Емоционална пластичност
ГЛАВА 7 ПРИДВИЖВАНЕ НАПРЕД
Изтегляне 1.81 Mb. Pdf просмотр
|
| ГЛАВА 7 ПРИДВИЖВАНЕ НАПРЕД: ПРИНЦИПЪТ НА МАЛКИТЕ КОРЕКЦИИ Синтия и Дейвид се карат за пари. В продължение на месеци тя икономисва и пести, като жертва едно или друго, за да задели малко пари за... ами, човек никога не знае. Сега обаче съпругът ѝ настоява с тези пари цялото семейство да отиде на рафтинг в Гранд каньон. По принцип идеята не е лоша – Господ е свидетел, че всички се нуждаят от ваканция, – но Синтия иска поне веднъж да постъпят практично. Дейвид обаче е на различно мнение. „Децата ще пораснат, преди да се усетим – казва той на Синтия. – Тогава ще бъдем стари и грохнали. От години говорим за това пътуване. Ако не сега, кога?“ Двамата продължават да спорят, като с всеки следващ рунд подхранват растящото напрежение със стари обвинения като „Не падаш по-долу от баща си“ и „С майка ти сте лика-прилика“. По едно време Синтия поглежда надолу и пита: – Какво се е случило с чорапите ти? Неподготвен за този обрат, Дейвид свежда поглед, изучавайки мръсните си чорапи, сякаш ги вижда за първи път. – Подгоних един енот в градината – казва той след кратък размисъл. – Нямаше време да слагам обувки. Двамата се споглеждат и избухват в смях с онази внезапност, с която небето понякога се разтваря и оттам се изсипва проливен дъжд. Семействата по цял свят се карат за пари. Единственото необичайно в спора между Синтия и Дейвид е, че се снима от психолози. В желанието си да наблюдават различни двойки „в естествената им среда“ изследователи създават в лабораторията си жилищно студио, по простата причина, че би било доста странно да се настанят в дома на хората. Импровизираният апартамент се състои от една-единствена стая с кухненски бокс, скромна мебелировка, телевизор и музикална уредба. Избраните двойки приемат да прекарат 24 часа под наблюдение – една по една – като сесията започва обикновено в събота сутринта. Инструктирани са да вземат със себе си хранителни продукти и всичко необходимо за един обичаен уикенд у дома: филми, книги и дори работа за вкъщи. Единственото допълнително условие е да прекарат деня, както биха го сторили в собствения си дом. Камерите 114 работят в продължение на 12 от общо 24 часа, обикновено от 9 сутринта до 9 вечерта. Изследователите са поразени от начина, по който всеки отделен човек отправя и приема „поканите за емоционален контакт“, или опитите за подаване на ръка, какъвто е въпросът на Синтия за мръсните чорапи на Дейвид. Психолозите групират тези покани по йерархия в зависимост от това колко емоционално обвързване изискват. От най-слабата до най-силната поканите изглеждат така: Обикновена покана за вниманието на партньора: „Виж каква хубава лодка.“ Покана за проява на интерес: „Баща ти нямаше ли такава лодка?“ Покана за реакция на ентусиазъм: „Хей, с такава лодка можем да направим околосветско пътешествие.“ Покана за по-дълъг разговор: „Звънял ли си скоро на брат си? Дали е поправил лодката?“ Покана за закачка: свива вестника на руло и тупва леко другия по главата с думите: „Ето! От сутринта си мисля да направя това.“ Покана за шеговито общуване: „Равин, свещеник и психиатър излизат с лодка в морето...“ Покана за проява на привързаност, често невербална или изразена с думи като „Нуждая се от прегръдка“. Покана за емоционална подкрепа: „Все още не разбирам защо не получих онова повишение.“ Покана за споделяне: „Какво беше чувството да плаваш с дядо си като малък?“ Изследователите забелязват, че след всяка от тези стратегии партньорът, получил поканата, реагира по един от следните три начина: като се „обръща към“ половинката си с ентусиазъм, който варира от колеблив интерес до чистосърдечен отклик; като се „извръща от“ другия, без да взима под внимание забележката или въпроса; или като се „обръща срещу“ него или нея („Моля те, опитвам се да чета!“). Начинът, по който всяка от двойките реагира на тези емоционални покани, до голяма степен разкрива какво бъдеще ги очаква. Дори да изглеждат маловажни на пръв поглед, тези мимолетни поведенчески реакции са най-добрите предвестници за благополучието на двойката в дългосрочен план. В следващите шест години двойките, в които един от 115 партньорите е откликнал с проява на близост на не повече от 3 от общо 10 покани, вече са стигнали до развод, докато онези, при които се наблюдава проява на близост при до 9 от 10 покани, продължават да бъдат женени. В брака тези микромоменти на близост или безразличие създават условията, в които връзката ще процъфти или ще залинее. Тези дребни жестове в поведението ни се подхранват от само себе си и с времето се умножават, като всяко взаимодействие, колкото и тривиално да изглежда, се поражда от предходното. Проявите на дребнавост и гняв или на великодушие и обич създават устойчив модел на цикличност, който с течение на времето прави цялата връзка или още по-пагубна, или по- щастлива. В началото на петдесетте години певицата Кити Калън пожъна голям успех с една любовна балада на име Малките неща значат много (Little Things Mean A Lot (англ.) – Бел. пр.). Калън има право. Вниманието към малките жестове може да произведе огромен ефект, защото по този начин хармонизираме поведението си с нашите ценности. Природата подпомага еволюцията, не революцията. Проучвания в различни области показват, че с течение на времето малките изменения могат значително да подобрят шансовете ни за благополучие. Следователно най-ефективният начин да трансформираме живота си не е да зарежем работата си и да постъпим в ашрам, а – нека перифразирам Теди Рузвелт – да „правим това, което можем, със средствата, които имаме, и на мястото, където се намираме“. Една малка промяна може да не изглежда много сама по себе си, но нека си я представим като кадър от филм. Ако един по един преработиш всички кадри, накрая ще се получи напълно различен филм, който разказва съвсем друга история. Или (да продължим с метафората за лодката) ако сте плавали по вода, тогава знаете, че всяко отклонение от курса с градус или два ще доведе до съвсем различно място на брега, където ще акостирате. А представете си колко по-голям ще е ефектът, ако плавате през океана. Когато взимаме крути мерки при решаването на един проблем („Трябва ми нова кариера!“), рискуваме да се почувстваме несигурни. Но ако се стремим към неголеми промени („Всяка седмица ще водя разговор с някой извън моята професия“), цената на неуспеха ще бъде незначителна. Когато знаем, че нямаме много за губене, нивото на стрес се понижава, а увереността ни расте. Изпитваме усещането „Мога да се справя с това“ и тогава сме по-отдадени и креативни. И не на последно място, докосваме се 116 до фундаменталната човешка потребност да бележим напредък, устремени към значима цел. Има три необятни сфери, от които можем да започнем с тези малки промени: първо, да настроим убежденията си (или умствената нагласа, както ги наричат психолозите); второ, мотивацията си; трето, навиците си. Научим ли се да правим малки корекции във всяка от тези области, с течение на времето ще можем да изпитаме дълбоката и трайна промяна в живота си. Изтегляне 1.81 Mb. Сподели с приятели:
|