Емоционалната Интелигентност
Изтегляне 0.53 Mb.
|
Свързани:
РАБОТЕН-ЛИСТ-Шипка, Ключови думи - работен лист
Да се измъкнем от калтаПредставете си, че карате в непрогледна мъгла по непознат, стръмен, криволичещ път. Изведнъж от странична уличка изскача кола, само на няколко метра от вас. Няма как да спрете навреме. Скачате върху спирачките, колата ви се завърта настрани, но продължава да се плъзга напред. Виждате, че другата кола е пълна с деца - някой ги е събрал от квартала и ги кара на детска градина... И тогава стъклата се пръскат и се чува стържене на метал. Във внезапно настъпилата тишина след сблъсъка чувате отчаяния плач на цял хор детски гласчета. Успявате да дотичате до другата кола и виждате, че едно от децата лежи безжизнено. Връхлитат ви угризения и тъга за тази трагедия... Уенцлаф използва подобни сърцераздирателни истории, за да разстрои участниците в един от експериментите си. След това доброволците се опитват да изхвърлят сцената от главите си, като същевременно записват потока на мислите си в продължение на девет минути. Всеки път, когато мисълта за катастрофата се завърне, те правят отметка в записките си. Докато повечето хора с всяка изминала минута мислят все по-малко за трагичната сцена, участниците с някаква форма на депресия отбелязват все по-чести натрапливи мисли, свързани с нея, и дори правят непряка връзка със събитието в съвсем различни мисли, които уж трябва да ги отвлекат от представата за него. Нещо повече: склонните към депресия участници използват други тревожни мисли, за да се отдалечат от първоначалната. Както ми каза Уенцлаф, „в ума мислите се асоциират не само по съдържание, но и по настроение. Хората имат нещо като набор от свързани с лошото настроение мисли, които се промъкват по- лесно в ума, когато сме унили. Онези от нас, които лесно се потискат, обикновено изковават много здрави мрежи от асоциации между тези мисли, така че те трудно се потискат, щом веднъж нещо ги разбуди. Иронията е, че жертвите на депресията обикновено използват една потискаща тема, за да забравят друга, която им причинява по-болезнени емоции". Според една теория плачът може би е естественият начин за снижаване на нивата на мозъчни вещества, които подхранват тревогата. Само че ако и сълзите понякога да са в състояние да сложат край на тъгата, те могат и да раздухат допълнително мисълта за причината за отчаянието. Идеята за „полезния плач" е подвеждаща: плачът, който ни кара да предъвкваме още по-дълго тревожната мисъл, не може да ни отърве от нея. Развлеченията разбиват веригата на мислите, подхранващи тъгата; една от основните теории за ефективността на електроконвулсивната терапия при повечето тежки депресии гласи, че лечението предизвиква загуба на краткотрайната памет - пациентите се чувстват по-добре, защото не могат да си спомнят какво ги е натъжило. Така или иначе, Даян Тайс открива, че за да се отърват от лека или умерена тревога, повечето пациенти се обръщат към развлечения като четене, гледане на телевизия и кино, видеоигри, пъзели, спане и мечти - например планове за фантастична ваканция. Уенцлаф добавя, че най-ефикасните развлечения са онези, които ще изменят настроението ви - вълнуващо спортно събитие, смешен филм, вдъхновяваща книга. (Тук обаче трябва да отправим едно предупреждение: някои развлечения сами по себе си могат да задълбочат депресията. Проучвания върху телеманиаци разкриват, че след като са гледали телевизия, те обикновено са по- депресирани, отколкото преди това.) Тайс стига до извода, че аеробните упражнения са една от най-ефикасните тактики за справяне с леката депресия, както и с другите лоши настроения. Тънкият момент тук обаче е, че физическото натоварване върши работа само при мързеливците, които не тренират редовно. За хора, които се натоварват ежедневно, ползата вероятно е съществувала единствено в началото, преди упражненията да се превърнат в навик. За онези, които са свикнали с движението, можем да наблюдаваме обратната промяна на настроението: те започват да се чувстват зле в дните, в които пропускат тренировката си. Упражненията като че ли вършат работа, защото изменят физиологичното състояние, причинено от лошото настроение: депресията е състояние на ниска активност, а аеробиката активизира организма. По същата схема техниките за отпускане, които снижават активността на тялото, вършат работа при притеснението, което е високоактивно състояние, но не и при депресията. Всеки един от тези подходи успешно разбива порочния кръг на депресията и тревожността, тъй като принуждава мозъка да приеме ниво на активност, несъвместимо с емоционалното състояние, което го е държало в плен. Развеселяването чрез подаръци и чувствени наслади е друго популярно лекарство срещу тъгата. Обичайната утеха при депресия варира от топла вана до любима храна, от слушане на музика до секс. Практиката да си купиш нещо, за да се отървеш от лошото настроение, е особено популярна сред жените, както и шопингът като цяло, дори и да се състои единствено от зяпане на витрини. Тайс открива, че сред колежаните при момичетата яденето е три пъти по-популярен метод за справяне с депресията, отколкото при момчетата; момчетата от друга страна са пет пъти по-склонни от момичетата да се обърнат към алкохола или дрогата, когато се чувстват потиснати. Основният проблем с преяждането или алкохола като лекарства за унинието е, разбира се, че те могат да се окажат нож с две остриета: яденето поражда угризения, а алкохолът потиска централната нервна система и само задълбочава депресията. Тайс описва и един по-конструктивен подход за повдигане на настроението - а именно да намерим някакъв дребен триумф или лесен успех: да свършим из къщи нещо, което отдавна отлагаме, или като цяло да направим нещо, което отдавна сме планирали. Също толкова добра работа върши и това да се издигнем в собствените си очи, дори и да се ограничим само до хубави дрехи или майсторски грим. Един от най-мощните - но и най-малко използваните извън терапевтичната практика - антидоти на депресията е промяната на гледната точка или така нареченото когнитивно изместване. Съвсем естествено е да скърбим след края на някоя връзка или да потънем в изпълнени със самосъжаление мисли от типа на „знаех си, че цял живот ще съм сам", но това само задълбочава отчаянието. Но ако направим крачка назад и си спомним, че връзката май не е била чак толкова перфектна, че с партньора си май не сме били един за друг - с други думи, ако погледнем нещата от друг ъгъл и в по-положителна светлина, - има голяма вероятност тъгата да намалее. Същото става и при пациенти с рак, които, независимо в колко тежко състояние са, обикновено са по-весели, ако познават пациент, който е още по-отпаднал от тях („Май не съм чак толкова зле - поне мога да ходя"). Онези, които се сравняват със здравите наоколо, се чувстват най-депресирани (Shelley Taylor et al., “Maintaining Positive Illusions in the Face of Negative Information"! Journal of Clinical and Social Psychology 8, 1989.). Подобни положителни сравнения са удивително окуражаващи: изведнъж онова, което доскоро е изглеждало отчайващо, започва да става поносимо. Друго ефикасно оръжие срещу депресията е да помагаш на други хора, изпаднали в нужда. Тъй като депресията се подхранва от мисли и грижи за самите нас, помощта за другите ни отвлича от тях, тъй като ни кара да съчувстваме на хора, поразени от други страдания. Доброволната работа - тренировки за Детската лига, надзор над децата от махалата, храна за бездомните - е един от най-могъщите инструменти за промяна на настроенията според изследванията на Тайс. Освен това е и най-рядко използваните. Изтегляне 0.53 Mb. Сподели с приятели:
|