Емоционалната Интелигентност
Да облекчим тревогата: кой, аз ли се притеснявам?
Изтегляне 0.53 Mb.
|
Свързани:
РАБОТЕН-ЛИСТ-Шипка, Ключови думи - работен лист
Да облекчим тревогата: кой, аз ли се притеснявам?О, не! Аспираторът бучи странно... Ами ако трябва да го нося на ремонт? Не мога да си го позволя... Ще трябва да изтегля парите от сметката за колежа на Джейми... Ами ако изобщо не мога да си позволя частен колеж? Пък и лошите му бележки от миналата седмица... Какво ще стане, ако успехът му спадне още и изобщо не стигне до колеж? А и аспираторът бучи странно... Така един тревожен ум се върти неспирно в битовата си мелодрама, една тревога води със себе си друга, която на свой ред подхранва първата. Дължим този пример на Лизабет Рьомер и Томас Борковец, психолози от Пенсилванския университет, чийто изследвания върху тревожността - сърцевина на всяко притеснение - издигнаха тази емоция от непонятно достижение на невротиците до ранга на наука (Lizabeth Roomer e Тhomas Borkovec, “Worry; Unwanted Cognitive Activity That Controls Unwanted Somatic Experience", In Handbook of Mental Control, Wegner and Pennebaker.) Няма как да възникне проблем в случаите, в които притеснението върши работа - непрекъснато предъвкване на проблема, т.е. използването на конструктивни разсъждения, които могат да изглеждат като неоправдана тревога, може наистина да доведе до решение. Така или иначе реакцията, която отключва тревогата, е именно постоянната бдителност, готовността ни да търсим потенциални източници на опасност, която несъмнено ни е позволила да оцелеем в хода на еволюцията. Когато страхът породи емоционална реакция на тревога, част от нея насочва вниманието ни към непосредствената заплаха и ни принуждава да се мобилизираме за нейното разрешаване, и съответно да пренебрегнем всичко останало - поне за момента. В известен смисъл притеснението е един вид репетиция за възможността нещо да се обърка и за способността ни да се справим с него - неговата задача е да ни накара да намерим работещи решения за опасностите в живота, като ги предвидим преди още да са ни застигнали. Проблем възниква едва при хроничната, периодично повтаряща се тревожност, която непрекъснато се възпроизвежда и така и не стига до каквото и да е положително решение. Подробният анализ на хроничната тревога доказва, че тя по всичко прилича на лек случай на емоционално отвличане: притесненията се взимат едва ли не от нищото, не подлежат на контрол, пораждат непрекъснат поток от притеснения, разумът не може да се справи с тях и в крайна сметка жертвата на тази тревога се оказва окована от едностранчиво и лишено от всякаква гъвкавост мнение по отношение на предмета на притеснението си. Когато този цикъл се усили и стане постоянен, той пресича психологическия Рубикон и се превръща в пълномащабен неврологичен проблем, в някакъв вид тревожно разстройство - във фобия, в обсесивно-компулсивна невроза, в страхова невроза. При всяко едно от тези разстройства притеснението се съсредоточава върху даден обект по различен начин; при фобиите тревогата се приковава към предмета, породил страха; при натрапливите неврози вниманието е съсредоточено върху това да се предотврати някаква ужасяваща катастрофа; при пристъпите на паника, характерни за страховата невроза, водещ може да бъде страхът от смъртта - както и страхът от самия пристъп на страх. Всички тези разстройства имат обща основа: притеснение, излязло извън всякакъв контрол. Така например една жена, лекувана от обсесивно-компулсивно разстройство, имала поредица от ритуали, които отнемали по-голямата част от времето й: душове от по четиридесет и пет минути няколко пъти на ден, миене на ръце за по пет минути повече от двадесет пъти на ден, и какво ли още не. Сядала единствено след като почиствала със спирт стола, за да го дезинфекцира. Не искала да се допира до деца и животни, зашото ги смятала за твърде мръсни. Всички тези натрапливи желания се дължали ма смътния ѝ страх от микроби; тя непрекъснато се притеснявала, че ако не се мие и дезинфекцира непрекъснато, ще се разболее и ще умре. (Изследването на мислите на депресирани пациенти е описано в Richard Wenzlaff, “The Mental Control of Depression", in Handbook of Mental Control, W'egner and Pennebaker.) Друга пациентка с „общо тревожно разстройство“ - официалното название на неспирното притеснение - отговорила по следния начин на молбата да изразява гласно притесненията си в продължение на една минута: Може и да не го направя както трябва. Може да е толкова изкуствено, не изобщо да не разкрива какво всъщност става, а пък ние трябва да разберем какво всъщност става. Ако не разберем какво става, няма да се оправя, а ако не се оправя, никога няма да бъда щастлива. (Изследването на мислите на депресирани пациенти е описано в Richard Wenzlaff, “The Mental Control of Depression", in Handbook of Mental Control, W'egner and Pennebaker.) В тази виртуозна илюстрация на притеснение за притеснението самата молба тревогата да бъде изказана гласно само за няколко секунди води до представата за доживотна присъда: „Никога няма да бъда щастлива". Притесненията обикновено се развиват точно по този начин - вътрешен диалог, който скача от тема на тема и в повечето случаи достига до някаква ужасяваща картина на непоправима трагедия. Тревогите почти винаги звучат в ушите и са невидими за очите - те са преди всичко въображаем звук, а не картина, - и това е от особена важност за успешното им овладяване. Борковец и неговите колеги започват да изследват тревожността като явление, докато се опитват да открият лекарство за безсъние. Преди тях други учени са забелязали, че притеснението бива два вида: когнитивно (под формата на тревожни мисли) и соматично (във вид на физиологични симптоми - потене, сърцебиене, напрежение в мускулите). Борковец открива, че главният проблем при безсънието не е соматичното напрежение. Пациентите будуват заради натрапливи мисли. Те страдат от хронична тревога и не могат да я забравят, независимо колко им се спи. Единственото, което им помага да заспят, е да откъснат мислите си от тревогата и да ги съсредоточат например върху усещанията, които им предлага даден метод за отпускане. Накратко казано, притесненията могат да се изкоренят, ако вниманието се отклони от тях. Повечето пациенти обаче като че ли не са в състояние да го постигнат. Според Борковец причината е в това, че притесненията се отплащат, макар и с малко, и по този начин се превръщат в утвърден навик. В тях като че ли има нещо положително: те винаги са свързани с потенциални заплахи, с опасности, които могат да се появят на пътя ни. Ползата от притесненията - когато са правилно насочени - е, че ни позволяват да отиграем начина, по който можем да се справим с подобни опасности. Само дето далеч не винаги се получава така. Новите решения и свежите идеи за разрешаването на даден проблем обикновено не са плод на тревогите ни, а още по-малко на хроничната тревожност. Вместо да търси решения на такива потенциални проблеми, притесненият човек обикновено предъвква единствено картината на опасността и лека-полека затъва в свързания с нея ужас, без при това да напуска утъпкания коловоз на мислите си. Хората, страдащи от хронична тревожност, се притесняват за куп неща, за които няма почти никаква вероятност да се случат - за тях опасностите дебнат на места, които другите просто не забелязват. И все пак тези хора казват на Борковец, че притесненията им помагат, макар и непрекъснато да се подхранват едно друго в безкраен кръг от изпълнени със страх мисли. Как е възможно умът ни едва ли не да се пристрасти към притеснението? Борковец се натъква на странен отговор: навикът да се тревожим се възпроизвежда също като суеверията. Тъй като хората се тревожат за неща, които са изключително малко вероятни - любим човек да загине в самолетна катастрофа, да стигнат до банкрут и други такива - в това има нещо магическо (или поне примитивният лимбичен мозък мисли така). Като един вид амулет, който отблъсква невидимо зло, психиката ни се опира на тревогата като инструмент за предотвратяване на опасността, обзела мислите ни. Изтегляне 0.53 Mb. Сподели с приятели:
|