Емоционална пластичност


НОВА ПЕРСПЕКТИВА – ПРОМЯНА НА УМСТВЕНАТА



Pdf просмотр
страница54/106
Дата03.01.2022
Размер1.81 Mb.
#112777
1   ...   50   51   52   53   54   55   56   57   ...   106
Д-р-Сюзън Дейвид - Емоционална пластичност - 4eti.me
НОВА ПЕРСПЕКТИВАПРОМЯНА НА УМСТВЕНАТА
НАГЛАСА
Алиа Крам, преподавател по психология и колега, провежда проучване, при което извършва лека корекция в умствената нагласа на 84 камериерки.
Наетите от Крам отрудени жени работят по цял ден, а след края на смяната си се прибират у дома, за да се грижат за семействата си. Нямат свободно време за фитнес и по всяка вероятност следват стандартната американска диета с твърде много мазнини, кофеин и захар. В резултат повечето са с наднормено тегло и подчертано затлъстели.
Идеята на Крам е изящно проста. Какво ще стане, ако каже на камериерките да погледнат на работата си по друг начин? Ами ако вместо да изпитват вина от липсата на редовни физически упражнения, приемат, че работата, която вършат през по-голямата част от деня, е точно тази физическа активност?
Освен ако не сте галеници на съдбата, със сигурност знаете колко изморително е да се изчисти една къща от горе до долу. Представете си тогава какво изтощение е по няколко дни седмично, от сутрин до вечер, да се навеждаш, да буташ, да повдигаш, да бършеш прах и да чистиш с прахосмукачка повече от 15 хотелски стаи, включително и баните.
Камериерките не възприемат работата си като истинска физическа активност, тъй като не е във фитнеса или на плувния басейн. Но в действителност ежедневното им натоварване надхвърля чувствително препоръките на здравните власти за здравословен живот.
Крам разделя камериерките на две групи. И едната, и другата получават информация за ползите от физическите упражнения, но само жените от първата група научават, че са изпълнили изискванията на здравните власти за ежедневното физическо натоварване.
По отношение на външната намеса – това е всичко.


117

След четири седмици (без други промени в живота на жените), участничките в „информираната“ група са пони жили кръвното си налягане в сравнение с доброволките от „неинформираната“ група. Освен това са свалили няколко килограма и са с по-добри показатели за телесни мазнини и съотношение между талията и ханша. Една незначителна промяна в умствената нагласа довежда до реални резултати.
В началото на стажа си по клинична психология работех като терапевт и преглеждах пациенти в университетската клиника в Мелбърн, Австралия.
Обикновено веднъж седмично обсъждах най-трудните си случаи с Майк, старши колега и наставник.
Първоначално проблемите на пациентите ми се струваха толкова сложни, а средствата, с които можех да ги решавам, толкова отчайващо безполезни, че се чувствах напълно безсилна. Имаше хора, които в продължение на години ту влизаха, ту излизаха за по седмица от клиниката, без явно подобрение. Откровено казано, след няколко седмици вече се опасявах, че онова, което искаха от мен, е безсмислено и че не бих могла да помогна на когото и да било. Тогава се запознах с Карлос – от този момент опасенията ми прераснаха в убеждение!
На 37 Карлос беше безработен от девет години, а от осем беше разведен.
На първата ни среща дъхът му миришеше на алкохол. „Намирам се в депресия, откакто се помня“ – каза ми тогава. Вярваше, че в него има нещо, което се е прекършило, и затова си беше „назначил лечение“ с алкохол, което влошаваше допълнително проблемите му.
„Не мога да помогна на този човек – казах една вечер на Майк. – Цял живот е бил в депресия. Няма си никого да го подкрепя. Съмнявам се, че ще идва редовно на терапия, пък и дори да го прави, няма да се откаже от пиенето! Не виждам как би могъл да се промени.“
Майк се усмихна и ми обясни, че подхождам към проблемите на Карлос с „фиксирана умствена нагласа“.
Мнозина са чували понятията „фиксирана нагласа“ и „нагласа за развитие“ благодарение на Станфордския психолог Карол Дуек и книгата ѝ, подобаващо озаглавена Умствена нагласа. (MindsetБел. пр.). Хората с фиксирана нагласа подкрепят константната теория за личността и вярват, че най-важните качества, като интелигентност и индивидуалност, са фиксирани и не могат да се променят. От друга страна, хората с нагласа за развитие смятат, че тези основни характеристики са „моделируеми“ и могат да бъдат развивани посредством учене и упражнения. Нагласата, която проявявате,


118
фиксирана или насочена към развитие, може да се мени спрямо различните качества. Възможно е да имате „фиксирана“ нагласа по отношение на математическите си умения („Не ме бива с числата“), но да гледате на социалните си умения с нагласа за развитие („Трябва да опозная по-добре новите си колеги“).
Изследванията доказват, че тези убеждения могат да окажат дълбоко въздействие върху поведението. Децата, кои то вярват, че имат фиксирана интелигентност, показват по-ниски резултати по дисциплините, които намират за трудни, в сравнение със съучениците им, които смятат, че с повече работа могат да развият приложната си интелигентност. Децата, които смятат, че могат да се справят по-добре и че усилията им не са напразни, имат усещането, че представянето им зависи от тях и приемат предизвикателствата с по-голяма готовност. Когато срещат трудности и неуспехи, не падат духом задълго и проявяват постоянство, дори да са разочаровани.
Знаем също, че умствената нагласа може да се развива и променя.
Родителят, който оценява постиженията на детето, като го поощрява
(„Браво, положи много усилия!“), възпитава нагласа за развитие. Но родителят, който казва „Изкарал си шестица! Синко, ти си гений!“, възпитава фиксирана нагласа. Ако едно дете стигне до убеждението, че успехът зависи от вродената интелигентност и че интелектът е непроменлива величина, при неминуемата среща с трудностите вероятно ще реши, че няма какво да направи, и в този момент ще се окаже изгубен в дълбоките дебри на испанския или на тригонометрията.
Дуек отбелязва, че не бива да бъркаме нагласата за развитие с обикновеното старание. Ако детето прекарва часове наред в учене, но оценките по предмета и разбирането на материала не се подобряват, значи е време да се обмисли друга стратегия. Нито е достатъчно родителят да похвали детето за положеното усилие. Ако дъщеря ви се е провалила на теста по история, поощрението „Важното е, че се постара“ ще повдигне духа ѝ, но няма да доведе до по-добри резултати. Според Дуек обаче по-голям успех би имало предложението „Нека да видим какво си опитала досега и какво може да опиташ занапред“.
Изследователите в наскоро проведено проучване си поставят въпроса дали могат да помогнат на 200 ученици от общинските двугодишни колежи, които все още не са усвоили основите на висшата математика, да подобрят резултатите си. Не е изненада, че учениците от общинските колежи, чиито умения по математика са под нужното ниво, срещат трудности в усилията си


119
да бъдат конкурентни, особено ако се надяват да се прехвърлят в колеж с четиригодишен курс на обучение. Попадането им в поправителен клас по математика обаче може само да затвърди убеждението им, че нямат никакви шансове по предмета.
Изследователите изпращат на учениците статия, в която се твърди, че човешкият мозък – дори на по-зряла възраст – може да се развива и усъвършенства с повече практика, и им възлагат задачата да обобщят накратко прочетеното. Веднъж получили посланието, че мозъкът може да се тренира, те се провалят два пъти по-рядко по математика и подобряват резултатите си в сравнение с връстниците си от контролна група, на които е предложена съвсем различна статия. И всичко това благодарение на една незначителна промяна в умствената нагласа.
В случая с пациента ми Карлос бях приела фиксирана нагласа. Не вярвах, че съм в състояние да му помогна, нито че той ще завърши терапията.
Наставникът ми Майк беше на друго мнение. С негова помощ успях да пренастроя нагласата си към този случай, така че да го приема като възможност, вместо като „гонене на вятъра“. Но най-важното беше, че ми показа как да се съсредоточа върху малките крачки от този процес (например от какви умения ще имам нужда през различните етапи от лечението и как да изградя връзка на доверие с Карлос), вместо върху крайния резултат
(какъв „успех“ ще пожъна, щом „излекувам“ Карлос). Това освободи съзнанието ми и вече бях в състояние да използвам знанията и енергията си за постигането на нещо градивно. Често възприемаме промяната като еднократно събитие, което се случва, да кажем, в резултат на новогодишно решение. Всъщност промяната не е събитие, а процес. Когато сме фокусирани върху процеса, имаме усещането, че можем да допускаме грешки, да се учим от тях и с течение на времето да се справяме все по-добре.
Теориите за умствената нагласа най-често се свързват с интелигентността и академичния успех, но приложението им се простира далече отвъд границите на тези области. Те показват какво място заемаме в света като цяло. Нещо повече, могат да бъдат въпрос на живот и смърт.
Как ще отговорите на следните въпроси?


Сподели с приятели:
1   ...   50   51   52   53   54   55   56   57   ...   106




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница