Б. Специална част – характеристика на целевите видове
4. Обща характеристика на целевите видове
-
Украинска минога (Eudontomyzon mariae) - През първата половина на миналия век видът e съобщаван за някои от дунавските притоци – Вит, Осъм, Искър и Миндевската река (приток на Янтра), както и в самата р. Дунав при Лом, Оряхово, Сомовит и Русе (в повечето източници вида е публикуван като E. danfordi или L. planeri). Има данни, че е обитавал и реките Златна Панега и Русенски Лом. След като дълго време е считан за изчезнал от българската ихтиофауна, през последните години отново има съобщения за намирането на единични екземпляри в ларвен стадий в българския сектор на реката – при Русе, както и при Силистра и Белене. Непаразитен вид. В ларвен стадий прекарва между 4-6 години, като в този период се храни с детрит и фитопланктон (главно диатомови водорасли). След метаморфозата възрастните екземпляри престават да се хранят и след размножаването си умират. Среща се само в постоянни реки. Размножава се основно в средните течения с пясъчно и чакълесто дъно. Размножава се от края на април до средата на май. Ларвите живеят в долните течения, в тихи участъци с пясъчно и тинесто дъно. Непаразитен вид. В ларвен стадий прекарва между 4-6 години, като в този период се храни с детрит и фитопланктон (главно диатомови водорасли). След метаморфозата възрастните екземпляри престават да се хранят. През размножителния период извършва локални миграции към по-горните участъци на реките, с бистра и чиста вода, бързо течение и чакълесто дъно. Малко след размножаването възрастните индивиди умират. Максималната продължителност на живота е между 4.8 и 7.2 години
-
Умбра (Umbra krameri) - Доскоро смятан за изчезнал от българската фауна, видът е установен отново през 2003 г. в езерото Сребърна (Velkov et al., 2003), което засега е единственото доказано съвременно находище в България.
-
Сабица (Pelecus cultratus) - В миналото видът е установен в р. Дунав от Видин до Силистра, в р. Искър (рядко и главно в устието). Сега се среща само в р. Дунав, като количеството на уловите му за периода 2002–2005 г. e еднo от най-ниските в сравнение с останалите дунавски видове (ИАРА-МЗГ, 2002-2005). Обитава долното течение на големи реки, големи езера и естуарни води. Пелагичен вид, образува пасажи. Полово съзрява на 2-4 години. Размножава се в периода април-май в течаща вода при температура 12-14°C. Плодовитостта на женските е от порядъка на 2600 до 94 000 хайверни зърна. Малките се хранят със зоопланктон, но бързо преминават на насекоми - ларви или възрастни, а от втората година и на дребни риби. Бърз плувец, често при хранене изскача над водата. Достига максимална дължина на тялото до 60 см и тегло – до 2 кг. Продължителността на живот е до 11 години.
-
Белопера кротушка Romanogobio albipinatus (Gobio аlbipinatus) - Видът е установен за пръв път в България в р. Огоста при с. Лехчево. Впоследствие е намерен в р. Дунав и притоците му Видбол, Искър, Вит, Осъм, Янтра и Русенски Лом. В р. Янтра е достигал нагоре по течението до Велико Търново. През 2005–2007 г. е установен със сравнително ниска численост в целия участък на р. Дунав от с. Връв до Силистра, в р. Видбол при гр. Дунавци и в р. Янтра до с. Петко Каравелово. Не е потвърден в другите дунавски притоци. Бентосен вид. Обитава долното течение на големи реки. Размножава се в периода април-май. Достига максимална дължина на тялото до 13 см и тегло – до 50-60 г. Продължителността на живот е до 7-8 години.
-
Ивичест бибан (Gymnocephalus schraetzer) - Видът е разпространен в р. Дунав (от Видин до Силистра и устията на притоците му Видбол, Лом, Огоста, Искър (рядко), Вит, Осъм и Янтра. Съобщаван е и за р. Голяма Камчия, при с. Ивански. През 2005-2006 г. е намерен по цялото протежение на р. Дунав в участъка от Връв до Ветрен, но не е установен в дунавските притоци и в басейна на р. Камчия. Обитава дълбоките участъци на реките с пясъчно-чакълесто дъно. Полово съзрява през втората година, а в редки случаи – и през първата. Размножава се в периода март-май при температура на водата 8-14оС. Плодовитостта на женските е между 18900 и 45400 хайверни зърна. Активен е през нощта, когато излиза в плитчините да се храни. Храни се с ракообразни, червеи, ларви на насекоми и хайвер на риби. Достига максимална дължина на тялото 300 мм и тегло 250 г. Живее до 7 години.
-
Високотел бибан (Gymnocephalus baloni) - Видът е съобщен за целия участък на р. Дунав и устието на притоците й Огоста, Искър, Вит, Осъм, Янтра и Русенски Лом. През 2005-2006 г. единични екземпляри са улавяни в р. Дунав при Връв, Ново село, Видин, Станево, Мартен и Сандрово. Предпочита течащи води. Полово съзрява на втората година. Размножава се през април-юни при температура на водата между 8 и 20оС. Плодовитостта на женските е от порядъка на 13 000 до 53 200 хайверни зърна. Активен е през нощта. Храни се с бентосни безгръбначни животни, предимно ларви на насекоми. Достига максимална дължина на тялото 132 мм и тегло 84 г. Живее 5-6 години.
-
Вретенарка (Zingel spp. -Zingel zingel, Zingel streber) - в България видът е установен в р. Дунав и някои от притоците й – Искър, Вит, Осъм, Янтра. В миналото е бил доста често срещан в р. Дунав от Видин до Силистра. Днес е рядък вид и се среща само в р. Дунав. Среща се само в постоянни големи реки. Обитава бързо течащи, богати на кислород води. Размножава се в периода март-април на места с голяма проточност, като отлага хайвера си направо върху чакълестото дъно. Нощно активен вид. Храни се с бентосни безгръбначни животни, хайвер и дребни риби.
-
Щипок (Обикновен щипок, Змиорче, Пискал) (Cobitis elongatoides, синоним Cobitis taenia elongatoides) - Широко разпространен вид в по-голямата част от страната. Обитава, както стоящи, така и течащи води. Среща се в средните и долни течения на дунавските притоци, в самата река Дунав и в повечето от реките, вливащи се в Черно море, както и в Егейския водосборен басейн. Cobitis elongatoides и Cobitis strumicae имат симпатрично разпространение. Видът е толерантен спрямо широк диапазон от параметри на средата. Обитава течащи и стоящи води, води придънен живот,. Храни се с дънни безгръбначни животни. Полово съзрява на 2 години. Размножава се през април-юни. Живее в бавни реки и водоеми с пясъчно дъно. Денем се заравя без главата и опашката. Храни се през нощта с бентосни безгръбначни. Живее до 4 години
-
Планински кефал (Leuciscus souffia) - В България видът е установен само веднъж в Долното Кременско езеро, което е в границите на НП “Пирин”.
-
Дунавски (Български) щипок (Sabanejewia bulgarica, синоним Sabanejewia aurata bulgarica) - видът е описан за първи път от р. Дунав при Видин. В последствие е установен по цялото протежение на българския сектор от Видин до Силистра, като за размножаване е навлизал на няколко километра от устията на по-големите й притоци – Огоста, Искър, Вит, Осъм и Янтра. По-късно отново е публикуван за р. Дунав и р. Янтра, където е установен доста нагоре по течението – при с. Полско Косово, което се намира на повече от 40 км от устието. В последните години не е потвърдено навлизането за размножаване в останалите дунавски притоци. Бентосен, реофилен вид. Храни се с дънни безгръбначни животни.
-
Балкански щипок (Лискур, Лингур) (Sabanejewia balcanica, синоним Sabanejewia aurata balcanica) - в миналото вида е бил с много широко разпространение в страната. Първоначално е публикуван за горните и средни течения на повечето дунавски притоци – Огоста, Искър, Вит, Осъм и Янтра, както и за много от притоците на р. Марица – Чепинска р., Стара р., Въча, Чепеларска р., Харманлийска р., Тополница, Луда Яна и Стряма. Установен е и в р. Струма, при Земен и притока и Рилска река, р. Доспат (приток на Места), както и в р. Камчия. В последствие вида е потвърден за реките от дунавския басейн – Искър и притоците й, Огоста, Вит, Осъм и Янтра. Установен е и в реките Арчар и Лом. Постепенно изчезва в реките от Егейския водосборен басейн. Първоначално е съобщен за р. Струма под и над яз. Студена, както и в притока й р. Мътница, но при последващите изследвания в района не е установен. В басейна на р. Марица е потвърден само за р. Мечка при Първомай, р. Арда и притоците й и Бяла река. След първоначалните данни за разпространението на вида в реките Места и Камчия повече не е установяван в тях. Обитава средните и горни течения на постоянни реки с пясъчно и чакълесто дъно и бързо течение. Бентосен, реофилен вид. Храни се с дънни безгръбначни животни и хайвер. Размножителния период е от края на април до началото на юни. Плодовитостта на женските е ниска – около 300 хайверни зърна, които се отлагат направо върху камъните.
5. Средна критична скорост на интензивно плуване (critical burst swimming speed)
Най-слабите плувци“ са личинките и дребни видове риби като щипоците (струмски щипок -Cobitis strumicae, Cobitis taenia strumicae, голям щипок -Cobitis elongate), главоч (Cottus gobio), горчивката (Rhodeus sericeus amarus) и др. Според Jens et al. (1997) средната критична скорост на интензивно плуване за пъстървови риби е около 10 BL/s, а за шаранови около 4-5 BL/s [Европейска горчивка Rhodeus amarus (Rhodeus sericeus amarus), Черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis petenyi), Резовска (Приморска) мряна (Barbus tauricus, синоним Barbus plebejus tauricus), Маришка мряна (Barbus cyclolepis, синоним Barbus cyclolepis tauricus), Балканска кротушка Romanogobio uranoscopus (Gobio uranoscopus), Балканска кротушка Romanogobio kessleri (Gobio kessleri), Распер (Aspius aspius), Уклей (Брияна, Облез) (Chalcalburnus chalcoides)].
6. Максимална скорост на плуване (maximum burst swimming speed)
Mаксималната скорост на плуване (Jens et al., 1997)е около 2-3 m/s при пъстървовите риби и около 0,7-1,5 m/s при шарановите [Европейска горчивка Rhodeus amarus (Rhodeus sericeus amarus), Черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis petenyi), Резовска (Приморска) мряна (Barbus tauricus, синоним Barbus plebejus tauricus), Маришка мряна (Barbus cyclolepis, синоним Barbus cyclolepis tauricus), Балканска кротушка Romanogobio uranoscopus (Gobio uranoscopus), Балканска кротушка Romanogobio kessleri (Gobio kessleri), Распер (Aspius aspius), Уклей (Брияна, Облез) (Chalcalburnus chalcoides)].
7. Реоактивна скорост (reoactive velocity).
Стойностите ѝ варират от 0,15 m/s при младите, неполовозрели щипоци (струмски щипок -Cobitis strumicae, Cobitis taenia strumicae, голям щипок -Cobitis elongate), главочи (Cottus gobio),, лешанки и бодливки (Adam & Schwevers, 1997), до над 0,30 m/s при анадромните пъстървови риби (Pavlov, 1989). При възрастните на повечето видове, реоактивната скорост е около 0,20 m/s (Pavlov, 1989; Seifert, 2012) [Европейска горчивка Rhodeus amarus (Rhodeus sericeus amarus), Черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis petenyi), Резовска (Приморска) мряна (Barbus tauricus, синоним Barbus plebejus tauricus), Маришка мряна (Barbus cyclolepis, синоним Barbus cyclolepis tauricus), Балканска кротушка Romanogobio uranoscopus (Gobio uranoscopus), Балканска кротушка Romanogobio kessleri (Gobio kessleri), Распер (Aspius aspius), Уклей (Брияна, Облез) (Chalcalburnus chalcoides), Виюн (Misgurnus fossilis)].
8. Екологични харатеристики на дефрагментационните съоръжения
Те варират според изисквания към миграционния коридор: речно легло, бреговата ивица, близо до дънния субстрат или във водния слой Seifert (2012).
Главочът (Cottus gobio) и повечето дребни бентосни видове предпочитат да мигрират в контакт с дънния субстрат, като използват по-едрите камъни за да се предпазват от течението. Водни падове с височина 15-20 см са непреодолима преграда за тези видове.
За видове като мряните [Черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis petenyi), Резовска (Приморска) мряна (Barbus tauricus, синоним Barbus plebejus tauricus), Маришка мряна (Barbus cyclolepis, синоним Barbus cyclolepis tauricus)], например, които преодоляват бариерите плувайки активно, дълбочината на водния стълб е от основно значение. За тях бариери с височина от 30 см са преодолими само в случаите, когато през тях преминава достатъчно водно количество и се създава непрекъснат воден слой, през който да преминат.
Само видове като пъстървите са способни да преодоляват препятствия, чрез скокове (Seifert, 2012).
9. Класифициране на видовете според дължината на миграцията
В таблица 1 са групирани видовете от заданието, според дължината на разстоянието, което изминават по време на миграция.
Таблица 1: Класификация на видовете риби включени в заданието от Приложение 2 на ЗБР според дължината на миграциите си (по критериите на Waidbacher & Haidvogl, 1998).
Далечни мигранти (>300 км)
|
Alosa spp.
|
Мигранти на средно разстояние (30-300 км)
|
Eudontomyzon mariae, Aspius aspius, Chalcalburnus chalcoides, Pelecus cultratus
|
Близки мигранти (<30 км)
|
Umbra krameri, Barbus petenyi, Barbus tauricus*, Barbus cyclolepis*, Romanogobio albipinatus, Romanogobio uranoscopus, Балканска кротушка Romanogobio kesslerii, Rhodeus amarus, Leuciscus souffia, Cobitis elongata*, Cobitis elongatoides, Cobitis strumicae*, Misgurnus fossilis, Sabanejewia balcanica, Sabanejewia bulgarica*, Gymnocephalus baloni, Gymnocephalus schraetzer, Zingel zingel, Zingel streber, Cottus gobio
|
* - този знак след името на вида означава, че съответният вид е класифициран към една от трите категории на базата на лична преценка на авторите на доклада, поради липса на данни в литературата
10. Класифициране на видовете според според реакцията спрямо привличащия поток
Според Pavlov (1989) привличащ поток със скорост между 0,7 и 1,0 m/s е подходящ за повечето видове от средните и долните течения на реките [Украинска минога (Eudontomyzon mariae), Умбра (Umbra krameri), Сабица (Pelecus cultratus), Белопера кротушка Romanogobio albipinatus (Gobio аlbipinatus), Ивичест бибан (Gymnocephalus schraetzer), Високотел бибан (Gymnocephalus baloni), Вретенарка (Zingel spp. -Zingel zingel, Zingel streber), Щипок (Обикновен щипок, Змиорче, Пискал), (Cobitis elongatoides, синоним Cobitis taenia elongatoides), Дунавски (Български) щипок (Sabanejewia bulgarica, синоним Sabanejewia aurata bulgarica)], докато пъстървовите и анадромните [Планински кефал (Leuciscus souffia), Балкански щипок (Лискур, Лингур) (Sabanejewia balcanica, синоним Sabanejewia aurata balcanica)] видове риби предпочитата скорости от 2,0-2,4 m/s (Larinier, 2002). Излизащия от РП привличащ поток (attraction flow) трябва да е успореден или да сключва най-много 30ᵒ остър ъгъл с основния поток. Насочващия поток трябва да се характеризира и със ниска турбулентност.
11. Допустима турбуленция в рибните проходи
В различните ръководства се посочват конкретни допустими стойности за този параметър в РП, като за различните индикаторни видове и различните типове съоръжения, те са различни. Най-устойчиви на турбулентните течения са пъстървовите риби - над 200-300 W/m3, а най-уязвими са видове като гулешите и кротушките - до 100-150 W/m3 [Балканска кротушка Romanogobio uranoscopus (Gobio uranoscopus), Балканска кротушка Romanogobio kessleri (Gobio kessleri)] (DWA, 2010, draft).
12. Групиране на видове
За улеснение при оценката на влиянието на различните хидротехнически съоръжения, както и за избор и дизайн на възможно най-ефективни РП, предлагаме следното групиране на видовете риби от заданието, според тяхните плавателни способности. Обобщена информация за това, както и обяснителни бележки са поместени в Таблица 5.
Таблица 5. Категории риби според техните плавателни способности.
Категория
|
Видове
|
Бележки
|
Много добри плувци
|
Alosa spp., Pelecus cultratus
|
Тази категория включва пелагични видове, обитаващи целогодишно или само през размножителния период р. Дунав (Alosa spp., Pelecus cultratus). Те са изключително добре адаптирани за активно плуване в откитата част на водния стълб и са специализирани за преодоляване на течения с висока скорост.
|
Добри плувци
|
Aspius aspius, Chalcalburnus chalcoides, Barbus spp.
|
Това са реофилни видове риби (пелагични и бентосни), които са специализирани за живот в течащи води (Aspius aspius, Chalcalburnus chalcoides, Barbus spp.). Повечето от тях извършват размножителни миграции на различна дистанция (близки мигранти и мигранти на средно разстояние). Въпреки това, те не са пригодени за плуване във води със силно и много силно течение.
|
Средни плувци
|
Romanogobio spp., Leuciscus souffia, Gymnocephalus spp., Zingel spp.
|
В тази група влизат предимно бентосни, основно реофилни видове, които в повечето случаи не извършват размножителни миграции (Romanogobio spp., Leuciscus souffia, Gymnocephalus spp., Zingel spp.). Плавателните им способности са ограничени и трудно могат да преодолеят участъци с много бързо течение и рязлични напречни прегради.
|
Слаби плувци
|
Eudontomyzon mariae, Umbra krameri, Rhodeus amarus, Cobitis spp., Misgurnus fossilis, Sabanejewia spp., Cottus gobio
|
Това е разнородна група риби, в която се включват както видове обитаващи стоящи води (U. krameri, M. fossilis, Rh. amarus), така и реофилни бентосни видове като E. mariae, C. gobio и всички щипоци (Eudontomyzon mariae, Umbra krameri, Rhodeus amarus, Cobitis spp., Misgurnus fossilis, Sabanejewia spp., Cottus gobio). За всички тях е характерно придвижване на близки разстояния и слаби плавателни способности.
|
13. Оценка на фрагментацията и влиянието на различни типове рибопроходни съоръжения по отношение на видовете риби от заданието.
Оценката на ефективността на различните типове рибопроходни съоръжения за целевите видове е направена, като е използвана функционалността им по качество (виж Tабл. 2) в зависимост от дължината на миграциите, които конкретния вид риба извършва (виж Tабл. 1). Оценката е представена в табличен вид в Tаблица 3. Разбира се тази оценка се основава до голяма степен на експертната преценка на авторите на доклада и наличните в научната литература данни за експериментално-обосновани оценки на ефективността на различни рибопроходни съоръжения във Франция, Австрия, Германия, Русия и други. При тази оценка сме се ограничили до източници само от страни, които имат сходни видове риби с разглежданите от нас.
Таблица 3. Оценка на ефективността на различни типове рибопроходни съоръжения по отношение на видовете риби от приложение 2 на ЗБР.
|
Обходен канал от земен тип
|
Обходен канал от коритовиден тип - свободен
|
Обходен канал от коритовиден тип с непълни прегради
|
Обходен канал от коритовиден тип с повишена грапавина
|
Басейнов тип(pool fishpass)
|
Стъпаловиден тип рибен проход (conventional poo fishpass)
|
Каменен дънен праг (bottom ramp)
|
Eudontomyzon mariae
|
3
|
3/4
|
4
|
4
|
5
|
5
|
5
|
Alosa spp.
|
2
|
3
|
3/4
|
4
|
4/5
|
4/5
|
4/5
|
Rodeus sericeus amarus
|
3/4
|
3/4
|
3/4
|
4
|
4
|
4
|
3/4
|
Romanogobio albipinatus
|
2
|
2
|
2/3
|
2/3
|
4
|
4
|
4
|
Romanogobio kessleri
|
2
|
2
|
2/3
|
2/3
|
4
|
4
|
4
|
Romanogobio uranoscopus
|
2
|
2
|
2/3
|
2/3
|
4
|
4
|
4
|
Barbus cyclolepis
|
1/2
|
1/2
|
2/3
|
2/3
|
4
|
4/5
|
2/3
|
Barbus meridionalis petenyi
|
1/2
|
1/2
|
2/3
|
2/3
|
4
|
4/5
|
2/3
|
Barbus tauricus
|
1/2
|
1/2
|
2/3
|
2/3
|
4
|
4/5
|
2/3
|
Chalcalburnus chalcoides
|
3
|
3
|
3/4
|
4
|
5
|
5
|
4/5
|
Aspius aspius
|
2
|
2
|
2/3
|
2/3
|
3/4
|
3/4
|
2/3
|
Leuciscus souffia
|
1/2
|
3
|
3
|
3
|
4
|
4
|
3
|
Pelecus cultratus
|
3/4
|
3/4
|
3/4
|
3/4
|
4
|
4
|
4/5
|
Cobitis elongata
|
3
|
3/4
|
3/4
|
3/4
|
5
|
5
|
3/4
|
Cobitis elongatoides
|
3
|
3/4
|
3/4
|
3/4
|
5
|
5
|
3/4
|
Cobitis strumicae
|
3
|
3/4
|
3/4
|
3/4
|
5
|
5
|
3/4
|
Misgurnus fossilis
|
3
|
4
|
4
|
4
|
5
|
5
|
4
|
Sabanejewia balcanica
|
3
|
3
|
3
|
3
|
5
|
5
|
4
|
Sabanejewia bulgarica
|
3
|
3/4
|
3/4
|
3/4
|
5
|
5
|
4
|
Umbra krameri
|
3
|
4
|
4
|
4
|
5
|
5
|
5
|
Cottus gobio
|
2
|
2
|
2
|
2
|
4
|
4/5
|
3
|
Gymnocephalus baloni
|
2
|
3
|
3/4
|
4
|
5
|
5
|
5
|
Gymnocephalus schraetzer
|
2
|
3
|
3/4
|
4
|
5
|
5
|
5
|
Zingel streber
|
2
|
3
|
3/4
|
4
|
5
|
5
|
5
|
Zingel zingel
|
2
|
3
|
3/4
|
4
|
5
|
5
|
5
|
От Tаблица 3 се вижда, че единствено близките до природата обходни канали могат да постигнат приемлива ефективност при повечето видове риби от Приложение 2 на ЗБР. Конвенционалните технически решения в повечето случаи не биха били достатъчно ефективни поради привързаността на повечето видове към микрохабитатните условия, които създават естественото речно легло и хидравлични показатели. Повечето от тези видове са слаби плувци и/или обитатели на долните течения на реките, където липсват естествени миграционни бариери и рибите не са приспособени към биотопи с прекъсване на речния континуум.
Трябва да подчертаем, че направената оценка на ефективността е условна, поради факта, че всяко едно съоръжение трябва да бъде съобразено и проектирано в зависимост от конкретните условия на реката и задължително трябва да са спазени основните изисквания за функционалност на рибните проходи, маркирани в точка 3 на настоящия доклад.
-
Сподели с приятели: |
