Емоционалната Интелигентност
Емоционалното ограмотяване като форма на превенция
Изтегляне 0.53 Mb.
|
Свързани:
РАБОТЕН-ЛИСТ-Шипка, Ключови думи - работен лист
Емоционалното ограмотяване като форма на превенцияНякои от най-ефективните програми за емоционално ограмотяване са разработени в отговор на конкретен проблем, най-вече на насилието. Един от най-бързо развиващите се подобни курсове е Програмата за творческо разрешаване на конфликти, прилагана в няколкостотин държавни училища в гр. Ню Йорк, както и в други училища из цялата страна. Този курс по разрешаване на конфликти се съсредоточава върху начините за справяне със споровете в училище, които могат да доведат до инциденти като убийството на Иън Мур и Тайрън Синклер в училището „Джеферсън“. Линда Лантиери, основател на програмата и директор на едноименния център в Манхатън, смята, че мисията ѝ отива далеч отвъд предотвратяването на сбиванията. Тя споделя: „Програмата показва на учениците, че има много начини да се справиш с един конфликт, освен пасивността и агресията. Убеждаваме ги, че насилието не води до нищо и че може да се замени със съвсем конкретни умения. Децата се научават да защитават правата си без да прибягват до насилие. В едно от упражненията учениците трябва да измислят реалистична стъпка, независимо колко малка е тя, която да им позволи да разрешат някакъв конфликт, който са преживели. В друго се разиграва сценка, при която по-голямото дете се опитва да си пише домашните, но силната музика, пусната от по-малкото дете, му пречи. По-голямото отива и спира музиката въпреки протестите на по-малкото. Класът трябва да измисли начин, по който конфликтът да се разреши така, че и двете страни да са доволни. Един от ключовите моменти за успеха на програмата за разрешаване на конфликти е изнасянето ѝ извън класната стая - в столовата или на двора, където има по-голям шанс някой да изпусне нервите си. За тази цел някои ученици преминават обучение за посредници - роля, която могат да започнат да изпълняват още в края на началното училище. Когато напрежението вземе връх, учениците могат да потърсят медиатор, който да им помогне да разрешат спора. Тези деца се учат как да се справят със сбивания, подигравки, заплахи, междурасови инциденти и други потенциално взривоопасни ситуации от живота в училище. Медиаторите се учат да се изразяват така, че да не събуждат у нито една от страните съмнения в своята безпристрастност. Тактиката им включва например провеждане на общи срещи с двете страни в спора, като всяка една от тях трябва да изслуша другата без прекъсвания и обиди. След като участниците се успокоят и изкажат позицията, всеки преразказва гледната точка на другия, за да е сигурно, че я е разбрал правилно. След това всички заедно се опитват да стигнат до решения, повече или по-малко приемливи и за двете страни. Постигнатото в хода на преговорите често се превръща в подписан договор между страните. Освен на посредничество при конкретен спор, програмата научава учениците да мислят различно за несъгласието като такова. Както казва Анхел Перес, обучаван за медиатор в прогимназията: „Програмата промени начина ми на мислене. Преди бях убеден, че ако някой се заяде с мен или ми направи нещо, единственият изход е да го набия или да му го върна тъпкано. След тази програма започнах да гледам на нещата по-положително. Ако някой ми направи нещо лошо, няма да се опитвам да му го връщам - просто ще разреша проблема“. Анхел е разпространил тази гледна точка в собствената си общност. Макар и програмата за творческо разрешаване на конфликти да цели основно превенция на насилието, според Аантиери мисията ѝ е далеч по-значима. Тя смята, че уменията, необходими за справяне с насилието, не могат да се отделят от пълния репертоар на емоционалните умения - например способността да знаеш какво чувстваш или как да се справиш с импулса или тъгата си е също толкова важна за превенцията на насилието, колкото и управлението на гнева. Голяма част от обучението е свързана с основни емоционални знания, например разпознаването на широка гама от чувства и тяхното назовавано или пък проявите на емпатия. Когато разказва за оценките, които е получила за програмата си, Аантиери с особена гордост посочва бележки от типа на „повече загриженост сред децата“ - с други думи, по-малко сбивания, обиди и заяждане. До подобен консенсус по отношение на емоционалната грамотност достига и един научен екип от психолози, които се опитват да помогнат на младежи, тръгнали по пътя на престъпленията и насилието. Десетки проучвания сред такива момчета - както вече видяхме в петнадесета глава - очертават недвусмислено този път - от импулсивността и неудържимия гняв през първите години в училище до отхвърлянето от обществото в края на прогимназията, връзките с други като тях и в крайна сметка начало на престъпната дейност някъде в края на прогимназията. Още преди да навършат двадесет, много от тях имат досиета и са склонни към насилие. Когато преди няколко години се наложи да се разработят методи, които да помогнат на тези момчета да скъсат с насилието и престъпленията, в крайна сметка отново се стигна до програма за емоционално ограмотяване. (Hawkins et al., Communities That Care, cit.) Една от тези програми, разработена от Каръл Куше и Марк Грийнбърг във Вашингтонския университет, е програмата за насърчаване на алтернативни мисловни стратегии (PATHS). Макар и младежите, изложени на риска да продължат живота си като престъпници, да имат най- голяма нужда от подобно обучение, то обхваща всички деца в съответното училище, за да се избегне стигматизирането на една определена група. А и тези уроци наистина са полезни за всички деца. Още в ранна училищна възраст те се научават да контролират импулсите си; ако не съумеят да го направят, те няма да могат да внимават в час и бързо ще изостанат от съучениците си. Научават се и да разпознават чувствата си - PATHS включва петдесет урока, посветени на различните емоции, като при малките деца се започва с най-основните, например щастие или гняв, след което се преминава към по-сложни чувства като ревност, гордост и вина. Уроците по емоционална осъзнатост включват умения за емоционално наблюдение и самонаблюдение, както и - и това е особено важна за децата, склонни към агресия - способност да разпознават кога някой наистина е враждебно настроен и кога самите те смятат така. Един от най-важните уроци, разбира се, е управлението на гнева. Основното нещо, което децата научават за гнева (както и за всички останали емоции) е, че „няма грешни чувства“, но има грешни реакции. Тук един от основните инструменти за самоконтрол е същият онзи „светофар“, който видяхме в училището в Ню Хейвън. Други теми от програмата помагат на децата в приятелските им отношения и ги учат как да противостоят на социалната изолация, която може да ги тласне към живот на престъпници. Изтегляне 0.53 Mb. Сподели с приятели:
|