III част. Поверете кормилото на Бога

III част. Поверете кормилото на Бога

ДЕСЕТА ГЛАВА. На Бога (почти) се уповаваме

Няколко дни преди нашата сватба двамата с Деналин решихме да се запишем на плаване с кораб. Един наш приятел от Маями на име Милт беше поканил Деналин, майка й и мен самия да се включим в кратък круиз покрай бреговете на Флорида.

Първоначално цялото преживяване си беше лежерно и спокойно. Изтягахме се на меки възглавници, надвесвахме се през перилата, събирахме бронзов загар. Перфектно.

Тогава обаче се появи бурята. Небето потъмня, тежки капки за-барабаниха по палубата и плоският океан се заизвива като змейска паст над главите ни. Внезапни вълни поднасяха кораба, докато в единия момент не виждахме нищо друго освен небето, а в следващия - нищо друго освен тъмносинята вода. В тези минути научих нещо важно за плаването на кораб. Не всичко бавно е забавно. Следобедните дремки се прекратиха. Започнахме да губим тена си. Погледите ни трескаво се обръщаха ту към смръщените облаци, ту към угрижения капитан. Очаквахме Милт да ни вдъхне надежда.

Той знаеше точно какво да прави. Действаше прецизно и решително. За нула време ни нареди кой къде да седне и кой какво да прави. А ние чинно изпълнихме всички заповеди. Защо ли? Защото знаехме, че той е наясно какво прави. Никой друг от останалите не знаеше разликата между щирборд и румпел. Освен Милт. Затова му вярвахме. Знаехме, че той знае.

И също знаехме, че ние не знаем. Преди да се появят ветровете, можехме да се хвалим какви специални значки по корабоплаване сме събрали или в колко корабни екскурзии сме се включвали. Но щом бурята завилня, всички затворихме уста. (Освен Деналин, която повръщаше.) Нямахме избор, трябваше да се доверяваме на Милт. Той знаеше онова, което ние не знаехме. И освен това му пукаше за нас. Капитанът на нашия кораб не бе някой си наемник или непознат. Беше собственият ни приятел. Нашата безопасност бе приоритет за него. Затова му вярвахме.

Ех, защо и в останалите сфери от живота ни изборите не са толкова леки! Нужно ли е да ви припомням за собствените ви западни ветрове? Със скоростта на светкавица и със силата на гръмотевица внезапни циклони се развихрят над спокойните води. Жертви на полярни фъртуни изпълват бюрата за безработни и районните затвори. Познавате звука на тези тайфуни. Били сте застигани от такива стихии. И безметежното, безоблачно плаване в един миг се е превърнало в ураганна буря.

Подобни бури подлагат на изпитание нашето доверие към Капитана. Знае ли Бог какво върши? Може ли да ни измъкне оттук? Защо изобщо е допуснал бурята? Условията се влошават, а неговите инструкции звучат сложно. Той ви отправя призив да издържате през бедствието, да изтърпявате критиките, да прощавате на враговете... Как откликвате вие?

Можете ли да кажете за Бога онова, което аз казах за Милт?

Знам, че Бог знае кое е най-добро.

Знам, че аз не го знам.

Знам, че той ме обича.

Подобни думи излизат лесно от устата ни, когато водите са спокойни. Но когато погледнете към някоя катастрофирала кола или някоя подозрително изглеждаща бенка, когато избухват войни или ви обират крадци, тогава отново ли му се доверявате по същия начин?

Ако да, тогава печелите висока оценка в часа по суверенитет. Това важно библейско понятие като че ли обяснява само себе си. В корена на тази дума е латинско съществително, което означава „цар, управител". Да признаете суверенитета на Бога означава да признаете неговото управление, неговия царствен авторитет и неговото право на вето върху всичко случващо се. Да прегърнете Божия суверенитет означава да пиете от кладенеца на неговото господство и редовно да вземате решения подобни на моето по-горе. Не по отношение на Милт и морето, а по отношение на Бога и живота. Погледнете към Капитана и вземете своето решение. Той знае най-добре.

В края на краищата, не е ли той диригентът на всичко случващо се във Вселената?

Нашият Бог е в небесата, върши всичко, което Му е угодно. (Псалм 115:3)

От вечността Аз Съм и няма кой да избавя от ръката Ми. Аз действам и кой ще Ми попречи? (Исая 43:13)

Само Аз мога да ви кажа какво ще се случи преди още да се е случило. Всяко нещо, което планирам, ще се сбъдне, понеже Аз правя каквото ми е угодно (Исая 46:10).

Той ни е избрал още от самото начало, а всички неща се случват точно както той е решил (Ефесяни 1:11, КЪТ).

Божиите декрети направляват целия космос. Исус казва на Пилат: „Ти нямаше да имаш никаква власт над Мен, ако не ти беше дадено отгоре" (Йоан 19:11). Юдейските водачи са смятали, че те са изпратили Христос на кръста. Петър обаче ги поправя: „Него, предаден според определената Божия воля и предузнание, вие разпънахте и убихте чрез ръката на беззаконници" (Деяния 2:23).

Йеремия задава риторичния въпрос: „Кой е този, който каза и се изпълни, без да е заповядал Господ? (Плачът на Йеремия 3:37).

Книгата на Данаил обявява, че Бог „има властта да прави каквото му е угодно между небесните ангели и земните обитатели. Никой не може да го спре или да го предизвика, казвайки „Какви ги вършиш ти?" (Данаил 4:35, ЖТ).

От Стария до Новия Завет, от пророци до поети и проповедници, Божието Слово заявява с един глас, че Бог направлява делата на човечеството. Павел например пише: „Бог... е благословеният регулатор на всички неща, цар над всички царе и владетел над всички владетели" (I Тимотей 6:15, Нито едно листо няма да падне на земята без Божието знание. Нито един делфин няма да роди малките си без неговото разрешение. Нито една вълна няма да се разплиска по скалите без неговото изчисление. Бог никога не се изненадва. Никога. „Синът държи всичко чрез словото на Своята мощ" (Евреи 1:3). „Нито са му потребни служения от човешки ръце, като че ли има нужда от нещо, понеже сам Той дава на всички и живот, и дишане, и всичко" (Деяния 17:25). Цар Давид провъзгласява: „Очите Ти видяха необразуваното ми вещество и в книгата Ти бяха записани всичките - дните, които се образуваха, когато ни един от тях не беше" (Псалм 139:16).

Ако искаш да отричаш суверенитета на Бога, ще са ти необходими остри ножици и доста надупчена Библия. Удивително е как някои хора се опитват да се отърват от подобни текстове. Неспособни да примирят видимите човешки страдания с невидимия суверенитет на Бога, те решават да окастрят Божието Слово. Така постъпва например Рави Кушнер.

Неговата книга „Когато на добрите хора се случват лоши неща" достига до обезпокоително заключение. Бог не е способен да управлява света. Кушнер твърди, че Йов - най-известният страдалец на света, е бил „принуден да избира между добрия Бог, който не е изцяло могъщ, и могъщия Бог, който не е изцяло добър."¹³

Равинът говори от името на мнозина. „Бог е силен. Или Бог е добър. Но не и двете." Иначе как ще обясните наследствените малформации, крайбрежните урагани, СПИН или геноцида срещу племето тутси през деветдесетте? Ако Бог действително е загрижен за този свят, значи не е достатъчно силен да спре тези неща. Ако пък има силата да ги спре, значи не му пука толкова за света. Но не е възможно хем да е силен, хем да ни обича.

Според Библията обаче той е и едното, и другото. Нещо повече, Библията посочва, че проблемът не се корени нито в силата на Бога, нито в добротата му. Истинският проблем е залегнал в намеренията на човешката раса. Ние преследваме сбъркани приоритети. Искаме добро здраве, добри доходи, добър сън, добра пенсия. В центъра на нашите приоритети сме самите ние.

В центъра на Божиите приоритети обаче е самият Бог. Защо съществуват хората? За да издигат на показ Твореца. „Небесата разказват за славата на Бога" (Псалм 19:1).

Защо страдат хората? За да се изявява Божията сила. „Изпитах те в пещта на скръбта. Заради Себе Си, заради Себе Си ще сторя това, защото как да се оскверни Името Ми?" (Исая 48:10-11). Пророкът възкликва: „Така си водил народа си, за да си направиш славно име" (Исая 63:14).

Бог разгръща собственото си знаме. Издига на видимо място собствените си мишци. Небосклонът не задава въпроси от рода: „Как да направим Макс по-доволен?" Не, въпросът звучи по съвсем различен начин: „Как мога да използвам Макс, за да разкрия своите превъзходства?" За тази цел Бог може да използва благословения. Но пък може и да прибегне до трудности. И едното, и другото си му принадлежат по право.

Аз образувам светлината и създавам тъмнината;, правя мир, творя и зло! Аз, Господ, съм, който правя всичко това (Исая 45:7).

В деня на благоденствие бъди весел, а в деня на бедствие разсъди: Бог е направил едното, както и другото (Еклисиаст 7:14).

Не излизат ли от устата на Всевишния и злото, и доброто? (Плач на Йеремия 3:38).

Преди известно време се наложи да отида до летището в Индианаполис, за да хвана самолет за Сан Антонио. Когато достигнах до терминала, се оказа, че съм забравил разпечатката с информацията за полета. Но не изпаднах в паника. Знаех коя самолетна компания щеше да ме отведе у дома - „Континентъл". С нея бях пристигнал от Сан Антонио, с нея щях и да се прибера у дома. Обаче офисите на „Континентъл" бяха затворени. Светлините им бяха изгасени. Никъде наблизо не се мяркаше представител на компанията. Часовникът неумолимо приближаваше до часа на излитането ми - 19:40 ч. И затова аз надигнах глас за помощ: „Ехо? Има ли някой там? Искам да хвана полета в 19:40 ч."

Някъде от катакомбите с багажа се появи служител в униформа на „Континентъл". Беше от хората, чиято работа бе да пренасят куфарите до самолета. Той повдигна вежди и ме смъмри: „Нямаме полет в 19:40 ч."

„Напротив, имате - настоях аз. - На идване дойдох точно с вашата компания."

Той сви рамене: „Тази вечер въобще нямаме други полети."

Обърнах се за помощ към автоматичната машина за билети. Въведох личните си данни и зададох нареждане да ми издаде бординг-пас за полета в 19:40 ч. Машината студено ми отвърна, че такъв полет нямало. Да не повярва човек направо! Дори машините можели да бъркат!

Служителят обаче търпеливо стоеше до мен, готов да ми окаже съдействие. Като почеса плешивото си теме, той предложи да опитам друго. „Знаете ли, струва ми се, че „Нортуест Еърлайнс" имат полет в 19:40 ч. Ако искате, опитайте при тях?"

Оказа се прав. Бях принуден да призная, че програмата на авиокомпанията има по-голяма тежест от собствената ми програма. Техният авторитет матира моя. Можех да си стоя нареден пред щанда на „Континентъл" и цяла нощ, потрепвайки нервно с крак и настоявайки да ми се обърне внимание. Но каква щеше да е ползата? В крайна сметка бях принуден да се съобразя с истинската програма.

Нерядко в собствения ни живот се озоваваме изправени пред щанда на Бога, въобразявайки си, че ние познаваме програмата най-добре. Хубаво здраве, ново повишение, желана бременност. И действително, в много от тези случаи Бог поглежда програмата си и ни дава положителен отговор. Но от време на време се случва да каже: „Не. За теб съм планирал друго пътуване. Следващата ти спирка е едно градче на име Трудност."

Можем да тропаме с крака и да стискаме юмруци. Или пък можем да вземем решение на кой капитан да се доверим в тази следваща буря. Аз знам, че Бог знае най-добре.

За някои хора подобна мисъл е трудна за преглъщане. Познавам една такава жена. След като споделих тези мисли на едно събрание, тя поиска да поговори с мен. Докато съпругът й мълчаливо слушаше отстрани, тя ми разказа за ужасното си детство. Баща й най-напред я е насилвал, а после я е изоставил на произвола на съдбата. Най-ранните й спомени са белязани от незаслужени и немислими белези. През сълзи тя ме погледна и запита: „Да не би да искате да кажете, че през цялото това време Бог ме е наблюдавал?"

Въпросът й отекна в помещението. Аз се изправих леко на стола си и й отговорих: „Точно така. Нямам представа защо е допуснал това насилие срещу вас, но едно нещо знам със сигурност. Той ви обича и страда от това не по-малко от самата вас."

Тя не хареса отговора ми. Но можем ли да дръзнем да дадем друго обяснение? Смеем ли да заявим, че по някое време през детството й Бог е задрямал за няколко години? Че е напуснал поста си? Че Небето вижда всичко, но е неспособно да се намеси? Че нашият Баща е или добричък, но слаб, или силен, но незаинтересуван?

Ще ми се да можех да й осигуря среща с Йосиф. Изоставен от собствените си братя, продаден в робство. Наблюдавал ли го е Бог през цялото това време? Да. И нашият суверен Бог е използвал бунтовните сърца на тези братя, за да спаси цял един народ от гладна смърт. И за да опази предците на Месия от сигурна гибел. Нали по-късно самият Йосиф заявява на братята си: „Бог обърна на добро онова нещо, което бяхте замислили да бъде зло" (Битие 50:20, МЛ).

Ще ми се тя да можеше да поговори и с Лазар. Проснат на смъртно легло. А когато научава обезпокоителната вест, Исус не помръдва и пръст. Вместо това изчаква Лазар да издъхне, да бъде погребан и да полежи няколко дена в гробницата. Защо? „Заради славата на Бога, така че Божият Син да бъде прославен чрез това" (Йоан 11:4, КА8В).

Но най-добре би било, ако тя можеше да поговори със самия Исус. Той също е умолявал Бога за различна програма, която не включва кръста. От Гетсиманската градина Христос се обръща към небето и се моли за евентуален план Б, за възможно изкупление на човечеството без участието на гвоздеите. „Отче, ако е волята Ти, отмини Ме с тази чаша, но нека бъде не Моята воля, а Твоята. И Му се яви ангел от небето и Го подкрепяше" (Лука 22:42-43).

Дали Бог е чул молитвата на своя Син? Достатъчно, за да му изпрати ангел. Дали обаче Бог е пожалил Сина си от смъртното на-

Наказание? Не. Славата на Бога е далеч по-висок приоритет. Затова Христос понася страданията, а благодатта на Бога се изявява и излива чрез него.

Възможно ли е пред вас да предстои някой гетсимански сезон? Възможно ли е наистина да „ви е дадено относно Христос не само да вярвате в Него, но и да страдате с Него" (Филипяни 1:29)?

Ако е така, тогава елате жадни и пийте дълбоко от Христовото господство. Той е авторът на всички житейски програми. Той знае кое е най-доброто. Нито една битка няма да се изпречи пред вас извън неговото предназначение, неговото присъствие и неговото позволение. Какво насърчение се крие в тези думи! Вие никога няма да бъдете захвърлен на произвола на съдбата. В живота ви никога няма да има случайни събития. Вие далеч не сте есенен лист, политащ в различна посока при всеки повей на вятъра. Боите се, че Бог може да ви изостави на капризите на наркомани-крадци или на алчни корпоративни измамници, или на покварени управители? Изгонете тази мисъл далеч!

Когато минаваш през водите, Аз ще бъда с теб;

и през реките - няма да те потопят.

Когато ходиш през огъня, няма да се изгориш

и пламъкът няма да те опали.

Защото аз съм ГОСПОД, твоят Бог. (Исая 43:2-3)

Ние живеем под защитната длан на един суверен Цар, който надзирава всяко едно обстоятелство в живота ни и изпитва удоволствие да върши добро за нас.

Нищо не може да застане на пътя ви, ако преди това не е преминало през филтъра на неговата любов. Своята чудесно озаглавена книга „Благодатта расте най-добре зиме" Маргарет Кларксън пише:

Суверенитетът на Бога е единственият непоклатим камък, върху който трябва да се осланя страдалческото сърце на човека. Обстоятелствата в нашия живот не са плод на случайността. Те може да са замисъл на Злия, но дори и така да е, пак са положени здраво в дланта на нашия суверен Бог. [...] Всяко едно зло е подчинено на Него и е неспособно да се докосне до Неговите чада, освен ако Той не го допусне. Бог е Господ на човешката история и на личната история на всеки член на неговото изкупено семейство. Научете наизуст припева на неговия суверенитет: „Аз знам, че Бог знае най-добре." Смирено се молете с молитвата на доверието: „Доверявам се на твоето господство. Принадлежа на теб. Нищо не достига до мен, ако първом не е преминало през теб."

И едно предупреждение накрая. Доктрината за Божия суверенитет поставя пред нас предизвикателство. Изучавайте я внимателно. Не я подхвърляйте напред-назад безразборно и необмислено. Ако при вас дойде любим човек, който в момента преживява труден период, недейте моментално да му заявявате: „Бог контролира всичко." Покровителственият тон понякога би могъл да засенчи и най-ценната истина. Бъдете внимателни.

И бъдете насърчени. Божиите пътища неизменно са правилни. Може понякога да ни звучат нелогично. Може да са тайнствени, необясними, мъчни и дори болезнени. Но са правилни. „А ние знаем, че Бог причинява всяко едно нещо да работи заедно за доброто на онези хора, които обичат Бога и са призовани според неговото намерение за тях" (Римляни 8:28, ШЛ").

През 1913 г. Джон Оксенъм пише:
Божият почерк
Той пише с твърде едър текст за моя поглед късоглед. Отделни щрихи аз долавям и търся тази странна тайна за рухнали мечти, живот и смърт и за безсмислено пролята кръв. Но там със поглед чист и здрав ще видя, че Той бил е прав.