Електронно издание бюлетин съдебна практика по
Изтегляне 464.69 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- ПРАВАТА НА ЧОВЕКА Брой 9, май 2011 г. Съдържание
- ПРАВО НА ЖИВОТ ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ
- ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ ДРУГИ ДЪРЖАВИ
- ЗАБРАНА ЗА ИЗТЕЗАНИE И НЕЧОВЕШКО И УНИЗИТЕЛНО ОТНАСЯНЕ ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ ДРУГИ ДЪРЖАВИ
- Непропорционалната сила, използвана при разпръсването на неразрешена демонстрация, е в нарушение на чл. 3 от Конвенцията.
- ПРАВО НА СВОБОДА И СИГУРНОСТ ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ ДРУГИ ДЪРЖАВИ
- Решението
- ПРАВО НА СПРАВЕДЛИВ СЪДЕБЕН ПРОЦЕС ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ
- Две пилотни решения срещу България, в които ЕСПЧ задължава страната да въведе ефективно вътрешноправно средство по оплаквания за прекомерна дължина на съдебното производство.
БЮЛЕТИН СЪДЕБНА ПРАКТИКА ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА Брой 9, май 2011 г. Съдържание В настоящия девети бюлетин „Съдебна практика по правата на човека“ ще намерите кратко резюме на решенията, постановени през май 2011 г. от Европейския съд по правата на човека („ЕСПЧ”) по дела срещу България, подбрани решения на ЕСПЧ по дела срещу други държави, както и решения на Съда на Европейския съюз („СЕС”) по дела, касаещи защитата на правата на човека. Бюлетинът излиза в електронен вариант дванадесет последователни месеца и се разпространява безплатно. Подбрани и представени са решения в следните области:
Държавата e нарушила процедурното си задължение по чл. 2 от Конвенцията (право на живот), тъй като и наказателноправното, и гражданскоправното средство, използвани от жалбоподателката, не са позволили да се установят адекватно причините за смъртта на сина й и да се потърси отговорност от евентуално виновното лице. Решение на Съда по делото Anna Todorova v. Bulgaria (no. 23302/03) Фактите: През октомври 1994 г. синът на г жа Тодорова, Живко Тодоров, загинал при катастрофа. Било образувано наказателно производство срещу младежа, пътувал заедно с него в автомобила, за това, че е нарушил правилата за движение и е причинил пътнотранспортно произшествие. След редица процесуално-следствени действия и връщане за доразследване в крайна сметка през 2001 г. прокуратурата прекратила производството, като приела, че обвинението е недоказано, защото от доказателствата не можело да се направи заключение кой от двамата младежи е бил зад волана към момента на инцидента и не било установено дали маркиращата линията в процесния участък била прекъсната или непрекъсната. Г-жа Тодорова подала жалба, в която твърдяла, че разследването е било опорочено от съществени пропуски. През 2003 г. съдът потвърдил решението на прокурора за прекратяване на производството, като постановил, че не е в правомощията му да изследва начина, по който прокуратурата е оценила доказателствата, да поправя нейни пропуски или да събира нови доказателства, а само да преценява на базата на установените материали. Междувременно г-жа Тодорова завела гражданско дело срещу младежа, пътувал със сина й, което било спряно за пет години докато и наказателното производство било висящо. След като делото било подновено, искът на жалбоподателката бил отхвърлен, като съдът се позовал на мотивите на прокурора за прекратяване на наказателното дело, считайки се за обвързан от тях, въпреки наличието на тълкувателно решение № 142/01.12.1966 г. на ОСГК на ВС, според което постановление на прокурора за прекратяване на наказателно производство поради факта, че обвиняемият не е извършил престъпление, няма задължителна сила за гражданския съд що се отнася до гражданските последици на деянието. Жалбоподателката се оплаква, че липсата на ефективно разследване на смъртта на сина й е в нарушение на чл. 2 от Конвенцията (право на живот). Решението: Съдът напомня, че в случаи на смърт при пътни инциденти задължението на държавата по чл. 2 да предостави правно средство, чрез което адекватно да се установи причината за смъртта, може да бъде изпълнено чрез предоставяне на гражданскоправно средство, алтернативно или кумулативно с наказателноправното. Това средство следва да ангажира някаква юридическа отговорност на съответните лица и да предоставя подходящо обезщетение на пострадалите, както и да бъде ефективно и своевременно. Според ЕСПЧ в настоящия случай жалбоподателката е разполагала и с наказателноправно, и с гражданскоправно средство, но и двете са се оказали неефективни. Що се отнася до наказателното производство, Съдът критикува продължителността на разследването от над 6 години и отчита и допълнителното забавяне при разглеждането на жалбата на г-жа Тодорова срещу прекратяването на производството. Съдът изразява и съмнение относно това дали съответните органи са направили адекватни усилия да съберат необходимите доказателства и да изяснят фактите. Що се отнася до гражданското производство, според Съда продължителността му от над 5 години пред една съдебна инстанция е обезсмислила ефективността му, още повече, че гражданският съд се е позовал на изводите на органите на досъдебното производство, които са били опорочени от липсата на своевременно събиране на съществени доказателства. Съдът присъжда на г-жа Тодорова 8000 евро за неимуществени вреди и отхвърля искането й за присъждане на разноски.
Румъния е нарушила чл. 2 от Конвенцията (право на живот), тъй като разследването на смъртта на сина на двама от жалбоподателите, убит от полицията по време на анти-комунистически протести, е продължило прекалено дълго, било е напълно неефективно и е приключило с предложение за амнистиране на виновните. Решение на Съда по делото Association “21 December 1989” and Others v. Romania (nos. 33810/07 and 18817/08) Делото касае политически протести през декември 1989 г., при потушаването на които са били убити около 1200 души, а много други са били ранени. ЕСПЧ изтъква, че въпреки политическите и правни затруднения властите са били длъжни да проведат бързо и ефективно разследване, като се има предвид и важността на случая за румънското общество. Съдът подчертава, че е недопустимо да се търси амнистиране на виновните за масови нарушения на основни човешки права, когато междувременно властите са останали пасивни и не са разследвали ефективно. Според Съда в подобни случаи амнистията и помилването са несъвместими със задълженията на държавата по международното право. По чл. 46 от Конвенцията („Задължителна сила и изпълнение на решенията”) Съдът изтъква, че неефективното разследване на събитията от декември 1989 г. засяга още стотици случаи, като десетки подобни жалби са висящи пред него. Затова Съдът призовава румънското правителство да вземе генерални мерки, насочени към ефективно изпълнение на задълженията му по чл. 2 от Конвенцията. Русия е нарушила задълженията си по чл. 2 от Конвенцията (право на живот) при две въздушни атаки срещу окупиран от екстремисти град в Чечения, при които са загинали роднини на част от жалбоподателите и е бил застрашен животът на всички жалбоподатели. Липсата на адекватно разследване по жалбите на жалбоподателите след въздушните нападения е в нарушение на процедурния аспект на чл. 2. Решения на Съда по делата Kerimova and Others v. Russia (nos. 17170/04, 20792/04, 22448/04, 23360/04, 5681/05 and 5684/05) и Khamzayev and Others v. Russia (no. 1503/02)
Отказът на лекари и болници да назначат генетично изследване на бременната жалбоподателка, при положение, че е имало подозрение, че плодът й е с тежки малформации, представлява унизително третиране по смисъла на чл. 3 от Конвенцията. Решение на Съда по делото R. R. v. Poland (no. 27617/04) Фактите: Жалбоподателката, г-жа Р. Р., била бременна в 18-тата седмица, когато след преглед на ултразвук наблюдаващият я лекар д-р С. Б. й казал, че не може да се изключи вероятността плодът да е с малформации. Тя го уведомила, че ако предположението му е вярно, желае да направи аборт. По това време жалбоподателката била омъжена с две деца. Съгласно полското законодателство абортът е разрешен до 24-тата седмица от бременността при доказани медицински причини. Генетичният тест, с който може да се установи увреждането на плода (амниоцинтеза) се прави във основа на направление от личния лекар. Д-р С. Б. отказал да даде на жалбоподателката подобно направление. През следващите седмици тя била препращана между две болници (една в града, в който живеела, и друга на 150 км от там), където лекарите отказали да направят амниоцинтеза. Изследването било направено едва през 23-тата седмица на бременността, като жалбоподателката трябвало да симулира приемане по спешност, защото нямала направление. Резултатите от теста били готови едва след две седмици. Преди излизането на резултатите жалбоподателката подала молба да й се разреши да направи аборт, която не била разгледана. Втората молба, подадена след излизането на резултатите, които потвърдили диагнозата синдром на Търнър, била оставена без уважение, защото периодът, през който е можело да бъде извършен аборт, бил изтекъл. На 11.07.2002 г. г-жа Р. Р. родила момиченце със синдром на Търнър. Съпругът й напуснал семейството след раждането на детето. Впоследствие жалбоподателката завела гражданско дело срещу лекарите и болниците. На 30.10.2008 г. д р С. Б. бил осъден да заплати на жалбоподателката обезщетение в размер на 20 000 злоти за това, че не я е насочил своевременно за генетични тестове. Съдилищата намерили, че и болниците носят отговорност за непозволено увреждане в резултат на действията на служителите си, и ги осъдили да заплатят на жалбоподателката обезщетение на обща стойност 15 000 злоти. Г-жа Р. Р. се оплаква, че й е бил отказан достъп до генетични тестове, на които като бременна е имала право, и причината за това е липсата на своевременен съвет от лекар, безкрайно отлагане и безпорядък. В резултат тя пропуснала срока за аборт по медицински причини и родила дете с тежки малформации. Решението: ЕСПЧ разглежда оплакването по чл. 3 от Конвенцията (забрана на нечовешко и унизително отнасяне), като приема, че жалбоподателката не е загубила статута си на жертва, тъй като обезщетението, което са й присъдили националните съдилища, е недостатъчно. Съдът отбелязва, че жалбоподателката е имала основателни съмнения за увреждания на плода си. Тя многократно и неуспешно е търсила достъп до генетични тестове, които да потвърдят или отхвърлят страховете й. По делото не се спори, че само амниоцинтеза е можела да се потвърди първоначалната диагноза. Съдът отбелязва, че относимото законодателство ясно дефинира задължението на държавата да гарантира достъпа на родителите до пренатална информация и изследвания. В резултат на бавенето от страна на медиците обаче жалбоподателката е трябвало да преживее седмици на болезнена несигурност относно здравето на детето, нейното собствено здраве, бъдещето на семейството й и вероятността да отглежда дете, страдащо от нелечима болест. Здравните специалисти, работили по нейния случай, не са отговорили адекватно на притесненията й. Амниоцинтезата била направена шест седмици след първия ултразвук, когато за нея вече е било твърде късно за да реши, въз основа на цялата информация, дали да поиска да направи аборт по медицински причини или не. Затова Съдът се съгласява със заключението на Върховния съд, че жалбоподателката е била подложена на унизително отношение. Следователно има нарушение на чл. 3 от Конвенцията. Мерките за сигурност при извеждането на затворник следва да бъдат пропорционални на риска, който той представлява. Затова поставянето на белезници на ръцете и краката на жалбоподателя при всяко извеждане от затвора за медицински преглед, както и присъствието на надзиратели или полицаи по време на самите прегледи, включително урологични, без при това да е доказана сериозна опасност жалбоподателят да се опита да избяга или да нарани другиго или себе си, представлява унизително отношение и е в нарушение на чл. 3 от Конвенцията. Решение на Съда по делото Duval v. France (no. 19868/08) Поставянето на подсъдимия в метална клетка в съдебната зала, без да има данни той да е по някакъв начин опасен, е в нарушение на чл. 3 от Конвенцията (забрана на нечовешко и унизително отнасяне). Мизерните условия, в които жалбоподателят е бил задържан под стража, също са в нарушение на тази разпоредба. Решение на Съда по делото Khodorkovskiy v. Russia (no. 5829/04) – виж раздел 3. Непропорционалната сила, използвана при разпръсването на неразрешена демонстрация, е в нарушение на чл. 3 от Конвенцията. Решение на Съда по делото Gazioğlu and Others v. Turkey (no. 29835/05) – виж раздел 6.
Русия е извършила няколко нарушения на чл. 5 от Конвенцията (право на свобода и сигурност) във връзка с ареста и задържането под стража на г-н Михаил Ходорковски. Няма доказателства обаче задържането му да е било политически мотивирано. Решение на Съда по делото Khodorkovskiy v. Russia (no. 5829/04) Фактите: През октомври 2003 г., жалбоподателят, по това време един от най-богатите руснаци и главен акционер в петролната компания Юкос, бил призован да се яви като свидетел по наказателно дело. Той уведомил прокуратурата, че не може да се яви, тъй като ще пътува. Няколко дни по-късно, на 25.10.2003 г., бил арестуван от въоръжени полицаи на летището в Новосибирск и отведен пред прокуратурата. След като първоначално бил разпитан като свидетел, същия ден му били повдигнати обвинения за редица икономически престъпления. По-късно бил изправен пред съд, който разпоредил задържането му под стража, приемайки, че има опасност да се укрие, да извърши ново престъпление или да се опита да повлияе на свидетелите. През месеците след 25.10.2003 г. жалбоподателят подал седем искания да бъде освободен, които били отхвърлени от съдилищата със стандартни мотиви, а на два пъти дори без мотиви. На 11.11.2003 г. адвокатката на жалбоподателя била претърсена на излизане от затвора, където била на посещение, и от нея била иззета бележка, написана от нея самата или от жалбоподателя, с коментари по делото и по позицията, която следвало да заеме друг от обвиняемите. Бележката била присъединена към делото и в решенията си да продължат задържането на жалбоподателя съдилищата се позовали на нея като доказателство, че той има намерение да повлияе на свидетелите. На 31.05.2005 г. жалбоподателят бил признат за виновен и осъден на 9 години лишаване от свобода (намалени на 8 от апелативния съд). Решението: ЕСПЧ разглежда няколко оплаквания по чл. 5 от Конвенцията. На първо място, Съдът отбелязва, че на 25.10.2003 г. жалбоподателят е бил задържан, за да се яви като свидетел, следователно приложим е текстът на чл. 5, § 1(b) – задържане с цел изпълнението на предвидено в закона задължение. Очевидно обаче намерението на властите е било да го задържат като обвиняем, като се има предвид, че е бил арестуван от въоръжени полицаи, а още същия ден му били официално повдигнати предварително подготвени обвинения. Тъй като реалната цел на ареста е била различна от декларираната, налице е нарушение на чл. 5, § 1 (b) от Конвенцията. Съдът намира нарушение и на чл. 5, § 3 (разумен срок на задържането), като посочва, че жалбоподателят е бил задържан под стража повече от година и седем месеца (от 25.10.2003 г. до 31.05.2005 г.), без съдилищата да са мотивирали убедително задържането през такъв продължителен период, като на два пъти решенията им дори не съдържали мотиви. Очевидно съдилищата не са обсъдили възможността за прилагането на други мерки за неотклонение. Нещо повече, те използвали срещу жалбоподателя бележката, иззета от адвокатката му на 11.11.2003 г., в очевидно нарушение на конфиденциалността на отношенията адвокат-клиент. ЕСПЧ отхвърля оплакване по чл. 18 от Конвенцията (забрана за ограничаване на правата за обслужване на скрити цели) във връзка с чл. 5, че властите са действали с политически подбуди срещу жалбоподателя, като посочва, че няма достатъчно доказателства за това, а политическата активност на жалбоподателя преди ареста му не му е гарантирала неприкосновеност от съдебно преследване. Съдът намира и две нарушения на чл. 3 от Конвенцията: на първо място, заради условията, в които жалбоподателят бил задържан между август и октомври 2005 г. – пренаселена килия, мизерни условия, липса на възможност за физически упражнения; и на второ място, заради решението на властите по време на всяко съдебно заседание да поставят жалбоподателя в метална клетка в залата, въпреки че не е имало данни той да е бил склонен към насилие или да е по някакъв друг начин опасен. Предварителното задържане в продължение на 15 месеца на висш банков служител по обвинение в извършването на тежки финансови престъпления, въпреки направената му сърдечна операция по време на задържането, е оправдано. Решение на Съда по дело Elsner v. Austria (nos. 15710/07 31805/07, 36230/07, 40937/07 17239/08 and 41402/08) Фактите: В средата на 90-те години жалбоподателят бил директор на управителния борд на Bank für Arbeit und Wirtschaft AG. По това време били извършени спекулативни сделки в чужбина, довели до значителни загуби и в крайна сметка до продажба на банката. Срещу г н Elsner и други заподозрени било образувано предварително производство. През септември 2006 г. съдия-следователят издал заповед за арест, в която се посочвало, че има сериозни подозрения, че жалбоподателят е злоупотребил с правомощията си и е причинил загуби за над 1,7 милиарда евро. Посочвало се също, че има риск жалбоподателят да се укрие, тъй като не се бил отзовал на последната призовка за разпит през август 2006 г. През септември 2006 г. жалбоподателят бил задържан в Южна Франция, а през февруари 2007 г. бил екстрадиран в Австрия. Там останал задържан под стража за времето на цялото наказателно производство. През този период му била направена операция за поставяне на байпас. Г-н Elsner подал няколко жалби срещу задържането си, които били оставени без уважение от съдилищата. Решенията били подробни и мотивирани. През май 2008 г. жалбоподателят бил осъден за измама, злоупотреба с доверие и фалшифициране на счетоводни баланси. Присъдата влязла в сила през декември 2010 г. Жалбоподателят се оплаква, че предварителното му задържане от февруари 2007 г. до май 2008 г. е било прекомерно дълго (чл. 5, § 3 от Конвенцията). Решението: Отчитайки мотивите на заповедта за арест, ЕСПЧ приема за безспорно, че е съществувало обосновано подозрение, че г-н Elsner е извършил престъпление. За да потвърдят продължаващото му задържане под стража, съдилища са се аргументирали с риска жалбоподателят да се укрие, като са обсъдили всички събрани доказателства и подробно са се мотивирали. ЕСПЧ е съгласен с австрийските съдилища, че само фактът, че след операцията г-н Elsner е бил настанен в интензивно болнично отделение, не елиминира риска той да се укрие. Според него националните съдилища са действали с дължимата грижа при провеждането на процеса. Делото е било сложно, с множество обвиняеми, обвинения в извършването на тежки престъпления и необходимост от изчерпателни експертизи на банкова дейност в страната и в чужбина. Процесът е започнал през юли 2007 г. и след 100 съдебни заседания е приключил с присъда на първа инстанция през май 2008 г. Следователно няма нарушение на чл. 5, § 3 от Конвенцията.
Две пилотни решения срещу България, в които ЕСПЧ задължава страната да въведе ефективно вътрешноправно средство по оплаквания за прекомерна дължина на съдебното производство. Решения на съда по делата Dimitrov and Hamanov v. Bulgaria (nos. 48059/06 and 2708/09) и Finger v. Bulgaria (no. 37346/05) Фактите: Г-н Димитров и г-н Хамънов били обвиняеми по наказателни производства, които продължили съответно около десет и пет години. Г-жа Фингер била страна по делбено гражданско производство, продължило близо десет години. Жалбоподателите се оплакват, че производствата, в които са участвали, са били прекалено дълги. Решенията: И в трите случая ЕСПЧ намира, че производствата са продължили дълго и че голяма част от забавянията се дължат на поведението на властите, което означава, че е нарушен чл. 6, § 1 от Конвенцията (право на справедлив процес в разумен срок). Съдът подчертава, че държавата е длъжна да организира съдебната си система чрез законодателни, финансови и други мерки по такъв начин, че да гарантира приключването на делата в разумен срок, тъй като често забавянето не се дължи на действията на конкретен съдия, прокурор или следовател, а на липсата на достатъчно ресурси или на неефективната организация на системата.По оплакванията по чл. 13 от Конвенцията, че жалбоподателите не са разполагали с ефективно вътрешноправно средство срещу прекомерната дължина на съдебните производства, Съдът изтъква, що се отнася до наказателните дела, че единственото средство, което в определени случаи досега е намирал за ефективно (например по делата Ganchev v. Bulgaria, no. 57855/00, и Gerdzhikov v. Bulgaria, no. 41008/04), е възможността по чл. 239а от НПК (отм.) делото да бъде внесено в съда по искане на обвиняемия. В случаите на г н Димитров и г-н Хамънов обаче средството не би могло да бъде ефективно, защото към момента на въвеждането му през 2003 г. забавянето по делата им вече е било значително, а и средството не е приложимо на съдебната фаза на процеса. Що се отнася до случая на г-жа Фингер (гражданско производство), Съдът отчита, че е съществувала възможност жалбоподателката да подаде жалба за бавност по чл. 217а от ГПК (отм.), но се съмнява, че това би било ефективно средство, тъй като в случая забавянето не се е дължало на това, че съдилищата насрочват заседанията си през дълъг интервал от време, а на неспособността им да организират бързото и ефективно събиране на доказателствата и разглеждането на делото в разумен брой заседания. Съдът посочва, че нито по наказателните, нито по гражданските дела е съществувала възможност за присъждане на обезщетение за прекомерната дължина на производството. И накрая, той отчита въвеждането на изискването в чл. 7 от Закона за съдебната власт от 2007 г. делата да се разглеждат в разумен срок, но посочва, че страните не разполагат със средство, чрез което да наложат спазването на това правило. Въз основа на горните разсъждения ЕСПЧ заключава, че и в трите разглеждани случая е нарушен чл. 13 от Конвенцията. Накрая Съдът се спира и на задълженията на страната по чл. 46 от Конвенцията („Задължителна сила и изпълнение на решенията”), като посочва, че досега е намирал нарушения на правото на процес в разумен срок по около 130 дела срещу България; други над 80 дела са били заличени след като страните са постигнали приятелско споразумение или правителството е направило едностранна декларация. Същевременно пред него има още около 700 висящи дела, касаещи оплаквания за дължина на производството. Затова Съдът заключава, че съществува структурен проблем с дължината на съдебното производство в България. Съдът отчита усилията на страната през последните години, но посочва, че въведените мерки (например молбата за определяне на срок при бавност по чл. 255-257 от ГПК или възможността за проверки от инспектората към ВСС) не са достатъчни. Затова Съдът постановява, че в рамките на 12 месеца след влизане на решенията в сила страната следва да въведе средство, даващо възможност на заинтересованите лица да получат обезщетение за прекомерната дължина на съдебно производство. Съдът очертава подробно изискванията, на които това средство следва да отговоря, и дава примери с практиката на други страни по Конвенцията. По делото Димитров и Хамънов Съдът посочва, че в специфични случаи и ако това не противоречи на обществения интерес намаляването на наказанието или дори прекратяването на наказателното преследване също биха могли да представляват ефективно средство при прекомерна дължина на производството. ЕСПЧ присъжда на г-н Димитров 6400 евро за неимуществени вреди, на г-н Хамънов – 600 евро, а на двамата общо 2723 евро за разноските по производството. По делото на г-жа Фингер Съдът присъжда 1200 евро за неимуществени вреди и 3306 евро за разноски. Каталог: media -> documents documents -> Право на зачитане на личния и семейния живот documents -> Равенството в нормотворческата практика на Международната организация на труда documents -> Media information documents -> Бюлетин съдебна практика по documents -> Chevrolet Orlando внася ваканционната атмосфера на Флорида в класа на семейните автомобили documents -> Бюлетин съдебна практика по Изтегляне 464.69 Kb. Сподели с приятели:
|