В зависимост от начина, по който се получава управляващия импулс за запалването, електронните запалителни системи могат да се разделят на два големи класа: контактни и безконтактни.
Исторически по-рано появилите се електронни системи запазват стандартните механически контакти. Те обаче са твърде слабо натоварени електрически и имат живот, който се определя от механичното износване на текстолитовата гърбица на подвижния контакт. Контактните електронни уредби притежават някои от недостатъците на класическата. За механичното износване става въпрос по-горе. То довежда до промяна на ъгъла на изпреварването, което налага, макар и значително по-рядко, регулирането му. Необходимо е да се вземат специални мерки за избягването на появата на фалшиви импулси, предизвикани от вибрациите на контактите на прекъсвача.
В настоящия момент като най-съвършени могат да се посочат електронните запалителни уредби с безконтактно управление на момента на запалване. При тях управляващия импулс се получава от безконтактни индуктивни, фотоелектронни или генераторни датчици.
В зависимост от начина на натрупване на енергия електронните уредби могат да се разделят на:
1. Уредби с натрупване на енергия в индуктивност;
2 Уредби с натрупване на енергия в кондензатор.
На свой ред системите с натрупване на енергия в индуктивност могат да се разделят на:
а) транзисторни запалителни уредби – те от своя страна биват:
- електронно запалване с последователен транзисторен ключ – този вид схема е предназначена за автомобили със стандартна запалителна бобина от произволен тип. Предимството на тази схема е, че в нея се използват евтини мощни германиеви транзистори, които лесно могат да се намерят от любителите;
- транзисторна запалителна уредба, при която енергията на искрата слабо зависи от честотата а въртене на двигателя – интересна особеност а тази схема е, че тя не работи, ако водачът на автомобила е забравил контактния ключ за запалването в работно положение.
б) тиристорните запалителни уредби – тиристорните уредби с натрупване на енергия в индуктивност изискват специални тиристори, които могат да се закупуват с обратно напрежение на управляващия електрод.
Кондензаторните запалителни уредби могат да бъдат класифицирани по следния начин:
а) уредби с непрекъснато натрупване на енергията;
б) уредби с импулсно натрупване на енергията.
В зависимост от електронния елемент, който включва заредения кондензатор към запалителната бобина, кондензаторните системи се делят:
- тиристорни
- тиратронни
- и транзисторни