Емоционалната Интелигентност
Тревога на пълен работен ден
Изтегляне 0.53 Mb.
|
Свързани:
РАБОТЕН-ЛИСТ-Шипка, Ключови думи - работен лист
Тревога на пълен работен денБеше се преместила в Лос Анжелис от Средния Запад, привлечена от работата в едно издателство. Скоро обаче друго издателство купи нейното и тя остана без работа. Започна като писател на свободна практика - доста хаотично занятие, което на моменти я засипваше с поръчки, а в други я оставяше без стотинка в джоба. Налагаше ѝ се да смята колко ѝ струва всяко телефонно обаждане и за пръв път се оказа без здравна застраховка. Това се оказа особено трудно за понасяне: тя започна да си представя най-ужасни неща, свързани със здравето си, за нея всяко главоболие беше симптом за мозъчен тумор, всяко излизане с колата беше едва ли не гарантирана катастрофа. Често се отдаваше на дълги, изтъкани от мъглява тревога блянове, безредни поредици от неприятни чувства. Споделяше обаче, че е почти пристрастена към тревогите си. Борковец открива и друга, неочаквана полза от притесненията. Докато хората са обзети от тревожните си мисли, те като че ли не забелязват субективните усещания, свързани с тревогата - сърцебиенето, избилата пот, треперещите крайници - и не след дълго притеснението всъщност намалява тези усещания, и това личи например по пулса. Случва се приблизително следното: човекът, който страда от хронична тревога, забелязва нещо, което пробужда у него представата за някаква потенциална заплаха; тази въображаема катастрофа отключва лек пристъп на тревожност. След това жертвата се потапя в дълга поредица от неприятни мисли, всяка от които извежда на сцената нов повод за притеснение: ако вниманието продължи по този път, съсредоточавайки се върху подобни представи, то в крайна сметка се откъсва от първоначалната мисъл за катастрофа, която е причинила пристъпа на безпокойство. Борковец стига до извода, че изображенията пораждат физиологична тревога по-лесно от мислите, така че потъването в мисли до степен да изключим картините от съзнанието си отчасти облекчава пристъпа на притеснение. По този начин тревогата допълнително се утвърждава като навик, тъй като е един вид противоотрова на притеснението, което е породила. Но хроничните притеснения могат да влязат и в ролята на палачи, тъй като се проявяват под формата на стереотипни, закостенели идеи, а не като творчески пробиви, които да подпомогнат разрешаването на проблема. Тази скованост личи не само в явното съдържание на тревожната мисъл, която просто преповтаря - повече или по-малко - една и съща тема. Дори на неврологично ниво обаче личи определена скованост на мозъчната кора, недостатъчна способност на емоционалния ум да реагира гъвкаво на изменящите се обстоятелства. Казано накратко, хроничното притеснение върши работа в едни случаи, но не и в други, които са доста по-важни: то може и да облекчи част от свързаните с тревогата усещания, но не и да разреши проблема. Има нещо, което хората в плен на хронична тревожност не могат да направят - а именно да последват съвета, който най- често чуват; „спри да се притесняваш" (или, още по-лошо: „Не се притеснявай, живей си живота!“). Тъй като хроничното притеснение като че ли е една по-слаба разновидност на реакцията на амигдалата, то обикновено е неканен гост. Самото му естество е такова, че то остава трайно в ума, след като веднъж се надигне. След множество експерименти обаче Борковец открива някои прости стъпки, които могат да помогнат дори на най-отчаяния невротик да упражни контрол върху лошия си навик. Първата стъпка е самоосъзнатостта - улавянето на тревожните епизоди възможно най-бързо след тяхната поява. В идеалния случай те трябва да бъдат идентифицирани почти незабавно след като мимолетната катастрофална картина е сложила начало на цикъла на тревогата. Борковец учи хората как да използват този подход, като първо ги насърчава да следят за признаци на тревога, и особено да откриват ситуации, които могат да я отключат, преходни мисли или представи, които да я породят, както и придружаващите я телесни усещания за притеснение. С малко практика пациентите могат да се научат да откриват тревожността на все по-ранен етап. Усвояват и методи за релаксация, които могат да приложат в мига, в който разпознаят надигащото се притеснение, и които да практикуват ежедневно, за да могат да ги използват с лекота в случай на нужда. Само че един метод за отпускане сам по себе си не е достатъчен. Хората, попаднали в плен на черни мисли, трябва активно да им противодействат. Ако не го направят, пътят към ада няма да свърши никога. Затова и следващата стъпка е да се заеме критична позиция по отношение на техните предположения: доколко е възможно събитието, от което се притесняваме, наистина да настъпи? Вярно ли е, че има само един изход от него - или пък че няма никакъв изход? Съществуват ли конструктивни стъпки, които да могат да се предприемат? Наистина ли има полза от това да се връщаме към едни и същи тревожни мисли отново и отново? Тази комбинация от дисциплина на съзнанието и здравословен скептицизъм би трябвало да подейства като спирачка пр пътя на невронната верига, която поражда първите стадии на тревогата. Активното налагане на подобни мисли може да отключи реакция, която да спре стремежа на лимбичната система към притеснение; в същото време осъзнатият стремеж към отпускане блокира тревожните сигнали, които емоционалният ум изпраща към тялото. Както подчертава Борковец, тези стратегии създават умствена настройка, която е несъвместима с притеснението. Когато тревогата бъде оставена да се възпроизвежда безпрепятствено, тя става все по-убедителна. Ако се изправим срещу нея, възприемайки други, не по-малко вероятни гледни точки, ще съумеем да избегнем капана и да приемем наивно единствената тревожна мисъл за вярна. Дори хора, чиято тревога е била толкова силна, че се е превръщала в трайно психическо заболяване, са постигали значително облекчение благодарение на този подход. От друга страна, при пациентите с непреодолимо чувство за тревога, изродило се във фобия, обсесивно-компулсивно или паническо разстройство, може да се окаже разумно - и дори би било признак на самоосъзнатост - да прибегнат до медикаменти, за да прекъснат порочния кръг на тревогата. Терапията все още се използва като инструмент за възстановяване на емоционалните процеси, с цел да се намали вероятността тревожните разстройства да се върнат след спирането на медикаментозното лечение. (Вж. например Clinical Handbook of Psychological Disorders, David H. Barlow, ed.. New York, Guilford Press, 1993.) Изтегляне 0.53 Mb. Сподели с приятели:
|