ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА. Тревоги? Че защо са ви?

ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА. Тревоги? Че защо са ви?

Идеята бързо завладя въображението на футуристичните учени. Осем етажна куполна биосфера от стъкло и стомана, в която осем учени да могат да водят самостоятелен живот. Външните стихии на пустинята Сонора няма да достигат до тях. Нека слънцето да се пали. Нека ветровете да си фучат. Нека пясъците да се местят. Обитателите на футуристичната сграда няма да се уплашат от нищо.

И така, с надеждата да разработят прототип за космическа колония, няколкото обитатели се заселват в сферичната постройка, струваща двеста милиона долара и простираща се на цели три акра земна площ.¹⁶ Започват да засаждат семена и да обработват зърнени култури за прехрана. А отвън стотици хиляди учени и обикновени зрители ги наблюдаваме със смесица от въодушевление и завист.

На кого не му се е искало да си намери някъде подобно местенце за отдих? Биосфера за прохлада и свежест - не от някоя аризонска пустиня, а по-скоро от суровите ветрове и палещото слънце в нашия живот? Банката ви иска всеки месец да погасявате ипотеката. Болницата ви изпраща сметка, която обърква бюджета ви. Студентската сесия се задава току зад ъгъла.

Пък поогледайте се и около себе си. Причини за безпокойство имате колкото си искате. Слънцето ви жули с канцерогенна ярост. Климатиците бълват въздух, наситен с вредна за дробовете плесен. Картофеният чипс има твърде много въглехидрати. Зеленчуците имат твърде много токсини. Самолетните компании ви посрещат на място, кръстено с фаталистичната дума „терминал". Само да се огледате около себе си, и ще си намерите предостатъчно поводи за сериозна тревога.

Някои от нас даже са защитавали дипломна работа в Университет „Притеснение". Вечер си лягаме със смътното смущение, че сутринта може и да не се събудим. А когато се събуждаме, сме сериозно обезпокоени от това, че не сме спали добре. Тревожим се дали някой учен няма да направи откритие, че и от салатата се дебелее. Веднъж майката на една тийнейджърка ми каза с панически глас:

„Дъщеря ми не си споделя нищо с мен. От тревоги косата ми е побе ляла." А една друга майка отговори: „Моята дъщеря пък си сподел_я всичко с мен. От тревоги косата ми е побеляла." Не би ли било хубаво да се освободите от това константно чувство на безпокойство? Н_е си ли мечтаете за някой подслон, който да ви изолира от жестоките стихии на живота?

Бог ви предоставя тъкмо това - автентична възможност за лишен от тревоги живот. Не живот с по-малко тревоги, а такъв без абсолютно никакви. Той е създал убежище за вашето сърце. Биосфера за вашата душа. „Божият мир [...] ще пази сърцата ви и мислите ви в Христос Исус" (Филипяни 4:7).

Заинтригувахте ли се? Нека тогава да разгледаме и остатъка от този текст.

Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте молбите си на Бога с благодарение; и Божият мир, който превъзхожда всеки разум, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христос Исус (Филипяни 4:6-7).

Християните в гр. Филипи са се нуждаели от биосфера за душата. Атаките се редуват от всички посоки. Проповедници служат от себични мотиви (1:15-17). Препирливи църковни членове застрашават единството на християнската общност (4:2). Неупълномощени от Бога учители проповядват безкръстно евангелие (3:2-3, 18-19). Някои от вярващите едва успяват да вържат двата края (4:19). Гонения отвън. Проблеми отвътре.

Предостатъчно стършелови гнезда, за да започне човек сериозно да се тревожи. Затова филипяните се притесняват. Затова и хората днес губят съня си. Затова и към едните, и към другите Бог отправя поразителната наредба: „Недейте да се безпокоите за нищо."

Да, бе, точно така ще стане. Само кажи „хоп" - и всички тревоги ще изчезнат вдън земя. Кажи още едно „хоп" - и без засилка ще прескоча Луната. Тези неща недей да ми ги разправяш на мене.

Но Исус ги отправя тъкмо към тебе. Съществуват две думички, които описват неговото становище по отношение на безпокойството: „безсмислие" и „безверие".

„Кой от вас може с безпокойство да прибави един лакът на ръста си?" (Матей 6:27). Същият въпрос е преведен в друг библейски превод така: „Способни ли са всичките ви тревоги да добавят и един миг към живота ви? Естествено, че не" (№_Т). Безсмислено е да се притеснявате. Това не променя нищичко. Кога беше последният път, когато разрешихте даден проблем, нервно тревожейки се за него? Представете си някой да казва: „Закъсах много със сметките. Затова взех решение да преодолея финансовите си проблеми с помощта _на интензивно безпокойство. И знаете ли какво стана? Получи се! Няколко безсънни седмици, двайсетина дена с повръщане от нерви и кършене на пръсти. Покрещях малко на децата и жената, понагълтах се с разни хапчета срещу стрес - и познайте какво се случи! Един ден парите просто се появиха на бюрото ми. Слава Тревогу!" Да, ама не става така. Безпокойстването не е способно да промени нищо. Чрез тревоги не можете да добавите нито един ден към живота си и нито едно парче живот към деня си. Душевните терзания най-много да ви докарат някоя и друга язва в стомаха. По отношение на нещата, от които изпитваме ужас:

• 40 процента така и не се случват;

• 30 процента се отнасят за неща от миналото, които не можем да променим;

• 12 процента се фокусират върху чужди мнения, над които нямаме власт;

• 10 процента са за личното здраве, от което то само се влошава допълнително;

• 8 процента са за реални проблеми, които можем да разрешим.

Цели деветдесет и два процента от нашите тревоги са безсмислени! А освен че са безсмислени, те са и проява на безверие. Сърдечното безпокойство е проява на безверие, на незачитане на Бога.

И за облекло защо се безпокоите? Разглеждайте полските кремове как растат - не се трудят, нито предат; но ви казвам, че дори Соломон в цялата си слава не се е обличал като един от тях. Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещта, няма ли много повече да облича вас, маловерци? (Матей 6:28-30).

Редовните смущения издават крехка и нестабилна вяра. Един вид „неосъзнато богохулство".'⁸ Почти никой от нас не изразява съзнателно недоверие спрямо Бога. Обаче когато допускаме тревожността да се превърне в начин на мислене, това не е ли в същността си неверие, че той ни обича? Заставаме като нахално хлапе, което пита Микеланджело: „Сигурен ли си, че знаеш какво да правиш с този камък?" Тогава не е никак чудно, че апостолът буквално ни заповядва: „Не изпитвайте смут за абсолютно нищо" (Филипяни 4:6, КА8В). Тук Павел не се опитва да прокара някакъв безотговорен и немарлив живот. Не ни се казва да ставаме като мързеливия проповедник. Аз не изпитвам безпокойство - си казвал той. - Светият Дух ще ми даде думи какво да говоря в неделя. Така в продължение на цяла седмица той не сядал да се подготви, обяснявайки, че Духът ще му даде проповед по откровение веднага щом се изправи на амвона. Когато най-после настъпил неделният ден, ленивият говорител се изправил пред църквата и се помолил на висок глас: „Добре, Боже, дай ми сега думите, които да им говоря." За огромна изненада на цялото събрание тогава в залата прогърмял небесен глас: „Обясни им защо не си се подготвял през седмицата."

Ще разрешавате ли на вашите проблеми да ръководят вашия живот? Тъкмо това се получава, когато позволявате на сърцето си да се смущава.

Освен това смутеното сърце заплаща висока цена за безпокойството. В древния гръцки език думата „тревога" се обозначавала с едно понятие, чийто корен означава „разделено внимание". Притеснението разцепва мислите ни на две. Вместо да отнеме от утрешните проблеми, тревогата ни лишава от днешните сили. Възприятията ни се разколебават. Виждането ни се разстройва. Силите ни се разделят, а енергията ни се разпилява. Кой може да си позволи лукса да пилее сили ей-така?

Но как да престанем да го правим? Павел ни предлага отговор, който има две страни - Божията роля и нашата роля. Нашата роля включва молитви и благодарност. „Недейте да изпитвате безпокойство за нищо. Вместо това се молете за всичко. Разказвайте на Бога от какво се нуждаете и му благодарете за онова, което е свършил" (Филипяни 4:6, №Т).

Искате да не се тревожите толкова? Тогава се молете повече. Вместо да гледате напред с боязън, гледайте нагоре с вяра. Едва ли тази заповед е изненада за някого. По отношение на молитвата Писанието не изпитва никакви смущения. Исус учи хората, че „е необходимо да се молят с постоянство и никога да не престават" (Лука 18:1, М8Ст). Апостол Павел заръчва на вярващите: „Посвещавайте се на молитва с изострено внимание и благодарно сърце" (Колосяни 4:2, Л_Т). А Яков обявява: „Сред вас има ли страдащи хора? Тъкмо те би трябвало да устояват в молитви за това" (Яков 5:13, ЖТ).

Вместо да се притеснявате за нещо, молете се за всичко. За всичко? И за зацапаните пелени, и за закъснелите пенсии? И за сгрешената виза, и за строшената ваза? И за прогресивните идеи, и за прогнозната инфлация? За всичко. „Във всяко едно нещо [...] нека молитвите ви да достигат до Бога" (Филипяни 4:6, ККГУ).

Когато живеехме в Рио де Жанейро, често извеждах дъщерите ни на разходка с автобус. За съвсем ниска цена можехме да хванем автобус и да се возим из целия град. На нас може и да ни звучи скучно, но за едно двегодишно дете подобен ден крие космическо въодушевление. Момичетата не правеха нищо по време на пътуването. Аз купувах билетите, носех раницата и подбирах маршрута. Единственото ми изискване към тях беше: „Стойте близо до мен." Защо? Защото знаех какви типове можеш да срещнеш в автобуса. Да не даваше Бог по някакъв начин да се изгубим с моите дъщери!

Нашият небесен Баща отправя същото искане към нас. „Стойте близо до мен. Говорете с мен. Молете ми се. Вдишвайте мен и издишвайте тревогите си." Колкото повече гледаме нагоре, толкова повече се стопяват нашите притеснения. Бог знае какво може да ни се случи при пътуването. И намерението му е да ни върне вкъщи живи и здрави.

Затова се молете за всяко нещо.

И не забравяйте другата добавка на ап. Павел - благодарността. „Разказвайте на Бога от какво се нуждаете и му благодарете за онова, което е свършил."

Правете същото, което е направило малкото овчарче Давид, когато се е изправил пред снажния Голиат. Не си е покрил главата с торба. Нито си я е заровил в земята. Нито пък е побягнал, уплашен от силата на гиганта. Вместо това се е вгледал в силата на Господа. Когато Саул изразява несъгласие да допусне младото момче в тази война, Давид отговаря с аргументи за Божиите победи.

А Давид каза на Саул: Слугата ти пасеше овцете на баща си и когато дойдеше лъв или мечка и отнесеше агне от стадото, аз тръгвах след него и го убивах, и изтръгвах агнето от устата му; а когато се вдигаше срещу мен, го хващах за брадата, удрях го и го убивах. Слугата ти е убивал и лъв, и мечка; и този необрязан филистимец ще бъде като един от тях, понеже хвърли позор върху войските на живия Бог. И Давид каза: Господ, който ме избави от лапата на лъв и от лапата на мечка, Той ще ме избави и от ръката на този филистимец. И Саул каза на Давид: Иди и Господ да е с теб. (I Царе 17:34-37)

Притеснява ли ви някой гигант? Тогава си припомнете лъва и мечката. Не поглеждайте напред със смущение. Погледнете назад с възхищение. Доказателството за Божията сила е в миналото ви. Забравливостта води до страхове, а добрата памет произвежда силно сърце.

Ето как става на практика. Да кажем, че на пътя ви се появи някой провокатор на страхове. Лекарката решава, че се нуждаете от операция. Напипала е някаква бучка под кожата ви и отсъжда, че подобно нещо трябва да се премахне. И сега ето ви, излизате неуверено от нейния кабинет. Току-що са ви връчили чашата с безпокойството. Какво ще сторите с нея? Има два котела, в които бихте могли да я изсипете.

Можете да изсипете всичките си лоши новини в казана с тревогите. После усилвате огъня, бъркате и варите. И не след дълго ще сте си сготвили ароматна гозба с песимизъм. Някои от вас сърбат тази чорба вече твърде дълго време. Вашите приятели и роднините ви ме помолиха да ви кажа, че онова, с което се храните, вече оказва сериозно въздействие върху вас.

Защо не пробвате нещо друго? Изсипете чашата с безпокойство в бакъра на молитвата. Още преди да се е захлопнала вратата на лекарския кабинет, предайте проблема си в ръцете на Бога. „Приемам твоето господство. Абсолютно нищо не може да дойде до мен, освен ако не е преминало първо през теб, Боже." В добавка към това забъркайте и здравословна доза признателност. Сигурно няма да си спомните за някой лъв или някоя мечка, но пък ще се сетите за върнатия заем, за навременния съвет или за внезапно освободилото се място в претъпкания автобус. Само един поглед назад в миналото би могъл да генерира сили за вашето бъдеще.

Вашата роля е молитвата и признателността.

А Божията роля е мирът и покровителството. „Това ако правите, ще изпитате Божия мир, който е далеч по-чудесен, отколкото може да схване човешкият ум. И неговият мир ще опазва сърцата ви и съзнанията ви, докато вие живеете в Христос Исус" (Филипяни 4:7, ЖТ).

Вярващата молитва ви въвежда в Божия мир. Не в някакъв произволен, мъгляв, земен мир, а в небесния мир. Мирът на Бога, който се спуска отгоре. Същото онова царско спокойствие, което цари пред царския престол, Царят го предлага и на вас.

Смятате ли, че той се бори с безпокойства? Представяте ли си той да кърши пръсти и да иска от ангелите хапче против киселини? Глупости. За Бога всеки един проблем е също толкова огромно предизвикателство, колкото е някоя вейка пред някой слон. Бог се радва на съвършен мир, понеже Бог притежава съвършена сила.

И тъкмо този мир той предлага на вас. Това е мирът, който „ще пази сърцата ви и мислите ви в Христос Исус". На това място Павел използва едно понятие от света на военните. Филипяните, които живеят в град с римски гарнизон, най-вероятно са били добре запознати с това, как римските часови пазят стража. Преди врагът да успее да проникне в казармата, най-напред ще трябва да премине през караула. Към вас Бог отправя същото предложение. Неговият свръхестествен мир би могъл да ви обгърне като защитна сфера, като предпазен покров, който да пази сърцето ви.

Само след двайсет и четири месеца употреба биосферата в Аризона се оказа пълен провал. Биологическото равновесие между растенията в него излезе от всякакъв контрол. Нивото на кислород падна застрашително ниско. Изследователите вътре се изпокараха помежду си. Мравките се размножиха безогледно и погълнаха всички останали насекоми. Експериментът се провали шумно и сферичният купол бе изоставен.

Но куполът на Бога все още стои. От нас се очаква единствено да застанем под него. Дошло ли ви е до гуша от грижи? Изтъкан ли сте от нерви напоследък? Тогава „всяка ваша грижа изхвърлете върху него, понеже той се грижи за вас" (I Петрово 5:7, МУ), Глаголът тук е доста динамичен: „изхвърлете". Петър не ни съветва да положим, да поставим или да дадем назаем грижите си. Не, думата е далеч по-силна. Петър използва същия глагол, с който евангелските автори са описвали случаите, когато Исус е изхвърлял демони от техните жертви. Той ги е пропъждал окончателно. С една ръка за врата, а другата за колана той е хващал нечистите сили, изхвърлял ги е надалеч и им е заповядвал никога повече да не припарват обратно. Направете и вие същото с вашите страхове. Изритайте ги, без да се шегувате. Изхвърлете ги върху Бога.

Безпокойството е въпрос на избор, а не доказателство за отговорност. Бог може да ви въведе в един нов свят без тревоги. Не отлагайте молитвата. Концентрирайте се по-малко върху предстоящите проблеми и повече върху спечелените победи. Поемете ролята си и позволете на Бога да извърши своето. Той ще опазва сърцето ви със своя мир - мир, който никой ум не може да схване.