значителна степен снижават качествата на горските местообитания. Прокарването на нови горски пътища в частност води до по-интензивния дърводобив и до безпокойство на птиците в недостъпни преди това райони. Крайбрежната ивица е подложена на интензивно застрояване и урбанизация в резултат на развитието на туризма. Това води до влошаване и дори разрушаване на крайбрежните местообитания. По-голямата част от земеделските земи са изоставени и започват да обрастват с рудерална и храстова растителност. Намаляването на пашата, последвано от сукцесия на горите води до загуба на тревните местообитания за птиците. Потенциална заплаха представлява разораването на пасищата, което също води до разрушаване на местообитания. Сухите тревни местообитания са особено застрашени от пожари, както естествени, така и причинени от човека. Територията е чувствителна към дейности причиняващи безпокойство на птиците, особено на гнездящите по скалите. Такива са скалното катерене, делта- и парапланеризма, иманярството, както и туристически дейности през гнездовия период. Развитието на инфраструктурата в района не винаги е съобразено с екологичните изисквания на поставените под защита екосистеми и може да доведе до разпокъсване и влошаване качеството на ценни местообитания. Има инвестиционни намерения за изграждане на язовири по поречието на Велека, което ще окаже значително отрицателно влияние на обширни територии от Странджа. Особено опасни за мигриращите птици са плановете за изграждане на ветроенергийни паркове. Те ще затрудняват свободното придвижване на птиците и ще водят до фрагментиране на местообитанията на мигриращите и зимуващите птици. Ветровите генератори ще бъдат бариера за хилядите реещи се мигриращи птици и нощни мигранти по пътя им на юг и на север и ще причинят значителна смъртност сред тях и в резултат - намаляване на техните популации.

Посочени са 56 вида редовно срещащи се мигриращи птици, които не са включени в Пр. I на Дир. 79/409/EEC. Морските райони и заливите заемат 80% от площта на зоната, като в района се включват също тресавища, блата, растителност по крайбрежието на водоемите и мочурища (11%).

Бургаското езеро е плитководно бракично крайбрежно езеро - открит лиман със слаба връзка с морето и с водолюбива растителност по бреговете. Разположено е западно от Бургас, като цялата му източна част граничи с промишлените и жилищните квартали на града. Свързано е с морето чрез канал с шлюз. В езерото преобладава откритата водна площ, която на дълбочина достига до 1,3 м. Солеността на водата е около 10,58 П и е със значителни сезонни и годишни колебания. Бреговете, са обрасли с ивица водолюбива растителност, главно тръстика /Phragmites australis/, теснолистен папур /Typha angustifolia/, широколистен папур /Typha latifolia/ и др., които в западната и северозападната част образуват обширни масиви. До североизточната част на езерото има няколко малки блатни водоема, а в северозападната му част са изградени рибарници. Около езерото са разположени влажни мочурливи ливади, халофитни тревни съобщества (с доминиране на свит изворник /Puccinellia convoluta/), мезоксеротермна тревна растителност (предимно луковична ливадина /Poa bulbosa/, пасищен райграс /Lolium perenne/ и др.), обработваеми земи и пасища (Бондев, 1991; Янков, 1993).

Бургаското езеро е подложено на силен антропогенен натиск поради близостта му с гъсто населения град, големите промишлени съоръжения и комплекси, както и поради неограничения и неконтролиран достъп на хора извън защитените територии. Бургаското езеро се влияе от всички човешки дейности, които могат да доведат до изменение на водния режим или на качеството на водите на влажната зона, както и от ускоряване на развитието на града. Езерото е замърсено с петролни продукти, феноли и други химикали от разположената в близост петролна рафинерия. Интензивната употреба на пестициди и изкуствени торове в околните земеделски земи водят до замърсяване и ускорена еутрофикация на водоема. В последните години нарасна сметоотделянето и дейностите по почистването на града. Строителни и битови отпадъци са незаконно депонирани навсякъде около езерото, особено по северните му брегове. Водоемите в североизточната част на езерото се запълват със земни маси и на този етап 80% от тях са почти изцяло унищожени. Отпадните води от северната и южната промишлени зони на града се вливат в езерото след преминаване през пречиствателна станция. Значителни количества отпадни води постъпват в езерото от кварталите Горно езерово и Долно Езерово, както и от някои предприятия в Бургас. Промяната в качеството на водите води до промяна във вида и количеството на рибните запаси и съответно в хранителната база за много от водоплаващите птици. Териториите около езерото се замърсяват и непрекъснато се застрояват. Каналът, свързващ езерото с морето е почти изцяло затлачен и свободното предвижване на риба през него и е силно ограничено. Международен път към южната държавна граница по източния бряг, като води до силно замърсяване с отпадъци и прекомерен шум. Планирано е изграждането на нов, по-голям път, което е предпоставка за увеличаване на антропогенния натиск и замърсяването на района.

Промишленият риболов, който се осъществява в езерото причинява безпокойство на птиците и не рядко улавянето им в риболовните мрежи. Ловът е също фактор причиняващ значително безпокойство на зимуващите птици.
Защитена зона “Бакърлъка” BG0002077

В предмета и целите за опазване на дивите птици са посочени следните видове птици, включени в Приложение І на Директива 79/409/ЕЕС: A403 Белоопашат мишелов (Buteo rufinus), A031 Бял щъркел (Ciconia ciconia), A439 Голям маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum), A027 Голяма бяла чапла (Egretta alba), A119 Голяма пъструшка (Porzana porzana), A246 Горска чучулига (Lullula arborea), A379 Градинска овесарка (Emberiza hortulana), A229 Земеродно рибарче (Alcedo atthis), A224 Козодой (Caprimulgus europaeus), A402 Късопръст ястреб (Accipiter brevipes), A243 (Calandrella brachydactyla), A084 Ливаден блатар (Circus pygargus), A026 Малка бяла чапла (Egretta garzetta), A177 Малка чайка (Larus minutus), A176 Малка черноглава чайка (Larus melanocephalus), A022 Малък воден бик (Ixobrychus minutus), A393 Малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), A089 Малък креслив орел (Aquila pomarina), A068 Малък нирец (Mergus albellus), A092 Малък орел (Hieraaetus pennatus), A464 Обикновен буревестник (Puffinus yelkouan), A094 Орел рибар (Pandion haliaetus), A072 Осояд (Pernis apivorus), A038 Поен лебед (Cygnus cygnus), A255 Полска бъбрица (Anthus campestris), A082 Полски блатар (Circus cyaneus), A442 Полубеловрата мухоловка (Ficedula semitorquata), A193 Речна рибарка (Sterna hirundo), A019 Розов пеликан (Pelecanus onocrotalus), A029 Ръждива чапла (Ardea purpurea), A132 Саблеклюн (Recurvirostra avosetta), A127 Сив жерав (Grus grus), A234 Сив кълвач (Picus canus), A231 Синявица (Coracias garrulus), A429 Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus), A091 Скален орел (Aquila chrysaetos), A103 Сокол скитник (Falco peregrinus), A238 Среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius), A120 Средна пъструшка (Porzana parva), A083 Степен блатар (Circus macrourus), A081 Тръстиков блатар (Circus aeruginosus), A074 Червена каня (Milvus milvus), A001 Червеногуш гмуркач (Gavia stellata), A396 Червеногуша гъска (Branta ruficollis), A338 Червеногърба сврачка (Lanius collurio), A030 Черен щъркел (Ciconia nigra), A073 Черна каня (Milvus migrans), A002 Черногуш гмуркач (Gavia arctica), A339 Черночела сврачка (Lanius minor), A307 Ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria).

Посочени са 36 вида редовно срещащи се в района мигриращи птици, които не са включени в Пр. I на Дир. 79/409/EEC. Морските райони и заливите заемат 63% от площта на зоната.

Бакърлъка е разположен на южното Черноморско крайбрежие и обхваща най-вдадената в морето част на Бургаския залив. Носи името на рида Бакърлъка (Меден рид) югозападно от град Созопол. По-голямата част от площта му представлява морска акватория обхващаща южната част на Бургаския залив, Созополски залив и залив Каваците включително няколко острова, както и част от териториалните води на България на няколко километра от брега от Поморие до Аркутино. Територията му се простира от долината на Росенска река на запад и обхваща земите на изток до морето, включително и цялата брегова ивица от залив Ченгене скеле до блатото Аркутино. Срещат се няколко типа местообитания, като най-голяма площ заемат широколистните гори от благун /Quercus frainetto/ със средиземноморски елементи, откритите пространства с ксеромезотермна тревна растителност с преобладаване на белизма /Dichantium ischaemum/, луковична ливадина /Poa bulbosa/, пасищен райграс /Lolium perenne/ и др., както и земеделските земи. Бреговата ивица се характеризира с поредица от дълбоко врязани в сушата заливи, плажове, крайбрежни скали и дюни обрасли с псамофитна растителност от класник /Leymus racemosus/, песъчар /Ammophylla areanria/ и др. (Бондев, 1991).

Посочени са 66 вида редовно срещащи се в района мигриращи птици, които не са включени в Пр. I на Директива 79/409/EEC. Водните площи във вътрешността (стоящи води и течащи води) заемат 16% от площта на зоната, като в района се включват също солени блата, солени пасища, солени степи (5%), тресавища, блата, растителност по крайбрежието на водоемите, мочурища (3%).

Атанасовското езеро е свръхсолено езеро с лиманен характер в северната си част и белези на лагуна в южната. Значителна част от площта му се използва като солници, но със запазен примитивен начин на солодобив. Разположено е северно от град Бургас, непосредствено до морския бряг. През езерото преминава шосето от Бургас за Варна. Атанасовско езеро включва значително разнообразие от местообитания. Най-характерни за него са плитките соленоводни басейни без висша растителност, разделени с диги и други участъци свободни от растителност или обрасли в различна степен с европейска солянка /Salicornia europaea/. На места сред тях има характерна за сладководните водоеми водолюбива растителност с преобладаване на теснолистен папур /Typha angustifolia/, широколистен папур /Typha latifolia/ и др., тръстикови масиви /Phragmites australis/. Около езерото съществуват малки сладководни блата, мочурливи ливади, както и система от обрасли с блатна растителност канали и сухи терени с преобладаване на полски пелин /Artemisia campestris/, луковична ливадина /Poa bulbosa/, пасищен райграс /Lolium perenne/ и др. (Бондев, 1991; Янков, 1993). В съседство се разполагат обширни обработваеми площи, а в южната си част езерото граничи с жилищните квартали на града.

Атанасовското езеро е подложено на силен антропогенен натиск поради близостта му с гъсто населения град и международното летище, разположено източно от езерото. Езерото се използва за солодобив по традиционен начин и местообитанията, характерни за влажната зона, са силно зависими от тази дейност във вида в който се осъществява. Основни проблеми за мястото са подмяната на старите диги, разделящи басейните, с нови, както и замърсяването на канала, опасващ езерото. Обрастването на дигите с растителност води до загуба на места за гнездене на наземно гнездящите птици. Последните са застрашени също и от големия брой на хищниците - бездомни кучета, чакали и др. През последното десетилетие управата на солниците се сменя твърде често, което е следвано от смяна на начина на управление на солниците и непряко оказва негативно влияние върху местообитанията. Постоянното посещаване на влажната зона от хора, незаконното събиране на солничното раче и бракониерството причиняват безпокойство на птиците. Международен път пресича източната част на езерото, като води до силно замърсяване с отпадъци, прекомерен шум, както и избиване при сблъсък на дребни бозайници и птици. Електропреносните съоръжения около езерото, както и тези пресичащи южната му част, са причината за високата смъртност на птиците в района. Наличието на международно летище в място с тесен фронт на миграция е опасно както за сигурността на полетите, така и за мигриращите птици, особено ако летището увеличи капацитета си да поема повече самолети. Разработва проект за жилищно застрояване около езерото, което ще доведе до още по-засилена урбанизация на мястото. В района около езерото в последните години се появиха инвестиционни намерения за изграждане на ветроенергийни паркове. Те ще затрудняват свободното придвижване на птиците и ще водят до смъртност и фрагментиране на местообитанията на мигриращите и зимуващите птици. Ветровите генератори ще бъдат бариера за хиляди реещи се мигриращи птици и нощни мигранти по пътя им на юг и на север и ще причинят значителна смъртност сред тях, както и по- нататъшно намаляване на техните популации.