ДЕВЕТА ГЛАВА. Не зависи от теб

ДЕВЕТА ГЛАВА. Не зависи от теб

Защо някой би дразнил Хана Лейк, никога не бих могъл да разбера. Ако сладкото личице на това десетгодишно ангелче не предизвиква усмивка, то поне херувимското й гласче ще го постигне. Но според баща й някакъв хлапак от същото училище редовно се опитвал да я тормози. Подигравал й се, унижавал я, опитвал всички средства, за да я разплаче. Но Хана не се огъвала. И в края на краищата успяла да устои не толкова заради луничките си или заради прекрасното си гласче, а заради силната си вяра.

Веднъж момчето се приближило до Хана и я предупредило да се готви за битка. „Взел съм те на мерник, Хана. Тези дни те чака голяма беда!" Хана дори не премигнала. Просто уведомила потисника си как стоят нещата. „Прави каквото искаш - му обяснила тя, - но не забравяй, че Бог е на моя страна."

Говори се, че момчето никога повече не й отправило заплаха.

Лошите момчета в прогимназията може и да ви оставят на мира. Но зад ъгъла има други насилници, които неизменно ще ви очакват. Такива са погребалните домове. Такива са съкращенията на работното място или псевдоприятелите. На алеята на вашия живот редовно ще се появяват трудности и предизвикателства. Откъде можете да намирате енергия, за да се справяте с тях? Бог никъде не ни е обещавал лесен живот без усложнения. Но пък ни е гарантирал поощрителното присъствие на неговия Свят Дух.

На пръв поглед човек би могъл да предположи, че ролята на Светия Дух се ограничава единствено върху главозамайващото и изумителното. Виждали сме по телевизията потящи се от жар проповедници, припадащи от невидими вълни аудитории, непреводимо говорене на непознати езици или недоказуеми чудеса и знамения. Макар че никой не би отрекъл тази разширяваща зениците природа на действията на Духа (като например огнените езици, появяващи се над главите на апостолите), прекаленото съсредоточаване върху феноменалното би могло да ви попречи да забележите неговото по-тихо, укрепващо действие.

По невидим, но много необходим начин, Светият Дух служи като рул за кораба на душата ви, поддържайки го на повърхността на водата, насочвайки го в правилната посока. Вашето пътешествие не е самостоятелно. Следващия път, когато изпитвате чувството, че сте сам, преговорете си някои от подаръците, които Духът ви е предоставил. Например: „Вие сте били запечатани в Него със Светия Дух на обещанието, който е даден като поръчител на нашето наследство (Ефесяни 1:13-14, ИА8В).

Духът ви запечатва. Глаголът „запечатвам" предизвиква най-различни образи. За да съхраните писмото, вие запечатвате плика. За да не допускате въздух в буркана, запечатвате отверстието му със здрава капачка. За да предпазите виното от кислород, запечатвате отвора с корк и восък. За да запечатате дадена сделка, обикновено подписвате договор. Запечатването е признак за собственост и гаранция за съдържанието.

Най-известното „запечатване" в Новия Завет е било направено с гробницата на Исус. Римски войници са претърколили тежък камък пред входа и са поставили „печат върху камъка" (Матей 27:66, ИА8В). Днес археолозите си представят, че това се е правело с две ленти, кръстосани върху входа на гробницата, здраво залепени с втвърден восък и подпечатани с имприматура на римската власт „8Р0К". По този начин те казвали: „Не приближавай! Съдържанието на тази гробница е собственост на Рим." Както знаем, този конкретен печат се оказал безполезен.

Печатът на Духа, от друга страна, има изключителна сила. Щом приемете Христос, Бог ви запечатва с Духа си. „Веднъж повярвали, вие сте белязани в него с печат - обещаният Свят Дух" (Ефесяни 1:13, МУ). Когато Адът изпраща своите навлеци, за да ви отвличат от Бога, тъкмо този печат ги връща обратно с празни ръце. Той ви е изкупил, той ви притежава и той ви защитава. Бог е заплатил прекалено висока цена, за да ви остави без стража. Малко по-късно Павел ще напише: „Помнете, именно той ви е идентифицирал като свои собствени, гарантирайки по този начин, че ще бъдете спасени в деня на изкуплението" (Ефесяни 4:30, МТ).

В своята превъзходна книга „Танцът на надеждата" моят приятел Бил Фрей разказва историята на един сляп студент на име Джон, чийто наставник бил в Университета на Колорадо през 1951 г. Един ден Бил запитал Джон как точно е изгубил зрението си. Студентът му разказал един инцидент, който бил преживял още в юношеските си години. Трагедията отнела не само зрението, а и надеждата на младия човек. Той казал на Бил: „Изпитвах огорчение и гняв срещу Бога за това, че го е допуснал. Изкарвах яда си върху всички наоколо. Реших, че щом като не ме очаква никакво бъдеще, няма да вдигна и пръст да направя нещо за себе си. Нека останалите да ми прислужват. Започнах да се затварям в спалнята си и отказвах да изляза оттам освен за ядене."

Откровената изповед изненадала Бил. Момчето пред неговите очи не излъчвало нито огорчение, нито гняв. Затова той помолил Джон да му разкаже на какво се дължи промяната. Джон отговори, че в основата на всичко стои баща му. Изтощен от безкрайните себесъжаления на сина си и копнеещ детето му да си стъпи отново на краката, таткото му припомнил за наближаващата студена зима. После му заръчал да постави зимните капаци на прозорците. „Да си свършил работата, преди да се прибера от работа!" - натъртил бащата и после излязъл, затръшвайки вратата след себе си.

Джон реагирал с гняв. Проклинайки, той отишъл до гаража пипнешком, намерил зимните капаци, дървената стълба и инструментите. После се захванал за работа. „Ще съжаляват горчиво, когато се подхлъзна от тази стълба и си счупя врата долу!" Обаче Джон не паднал. Сантиметър по сантиметър той обходил цялата къща и довършил задачата си.

Чрез тази задача бащата постигнал намерението си. С неохота Джон постепенно осъзнал, че все още е способен да работи. Така той започнал да възстановява живота си. Години по-късно научил и още една подробност за онзи ден. Когато я споделял с Бил, очите му се навлажнили. „Доста по-късно разбрах, че през всяка една минута от онзи ден баща ми е бил на не повече от два метра под мене."

Таткото нямал никакво намерение да рискува синът му да падне.

Вашият Баща също няма намерение да ви оставя да падате. Вие не можете да го видите, но той през цялото време е на не повече от една ръка разстояние от вас. Библията казва, че „с Божията сила сте пазени" (1 Петрово 1:5). Бог „може да ви пази от препъване и да ви представи непорочни пред Своята слава с голяма радост" (Юда 24 ст.).

Отпийте дълбоко от тази истина. Бог е способен да ви опазва от падане! Дали тогава той би искал да живеете в постоянен страх? Никак даже! Тъкмо напротив. „Духът, който сме приели, не ни превръща отново в роби на страха; той ни прави деца на Бога. Именно с този Дух ние възкликваме: „Татко!" И самият Дух се присъединява към нашите духове във възгласа, че ние сме Божии деца" (Римляни 8:15-16, ИСУ).

Колко вълнуващо твърдение! Някъде дълбоко във вас Божият Дух потвърждава заедно с вашия дух, че вие принадлежите на Бога. Някъде зад трепета на сърцето ви Божият Дух шепне: „Ти си мой.

Изкупил съм те и съм те запечатал. Никой сега не би могъл да те грабне." Духът предлага вътрешно окуражително свидетелство.

Той е като баща, който е хванал малкото си дете за ръката. Детето знае, че принадлежи на татко си. Затова неговата мъничка длан щастливо е скрита в голямата ръка на бащата. Детето не изпитва никаква несигурност в любовта на татко си. Но внезапно бащата, поради някакъв родителски импулс, подхваща детето, подхвърля го във въздуха, прегръща го и му казва: „Обичам те, сине!" После целува пухкавата бузка, спуска детето на земята и двамата продължават разходката си.

Променило ли се е взаимоотношението между двамата? На едно ниво, не. Бащата не е станал повече баща, отколкото е бил преди внезапния изблик на обич. Но на някакво друго, по-дълбоко ниво, да. Таткото е потопил, залял, окъпал момчето си в своята обич. Духът на Бога прави същото с нас. „Божията любов е изляна в сърцата ни чрез Светия Дух, който ни е даден" (Римляни 5:5). Обърнете внимание за чия любов става дума. В сърцата ни се излива любовта на Бога, а не нашата любов към него. На практика Бог връчва препълнена кофа с любов на своя Дух и заръчва: „Напои сърцата им."

Има мигове, когато Духът ни омайва със сладка рапсодия. Ти принадлежиш на Отец. Подписан, подпечатан и предстоящ за доставка. Отдавна ли не се дочували подобен шепот с насърчителни думи? Споделете го с него, тогава. Той ви слуша. И което е още по-невероятното, той говори от ваше име.

Духът идва на помощ в нашата слабост. Ние дори не знаем как би трябвало да се молим, но чрез нашите неизразителни стенания самият Дух се моли от наше име; а Бог, който изследва и най-съкровеното у нас, разбира какво казва Духът, понеже той се моли за Божиите хора по Божия начин (Римляни 8:26-27, ШВ).

Духът идва на помощ в нашата слабост. Ето едно изречение, достойно да бъде подчертано с маркер. На кого не му е необходимо подобно припомняне? Ние имаме слаби тела. Немощна воля. Хилава решителност. Всичко това ни е пределно познато. Думата „слабост" може да се отнася до физиологическите ни недостатъци -както при онзи инвалид, който не е можел да ходи от цели трийсет и осем години в Йоан 5:5. Или пък до духовните ни несъвършенства -както при духовно безпомощните хора в Римляни 5:6.

Независимо дали немощта ни е духовна или телесна (или и двете), хубаво е да помним, че нещата не зависят от нас. „Самият Дух се моли от наше име."

Веднъж наблюдавах картина за това, как силни хора се застъпват от името на слабите. Стана по време на брифинг в Белия дом по въпросите на СПИН. Макар по-голямата част от присъстващите да представляваха доброволчески организации, твърде малко църковни служители бяха поканени. Програмата за деня включваше въпроси и отговори с един представител на Белия дом, отговарящ за надзора по харченето на няколко милиарда долара, заделени от държавния бюджет за превенция и лечение на СПИН. Имаше много въпроси. Как се кандидатства за тези пари? Колко може да получи дадена организация? Какви са изискванията за начина на харчене на парите? Повечето от въпросите идваха от името на различни неправителствени организации. Повечето от нас, църковните служители, стояхме безмълвно отстрани.

Но не и Боб Коей. Той е проповедник в една доста голяма църква във Форт Лодърдейл, щата Флорида. От няколко по-ранни разговора бях придобил представа колко огромно сърце притежава този човек за работа с жертвите на СПИН. Когато вдигна ръка, аз очаквах да чуя въпрос по отношение на политиката на харченето. Но грешах. Неговият въпрос беше изключително личен. „Един мой приятел в Маями умира от СПИН. Всеки месец дава по две хиляди долара за лечение. Застрахователите вече му дишат във врата. Чудех се дали ще е възможно да му помогнем с нещо."

Представителят на Белия дом повдигна вежди учудено, но отговори учтиво. „Да, разбира се. След събранието ще ви свържа с подходящия човек."

Решен да издигне въпроса до най-високото възможно място в хранителната верига, Боб Коей остана прав още малко. В ръцете си държеше някакви листове хартия, закрепени с телбод. „Донесъл съм необходимите документи. Ако има нужда и от други, ще ги набавя много бързо."

Правителственият представител запази учтивия си вид: „Абсолютно. След събранието."

След като отговори на още един-два въпроса обаче, той забеляза как църковният служител от Флорида отново вдига ръка. Този път проповедникът постави въпроса още по-директно: „Все още си мисля за моя приятел - поясни той. - Кой тук подписва чековете?"

„Моля?"

„Кой тук подписва чековете? Просто искам да говоря с човека, който всъщност взема решенията. Затова питам кой подписва чековете."

А вие имате ли представа, че вашите лични нужди биват изброявани по подобен начин на Небето? Светият Дух „се застъпва за нас в неизговорими стенания. А Този, който изследва сърцата, знае какъв е умът на Духа, защото Той се застъпва за светиите по Божията воля" (Римляни 8:26-27).

Заразеният със СПИН човек няма глас, няма политическо влияние. Но си има приятел. А неговият приятел лобира от негово име. Захвърленото сираче в Източна Европа, обезверената от войната вдовица, застаряващият интелектуалец в старческия дом - те също може да си мислят, че нямат нито глас, нито политическо влияние. Но истината е, че те имат приятел - Съветник, Утешител - благословеният Дух на Бога, който говори на небесния език в Небето. „Той изговаря молитвите в нас и вместо нас, пресъздавайки молитва от нашите безсловесни въздишки, нашите болезнени охкания. Той [...] поддържа нашето присъствие пред Бога" (26-27 ст., М80).

Вашите молитви не зависят от вас. Никой от нас не се моли толкова, колкото би трябвало. Но всички ние се молим повече, отколкото осъзнаваме, понеже Светият Дух превръща нашите въздишки в молитви и нашите сълзи в умолителни просби. Той говори от ваше име и ви защитава. Той се грижи вашият глас да бъде чут горе. Той се грижи за вашето безопасно завръщане у дома.

Представете си сега, че някой човек никога през живота си не успява да чуе това; че така и не успява да научи истината за запечатването и за застъпничеството на Духа. Такъв човек си представя, че сигурността на неговото спасение е скрита у самия него, а не у Бога; че силата на молитвите му зависи от него, а не от Духа. Що за живот, смятате, би живял такъв човек?

Най-вероятно съсухрен и безмолитвен. Старанията да се задържи на повърхността в духовно отношение го изтощава докрай. Мисълта, че стои сам пред Бога го обезкуражава. Затова той живее съсухрен и безмолитвен живот.

А какво да кажем за човека, който убедено вярва в делото на Духа? Ама наистина вярва! Представете си как такъв човек отпива от извора. Или хайде да си го кажем в очите. Представете си как вие самите отпивате от извора. Как вие лично позволявате на Духа да ви засища с увереност. В крайна сметка, „ние не бихме могли да намерим достатъчно съдове, за да поберем всичко онова, което Бог излива в живота ни посредством Светия Дух!" (Римляни 5:5, М80).

Ще ви направи ли това различни хора? Определено! Вашите рамене ще се изправят, когато смъкнете от тях изнурителната тежест на себеспасението. Вашите колене ще придобият сили, когато усетите съживителната мощ на молещия се Дух. По-изправена стойка. По-дълбоки молитви. И най-вече, онова тихо убеждение, което идва от знанието, че нещата не зависят от вас. Така вие, подобно на Хана, ще можете да се обръщате към насилниците от този свят с думите: „Прави каквото искаш, но не забравяй, че Бог е на моя страна."