"Електронно запалване на автомобил"
Приставка за многоискрово запалване при пускане на двигателя
Изтегляне 1.29 Mb.
|
Свързани:
Тема 1 Основни концепции за девиантното поведение, Тема 2 Причини за девиантно поведение
2.3. Приставка за многоискрово запалване при пускане на двигателяПрактически всеки водач на моторно средство се е сблъсквал със затруднения, които възникват при първоначално пускане на двигателя през зимата. С помощта на приставката за многоискрово запалване при пускане на двигателя, при отваряне на контактите на прекъсвача между електродите на съответната свещ и получава серия от искри вместо една, както е при нормално запалване. По този начин енергията, която се подава на запалителните свещи се увеличава многократно. За да не се нарушава нормалната работа на двигателя, приставката за многоискрово запалване се включва само при пускане на двигателя. Принципната схема на приставката за многоискрово запалване е показана на фигура 11. Тя представлява релакционен мултивибратор изпълнен на интегралната схема 74123. Фигура 11 Двата моновибратора на 74123 са свързани последователно по такъв начин, че се получава система, обоснована от положителна обратна връзка. Така реализираната схема представлява мултивибратор, управляван от потенциала на входа В1, който при запалването се включва към прекъсвача. За осигуряване на стабилна работа на мултивибратора, неговото захранващо напрежение се стабилизира с помощта на параметричен стабилизатор, съставен от силициев стабилитрон КС147 и баластен резистор (75, 1W). Проводникът от плюса на приставката се свързва с тази клема от контактния ключ, на която се подава напрежение при пускане на двигателя. Маломощното поле Р включва подвижния контакт на прекъсвача към входа В1 на приставката при положение "Старт" на ключа на запалването. При отваряне на контактите на прекъсвача от входа В1 се появява положително напрежение. тъй като в този момент на входа А1 напрежението е нула, първият моновибратор се задейства. На изхода Q1 се получава отрицателен скок, който запушва транзисторите Т1 и Т2, които играят ролята на електронен ключ. Електронното запалване изработва високоволтов импулс, който през разпределителя се подава на съответната свещ. При задействане на първия моновибратор на изхода Q1 се получава положителен импулс. След около 600 s отрицателният фронт на импулса, по даден на входа А2 пуска вхория моновибратор. След закъснение от 4,5 – 5 ms, определено от времеконстантата R4C2, отрицателният фронт на импулса на изхода Q2 се пуска отново първия моновибратор. По този начин на свещите се подават серия от искри, което улеснява първоначалното пускане на двигателя. При затваряне на контактите на прекъсвача входът В1 се свързва с маса, при което трептенията се прекратяват и съставния транзистор Т1Т2 се отпушва. При стойностите на елементите на времезадаващите групи, честотата на трептенията е около 180 – 200 Hz, което осигурява генерирането на 8 – 10 искри за един цикъл. При положение на ключа "Движение" токът през намотката на релето се прекъсва и през спокойния контакт чукчето се свързва с входа на електронното запалване. При това положение запалването работи в нормален едноискров режим. Транзисторите Т1 и Т2 са запушени (не се подава напрежение към приставката) и не оказва влияние върху работата на запалването. Накрая, за сравнение на качествата на различните запалителни уредби и за улеснение на любителите при избола им на подходящ вариант на фигура 12 и фигура 13 са показани графично зависимостите на вторичното напрежение и консумирания ток от честотата на въртене на двигателя. Изтегляне 1.29 Mb. Сподели с приятели:
|