Емоционалната Интелигентност
Контрол върху импулсите: тестът с близалките
Изтегляне 0.53 Mb.
|
Свързани:
РАБОТЕН-ЛИСТ-Шипка, Ключови думи - работен лист
Контрол върху импулсите: тестът с близалкитеПредставете си, че сте на четири години и някой ви прави следното предложение: ако го изчакате да излезе и да се върне, ще получите две близалки за награда. Ако не можете да го дочакате, можете да получите само една - и то веднага. Подобно предизвикателство без никакво съмнение може да постави на изпитание душата на едно четиригодишно дете - микрокосмос, в който се води вечна битка между импулс и ограничение, между „аз" и „то“, между желание и самоконтрол, между наградата и нейното отлагане. Изборът на детето в този случай е изключително показателен: той за секунди излага пред нас не само характера му, но и вероятния му път в живота. Едва ли има по-важно психологическо умение от това да устояваме на импулсите си. То е коренът на емоционалния ни самоконтрол, тъй като всички емоции по самата си природа водят до определен импулс за действие. Нека не забравяме, че древното значение на думата „емоция“ е „движение“. Способността да устояваме на импулса за действие, да смажем в зародиш надигащото се действие на физиологично ниво вероятно се проявява като потискане на лимбичните сигнали към двигателната кора, макар и подобна интерпретация да остава за момента чисто спекулативна. Така или иначе едно истинско изследване на казуса с четиригодишните деца и близалките показва колко важна е способността да ограничаваме емоциите си и така да отлагаме въздействието на импулсите. Началото на изследването е положено от психолога Уолтър Мишел през шестдесетте години в детската градина в кампуса на Станфордския университет. В него са включени основно деца на докторанти, преподаватели и други служители в университета, и животът на тези деца е проследен до момента, в който завършват гимназия (Експериментът c отлагането на възнаграждението при четиригодишните деца е описано в Yuichi Shoda, Weaker Mischel and Philip K. Peake). Някои от децата съумяват да запазят търпение в продължение на тези петнадесет-двадесет минути, които сигурно им се струват безкрайни. За да надделеят, те закриват очите си, за да не гледат изкушението, подпират с ръце брадичките си, говорят си, пеят, измислят игри с ръце и крака, дори опитват да се приспят. Тези решителни хлапета получават наградата от две близалки. Има обаче и други, по-импулсивни, които веднага грабват първата близалка - само секунди след като експериментаторът е напуснал стаята. Диагностичните възможности на този импулсивен момент стават ясни след дванадесет-тринадесет години, когато учените проследяват порасналите вече деца. Емоционалните и социалните разлики между нетърпеливите деца и техните връстници, съумели да отложат възнаграждението, е драматична. Онези, които са удържали на изкушението на четири, сега са по-компетентни социално: те са по-ефективни, по-самоуверени и се справят по-добре с трудностите в живота. Има по-малка вероятност да се паникьосат или парализират при стрес, както и да изгубят способността си да организират нещата под натиск. Те прегръщат предизвикателствата и ги преследват, вместо да се откажат под напора на трудностите; те разчитат на себе си, уверени са, на тях може да се разчита. Поемат инициативата и се втурват презглава във всякакви начинания. Повече от десет години по- късно те все още са в състояние да отлагат възнаграждението, преследвайки целите си. Онези от децата - по-точно казано около една трета от тях - които грабват незабавно близалката, обикновено се представят доста по-слабо, а психологическият им портрет е значително по- проблематичен. При тях има по-голяма вероятност да странят от социален контакт, да бъдат твърдоглави и нерешителни, лесно да се ядосват, да се смятат за „лоши“ или недостойни за едно или друго, да изпадат в регресия или да се парализират в условия на стрес, да не се доверяват лесно, да се гневят на това, че „не получават достатъчно", да са склонни към ревност и завист, да реагират прекалено силно на дребни дразнители и така да предизвикват скандали и сбивания. На всичкото отгоре след всички тези години те така и не се научават да отлагат възнаграждението. Един дребен признак през първите години от живота по-късно може да разцъфне в богата гама от социални и емоционални умения. Способността да отложим действието под властта на даден импулс е в основата на всяко житейско усилие - от простата диета до медицинското образование. Има деца, които дори на четиригодишна възраст са усвоили основите: те са в състояние да разчетат социалната ситуация, да осъзнаят, че имат полза от отлагането, да попречат на вниманието си да се съсредоточи върху изкушението, да се занимават с нещо друго, без да се отказват от желаната цел - двете близалки. Още по-изненадващ е фактът, че когато децата, участвали в теста, биват оценявани при завършване на гимназия, онези от тях, които на четиригодишна възраст са чакали търпеливо, се оказват много по-добри ученици от другите, които са се поддали на каприза. Според оценките на родителите си те са много по- компетентни в училище: по-добре изразяват идеите си, използват и възприемат аргументация, съсредоточават се по-лесно, в състояние са да правят планове и да ги осъществяват, учат с повече желание. Най-удивително е, че получават значително по-високи резултати на матурите си. Онези тридесетина процента от децата, които са се нахвърляли направо върху близалката, получават средно 524 точки на текстовите задачи и 528 на математическите; децата, които някога са чакали най-дълго, преди да получат наградата си, получават съответно 610 и 652 точки - което означава 210 точки разлика в крайния резултат (Анализа на данните дължим на Фил Пийк, психолог в „Смит Колидж".). Способността на децата на четиригодишна възраст да отлагат възнаграждението е два пъти по-точен индикатор за изпитните им резултати от коефициента на интелигентност по това време. Коефициентът на интелигентност е в състояние да предсказва резултати едва когато децата се научат да четат. Това предполага, че способността им да отлагат възнаграждението допринася сериозно за интелектуалния им потенциал - и то съвсем отделно от коефициента на интелигентност, (Лошият контрол върху импулсите в детството е и мощен инструмент за предсказване на склонността към престъпно поведение - и то много по-добър от коефициента на интелигентност (Вж. дискусията в Jack Block, “On the Relation Between I.Q., Impulsivity, and Delinquency” Journal of Abnormal Psychology 104, 1995.) Както ще видим в петата част на книгата, докато мнозина твърдят, че коефициентът на интелигентност не може да се изменя и следователно представлява непробиваема граница за жизнения потенциал на детето, има куп доказателства, че емоционалните способности като контролът върху импулсите или умението да се разчита правилно дадена социална ситуация всъщност могат да се научат. Онова, което Уолтър Мишел - човекът, поставил началото на този експеримент - описва с витиеватата фраза „целенасочено самоналожено отлагане на възнаграждението“, вероятно представлява самата същност на емоционалната саморегулация: това е умението да потискаме импулса в името на някаква цел, независимо дали става въпрос за изграждане на бизнес, за решаване на алгебрично уравнение или за устремно преследване на световната купа по хокей. Това откритие подчертава ролята на емоционалната интелигентност като способност от по-висок порядък, която определя до каква степен хората са в състояние да използват останалите си умствени възможности. Изтегляне 0.53 Mb. Сподели с приятели:
|