Електронно издание бюлетин съдебна практика по

Нужна е специална защита на жертвите на престъпления, включително на тяхната идентичност и особено на деца, заради тяхното уязвимо положение

Изтегляне 356.5 Kb. страница 3/4 Дата 17.08.2018 Размер 356.5 Kb. #80267 Тип Решение

Навигация на страницата:

• ПРАВО НА СОБСТВЕНОСТ ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ
• Незачитане на силата на пресъдено нещо и допускане на преразглеждане на въпроса за правото на собственост нарушава основополагащи принципи на правната сигурност и върховенството на закона.
• Съдът заличава жалба от списъка с делата поради дезинтересиране на жалбоподателя от продължаване на процедурата.
• ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ ДРУГИ ДЪРЖАВИ

Нужна е специална защита на жертвите на престъпления, включително на тяхната идентичност и особено на деца, заради тяхното уязвимо положение. Решение на Съда по делата Krone Verlag GmbH & Co KG and Krone Multimedia GmbH & Co KG v. Austria (no. 33497/07), Kurier Zeitungsverlag und Druckerei GmbH v. Austria (no. 3401/07) Делата касаят санкции на няколко вестника, които публикували статии във връзка с процес за малтретиране и сексуално насилие над момиче, като разкрили самоличността, заедно със снимки, на жертвата и обвинените по делото неин баща и доведена майка. Националните съдилища осъдили вестниците да платят обезщетение на момичето заради ненужното разкриване на самоличността й спрямо въпрос, касаещ изключително личния й живот. ЕСПЧ се съгласява със заключенията на националните съдилища и не приема, че свободата на изразяване по чл. 10 на вестниците е била нарушена. Той подчертава, че при баланса между свободата на изразяване на вестниците и защитата на личната неприкосновеност на жертвата на престъплението следва да се отчита, че момичето, което е било освен това дете по време на събитията, не е било публична личност и че това, че делото е привлякло особено обществено внимание, не я направило такава, че обвинените лица също не са били публични лица и поради това разкриването на тяхната идентичност не е било важно за точното представяне на случая. Съдът набляга на нуждата от специална защита, включително на идентичността, на жертвите на престъпления заради тяхното уязвимо положение, което е подчертано както в Конвенцията на Съвета на Европа за закрила на децата срещу сексуална експлоатация и сексуално насилие, така и в множество препоръки на Комитета на министрите. ПРАВО НА СОБСТВЕНОСТ ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ Съдът намира нарушения на правото на собственост и правото на справедлив процес по казус, аналогичен с този по делото Белев и други срещу България - неизпълнение на съдебни решения, с които са присъдени трудови възнаграждения и обезщетения на бивши работници на рафинерия 'Плама'. Решение на Съда по делото Hristova and others v. Bulgaria (nos. 11472/04 and 40590/08) Фактите: Жалбоподатели са 9-тима бивши работници на рафинерия „Плама” край Плевен (бившо държавно предприятие, впоследствие частично приватизирано) във връзка с неизпълнение на решения, с които са им присъдени неизплатени трудови възнаграждения или обезщетения. Жалбоподателите предявили вземанията си в производство по несъстоятелност, по което бил приет оздравителен план, одобрен с решение на районния съд от юли 1999 г. и окончателно решение на ВКС от 20.04.2000 г., който включвал и вземанията на работниците. През 2000 г. и 2001 г. те се снабдили с изпълнителни листове въз основа на решението от 1999 г. Индивидуалните изпълнителни дела обаче били спрени поради образувано изпълнително производство за събиране на публични вземания от Агенцията за държавни вземания в съответствие с правилата на тогавашния ДПК. В това производство били наложени обезпечителни мерки, което от своя страна блокирало възможността за удовлетворяване вземанията на частните кредитори, каквито са жалбоподателите. Няколко години подред Агенцията не предприемала никакви действия по събиране на публичните вземания, което довело до решение на Комисията за защита на конкуренцията, че това положение представлява нелоялна конкуренция и държавата така подпомага „Плама”. През 2006 г. производството по несъстоятелност било възобновено поради неспазване на оздравителния план. През януари 2007 г., след разглеждане на съответните възражения на някои от кредиторите, съдът одобрил нов списък на вземанията, а на 21.09.2007 г. била одобрена частична сметка за разпределение на част от продаденото имущество и след отхвърляне на възраженията на някои от жалбоподателите от съда определените суми били изплатени на кредиторите през 2008 г. По делото е приложена таблица със сумите, които са посочени в оздравителния план; сумите, включени в частичната сметка за разпределение; суми, изплатени през 2008 г. както и суми, признати в изпълнителните листове, но невключени в сметката за разпределение. През 2009 г. при ново осребряване на имуществото била съставена нова сметка за разпределение, но по нея не са изплащани суми на жалбоподателите. Производството все още продължава. Жалбоподателите смятат, че действията и бездействията на властите в изпълнителното производство по събиране на публични вземания, както и в това по несъстоятелност, за продължителен период от време са ги лишили от възможността да получат изпълнение на решенията в тяхна полза в нарушение на правата по чл. 1 на Протокол № 1 и чл. 6, § 1 на Конвенцията. Решението: ЕСПЧ отбелязва, че с оглед позитивното задължение на държавата да осигури ефективна система за изпълнение на съдебни решения в отношенията между частноправни субекти може да се ангажира нейната отговорност, когато публичната власт се намеси в производството по изпълнение, без да подходи с дължимата грижа или създава пречки за изпълнението (вж. делото Fouklev v. Ukraine). Намесата на държавата в изпълнението е допустима, но тя не трябва да е от такъв характер, че да засяга самата същност на правото на достъп до съд. В настоящия случай Съдът намира нарушение на правото на справедлив процес по чл. 6, § 1 на Конвенцията заради забавянията и трудностите за жалбоподателите в производството по изпълнение на решенията в тяхна полза. Съдът се позовава изцяло на заключенията си по аналогичното дело Belev and others. По него Съдът е намерил нарушение поради неоправдано ограничение на правата на жалбоподателите за ефективно изпълнение на съдебни решения в тяхна полза. Спирането на производствата поради намесата на Агенцията за държавни вземания и блокирането на имуществото на „Плама” като обезпечителна мярка, без през този период Агенцията да е предприемала каквито и да е действия по удовлетворяване на вземанията и без да има разумно оправдание за това, неоправдано е лишило в продължение на около 4 години жалбоподателите от възможността решенията в тяхна полза да бъдат изпълнени. ЕСПЧ установява нарушения и на чл. 1 на Първия протокол на Конвенцията. Съдът разглежда оплакванията във връзка с лишаването от собственост по втория параграф на тази разпоредба – за осъществяване на контрол върху ползуването на притежанията в съответствие с обществения интерес или за осигуряване на плащането на данъци или други постъпления или глоби. За да е оправдано засягането на правото на собственост, действието или бездействието на държавата следва да е законно, да преследва легитимна цел и да е налице баланс на интересите. Предоставянето на привилегии на администрацията във връзка със събиране на държавни вземания от длъжници не е само по себе си засягащо справедливия баланс между частните и обществените интереси, нито държавата следва по принцип да се държи отговорна за невъзможност за плащане поради неплатежоспособност на едно частно лице. В цитираното идентично решение Белев Съдът е установил обаче, че поведението на властите е довело до блокиране изпълнението на процедурата за няколко години и в този смисъл забавянето и невъзможността на жалбоподателите да получат пълно плащане по исковете си не се дължи само на неплатежоспособността на длъжника, но и на поведението на властите и следователно липсва справедлив баланс на обществения интерес и индивидуалните права. Освен това жалбоподателите не са разполагали с никакво средство да се защитят срещу бездействието на властите. Поради това Съдът е намерил, че е налице нарушение. Въпреки това, ЕСПЧ отбелязва, че държавата не може да бъде отговорна за невключването на някои суми – вземания на жалбоподателите – в частичната сметка за разпределение, като се позовава на акт на националния съд в производството по несъстоятелност, според който липсата на някои суми се дължи на факта, че тези вземания не са били предявявени от жалбоподателите на синдика или че те не са обжалвали отказа на синдика да ги приеме. ЕСПЧ присъжда на всеки от 9-мата жалбодатели съответно обезщетение за имуществени вреди, като общата сума е в размер на 27 300 евро, общо 20 700 евро за неимуществени вреди (за всеки по 2 300 евро), 1000 евро за разноски в националните производства, както и 2 361 евро за разноски пред Съда. Съдът определя обезщетение за нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 на Конвенцията, установено с решение по същество от 02.07.2009 г., във връзка с национална процедура по обезщетение за национализирана мелница. Решение по определяне на справедливо обезщетение по делото Zaharievi v. Bulgaria (no. 22627/03) С решението по същество от 02.07.2009 г. ЕСПЧ е намерил нарушение на правото по чл. 1 от Първия протокол към Конвенцията. По делото ЕСПЧ е установил, че балансът на обществения интерес и този на частните лица е нарушен и жалбоподателите са понесли неоправдано голямо бреме. Става въпрос за обезщетение за национализирана мелница, принадлежала на техния баща. Част от обезщетението е определено под формата на акции от капитала на дружеството М., правоприемник на мелницата. Присъдени са 2 788 акции с номинална стойност от 29.25 лв за една акция. Впоследствие дружеството М. се влива в дружеството С., чийто капитал възлиза на над 1 млн лева, разпределени в толкова броя акции с номинална стойност от 1 лев. В резултат 2 788 броя акции от дружеството С. са отделени автоматично за жалбоподателите. Те обаче сезират министъра на земеделието, защото определените им акции от дружеството С. са със значително по-ниска стойност от тези на дружеството М. и не е отчетена различната стойност на една акция на дружеството М. и на дружеството С. В решението си от 02.07.2009 г. ЕСПЧ е приел, че това автоматично прехвърляне на 2788 акции от дружеството С., както и липсата на ефективно средство за защита, което да разгледа искането на Захариеви за преизчисляване броя на акциите, дължими като обезщетение, представлява нарушение на чл. 1 от Първия протокол на Конвенцията. За определяне на справедливо обезщетение по чл. 41 на Конвенцията жалбоподателите претендират сумата от 1,081,446 лв, изчислена според стойността на продажната цена на 55 % от дяловете на дружество М. при неговата приватизация. Според приватизационния договор 43,095 от общо 78,356 акции са продадени на цена $ 76.807 за акция. Жалбоподателите умножават 2788 акции по тази цена и така получават сумата от $ 214 120 USD (около 386 701 лв по курсовата равностойност към момента на сделката) . Тази сума според тях трябва да бъде база за изчисляване на причинените им имуществени вреди, като към нея те прибавят и лихвите. За начална дата на начисляване на лихви те приемат 16.04.1998 г., датата на отправеното от тях искане за обезщетение. Жалбоподателите претендират и по 50 000 лв всеки за неимуществени вреди. ЕСПЧ намира, че причинените вреди не подлежат на прецизно изчисляване. Съдът отбелязва, че стойността на акциите варира в зависимост от търсенето и предлагането, освен това тяхната балансовата стойност се изразява с разликата между активи и пасиви на дружеството към даден момент. В този смисъл вредите, причинени от намаляване на стойността на акциите поради вливане на дружеството в друго дружество не могат да бъдат изчислени с точност. Освен това никоя от страните не е представила експертиза пред Съда, което да посочи стойността на акциите при прехвърлянето на 2788 акции на жалбоподателите, за да може да се сравни тя с балансовата стойност на дружеството М., определена в решението на националния съд за обезщетение на жалбоподателите в решението от 24.01.2003 г. Поради това Съдът решава да определи по своя преценка въз основа на документите по делото обезщетение в размер на 15 000 евро за имуществените вреди. Що се отнася до неимуществените вреди той счита, че установеното нарушението представлява достатъчно обезщетение и присъжда 1000 евро за разноски. Незачитане на силата на пресъдено нещо и допускане на преразглеждане на въпроса за правото на собственост нарушава основополагащи принципи на правната сигурност и върховенството на закона. Решение на Съда по делото Decheva and others v. Bulgaria (no. 43071/06) – виж раздел 2 ЕСПЧ обявява за недопустими оплаквания на жалбоподателите във връзка с бездействие на общинските власти при приемане на нов застроителен и регулационен план при реституция, тъй като властите са предприели необходимите мерки и забавянията се дължат на характера на дейността, която изисква време и при която могат да възникнат усложнения от техническо, административно или юридическо естество. Решение по допустимостта по делото Tasevi v. Bulgaria (no. 42625/02) Фактите: През 1992 г. с влизане в сила на реституционното закондателство жалбоподателите поискали от кмета на Благоевград възстановяване на имот, бивша собственост на техния наследодател, който бил отчужден за застрояване, което обаче не било реализирано. След обжалване на мълчаливия отказ на кмета, с решение от юли 1993 г. съдът се произнесъл в полза на жалбоподателите. В резултат имотът бил деактуван от регистрите на държавната собственост и била извършена промяна в кадастралния план, като имотът бил записан на тяхно име. Жалбоподателите неколкократно инициирали през 1994 г. промяна на застроителния и регулационен план с цел регламентираре на възможността за застояване на имота, но последвал мълчалив отказ на кмета, след чието обжалване съдът постановил, че той следва да инициира производство по приемане на нов план. През 1996 г. най-накрая бил изготвен проект на нов регулационен план, но за района, в който попадали имотите на жалбоподателите, планът не бил приет поради възражения на собственици на имоти в района. През 1998 г. кметът инициирал производство по изменение на кадастралния и на регулационния планове и за въпросния район. След провеждане на обсъждания с всички собственици планът отново не бил приет от Общинския съвет. След редица процедури и предложения за изменения в плановете, по част от които жалбоподателите подавали възражения, в крайна сметка със заповед от 08.12.2008 г. кметът приел изменения в плана за съответния район. Според него земята на жалбоподателите била предназначена за строеж на жилища и магазини с ограничение във височината до четири етажа. Жалбоподателите обжалвали заповедта, но в производството пред съда оттеглили жалбата си и промените в плана влезли в сила. Паралелно с тези процедури жалбоподателите подали няколко иска срещу община Благоевград за обезщетение за невъзможността да използват имота си поради бездействието на местната власт. Три от исковете, касаещи периода 1993-1997 г., били уважени, а останалите били отхвърлени поради това, че властите след този период не били останали пасивни и предприели действия по промяна на застроителните планове, касаещи имота на жалбоподателите. Пред Съда жалбоподателите твърдят нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 на Конвенцията поради невъзможността да упражнят пълноценно правото си на собственост върху възстановените им имоти, заради бездействието на общината да извърши необходимите промени в плана. Те се оплакват и от нарушение на правото по чл. 6, § 1 поради неизпълнение на съдебно решение, което отменя мълчаливия отказ на кмета да приеме нов регулационен план. Решението: Съдът приема, че продължителната ситуация, при която властите не са успели да приемат съответните изменения в застроителните и регуационни планове, касаещи имота на жалбоподателите, представлява намеса по смисъла на първия параграф от чл. 1 на Първия протокол. ЕСПЧ изследва дали тази намеса е предписана от закона, дали преследва легитимна цел и дали е налице справедлив баланс между обществения интерес и индивидуалните права. Съдът смята, че след отмяната на мълчаливите откази на кмета от съда общинските власти не са отказали да се съобразят със съдебните решения и са започнали действия по приемане на нов план и в този смисъл може да се презюмира, че намесата съответства на закона. Според Съда за намесата е налице и легитимна цел в обществен интерес, а именно осъществяване на градоустройството със зачитане интересите на всички засегнати собственици в района. Що се отнася до наличието на справедлив баланс на интересите, Съдът посочва, че държавата разполага с широка дискреция при специфичната материя на градоустройството. В този смисъл разпоредбата на чл. 1 от Първия протокол на Конвенцията не гарантира абсолютно право на строеж върху дадена земя, но в случаи на реституция компетентните власти признават, че се налага промяна на регулационния план с оглед уредба на границите и разрешения за строеж. Затова жалбоподателите имат легитимно очакване, че при наличието на съдебно решение, с което им се възстановява земя, ще се извърши и промяна на застроителния и регулационен план. Съдът напомня, че приемането на такъв план е сложна дейност, която изисква време и при която могат да възникнат усложнения от техническо, административно или юридическо естество. Освен това в хода на реституционния процес в България властите са сезирани със значителен брой искания за промяна на планове вследствие на решенията за възстановяване. В тази връзка Съдът посочва, че общинските власти са предприели мерки за приемане на нов план, но при изпълнението им са срещнали трудности, свързани с факта, че някои от реституираните имоти са нямали достъп до обществен път или са надвишавали действителната площ на района, което е обусловило необходимостта от ново разделяне на парцели и прехвърляне на собственост. Приемането на плана също се е забавило поради изискването за обсъждания с всички засегнати собственици и изчакване изхода на процедури и обжалвания, инициирани от тях, включително от жалбоподателите. Съдът накрая отбелязва, че жалбоподателите са имали възможност чрез иск по ЗОДОВ да получат обезщетение за бездействието на общинските власти, което те са и получили за периода от 1993 до 1997 г. Поради тези съображения, ЕСПЧ приема, че няма нарушение на изискването за справедлив баланс на интересите и оплакването на жалбоподателите е явно необосновано и следва да се отхвърли по правилата на чл. 35 § § 3 (a) и 4 на Конвенцията. По същите причини ЕСПЧ установява явна необоснованост и на оплакването по чл. 6 на Конвенцията. Съдът заличава жалба от списъка с делата поради дезинтересиране на жалбоподателя от продължаване на процедурата. Решение на Съда по допустимост по делото Nedyalkov v. Bulgaria (no. 31151/06) Съдът заличава жалба с оплаквания за нарушение на правото по чл. 1 от Протокол № 1 на Конвенцията във връзка с невъзможността на жалбоподателя да сезира властите да променят предназначението на негова земя поради ограничения при разрешаване на строителството в определени градски райони. Жалбоподателят е подал оплакване и по чл. 6, § 1 на Конвенцията във връзка с отказа на националния съд да разгледа жалбата му срещу мълчаливия отказ на главния архитект да допусне исканите промени. В съответствие с правилото на чл. 37, §1, (а) от Конвенцията, Съдът заличава жалбата от списъка с делата, тъй като приема, че г-н Недялков се е дезинтересирал от продължаване на делото, тъй като не е отговорил на становището на Правителството по жалбата. ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ ДРУГИ ДЪРЖАВИ Задължението на собственици на земи в Германия, морално противопоставящи се на лова, да трябва да го толерират в земите си, поставя непропорционално тежък товар върху тях, в противоречие с чл. 1 от Протокол № 1. Решение на Голямото отделение на Съда по делото Herrmann v. Germany (no. 9300/07) Фактите: Жалбоподателят, г-н Herrmann, бил собственик на два имота с размери под 75 хектара в Rhineland-Palatinate, Германия и като такъв бил автоматично присъединен за член на асоциацията на ловците въз основа на федералния закон за лова и трябвало да толерира лова върху земите си въпреки етичните му възражения срещу него. Той подал искане до ловните власти и до съда да прекратят членството му в асоциацията, но получил откази. През 2006 г. Федералния конституционен съд отказал да разгледа конституционната му жалба с мотива, че въпросното федерално законодателство цели да запази дивеча съобразно условията в селските райони и да осигури разнообразие на дивата природа, поради което задължителното членство било подходяща и необходима мярка за постигане на тези цели и не нарушава правото на г-н Herrmann на собственост и свободата му на съвестта и на сдружаване. Съдът посочил още, че правото на г-н Herrmann да не бъде дискриминиран също не е нарушено, тъй като законът бил задължителен за всички притежатели на земи, а собствениците на земи с размери по-големи от 75 хектара, макар и да не ставали автоматично членове на ловната асоциация, също били длъжни или да осъщетвяват сами лов върху земите си, или да толерират такъв на територията им. Г-н Herrmann се оплаква пред ЕСПЧ от задължението си да толерира лова на територията на собствените му земи, което било в нарушение на правото му на собственост, забраната за дискриминация и свободата му на съвестта и сдружаването. Решението: Голямото отделение на ЕСПЧ най-напред отбелязва, че не може да разгледа оплакването на г-н Herrmann относно засягането на правото му на свобода на сдружаване, тъй като то е било обявено за недопустимо от Отделението на Съда, а Голямото отделение не може да разглежда оплаквания, които са били обявени за недопустими от Отделението. Относно оплакването относно нарушение на правото на собственост по чл. 1 от Протолок № 1 Съдът отбелязва, че федералният закон за лова представлява контрол върху ползуването на притежанията в съответствие с общия интерес по смисъла на втория параграф на този член, както и че несъмнено задължението на г-н Herrmann да толерира лов върху земите си е намеса в правата му на мирно ползване на собствеността. Съдът се позовава на други две свои предишни решения по подобен въпрос – делото на Голямото отделение Chassagnou and Others v. France, последвано от делото на Отделението Schneider v. Luxembourg, в които Съдът е намерил, че задължаването на малките земевладелци да предоставят право на лов върху земите си против вижданията и разбиранията си поставя непропорционално тежък товар върху тях, който не може да бъде оправдан по чл. 1 от Протокол № 1. От приемането на тези две решения Съдът отчита, че законодателството или практиката на много Европейски държави са били променени, така че да дадат възможност на собствениците на земи да се противопоставят на лова в земите си или да прекратяват членството си в ловни сдружения при определени условия. По отношение на немския закон Съдът отбелязва, че той не се различава съществено от тези на Франция и Люксембург, предмет на предишните му решения. Съдът освен това отбелязва, че немският закон, макар да предвижда някаква финансова компенсация за собствениците, които трябва да толерират лова в земите си, тази компенсация трябва изрично да се поиска и Съдът не приема за адекватно и зачитащо етичните възгледи положението, при което тези, които се противопоставят етично на лова да трябва да кандидатстват за възнаграждения именно за лов в земите им – трудно може да се приеме, че силни морални убеждения могат да се търгуват срещу възнаграждения. Освен това немското законодателство не отчита изрично моралните възражения на тези собственици, които се противопоставят на лова. Поради тези съображения ЕСПЧ не намира причина да се разграничи в настоящия казус от предишните си решения, поради което постановява, че задължението на собственици, морално противопоставящи се на лова, да трябва да го толерират в земите си, поставя непропорционално тежък товар върху тях. Следователно е налице нарушение на чл. 1 от Протокол № 1. Каталог: media -> documents documents -> Право на зачитане на личния и семейния живот documents -> Равенството в нормотворческата практика на Международната организация на труда documents -> Media information documents -> Бюлетин съдебна практика по documents -> Chevrolet Orlando внася ваканционната атмосфера на Флорида в класа на семейните автомобили documents -> Бюлетин съдебна практика по Изтегляне 356.5 Kb. Сподели с приятели: