Електронно издание бюлетин съдебна практика по
ПРАВО НА ЗАЧИТАНЕ НА ЛИЧНИЯ И СЕМЕЕН ЖИВОТ, НА ДОМА И КОРЕСПОНДЕНЦИЯТА
Изтегляне 356.5 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Съдът обявява за недопустима жалба с оплаквания за нарушение на правото на личен живот поради неспазване на шестмесечния срок за подаване на жалба по правилата на чл. 35 на Конвенцията.
- ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ ДРУГИ ДЪРЖАВИ
- СВОБОДА НА ИЗРАЗЯВАНЕ, НА СЪВЕСТТА И РЕЛИГИЯТА, НА СЪБРАНИЯТА И НА СДРУЖАВАНЕ
Съдът обявява за недопустима жалба с оплаквания за нарушение на правото на личен живот поради неспазване на шестмесечния срок за подаване на жалба по правилата на чл. 35 на Конвенцията. Решение на Съда по допустимост по делото Aramov v. Bulgaria (no. 28649/03) Фактите: На 28.11.2000 г. полицейски служители посетили дома на жалбоподателя и го отвели в полицейското управление против волята му, за да дава писмени обяснения. В периода май 2001 г. - октомври 2003 г. г-н Арамов бил призоваван неколкократно. След като адвокатът му поискал информация относно причините и правните основания за разпит на жалбоподателя, полицията посочила, че името му било в списъка на криминално проявените лица за кражба на превозни средства. Жалбоподателят завел дело за вреди по ЗОДОВ срещу регионалната дирекция на вътрешните работи и посочил, че редицата незаконни и неоправдани задържания за разпит повлияли негативно на репутацията му. С решение от януари 2003 г., неподлежащо на по-нататъшно обжалване, окръжният съд отхвърлил иска на г-н Арамов, тъй като приел, че разпоредбите на ЗОДОВ не били приложими в случая. Жалбоподателят твърди, че не бил уведомен за постановеното решение и той и адвокатът му редовно правили справки в деловодството на съда, без да получат информация. Научил за решението през август 2003 г. при справка по интернет. Според данни от съдебния регистър делото било върнато в районния съд на 21 януари 2003 г. и архивирано през април с. г. Пред ЕСПЧ г-н Арамов твърди, че многократните арести и включването му в списъка на криминално проявени лица, без срещу него да е било образувано някога наказателно производство, се отразили негативно на доброто му име. Жалбоподателят поддържа, че тази намеса в личния му живот е неоправдана и не преследва легитимна цел, в нарушение на чл. 8 на Конвенцията, както и на чл. 13 в тази връзка. Решението: Съдът отхвърля жалбата на г-н Арамов като недопустима при условията на чл. 35, §§ 1 и 4 на Конвенцията, тъй като жалбоподателят не е спазил 6-месечния срок. Съдът изследва, съобразно материалите и доказателствата по делото, в кой момент жалбоподателят е могъл да узнае за решението на окръжния съд. ЕСПЧ приема за недоказани твърденията на г-н Арамов, че съдебните власти не са изпълнили задължението си да регистрират навреме решението в деловодната система, като отбелязва, че жалбоподателят не представя никакви доказателства за проверките си в деловодството и за липсата на обяснение. ЕСПЧ отбелязва, че от момента, когато делото е било върнато на районния съд, т. е. 21.01.2003 г, той е можел да се запознае с него и е могъл да получи копие. Като приема тази дата за начало на 6-месечния срок, Съдът счита, че той е изтекъл на 21.07.2003 г, а жалбата е подадена на 22.08.2003 г.
Словенските власти не са регламентирали напълно положението на „изтритите“ лица от регистъра на постоянно пребиваващите в страната и така са нарушили правото им на личен и семеен живот. Решение на Голямото отделение на Съда по делото Kurić and Others v. Slovenia (no. 26828/06) Фактите: В производството пред Голямото отделение жалбоподателите са общо 8 души – две лица без гражданство (г-н Kurić и г-н Dabetić), една хърватска гражданка - г-жа Mezga, един гражданин на Босна и Херцеговина (г-н Ristanović), един гражданин на Македония (г-н Ademi) и трима души, които според правителство са сръбски граждани – г-жа Ristanović, г-н Berisha и г-н Minić. Жалбоподателите са били граждани на бивша Югославия и на една от съюзните републики, но не и на Словения. Те са имали право на постоянно пребиваване в Словения, но след обявяването на независимостта или не са поискали, или им е било отказано словенско гражданство. На 26.02.1992 г. с влизане в сила на Закона за чужденците имената на жалбоподателите били изтрити от регистъра на постоянно пребиваващите в страната и те станали чужденци без право на пребиваване. Около 18 000 други лица били поставени в същата ситуация. Според жалбоподателите никой от тях не е бил уведомен за това решение и те разбрали за него по-късно, когато се опитали да подновят личните си документи. Изтриването на имената им от регистъра е имало тежки и трайни негативни последици: някои от жалбоподателите станали лица без гражданство, нелегално пребиваващи на територията на страната, други били отстранени от жилищата си, не можели да работят и пътуват, загубили цялото си имущество и в продължение на години живеели по приюти и паркове. Някои са били задържани и експулсирани от Словения. С решения от 1999 г. и 2003 г. Конституционният съд прогласил част от разпоредбите на закона за противоконституционни, включително защото на засегнатите лица не се предоставял статут на постоянно пребиваващи със задна дата и не се регламентирало положението на депортираните. Решението: Правителството е възразило, че жалбите следва да бъдат отхвърлени на следните основания: (i) Конвенцията не защитава правото на гражданство или на постоянно местожителство; (ii) разглежданите събития са се случили много преди влизането в сила на Конвенцията за Словения; (iii) шестимата жалбоподатели, които са получили право на постоянно пребиваване, са загубили статута си на жертва и (iv) жалбоподателите не са изчерпали всички вътрешноправни средства за защита. По въпроса за гражданството Голямото отделение отбелязва, че Третото отделение на Съда вече е постановило, че оплакванията на жалбоподателите, че през 1991 г. не са можели да придобият словенско гражданство, са недопустими. По второто възражение Голямото отделение потвърждава напълно изводите на Отделението, че неблагоприятните последици от „изтриването“, означаващо загуба на местожителство, представлява „продължаващо“ състояние. По третата точка Голямото отделение счита, че признаването от страна на властите, че е имало нарушение на човешки права и издаването на разрешение за постоянно пребиваване на шестима от жалбоподателите не представлява „подходяща“ и „достатъчна“ обезвреда на национално ниво, защото жалбоподателите са страдали твърде дълъг период от време (близо 20 г.), а възможностите им за получаване на обезщетение в страната, към момента не изглеждат много реални. Следователно тези шестима жалбоподатели все още могат да поддържат, че са жертви на твърдените нарушения. По отношение на възражението за неизчерпване на вътрешноправните средства за защита Съдът приема, че оплакванията на г-н Dabetić и г-жа Ristanović са недопустими, защото те не са предприели необходимите правни действия за получаване на право на постоянно пребиваване на практика и така не са показали, че наистина желаят да се върнат в Словения. По отношение на останалите шестима жалбоподатели Съдът, ограничавайки се до конкретните обстоятелства по случая, намира, че в светлината на общата продължителност на различните административни производства, заведени от жалбоподателите и на причинените им страдания в резултат на продължителното бездействие на властите, въпреки теоретичната задължителност на решенията на Конституционния съд, жалбоподателите са били освободени от задължението да подават индивидуална конституционна жалба, макар и по правило такава жалба да представлява ефективно правно средство за защита на нарушени права. По оплакванията по чл. 8 от Конвенцията Голямото отделение потвърждава, че чл. 8 е приложим към оплакванията на жалбоподателите, тъй като „изтриването“ и последиците от него са довели, и това не се оспорва от правителството, до намеса в личния и/или семейния живот, който жалбоподателите са имали през разглеждания период в Словения с изградени социални, културни и икономически връзки в страната. На първо място Съдът преценява законовото основание за намесата – два закона, с които жалбоподателите са можели да се запознаят и да съобразят поведението си. Въпреки това Съдът счита, че дори те да са могли да предвидят, че ако не подадат заявление за придобиване на словенско гражданство биха били третирани като чужденци, те не биха могли разумно да предположат, че ще станат незаконно пребиваващи в страната и че спрямо тях ще бъде приложена една толкова крайна мярка, каквато е „изтриването“. Липсата на каквото и да било уведомяване е можело да ги накара да вярват, че статутът им на пребиваващи е останал непроменен. Съдът отчита и мотивите на Конституционния съд, който в решението си от 1999 г. приема, че жалбоподателите са се намирали в правен вакуум, тъй като Законът за чужденците е бил неприложим за тях. Поне до 2010 г. в словенското законодателство е липсвала ясна регламентация на положението на „изтритите“ лица и на правния им статут като живеещи в страната. На правителството е отнело повече от седем години да изпълни решението на КС от 2003 г., с което се постановява да бъдат предприети генерални мерки за промяна на правната регламентация. Следователно намесата в личния и/или семейния живот на жалбоподателите не е имала достатъчна правна основа. Като отчита обаче множеството последици от „изтриването“ Съдът счита, че е необходимо да прецени и дали въпросната намеса е преследвала легитимна цел и е била необходима в едно демократично общество. На първо място Съдът приема, че е било в интерес на националната сигурност на бившите граждани на Югославия да се даде кратък срок за придобиване на словенско гражданство. По отношение на необходимостта на мярката Съдът отбелязва, че в някои случаи ограничаването на правото на чужденец да пребивава в дадена страна може да доведе до нарушение на чл. 8, ако с нея се засяга непропорционално личния и/или семейния живот на чужденеца. В случая жалбоподателите са били лишени от множество права (вкл. правото на здравно и пенсионно осигуряване) и възможности, като например в сферата на трудовото право. Според Съда Словения е трябвало да регламентира правата на пребиваване на бившите граждани на Югославия така, че да гарантира, че ако не получат словенско гражданство правата им по чл. 8 от Конвенцията няма да бъдат непропорционално засегнати. Държавата обаче не го е направила и това се доказва от постоянните проблеми, с които жалбоподателите са се сблъсквали при опитите си да получат валидни разрешения за пребиваване. Следователно разглежданата намеса не е била „необходима в едно демократично общество“. В заключение, въпреки направеното след двете решения на Конституционния съд и въпреки приетите законови изменения Съдът намира, че словенските власти не са направили необходимото, за да поправят с необходимата бързина всички тежки последици от бланкетната норма, довела до „изтриването“ на жалбоподателите. Съдът отбелязва и становището на неправителствената организация Open Society Justice Initiative, участвала като трета страна в производството, че описаната ситуация е засегнала предимно уязвимите групи, като например ромското малцинство. Съдът е намерил нарушение и на чл. 13 във връзка с чл. 8. Препращайки към аргументите си по предварителните възражения на правителството е приел, че жалбоподателите не са разполагали с „адекватно“ и „ефективно“ правно средство за защита, чрез което да са можели през разглеждания период да получат обезщетение за нарушението на правата си. По оплакването по чл. 14, за разлика от Отделението, Голямото отделение е приело, че член 14 е приложим, защото групи лица - а именно бившите граждани на Югославия и всички останали чужденци - които са се намирали в сходна ситуация по отношение на всичко, свързано с правото на пребиване, са били третирани различно. „Истинските“ чужденци, за разлика от бившите граждани на Югославия, са можели да получават разрешение за постоянно пребиваване по реда на Закона за чужденците. Тази разлика в третирането, която според Конституционния съд се е основавала на произхода на лицата, не е преследвала легитимна цел. Следователно е имало нарушение на чл. 14 във връзка с чл. 8. По реда на чл. 46 от Конвенцията Съдът е дал едногодишен срок на словенското правителство да установи схема за обезщетяване на „изтритите“ лица. В шведското законодателство и практика няма съществени пропуски, които да водят до нарушение на позитивните задължения на държавата по чл. 8, тъй като страната е предоставила достатъчно правни средства за защита на 14-годишно момиче, чийто втори баща се опитал да я снима тайно в банята. Решение на Съда по делото E.S. v. Sweden (no. 578608) Фактите: През 2002 г., когато била на 14-годишна възраст, жалбоподателката открила, че вторият й баща скрил видеокамера в банята и я снимал гола. След около две години от инцидента майка й се обърнала към полицията и на мъжа било повдигнато обвинение в сексуална злоупотреба. Той бил осъден от първоинстанционния съд, но апелативният съд го оправдал, като приел, че макар детето да е било филмирано с цел сексуално задоволяване, само по себе си снимането на някого без неговото съгласие не било престъпление по шведския закон. Макар деянието да накърнявало личния интегритет на момичето, мъжът не можел да носи наказателна отговорност само за това, че я е снимал без нейно съгласие. Решението: Съдът напомня, че чрез избора си на мерки, които да гарантират зачитането на личния живот, държавите са длъжни да възпират хората да се нараняват взаимно. В същото време само значими пропуски в законодателството и практиката могат да доведат до констатация за нарушение на чл. 8 от Конвенцията. Съдът установява, че макар шведският закон да не съдържа разпоредби относно скритото заснемане, съществуват норми, които, поне на теория, обхващат деяния като това по настоящото дело. Факт е, че веднага след като е било съобщено за инцидента е било образувано наказателно производство. Въпросът е бил разгледан от съдилищата на три инстанции, като в производството момичето е можело да участва ефективно. В оправдателната си присъда апелативният съд е посочил, че действията на обвиняемия, поне теоретично, може би представляват опит за детска порнография – престъпление по Наказателния кодекс. От това Съдът прави своя извод, че през разглеждания период жалбоподателката е можела ефективно да бъде защитена по реда на Наказателния кодекс, тъй като нейният втори баща е можел да бъде съден или за сексуална злоупотреба с дете или за опит за детска порнография. В допълнение Съдът напомня, че не е негова задача да прави абстрактен преглед на законодателството, а следва да се ограничи до разглеждане на конкретните случаи пред себе си. При преценката дали липсата на норма в Наказателния кодекс относно скритото филмиране представлява значителен пропуск в шведското законодателство Съдът отбелязва, че Швеция вече е предприела активни мерки за борба с незаконното или тайното филмиране. В светлината на изложеното и като подчертава, че на теория през разглеждания период действията на втория баща на жалбоподателката са били криминализирани от Наказателния кодекс Съдът намира, че в шведското законодателство и практика няма пропуски, които да представляват нарушение на позитивните задължения на страната по чл. 8.
Италианските власти не са осигурили в продължителен период от време предавателни честоти на телевизионна компания, на която са предоставили преди това телевизионен лиценз, което й е попречило да осъществява телевизионна дейност, в противоречие с чл. 10 от Конвенцията. Решение на Голямото отделение на Съда по делото Centro Europa 7 S.r.l. and Di Stefano v. Italy ( no. 38433/09) Фактите: Дружеството-жалбоподател - компанията Centro Europa - получила лиценз за три телевизионни честоти през 1999 г., покриващи 80 % от територията на Италия. Съгласно условията по лиценза компанията трябвало в рамките на 24 месеца да приведе инсталациите си в съответствие с националния план за телевизионни честоти от 1998 г. От 2000 г. нататък компанията подала няколко жалби пред съдилищата срещу липсата на изпълнение от страна на компетентните органи по предоставянето й на телевизионни честоти. През 2008 г. съдилищата задължили правителството да предприеме действия по изпълнението на условията по лиценза, а през 2009 г. присъдили на компанията обезщетение от близо 1 000 000 евро заради неизпълнението. Междувременно били приети временни решения на национално ниво, даващи предимство на съществуващите вече телевизионни канали да разширят използването на телевизионни честоти, което ощетявало новосъздадените телевизии като Centro Europa, за които не били определени честоти. В резултат на това, въпреки наличието на лиценз, тя не могла да започне излъчване до юни 2009 г., когато й била предоставена една телевизионна честота. Решението: ЕСПЧ най-напред подчертава, че не може да съществува демокрация без плурализъм, а в областта на медиите не е достатъчно държавата да създаде само на теория възможности, но трябва и на практика да има достъп на операторите от аудиовизуалния сектор до пазара, за да се гарантира разнообразност в съдържанието на програмите и така да се отчитат различията в мненията на обществото. Ако се позволи на силна и влиятелна икономическа или политическа група да доминира аудиовизуалния пазар, който е подходящ форум за разпространение на директни обществени послания, това ще засегне свободата на словото и правото да се получава и разпространява информация и може да доведе до употреба на натиск и ограничаване на редакторската свобода по обществени въпроси. По отношение на ситуацията с компанията Centro Europa ЕСПЧ отбелязва, че неизпълнението на задължението на италианските власти да предоставят телевизионни честоти на дружеството-жалбоподател е направило предоставения преди това лиценз за телевизия на практика неупотребяем – компанията не е могла близо 10 години на излъчва. Същевременно през това време съществуващите вече телевизии са били включени в схема, която ги е поставяла в привилегировано положение с възможности временно да ползват нови честоти, които поначало са били предназначени за новите телевизионни оператори. Това положение е в резултат преди всичко на различни решения, взети на ниво законодателна власт, които са дали възможност да се продължи това временно състояние в условията на неясни и непредвидими правила. Така е бил ограничен достъпът на новите оператори до телевизионния пазар, въпреки че те са разполагали с телевизионни лицензи. ЕСПЧ приема, че националната законодателна рамка е била неясна и не е дала възможност на дружеството-жалбоподател да предвиди кога то би могло да получи телевизионните честоти, за които е имало лиценз. Освен това властите не са спазили сроковете, които са определили в телевизионния лиценз, обезсърчавайки така допълнително компанията-жалбоподател, която не е разполагала с никакво средство да принуди правителството да ги спази. Съдът заключава, че компанията Centro Europa не е разполагала с достатъчно гаранции срещу произвол, а това е ограничило и конкуренцията на телевизионния пазар в страната. Държавата така е нарушила позитивното си задължение да създаде подходяща законодателна и административна рамка, за да гарантира ефективен медиен плурализъм. Поради това е налице нарушение на чл. 10 от Конвенцията. Съдът намира още нарушение и на правото на мирно ползване на притежанията по чл. 1 от Протокол № 1 - Centro Europa е имал „легитимно очакване” да започне да осъществява телевизионна дейност съгласно предоставения му лиценз, но намесата на италианските власти в правото му по чл. 1 от Протокол № 1 не е почивала на достатъчно ясна и предвидима правна основа по посочените вече по-горе причини. Политическият протест на жалбоподателите под формата на проснато мръсно пране пред парламента в Будапеща, символизиращо "мръсните дрехи на нацията", е форма на политическо слово, а не, както националните съдилища са приели, форма на събрание, за което властите трябвало да бъдат уведомени. Санкционирането на жалбоподателите за „незаконно събрание” е в нарушение на свободата на словото по чл. 10 от Конвенцията. Решение на Съда по делото Tatar and Faber v. Hungary (no. 26005/08 и 26160/08 Фактите: Жалбоподателите осъществили политически протест на 27 февруари 2007 г. пред парламента в Будапеща, като за целта представили проснато мръсно пране, символизиращо, както жалбоподателите го определили, "мръсните дрехи на нацията". Представянето продължило 13 минути, на което присъствали и няколко журналисти, които задали въпроси на жалбоподателите, след което всички се разотишли. Същия ден излязла кратка статия в ежедневник за протеста, уточнявайки, че той е бил подготвен скришно и само няколко журналиста са били поканени, без други протестиращи да са взели участие. Впоследствие жалбоподателите били съдени и им била наложена глоба от около 250 евро, тъй като националните съдилища приели, че протестът представлявал организирано събрание, а не културно представяне, както жалбоподателите твърдели и следователно властите е следвало да бъдат уведомени. Решението: ЕСПЧ не приема заключението на националните власти, че протестът на жалбоподателите е представлявал събрание. Съдът отбелязва, че терминът „събрание” има автономно значение по Конвенцията, което цели да защити правата на мирно събрание на гражданите по чл. 11, независимо от понятието, което различните държави му дават в своите законодателства. Събранието е специфична форма на изразяване на идеи, при което неопределен брой хора се събират на място, достъпно за общата публика, чието присъствие само по себе си изразява подкрепа за дадена идея. В настоящия случай тези елементи не са били налице – тук не е имало намерение да бъдат набрани участници в протеста, освен няколкото журналиста, които са били поканени да отразят протеста в медиите, а не да съберат участници, а освен това събирането на участници е на практика невъзможно да се случи само в 13-минутната продължителност на представянето. Не е било необходимо и предварителното уведомяване на властите за координиране и улесняване на събитието, тъй като нищо не е сочило на това, че общественият ред или правата на трети лица ще бъдат застрашени. Поради това Съдът намира, че санкционирането на жалбоподателите за тяхното артистично и политическо слово не почива на относими и достатъчни основания, в противоречие с изискванията на Конвенцията, както и че може да има „смразяващ” ефект върху политическата реч. Абсолютната забрана по отношение на телевизия да заснеме вътре в затвора телевизионно интервю с лишена от свобода, предназначено да се излъчи след това в едно от най-продължителните по време предавания по швейцарската телевизия, нарушава свободата на изразяване на телевизията. Решение на Съда по делото Schweizerische Radio- und Fernsehgesellschaft SRG v. Switzerland (no. 34124/06) ЕСПЧ отбелязва, че въпросната телевизия е имала намерение да заснеме интервю с лишена от свобода за случай, който е бил от широк обществен интерес с твърдения за грешка на правосъдието и е ставало въпрос за много сериозно телевизионно предаване, така че властите са имали ограничена свобода на преценка при даването на разрешение да се заснеме интервюто. В тази връзка Съдът е приел, че властите не са представили достатъчни и относими причини да не допуснат заснемането – съдилищата не са разгледали представените от телевизията условия, че е възнамерявала да проведе интервюто само в помещенията за посещения, така че да не бъдат филмирани технически инсталации в затвора; не са отчели и че лишената от свобода е била дала съгласието си, както и че други затворници е нямало да бъдат филмирани и така техните права на личен живот засегнати. Вместо това властите са предлагали на телевизията алтернативно да направи интервюто по телефона, тъй като според тях не било необходимо изображение за такъв тематичен репортаж. Съдът в тази връзка отбелязва, че чл. 10 от Конвенцията защитава както свободата на изразяване, така и формата, в която то се осъществява и че нито Съдът, нито националните власти не следва да заменят възгледите на медията със своите собствени относно това какви техники на представяне да бъдат използвани от журналистите. Поначало националните власти са в по-добрата позиция да преценяват как да се осъществи достъпа на трети лица до затвора; абсолютната забрана обаче, наложена в случая на телевизията за заснемане на репортаж в затвора, не е отговаряла на "належаща обществена нужда". Каталог: media -> documents documents -> Право на зачитане на личния и семейния живот documents -> Равенството в нормотворческата практика на Международната организация на труда documents -> Media information documents -> Бюлетин съдебна практика по documents -> Chevrolet Orlando внася ваканционната атмосфера на Флорида в класа на семейните автомобили documents -> Бюлетин съдебна практика по Изтегляне 356.5 Kb. Сподели с приятели:
|