Електронно издание бюлетин съдебна практика по
СВОБОДА НА ИЗРАЗЯВАНЕ, НА СЪВЕСТТА И РЕЛИГИЯТА
Изтегляне 464.69 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- За да не бъде лишена от смисъл свободата на събранията, властите следва да проявят някаква толерантност към събиранията, при които няма прояви на насилие от страна на демонстрантите
- 7 . ЗАБРАНА ЗА ДИСКРИМИНАЦИЯ ДЕЛА НА СЕС
- 8. ПРАВО НА СОБСТВЕНОСТ
- ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ ДРУГИ ДЪРЖАВИ
- 9. СВОБОДА НА ПРИДВИЖВАНЕ ДЕЛА СЕС
- Фондация „Български адвокати за правата на човека“ Гр. София 1000 Ул. „Гурко” № 3, вх. А, ет. 4 Тел.: 02/980 39 67
За да не бъде лишена от смисъл свободата на събранията, властите следва да проявят някаква толерантност към събиранията, при които няма прояви на насилие от страна на демонстрантите. Решения на Съда по делата Gazioğlu and Others v. Turkey (no. 29835/05) и Akgöl and Göl v. Turkey (nos. 28495/06 and 28516/06) Фактите: Жалбоподателите по делото Gazioğlu and Others са четирима турски граждани, които през октомври 2003 г. участвали в демонстрация срещу войната в Ирак. Демонстрацията била разпръсната от полицията, а жалбоподателите били отведени в участъка и задържани до следващия ден. От медицински преглед, извършен при задържането, се установява, че един от жалбоподателите имал наранявания по устните, а друг по главата. В полицейския доклад по повод акцията е отбелязано, че демонстрацията било разпръсната заради „хулиганско поведение” на демонстрантите. Впоследствие жалбоподателите били оправдани по обвинение, че са участвали в незаконна демонстрация. Жалбоподателите по второто дело (Akgöl and Göl) са двама студенти, които през 2002 г. участвали в демонстрация в университета по повод смъртта на техен колега. Демонстрацията била разпръсната от жандармерията след като демонстрантите се насочили от разрешеното място за провеждане (стола на университета) към кабинета на ректора. Срещу жалбоподателите било заведено наказателно производство за участие в незаконна демонстрация и те били осъдени на година и три месеца пробация, макар че присъдата още не е влязла в сила. Решението: ЕСПЧ приема, че намесата в правата на жалбоподателите е била предвидена в закона и е преследвала легитимната цел за предотвратяване на безредици. По въпроса обаче дали намесата е била „необходима в едно демократично общество” Съдът напомня, че когато няма прояви на насилие от страна на демонстрантите, както е в настоящите случаи, е от огромно значение, за да не бъде лишено от смисъл правото на събрания, властите да проявят някаква толерантност. Националните съдилища са приели по отношение на всички жалбоподатели, че те не са прибягнали към насилие – тези по първото дело са били оправдани, а по отношение на жалбоподателите от второто дело има висящо производство за участие в непозволена, но мирна демонстрация. При тези обстоятелства Съдът приема, че намесата на правото на свободно събиране е била непропорционална на преследваната цел и поради това в нарушение на чл. 11. Съдът намира за непропорционална и в нарушение на чл. 3 употребата на сила от страна на полицията спрямо двама от жалбоподателите по първата жалба. Санкционирането на редакционния борд на вестник за това, че е публикувал информация, изнесена в интернет, е в нарушение на чл. 10 от Конвенцията (свобода на изразяване и на разпространяване на информация). Решение на Съда по делото Editorial Board of Pravoye Delo and Shtekel v. Ukraine (no. 33014/05) Фактите: Жалбоподатели по делото са редакционният борд и главният редактор на малък украински вестник. През септември 2003 г. вестникът публикувал анонимно писмо, свалено от новинарски уебсайт, в което се твърдяло, че висши държавни служители в Одеса били замесени в корупция и свързани с престъпни групи. Вестникът посочвал източника на информацията и публикувал и коментар на редакционния борд, в който се казвало, че информацията в писмото може да не е вярна. Около месец по-късно президентът на националната федерация по тайбокс, който според статията бил член на престъпна групировка, завел дело за клевета срещу двамата жалбоподатели. Искът бил уважен, като съдилищата осъдили жалбоподателите да публикуват опровержение на част от публикацията и да заплатят на ищеца солидарно 2394 евро като обезщетение за причинените му вреди. Отделно от това съдилищата осъдили главния редактор да публикува официално извинение за това, че е допуснал публикуването на тази информация. Решението: По оплакването на жалбоподателите, че не е имало ясни правила, при които може да се използва информация, свободно достъпна в интернет, ЕСПЧ отбелязва, че по принцип украинският закон освобождава журналистите от отговорност, ако те възпроизвеждат материали, публикувани вече в пресата. Въпреки това националните съдилища постановили, че журналистите нямат имунитет при публикуването на информация, изнесена в интернет медия, нерегистрирана по реда на Закона за пресата. В същото време в законодателството не съществува изискване за регистриране на интернет медии. ЕСПЧ, като отчита важната роля, която интернет играе за разпространението на информация и за упражняването на правото на свободата на изразяване, постановява, че липсата на законова рамка, която да позволява на журналистите да използват информация, получена чрез интернет, без да се страхуват от санкции, е пречка при упражняването на основната функция на пресата на „обществен пазач”. В допълнение, съгласно приложимия закон журналистите могат да бъдат освободени от заплащането на обезщетение, ако са действали добросъвестно, проверили са информацията си и не са разпространили умишлено невярна информация. Всички тези аргументи са били изтъкнати от жалбоподателите, но са били пренебрегнати от съдилищата. В заключение Съдът намира, че при липсата на яснота в националния закон по отношение на използването на информация от интернет жалбоподателите не са можели да предвидят последствията от действията си. Така не е било изпълнено изискването на Конвенцията всяко ограничение на свободата на изразяване да бъде предвидено в закон, който да е ясен, достъпен и предвидим. Следователно има нарушение на чл. 10 от Конвенцията. Като са осъдили за клевета директор на водоснабдителна компания за това, че е отговорил на разпространени в пресата твърдения, че питейната вода в района е замърсена, съдилищата са осъществили недопустима намеса в правото на свобода на изразяването на жалбоподателя. Решение на съда по делото Šabanović v. Montenegro and Serbia (no. 5995/06) Фактите: През февруари 2003 г. всекидневник в Черна гора публикувал статия, в която се твърдяло, че водата в района на един град била „пълна с бактерии”. В статията се цитирал доклад, изготвен по искане на главния държавен инспектор по водите. Г-н Šabanović – директор на обществената водоснабдителна компания и член на опозиционната политическа партия в момента, дал незабавно пресконференция, на която отрекъл твърденията и подчертал, че водата е безопасна и филтрирана. Освен това посочил, че главният държавен инспектор фаворизирал две частни водоснабдителни компании и изпълнявал поръчки на партия от управляващата коалиция. В резултат главният инспектор завел наказателно дело и г-н Šabanović бил осъден условно на три месеца лишаване от свобода. Решението: ЕСПЧ подчертава, че е напълно разбираемо, че жалбоподателят, като директор на водоснабдителна компания, се е почувствал длъжен да отговори на разпространени чрез пресата твърдения, че водата в града е заразена. Основната цел на организираната от него пресконференция е била да информира обществото, че питейната вода е филтрирана и следователно безопасна за употреба. Коментарите, които е направил, са били всъщност пояснение на въпрос от голям обществен интерес и не представляват безпричинна атака спрямо личния живот на главния инспектор, а критика спрямо него в официалното му качество. Националните съдилища са приложили един доста рестриктивен подход, като не са тълкували направените коментари в по-широкия контекст на дебата в пресата за качеството на питейната вода в региона. Съдът посочва, че допустимите ограничения на един дебат в обществен интерес са минимални и следователно намесата в свободата на изразяване на г-н Šabanović не е била необходима в едно демократично общество. В допълнение Съдът отбелязва, че г-н Šabanović е бил осъден за клевета на лишаване от свобода– санкция, за чиято отмяна в подобни случаи призовава Съветът на Европа, дори когато тя е наложена условно. Съдилищата са гарант на справедливостта и имат фундаментално значение във всяка държава, ръководена от принципа за върховенство на закона. За да се ползва работата на съдилищата от обществено доверие, съдът трябва да е защитен от необосновани атаки. Макар съдебната дейност да не е имунизирана срещу критика, тази критика не може да престъпва определени граници. Следва да има ясна граница между критика и обида и ако единствената цел на едно изказване е да обиди съда или членовете на съда, то подходящата санкция по принцип не би била в нарушение на чл. 10 от Конвенцията (свобода на изразяването). Решение на съда по делото Žugić v. Croatia (no. 3699/08) Затова осъждането на жалбоподателя да плати минималната предвидена в закона глоба за нанесена обида на съда не е в нарушение на чл. 10. 7. ЗАБРАНА ЗА ДИСКРИМИНАЦИЯ
Допълнителната пенсия за осигурителен стаж не е плащане, изключено от приложното поле на Директива 2000/78/ЕО. Решение на СЕС по дело C-147/08 Фактите: Г-н Römer е германски гражданин, който от 1969 г. живеел непрекъснато с г-н U. През 2001 г. двамата сключили регистрирано житейско партньорство. Спорът, отправен към СЕС, е относно размера на допълнителната пенсия за осигурителен стаж на г-н Römer. През 2001 г. г-н Römer поискал от бившия си работодател размера на допълнителната му пенсия за осигурителен стаж да бъде преизчислен, като се приложи по-благоприятна за него норма. Бившият работодател отказал, тъй като съгласно законодателството такова право имали единствено сключилите брак осигурени лица, които не са в трайна фактическа раздяла, както и осигурените лица, които имали право на семейни добавки или друго съответно обезщетение. Решението: На първо място СЕС отговоря на въпроса дали допълнителните пенсии за осигурителен стаж попадат в приложното поле на Директива 2000/78/ЕО, касаеща равното третиране в областта на заетостта и професиите, тъй като тя се прилага към „заплащания”, но не и към плащания, правени по държавни схеми и други подобни, включително държавно социално осигуряване и социална закрила. Съгласно чл. 157, § 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) под „заплащане“ се разбира обичайната основна или минимална заплата или надница, както и всяка друга придобивка в пари или в натура, изплатена пряко или непряко от работодателя на работника за неговия труд. Според СЕС, макар и изплащана по държавна схема, в конкретния случай допълнителната пенсия за осигурителен стаж съставлява възнаграждение и съответно „заплащане” по смисъла на ДФЕС. Съответно тя попада в приложното поле на директивата На следващо място СЕС отбелязва, че Директива 2000/78 не допуска национална разпоредба, по силата на която осигурено лице, обвързано в рамките на житейско партньорство, получава допълнителна пенсия за осигурителен стаж в размер, по-нисък от отпуснатия на сключило брак осигурено лице, при положение, че в съответната държава брак могат да сключат само лица от различен пол, а наред с брака съществува житейско партньорство за лица от един и същ пол. Преценката дали съгласно националното право житейският партньор се намира в правно и фактическо положение, сравнимо с това на сключило брак лице, се извършва от националната юрисдикция, която разглежда уредените в закона насрещни права и задължения на съпрузите и лицата, ангажирани в житейско партньорство. В случай, че съществува законова разпоредба, която е дискриминационна по смисъла на Директива 2000/78, частноправните субекти биха могли да се позоват на правото на равно третиране след изтичането на срока за транспонирането й – 03.12.2003 г. За това не е необходимо националният законодател да е привел въпросната разпоредба в съответствие с правото на Съюза. 8. ПРАВО НА СОБСТВЕНОСТ
Съдът обявява за недопустимо оплакване на жалбоподателите по чл. 1 от Протокол 1, тъй като намира, че съдът, разгледал ревандикационния им иск, е взел разумно и обосновано решение. Решение на Съда по допустимостта по делото Katsarska and Others v. Bulgaria (no. 25277/06) Делото касае ревандикационен иск на жалбоподателите срещу държавата. Жалбоподателите твърдят, че като са се произнесли в полза на държавата, съдилищата са приложили погрешно националното право и така са нарушили правото им на собственост. Като припомня субсидиарната си роля при проверка на правилното тълкуване на националния закон от националните съдилища, Съдът изтъква, че няма причина да се смята, че българският съд е действал произволно; напротив, изводите на съдилищата изглеждат разумни с оглед обстоятелствата по делото. Съдът посочва още, че жалбоподателите по никакъв начин не са участвали в строежа на имотите (два етажа от сграда), които са претендирали и които са били изцяло изградени от държавата.
Намаляването на пенсиите на работилите в чужбина италианци, които са плащали по-ниски осигуровки от работилите през същия период в Италия, е обоснована и пропорционална намеса в правото на собственост. Решение на Съда по делото Maggio and Others v. Italy (nos. 46286/09, 52851/08, 53727/08, 54486/08 и 56001/08) – виж раздел 4. 9. СВОБОДА НА ПРИДВИЖВАНЕ
С въвеждането на изискване за гражданство при достъп до професията нотариус Белгия, Франция, Люксембург, Австрия, Германия и Гърция не са изпълнили задълженията си по чл. 43 от ЕО (свобода на установяване), като са допуснали разлика в третирането, основана на гражданството. Решения на СЕС по дела C-47/08, C-50/08, C-51/08, C-53/08, C-54/08 и C-61/08 Фактите: Европейската комисия упреква Белгия, Франция, Люксембург, Австрия, Германия и Гърция, че в нарушение на чл. 43 от Договора за създаване на Европейска общност – ЕО (чл. 49 от Договора за функционирането на Европейския съюз – консолидиран текст) са предоставили достъп до професията нотариус само на своите граждани и по този начин са създали пречки за установяване на тяхната територия на граждани на други държави членки с оглед на упражняването на тази професия. Ответните държави считат, че нотариалната дейност е изключена от приложното поле на чл. 43 ЕО, тъй като е свързана с упражняването на публична власт по смисъла на чл. 45, § 1 от ЕО, предвиждащ, че в подобен случай разпоредбите за свободата на установяване не се прилагат. Решението: СЕС изтъква, че свободата на установяване на гражданите на една държава членка на територията на друга държава членка включва правото им да упражняват дейност като самостоятелно заето лице при същите условия като нейните собствени граждани. Чл. 43 ЕО забранява, като ограничение на свободата на установяване, всяка дискриминация, основана на гражданството и произтичаща от националните законодателства. За да прецени дали функциите, възложени на нотариусите в ответните държави, са пряко и конкретно свързани с упражняването на публичната власт, както твърдят ответните държави, СЕС посочва, че дейността им се състои в съставянето на удостоверителни актове, ползващи се с доказателствена и изпълнителна сила. Доколкото обаче подлежат на удостоверяване сделки, израз на свободно волеизявление на страните, при които те сами определят обхвата на правата и задълженията си и свободно установяват клаузите, с които искат да се обвържат, това предполага предварителното съгласие или съвпадение на волеизявленията на страните. Освен това нотариусът не може едностранно да промени сделката, която следва да удостовери. Следователно удостоверителната дейност на нотариусите не предполага пряко и конкретно участие в упражняването на публична власт по смисъла на член 45, § 1 от ЕО. Макар че проверката, която нотариусите извършват, преследва цел от общ интерес – гарантиране на законосъобразността и правната сигурност на сделките между правните субекти – това не е основание необходимите за това правомощия да бъдат запазени единствено за нотариусите, които са граждани на съответната държава членка. Националните правни системи често предвиждат задължение за лицата, упражняващи регламентирани професии, да преследват цели в общ интерес, без извършването на тези дейности да съставлява упражняване на публичната власт. Фактът, че нотариалната дейност предполага съставянето на актове с доказателствена и изпълнителна сила, също не е достатъчен, за да се приеме, че тя е пряко и конкретно свързана с упражняването на публична власт по смисъла на член 45, § 1 от ЕО, защото изпълнителната сила се основава на волята на страните да извършат дадена едностранна или двустранна сделка и да й придадат посочената изпълнителна сила. Колкото до участието на нотариуса в някои държави в събирането на данъци, то той ги събира за сметка на задълженото лице и внася съответната сума в компетентната държавна служба, поради което въпросното събиране не се различава коренно от събирането на данъка върху добавената стойност. Освен това нотариусите упражняват професията си в условията на конкуренция, което не е характерно за упражняването на публичната власт. Следователно с въвеждането на изискване за гражданство при достъп до професията нотариус ответните държави не са зачели правото на свобода на установяване, гарантирано от чл. 43 от ЕО. 
Фондация „Български адвокати за правата на човека“ Гр. София 1000 Ул. „Гурко” № 3, вх. А, ет. 4 Тел.: 02/980 39 67 Тел./Факс: 02/980 66 33 e-mail: hrlawyer@blhr.org www.blhr.org Редактор на броя Даниела Ботева. За изготвянето допринесоха адв. София Разбойникова, адв. Йорданка Бекирска и Милена Ванкова. Е-mail за връзка: hrlawyer@blhr.org © Всички права запазени
Настоящата публикация е осъществена с подкрепата на Институт „Отворено общество“ – София. Изложените в нея мнения и позиции принадлежат единствено на авторите на този материал. Те по никакъв начин не могат да се приемат за израз на мнения и позиции на Институт "Отворено общество“ – София. 
 
Каталог: media -> documents documents -> Право на зачитане на личния и семейния живот documents -> Равенството в нормотворческата практика на Международната организация на труда documents -> Media information documents -> Бюлетин съдебна практика по documents -> Chevrolet Orlando внася ваканционната атмосфера на Флорида в класа на семейните автомобили documents -> Бюлетин съдебна практика по Изтегляне 464.69 Kb. Сподели с приятели:
|