Трансвертерът, реализиран с транзисторите Т1 и Т2 е двутактов с индуктивна обратна връзка. Изходното напрежение се изправя с диодите Д1 Д4 и зарежда кондензатора С1 до около 400 V (при захранващо напрежение 14,5 V). Схемата за управление на тиристора изработва кратък положителен импулс при отваряне на прекъсвача.
Да допуснем, че в момента на включване на захранването, контактите на прекъсвача са отворени. Катодът на тиристора е включен през диода Д5 към положителния полюс на захранването, а управляващият му електрод чрез резистора R5 – към отрицателния. Към управляващия електрод се подава отрицателно (по отношение на катода) напрежение, което се ограничава от диода Д6 на 0,6 0,7 V. Преобразувателя започва да генерира и изправното му изходно напрежение – зарежда кондензатора С1.
При затваряне на контактите на прекъсвача, кондензаторът С3 се зарежда през диодите Д5 и Д6 и резистора R6 до нарушението на акумулаторната батерия. Резисторът R6 забавя зареждането на С3, с което се премахва влиянието на вибрациите на прекъсвача след затварянето му. В момента на отваряне на прекъсвача кондензаторът С3 се разрежда през веригата Д7, преход управляващ електрод – катод на тиристора Т и R8. На управляващия електрод на тиристора се подава положителен импулс и той се отпушва. Напрежението, до което е зареден кондензатора С1 се оказва приложено към първата намотка на запалителната бобина, а индуктирането във вторичната й намотка напрежението предизвиква прескачане на искра между електродите на съответната свещ. Отпушеният тиристор блокира трансвертера и той престава да генерира.
Първичната намотка на запалителната бобина и кондензаторът С1образуват колебателен кръг, в който след превключване на тиристора възникват затихващи трептения. В момента, когато токът в този кръг стане равен на нула, тиристорът се запушва, но преобразувателят не започва да генерира, защото напрежението върху кондензатора С1 има максимална отрицателна стойност. Диодите Д1 Д4 са отпушени и шунтират изхода на преобразувателя. След още един полупериод, когато токът в кръга отново мине през нулевата си стойност, диодите Д1 Д4 се запушват, трансветерът се задейства и след около 3 ms зарежда отново кондензатора С1 до 400 V.
Диодите Д8 пропуска отрицателен импулс от запалителната бобина. Кондензаторът С3 се презарежда веднага след превключването на тиристора Т. По този начин се изключва възможността за многократното му превключване.
Диодът Д5 и кондензаторът С2образуват нискочестотен филтър, възпрепятстващ проникването на смущения във веригата за управление на тиристора.
Схемата за многоискрово пускане на двигателя е реализирана с транзисторите Т3 Т5. Транзисторите Т3 и Т4 образуват мултивибратор, който генерира правоъгълни импулси с честота около 180 Hz. Транзисторът Т5 работи като ключ, паралелно свързан с прекъсвача на двигателя. При включване на стартера на краче 8 на куплунга К се появява захранващо напрежение, мултивибратора започва да генерира и транзисторът Т5 се превключва синхронно с него. При затворен прекъсвач това не влияе на схемата, но в периода, когато той е отворен Т5 задейства схемата за управление на тиристора и предизвиква многократно искрообразуване. След пускане на двигателя, стартерът се изключва, отпада захранването на мултивибратора и генерациите му се прекратяват, Т5 се запушва и остава да действа само прекъсвача.
Описаното устройство за електронно запалване може да работи нормално с четиритактов четирицилиндров двигател до 8000 об./min. Консумацията му варира от 0,6 А при празен ход до 1,6 А при 6000 об./min. Точките, към които се свързва куплунгът К, са показани на схемата за автомобил ЗАЗ – 968А. При монтиране в други автомобили може да се наложи промяна на свързването на крачета 2,4 и 8.