Електронно издание бюлетин съдебна практика по



страница4/4
Дата17.08.2018
Размер356.5 Kb.
#80267
ТипРешение
1   2   3   4

Италианските власти не са осигурили в продължителен период от време предавателни честоти на телевизионна компания, на която са предоставили преди това телевизионен лиценз, което й е попречило да упражни правото си на мирни притежания.
Решение на Голямото отделение на Съда по делото Centro Europa 7 S.r.l. and Di Stefano v. Italy (no. 38433/09) – виж раздел 4
Ретроактивното законодателство, променящо начина за определяне на пенсиите на върховните съдии в Грузия, не е непропорционално.
Решение на Съда по делото Khoniakina v. Georgia (no. 17767/08) – виж раздел 2
Невъзможността на собственици на имоти, отдадени под наем, да увеличат цените на наемите поради забрана в норвежкото законодателство нарушава техните права на собственост.
Решение на Съда по делото Lindheim and Others v. Norway (nos. 13221/08 и 2139/10)
Фактите: Жалбоподателите са собственици на имоти в Норвегия, отдадени под наем на други лица за жилища или вилни (ваканционни) имоти за периоди между 40 и 99 години. По силата на ново законодателство, влязло в сила през 2002 г., на наемателите на техните имоти била предоставена възможност да получат продължаване на договорите за наем без ограничение във времето и без промяна в условията по договорите. Жалбоподателите не били съгласни и търсили различна защита или медиация, но без резултат.
Решението: ЕСПЧ приема, че е налице легитимна цел, преследвана от норвежкия законодател при приемането на въпросното законодателство, а именно защита интересите на наемателите, които нямат достатъчно финансови средства да закупят свои имоти, а освен това националните власти са в по-добрата позиция от международния съдия да преценяват какви мерки са в интерес на обществото в съответната държава и те притежават широка свобода на преценка при осъществяването на социални и икономически политики. Що се отнася обаче до пропорционалността на въпросната мярка Съдът приема, че властите не са успели да спазят справедливия баланс между интересите на обществото и правата на частните лица – собственици на такива имоти.
Съдът признава нуждата от ясно и предвидимо разрешение на създалата се ситуация в Норвегия, при която около 300 000 души са били засегнати, както и нуждата от избягване на многобройни, скъпи и продължителни съдебни процеси между наематели и наемодатели. Въпреки това той подчертава, че норвежкото законодателство е натоварило преди всичко собствениците на имотите с финансовите и социалните разноски по осъществяването на преследваната цел, без да направи някаква преценка за спазване на баланса на интереси между двете засегнати групи. Така, цените на наемите отдавна са били неадекватни с настоящите пазарни цени на имотите в сравнение с тези през 80-те години, жалбоподателите са получавали съществено нисък наем от имотите си, равняващ се на по-малко от 0.25 % пазарната цена на имотите. Освен това срокът на договорите за наем е бил продължен за неопределено време без възможност за адекватно коригиране на цените на наемите, а само наемателите са можели да прекратят договора за наем чрез оттеглянето си от него или чрез закупуване на имота на преференциални цени, както и са имали възможност да преотстъпят правото си на трети лица, при което да получат разликата от увеличаването на стойността на имота, което не е било приложимо за наемодателите. ЕСПЧ посочва на норвежкото правителство по силата на чл. 46 от Конвенцията (изпълнение на решенията на Съда), че следва да предприеме съответни промени във въпросното законодателство, за да гарантира спазването на справедливия баланс между интересите на наемодателите и обществения интерес, като остава на правителството да прецени как точно да постигне тази цел.








  1. ЗАБРАНА ЗА ДИСКРИМИНАЦИЯ





Словенските власти не са регламентирали напълно положението на „изтритите“ лица - бивши граждани на Югославия - от регистъра на постоянно пребиваващите в страната и са ги третирали различно от останалите чужденци без оправдание.
Решение на Голямото отделение на Съда по делото Kurić and Others v. Slovenia (no. 26828/06) – виж раздел 3




7. ДРУГИ ПРАВА




  • ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ ДРУГИ ДЪРЖАВИ


Шестмесечният срок за подаване на жалба до Съда започва да тече в деня, следващ този, в който на жалбоподателя е било връчено окончателното съдебно решение и изтича в полунощ на последния ден на шестия месец, без значение дали този ден е почивен ден или официален празник.
Решение на Голямото отделение на Съда по делото Sabri Güneş v. Turkey (no. 27396/06)

В настоящия случай решението на Върховния съд е било връчено на жалбоподателя на 28 ноември 2005 г. Срокът по чл. 35, § 1 на Конвенцията започва да тече на следващия ден – 29 ноември 2005 и изтича в полунощ на 28 май 2006 г. (неделя). Като е подал жалбата си в първия работен ден – 29 май, понеделник, жалбоподателят не е спазил задължителния шестмесечен срок за подаване на оплакване по Конвенцията.


Невъзможността на осъден поради съдебна грешка да търси впоследствие обезщетение за неимуществени вреди (а не само имуществени), е в нарушение на чл. 3 от Протокол № 7.
Решение на Съда по делото Poghosyan and Baghdasaryan v. Armenia (no. 22999/06)
Съдът отбелязва, че чл. 3 от Протокол № 7 изисква когато влязла в сила присъда бъде впоследствие отменена заради допусната съдебна грешка, лицето, изтърпяло наказанието в изпълнение на такава присъда, трябва да може да получи обезщетение не само за претърпени имуществени вреди, но и за неимуществени вреди като такива за претърпените страдания, притеснения, неудобства и невъзможност за водене на нормален живот. Арменското законодателство и съдебна практика не допускат присъждане на неимуществени вреди (а само имуществени) в такива случаи, поради което и жалбоподателят не е могъл да получи такива, въпреки че е било ясно, че е претърпял неимуществени вреди. Това положение е в нарушение на чл. 3 от Протокол № 7.


  • ДЕЛА НА СЕС


Достъпът на български студенти до австрийския пазар на труда трябва да бъде при преференциални условия спрямо този на граждани на трета държава.
Решение на СЕС по дело C-15/11

Фактите: Регионалното бюро на службата по труда и заетостта във Виена (Бюрото по труда) отказало да издаде на г-н Sommer разрешение за наемане на работа на български гражданин, студент в Австрия, като шофьор на непълно работно време. В мотивите на решението на Бюрото по труда се посочвало, че максимално допустимият брой чуждестранни работници, определен за федерална провинция Виена, вече е превишен с 17 757 работници.

Решението: СЕС отбелязва, че приложното поле на Директива 2004/114/ЕО на Съвета от 13 декември 2004 г. относно условията за прием на граждани на трети страни с цел образование, ученически обмен, безвъзмездно обучение или доброволческа дейност, обхваща гражданите на трети страни, които кандидатстват за прием на територията на определена държава членка с учебна цел, а съгласно дефиницията в член 2, буква a) от същата директива понятието „гражданин на трета страна“ означава всяко лице, което не е гражданин на ЕС. След присъединяването на Република България към ЕС на 1 януари 2007 г. българските граждани престават да бъдат граждани на трета страна и стават граждани на ЕС, поради което към датата на искането за разрешение за наемане на работа (30 януари 2008 г.) българските граждани вече не са обхванати от приложното поле на тази директива.

Съгласно т. 1, § 2, ал. 1 от приложение VI към Протокола относно условията и договореностите за приемането на България и Румъния в Европейския съюз, по време на преходния период, който може да продължи до пет години след датата на присъединяването, достъпът на българските граждани до пазара на труда в държави членки се урежда с национални мерки или такива, произтичащи от двустранни споразумения. Въпреки това във всички случаи се предвижда прилагане на принципа на преференции за гражданите на ЕС, по силата на който държавите членки са длъжни, независимо от взетите през преходния период мерки, да предоставят преференции при достъпа до техните пазари на труда на работниците, граждани на държави членки, каквато е Република България в сравнение с тези, които са граждани на трети страни. Следователно с оглед на предвидените в Директива 2004/114 условия за достъп до австрийския пазар на труда българският студент трябва да се ползва не само с толкова благоприятни условия колкото студентите, граждани на трета държава, а с преференциални.







Фондация „Български адвокати за правата на човека“
Гр. София 1000

Ул. „Гурко” № 49, вх. А, ет. 3

Тел.: 02/980 39 67

Тел./Факс: 02/980 66 33
e-mail: hrlawyer@blhr.org

www.blhr.org

Редактор на броя Полина Русинова. За изготвянето допринесоха адв. София Разбойникова, адв. Диляна Гитева и Милена Ванкова. Е-mail за връзка: hrlawyer@blhr.org

© Всички права запазени

Публикуваният текст не обвързва Европейския съд по правата на човека, Съвета на Европа или Съда на Европейския съюз.



Настоящата публикация е осъществена с подкрепата на Институт „Отворено общество“ – София. Изложените в нея мнения и позиции принадлежат единствено на авторите на този материал. Те по никакъв начин не могат да се приемат за израз на мнения и позиции на Институт "Отворено общество“ – София.







Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница