Електронно издание бюлетин съдебна практика по
Изтегляне 464.69 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- ЕСПЧ комуникира оплакване срещу България за незачитане на силата на пресъдено нещо на влязло в сила съдебно решение.
- ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ ДРУГИ ДЪРЖАВИ
- Едностранната намеса във висящи спорове чрез промяна на законодателството в полза на държавата е в нарушение на правото на справедлив процес.
- ПРАВО НА ЗАЧИТАНЕ НА ЛИЧНИЯ И СЕМЕЕН ЖИВОТ, НА ДОМА И КОРЕСПОНДЕНЦИЯТА
- Отказът на гръцките съдилища да признаят осиновяването на жалбоподателя от чичо му, който бил православен свещеник, противоречи на правото на личен и семеен живот.
Административно-наказателно производство за нарушаване правилата за пожарна безопасност, при което максималната глоба била 200 лв., не представлява повдигане на „наказателно обвинение” по смисъла на Конвенцията и затова привличането на лицето и към наказателна отговорност за същото деяние не нарушава принципа non bis in idem. Решение на Съда по делото Kurdov and Ivanov v. Bulgaria (no. 16137/04) Фактите: Жалбоподателите били служители в БДЖ. Г-н Курдов бил отговорен за поддръжката и ремонта на вагони при гара Разделна край Варна, а г н Иванов бил негов подчинен. На 05.07.1995 г., докато двамата ремонтирали повреден вагон, избухнал пожар и вагонът изгорял заедно със стоката в него. Срещу г н Курдов било образувано административно-наказателно производ-ство за нарушаване правилата за пожарна безопасност при извършването на огневи работи и му била наложена глоба от 150 лв. През 1998 г. срещу двамата жалбоподатели било образувано наказателно производство за палеж по непредпазливост, което през 2003 г. било прекратено поради изтичане на абсолютната давност за наказателно преследване. Г-н Курдов се оплаква, че е нарушено правото му да не бъде наказван два пъти за едно и също престъпление (non bis in idem), гарантирано от чл. 4 на Протокол 7, тъй като за едно и също нарушение бил преследван и по административно-наказателен, и по наказателен ред. Решението: За да определи дали и по двете процедури става дума за „наказателно обвинение” в автономния смисъл на Конвенцията, ЕСПЧ прилага критериите, приложими по чл. 6 – класификация на нарушението по вътрешното право, характер на нарушението и вид и тежест на наказанието, което рискува да получи обвиняемият. Съдът намира, че в настоящия случай административно-наказателната процедура не е представлявала „наказателно обвинение”, тъй като е ставало въпрос за нарушение на правила за пожарна безопасност, адресирани до специфичен кръг лица. Затова, а и с оглед ръководната позиция на г-н Курдов, в случая е налице типично дисциплинарно нарушение. Въпреки че възможното наказание – глоба до 200 лв. – е имало възпираща и наказваща цел, то по своя характер не е било толкова тежко, че да превърне процедурата в „наказателна” по смисъла на Конвенцията. Затова Съдът намира, че образуването на наказателно производство след налагането на административно наказание на г-н Курдов не е било е в нарушение на принципа non bis in idem. Съдът отхвърля като недопустимо оплакването на двамата жалбоподатели по чл. 6, § 1 от Конвенцията, че наказателното производство срещу тях е продължило твърде дълго, тъй като за начало на релевантния период отчита датата, на която срещу тях е повдигнато обвинение и когато те са узнали за наказателното преследване срещу тях – 2001 г. Съдът смята, че преди този момент образуваното вече производство не е имало съществено въздействие върху тяхното положение, а продължителност от 2 години за една инстанция не представлява неразумен срок. Съдът обявява за недопустимо оплакване по чл. 6, § 1 от Конвенцията, че жалбоподателят не е присъствал на заседание по делото му пред ВКС, тъй като на практика жалбоподателят не е бил поставен в по-неблагоприятна позиция от тази на ответната страна. Решение на Съда по допустимостта по делото Tsvetkov v. Bulgaria (no. 13419/04) Фактите: Г-н Цветков завел иск за обявяването на сключен от него предварителен договор за окончателен. Когато делото било гледано от ВКС, той не могъл да се яви на съдебното заседание по здравословни причини. Въпреки това ВКС приел, че няма причина да отложи заседанието, тъй като г-н Цветанов имал процесуален представител пред втората инстанция и пълномощното му важало за всички инстанции до приключване на делото. Жалбоподателят твърди, че не е имал представител и че е било нарушено правото му на справедлив процес, гарантирано от чл. 6, § 1 на Конвенцията. Решението: ЕСПЧ разглежда оплакването в светлината на принципа на равенство на средствата и обявява жалбата за недопустима, като приема, че г-н Цветков не е бил поставен в по-неблагоприятна позиция спрямо опонентите си: той е участвал активно в производството на първите две съдебни инстанции, подал е касационна жалба, могъл е да се запознае със становището по нея на ответната страна и дори да не е присъствал лично на заседанието пред ВКС, е разполагал с възможността да депозира писмена защита. ЕСПЧ отбелязва освен това, че на съдебното заседание ответниците не са посочили нови аргументи, а и жалбоподателят не твърди, че е имал намерение да повдигне конкретни въпроси и съответно при гледане на делото в негово отсъствие да е бил лишен от тази възможност. ЕСПЧ комуникира оплакване срещу България за незачитане на силата на пресъдено нещо на влязло в сила съдебно решение. Жалба, комуникирана на българското правителство, по делото Tantilovi v. Bulgaria (no. 39351/05) Жалбоподателките се оплакват, че общината, обвързана от силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение по въпроса за правото им на реституция, се е конституирала като подпомагаща страна в последващо производство по ревандикация на реституирания имот и в резултат е получила ново разглеждане на същия въпрос. Съдът задава въпроси на страните, за да уточни дали подобно на делото Кехая (Kehaya and Others v. Bulgaria, nos. 47797/99 and 68698/01) е нарушен принципът на правната сигурност, респективно на правото на справедлив процес, гарантирано от чл. 6, § 1 от Конвенцията.
Категоричната подкрепа на членове на правителството за присъда срещу жалбоподателя, постановена от първоинстанционния съд, и изказванията им, че жалбоподателят е виновен, при положение, че присъдата все още не е била влязла в сила, са в нарушение на презумпцията за невиновност. Решение на Съда по делото Konstas v. Greece (no. 53466/07) Фактите: От 1985 г. жалбоподателят, г-н Konstas, преподавал в университета Panteion в Атина, а между 1990 и 1995 г. бил ректор на учебното заведение. През 1996 г. заемал пост в правителството. През 1998 г. прокуратурата започнала разследване срещу 54-ма бивши ректори и заместник-ректори на университета, които били обвинени в присвояване на публични средства. На 06.06.2007 г. първоинстанционният съд признал част от обвиняемите за виновни, включително г-н Konstas, който бил осъден на 14 години лишаване от свобода. Г-н Konstas обжалвал. Няколко дни след присъдата на първата инстанция в парламента се състоял дебат, по време на който заместник-министър на финансите нарекъл жалбоподателя и останалите обвиняеми по делото „банда мошеници” и се обърнал към депутати от опозицията (по време на чието управление жалбоподателят заемал висши постове) с думите: „Вие крадете дори един от друг”. Няколко месеца по-късно министърът на правосъдието заявил по повод на същия случай, отново в парламента, че съдилищата „смело и решително” са осъдили виновните. Към момента все още няма окончателна присъда срещу жалбоподателя, който се оплаква, че с изказванията си представители на изпълнителната власт са нарушили правото му по чл. 6, § 2 от Конвенцията да бъде смятан за невинен до доказване на противното. Решението: ЕСПЧ изтъква, че чл. 6, § 2 от Конвенцията налага задължения не само на съдилищата, но и на останалите органи на власт, тъй като презумпцията за невиновност е не само процесуално право, но е свързана и с честта и достойнството на подсъдимия. Властите е следвало да се съобразяват с презумпцията за невиновност, въпреки че жалбоподателят вече е бил осъден на първа инстанция, тъй като апелативният съд е бил компетентен да преразгледа изцяло присъдата. Съдът намира, че е било ясно, че изказванията на заместник-министъра на финансите и министъра на правосъдието се отнасят конкретно до жалбоподателя, макар че името му не било споменато (все пак заместник-министърът на финансите споменал конкретно назначаването му за министър през 1996 г.). Според ЕСПЧ с изказването си заместник-министърът е можел да остави впечатление у хората, че жалбоподателят несъмнено е виновен, и да повлияе на решението на апелативния съд. Със заявлението си, че съдилищата „смело и решително” осъдили жалбоподателя и другите обвиняеми, министърът на правосъдието също оставил впечатление, че насърчава апелативния съд да остави в сила първоинстанционните присъди. Според Съда така двамата министри значително са превишили лимитите, в които е било допустимо да коментират решението на първоинстанционния съд. Това особено силно важи за министъра на правосъдието, който, поради поста си, е длъжен да бъде особено сдържан в коментарите си по съдебни решения. Затова в случая има нарушение на чл. 6, § 2 от Конвенцията. Едностранната намеса във висящи спорове чрез промяна на законодателството в полза на държавата е в нарушение на правото на справедлив процес. Решение на Съда по делото Maggio and Others v. Italy (nos. 46286/09, 52851/08, 53727/08, 54486/08 и 56001/08) Фактите: В делото са обединени жалбите на петима италиански граждани, които живеeли и работели в Швейцария, но се пенсионирали в Италия. Поради по-ниската осигурителна вноска в Швейцария (8 %) в сравнение с тази в Италия (32,5 %), пенсиите им били намалени. Първият жалбоподател, г-н Maggio, обжалвал метода на преизчисление. С решение от 08.05.2002 г. жалбата му била оставена без уважение, а решението било потвърдено от апелативен съд на 30.10.2003 г. Съдът постановил, че изчислението на пенсията следва да бъде извършено по италианските критерии, дори те да са по-неблагоприятни за пенсионера. Жалбоподателят подал касационна жалба. С решение от 11.12.2008 г. касационният съд оставил без уважение жалбата като постановил, че изводите на апелативния съд в крайна смета са били потвърдени от приетия междувременно Закон № 296/2006, в който с ретроактивно действие бил разписан именно такъв начин на изчисляване на пенсията. През 2006 г. останалите жалбоподатели също завели съдебни дела, които загубили на първа инстанция и не обжалвали. Жалбоподателите се оплакват по чл. 6, § 1 от Конвенцията, че новият закон, който променил начина на изчисляване на пенсиите им с обратна сила, е бил приет след образуването на делата по техните жалби. Г-н Maggio се оплаква и по чл. 1 от Протокол 1 заради намаляването на пенсията му в резултат на новия закон. Решението: Съдът отбелязва, че Закон № 296/2006 изрично изключва от обхвата си единствено и само влезлите в сила съдебни решения и регламентира ретроспективно изхода от висящите пред съдилищата спорове. Така законът окончателно предопределя изхода от висящо производство, по което държавата е страна, и то в полза на държавата и в ущърб на жалбоподателите. Съдът намира, че няма разумно оправдание на тази намеса. Финансовите съображения не могат сами по себе си да оправдаят намесата на законодателя в правомощията на съдилищата да решават висящите пред тях спорове. Съдът не е и убеден, че възстановяването на баланса в пенсионната система може да неутрализира опасностите, които са присъщи на употребата на ретроспективно законодателство. На това основание Съдът приема, че държавата се е намесила по начин, който й гарантира благоприятен изход от производства, по които е била страна, и следователно е имало нарушение на правото на жалбоподателите на справедлив процес. По оплакването на г-н Maggiо по чл. 1 от Протокол 1 Съдът отбелязва, че пенсията на жалбоподателя е била намалена с по-малко от половината (от 1372 на 873 евро), което е разумно и пропорционално. Освен това, тъй като той е внасял по-ниски осигуровки докато е работел в Швейцария, през този период нетният му доход е бил съществено по-висок. Освен това намаляването на пенсията му е имало за цел да отстрани несправедливото преимущество, което са имали работещите в чужбина. Като отчита правото на държавата да регламентира пенсионната си система и факта, че г н Maggio е загубил само част от пенсията си, Съдът постановява, че намаляването на пенсията му не представлява прекомерна тежест и следователно няма нарушение на чл. 1 от Протокол 1. Невъзможността жалбоподателят да заведе дело срещу сенатор, който го наклеветил публично, заради съществуването на депутатски имунитет, ограничава правото му на достъп до съд (чл. 6; § 1 от Конвенцията), тъй като изказванията на сенатора по никакъв начин не са били свързани с парламентарната му дейност. Решение на Съда по делото Onorato v. Italy (no. 26218/06) Жалбоподателят бил съдия, когото сенаторът публично обвинил в злоупотреба със служебно положение, липса на безпристрастност и политически подбуди при постановяването на съдебно решение. Впоследствие жалбоподателят бил съден за престъпление по служба и оправдан. ЕСПЧ приема, че имунитетът на депутатите гарантира свободния парламентарен дебат и разделението на властите и следователно ограничаването на правата на жалбоподателя е преследвало легитимна цел. То обаче не е било пропорционално, като се има предвид, че изказванията срещу жалбоподателя не са били свързани с парламентарната дейност на сенатора и на практика жалбоподателят не е имал никакво средство да защити доброто си име. Включването на един от резервните съдии в състава на съда, разглеждащ обвинението срещу жалбоподателя, без при това да е станало ясно защо титулярът не може да участва, означава, че е нарушено правото на жалбоподателя по чл. 6, § 1 от Конвенцията на „съд, създаден в съответствие със закона”. Според ЕСПЧ липсата на мотив за неучастието на титулярния съдия поставя под съмнение прозрачността на процедурата и истинските мотиви, които стоят зад заместването от резервен съдия Решение на Съда по делото Kontalexis v. Greece (no. 59000/08) Замяната на председателя на състава по наказателното дело по неизвестни причини и без наличието на процедурни гаранции може да породи основателни съмнения у обвиняемия относно независимостта и безпристрастността на съда и да обоснове заключение за нарушение на чл. 6 от Конвенцията. Решение на Съда по делото Sutyagin v. Russia (no. 30024/02)
Отказът на гръцките съдилища да признаят осиновяването на жалбоподателя от чичо му, който бил православен свещеник, противоречи на правото на личен и семеен живот. Решение на Съда по делото Negrepontis-Giannisis v. Greece (no. 56759/08) Фактите: През 1984 г. жалбоподателят, тогава 20-годишен, бил осиновен от чичо си, православен епископ. Решението за осиновяване било постановено от американски съд, тъй като тогава двамата живеели в САЩ. Пред съда чичото на жалбоподателя заявил, че желае да има законен син, който да наследи имуществото му и колекцията му от ръкописи и да продължи името му. През 1999 г., след завръщането си в Гърция, жалбоподателят променил фамилното си име, като добавил към него това на осиновителя си. Промяната била одобрена от гръцки съд, който признал американското съдебно решение за осиновяване. Скоро след това обаче роднини на осиновителя на жалбоподателя оспорили признаването. Искането им, по което се произнесъл с тълкувателно решение пленарният състав на Върховния съд, било уважено. Съдилищата приели, че като свещеник чичото на жалбоподателя не е имал право да извършва валидни правни действия, свързани със светския живот, като осиновяване. Този извод бил основан на канонически текстове, датиращи от VII и IX в. Решението: ЕСПЧ приема, че отказът на гръцките съдилища да признаят осиновяването на жалбоподателя от чичо му представлява намеса в правото на личен и семеен живот на жалбоподателя, гарантирано от чл. 8 от Конвенцията. Съдът приема още, че намесата е била предвидена във вътрешното право, което е забранявало признаването на чуждестранни съдебни решения, които противоречат на обществения морал, и е преследвала легитимна цел. Затова ключовият въпрос е дали намесата е била „необходима в едно демократично общество” по смисъла на чл. 8, § 2 от Конвенцията. ЕСПЧ изтъква, че през 1982 г. в Гърция била отменена забраната свещениците да сключват брак, като било прието, че тя не обслужва никаква социална нужда. Не е съществувало съвременно законодателство, забраняващо на свещениците да осиновяват, затова няма причина да се приеме, че осиновяването от свещеник противоречи на обществения морал. Нещо повече, осиновяването на жалбоподателя от чичо му не е било оспорено в продължение на повече от 20 години и на практика въпросът е бил повдигнат едва след смъртта на осиновителя и откриването на наследството му. Осиновителят на жалбоподателя обаче сам заявил по време на осиновяването, че желае да има законен син, който да наследи имуществото му и да продължи името му. Затова намесата в правата на жалбоподателя по чл. 8 от Конвенцията не е била „необходима в едно демократично общество”. Липсата на законово уредено задължение за вестниците предварително да уведомяват лицето, за което предстои да публикуват информация, засягаща личния му живот, не е в нарушение на чл. 8 от Конвенцията (право на зачитане на личния живот). Решение на Съда по делото Mosley v. the United Kingdom (no.48009/08) Фактите: Жалбоподателят е бивш президент на Международната автомобилна федерация. През май 2008 г. седмичник публикувал на заглавната си страница статия под името „Шеф на Формула 1 участва в отвратителна нацистка оргия с пет проститутки”, придружена от снимки, заснети от един от участниците в оргията. Жалбоподателят завел дело срещу вестника за нарушаване на правото му на личен живот. Съдът намерил, че в снимките няма намек за нацизъм и следователно не са от обществен интерес и са публикувани в нарушение на правото на личен живот. Вестникът бил осъден да заплати на жалбоподателя 60 000 британски лири обезщетение за неимуществени вреди. Жалбоподателят се оплаква, че макар да му е било присъдено обезщетение, той продължава да е жертва на нарушение на чл. 8 от Конвенцията, тъй като не съществува правно задължение за медията да го уведоми предварително за намерението да публикува въпросните материали и така той да може да поиска от съд налагането на привременни мерки, които да предотвратят публикацията. Решението: ЕСПЧ, след като приема, че жалбоподателят остава жертва на твърдяното нарушение, изтъква, че въпросът, на който следва да даде отговор, е дали е било нужно формулирането в закон на задължението за предварително уведомяване. Във Великобритания правото на личен живот е гарантирано с редица мерки: съществува система на саморегулиране на пресата; засегнатите лица разполагат с граждански иск за вреди; а ако някой узнае, че предстои публикуването на информация, касаеща личния му живот, може да поиска от съд спирането на публикацията. Що се отнася до едно евентуално задължение за предварително уведомяване, Съдът смята, че понятието „личен живот” е достатъчно ясно за вестниците и репортерите, за да могат те да преценят кога една публикация би накърнила правото на защита на личния живот. Всяко задължение за предварително уведомяване обаче би следвало да предвижда изключения, когато въпросът е от обществен интерес. Така вестникът би могъл да избере да не уведомява засегнатото лице, ако вярва, че след това ще може да се обоснове с обществения интерес от публикуваната информация. Алтернативно, всеки вестник би могъл да избере да поеме риска да не уведоми и да бъде осъден да плати глоба по-късно. ЕСПЧ изтъква, че макар от една страна глобите и наказателните санкции да биха подпомогнали ефективното спазване на едно евентуално задължение за предварително уведомяване, от друга страна те биха имали негативен ефект върху журналистиката, включително върху политическите и разследващите репортажи, на които Конвенцията предоставя сериозна защита. Затова, ако се погледне отвъд фактите по настоящия случай и като се отчете в съвкупност негативния ефект, който би могло да има едно изискване за предварително уведомяване, съмненията относно неговата ефективност и широката свобода на преценка, която има Великобритания в тази сфера, Съдът намира, че чл. 8 не изисква формулирането на задължение за предварително уведомяване в закон. Поради това липсата на такава норма в английския закон не е в нарушение на Конвенцията. Мудните и неадекватни действия на властите, насочени към връщането при майка му на дете, настанено в приемно семейство в чужбина, означават, че е нарушен чл. 8 от Конвенцията (право на личен и семеен живот). Решение на Съда по делото Saleck Bardi v. Spain (no. 66167/09) Фактите: Жалбоподателката, родом от Западна Сахара, живее в бежански лагер в Алжир. През 2002 г. дъщеря й Салтана, тогава 9-годишна, заминала в Испания на почивка, организирана от неправителствена организация. Тъй като момичето се разболяло, организацията поискала престоят й да бъде удължен. Властите не отговорили на това искане, а Салтана била настанена при приемно семейство. Едва през 2004 г., след като жалбоподателката поискала дъщеря й да се върне при нея, властите се заели със случая и обявили Салтана за изоставено дете, а през 2005 г. назначили приемните й родители за временни настойници. Започнала процедура, целяща връщането на момичето при майка й, но необходимите справки и медицински прегледи били забавени с години. В края на краищата, със съдебно решение от 30.04.2007 г. настойничеството на Салтана било окончателно поверено на приемните родители. Пред съда момичето, вече на 15 години, заявило, че желае да остане в Испания и не иска да се върне при майка си. Съдът взел решението си отчитайки най-добрите интереси на Салтана и факта, че тя е живяла с приемните си родители вече няколко години. Решението: ЕСПЧ подчертава, че въпреки фактическата раздяла жалбоподателката и дъщеря й са имали семеен живот по смисъла на чл. 8 от Конвенцията и испанските власти са били задължени да вземат бързи и адекватни мерки за събирането им. Те обаче са действали мудно, заели са се със случая едва през 2004 г., след като жалбоподателката поискала връщането на дъщеря си, а мерките, взети от тях, са били хаотични, и така те са поставили жалбоподателката пред една завършена ситуация, а именно окончателното интегриране на на Салтана в приемното семейство в Испания. Въпреки че самите приемни родители възпрепятствали връщането на детето на майка му и дори срещите между тях, организирани от социалните служби, без при това, преди 2005 г., да са имали каквото и да е правно основание да задържат детето, не им били наложени никакви санкции. Затова ЕСПЧ заключава, че в процедурите пред испанските власти правата на жалбоподателката не са били адекватно и достатъчно взети предвид и защитени. Налице е нарушение на чл. 8 от Конвенцията. Немотивираните откази на затворническата администрация да позволи директни контакти между жалбоподателя – задържан под стража – и членовете на семейството му по време на посещения в затвора са в нарушение на правото на семеен живот. При тези посещения жалбоподателят е бил длъжен да контактува с близките си през пластмасова преграда и чрез телефон. Решение на Съда по делото Boguslaw Krawczak v. Poland (no. 24205/06) Когато законът позволява аборт единствено в случаите на малформации на плода, следва да съществува адекватна правна и процедурна рамка, която да гарантира, че на бременната жена ще бъде предоставена цялата относима, подробна и достоверна информация относно здравословното състояние на плода. Като не са създали такава ясна рамка и са допуснали излишното забавяне на лекарите при издаване на направлението за генетични тестове, полските власти са нарушили правото на личен живот на жалбоподателката. Решение на Съда по делото R. R. v. Poland (no. 27617/04) – виж раздел 2. Каталог: media -> documents documents -> Право на зачитане на личния и семейния живот documents -> Равенството в нормотворческата практика на Международната организация на труда documents -> Media information documents -> Бюлетин съдебна практика по documents -> Chevrolet Orlando внася ваканционната атмосфера на Флорида в класа на семейните автомобили documents -> Бюлетин съдебна практика по Изтегляне 464.69 Kb. Сподели с приятели:
|