Емоционална пластичност
ДА ОТСТОЯВАШ СВОИТЕ ЦЕННОСТИ
Изтегляне 1.81 Mb. Pdf просмотр
|
| ДА ОТСТОЯВАШ СВОИТЕ ЦЕННОСТИ Отговорът на въпроса кое е най-важното за теб e само част от процеса на отстояване на своето „защо“. Първо трябва да определиш кои са твоите ценности, а после да ги изпиташ на практика. За това е нужна известна доза кураж. И въпросът не е в това да бъдеш безстрашен, а да се изправиш очи в очи със страховете си и с помощта на своите ценности да откриеш кое е най- важното за теб. Куражът не е отсъствие на страх. Куражът е преживяване на страха. Когато Ирена Сендлер била 7-годишно момиченце, живеещо в Полша, баща ѝ, лекар по професия, ѝ казал: „Ако видиш, че някой се дави, трябва да скочиш и да го спасиш.“ Благодарение на тази дълбоко вкоренена ценност след нахлуването на нацистите в родния ѝ град през Втората световна война тя укрила своя съсед евреин и споделяла храната си с него. В хода на войната заедно с приятели, изповядващи същите възгледи, Сендлер подготвя хиляди фалшиви документи и помага на много еврейски семейства да избягат от печално известното варшавско гето. Като се представя за социален работник, който следи за случаи на тиф, самата тя се заема тайно да извежда деца от гетото. 107 Въпреки заобикалящия я ужас тя не изпитва никакви колебания дори когато е арестувана от Гестапо и осъдена на смърт. След време разказва, че посрещнала тази новина с облекчение; най-сетне можела да се освободи от страха, който бил част от избраното от нея дръзко начинание. Успяла да избяга с помощта на един пазач и преминала в нелегалност. Но вместо да се скрие на сигурно място и да изчака края на войната, Сендлер останала вярна на ценностите си и с цената на огромен риск продължила да помага за спасяването на еврейски деца – повече от 2500. Тя не изменила на дълга си, въпреки че било далеч по-лесно и безопасно да се откаже и да избяга. Но Сендлер знаела, че ако не е облечена в действие, една ценност е по-скоро обикновен стремеж, отколкото отражение на дълбоката ни същност. Независимо дали основаните на ценностите ни действия са въпрос на живот и смърт, както при Сендлер, или става дума за нещо напълно прозаично, като например „да си легна ли навреме или да прекарам още един час в Нетфликс“ (Интернет платформа за осигуряване на стрийминг медия – филми, сериали и шоу програми. – Бел. пр.), неизбежно стигаме до момента, който аз наричам точка на избор. Това е метафоричен кръстопът, който ни изправя пред необходимостта да изберем. Но за разлика от много решения – черни или кафяви обувки, лате или капучино – всяка точка на избор представлява възможност да изживеем своето „защо“. Дали ще прегърнем ценностите си и в постъпките си ще бъдем такива, каквито искаме да сме, или ще ги загърбим и ще действаме в противоречие с тях? Колкото повече поведението ни се ръководи от тези ценности, толкова по-пълнокръвен, ползотворен и смислен ще става животът ни. За съжаление, когато сме зарибени от натрапчиви мисли, чувства и ситуации, обикновено предприемаме действия, които ни отдалечават от ценностите ни. Ако държиш на взаимоотношенията и мечтаеш да се задомиш, би могъл да приведеш в действие тази ценност, като опиташ с интернет запознанства, запишеш се в курс по готварство или по скално катерене или се присъединиш към читателски клуб, където ще имаш шанса да срещнеш някой със сходни интереси. Да се оправдаваш със своята стеснителност или нервност, за да не предприемеш определени действия, е равносилно на отстъпване от ценностите, което влиза в пълно противоречие с онова, което представяш за своя ценност. Ако искаш да бъдеш по-здрав, можеш да промениш начина си на хранене, да тръгнеш на фитнес или просто да използваш стълбите, вместо асансьора. Но не е достатъчно да го заявиш. Заявлението трябва да се превърне в 108 действие, с други думи трябва да отстояваш своето „защо“. Когато караш колело, можеш да запазиш равновесие само ако се движиш. Същото е и с ценностите. Изтегляне 1.81 Mb. Сподели с приятели:
|