Емоционалната Интелигентност
Изтегляне 0.53 Mb.
|
Свързани:
РАБОТЕН-ЛИСТ-Шипка, Ключови думи - работен лист
Разломните линии в бракаФред: Взе ли ми дрехите от химическото? Ингрид (подигравателно): „Взе ли ми дрехите от химическото“. Иди и си вземи тъпите дрехи. Аз да не съм ти слугиня? Фред: Май не си. Ако беше слугиня, поне щеше да знаеш как да чистиш. Ако този диалог беше от евтина комедия, можеше да бъде и смешен. Тези отровни думи обаче са част от репертоара на двойка, която (каква изненада) се развежда няколко години по-късно (Gottman, What Predicts Divorce.). Записан е в една лаборатория, ръководена от Джон Готман, психолог от Вашингтонския университет, който е провел вероятно най-подробния анализ, правен някога, върху емоционалната спойка, която свързва двойките, и върху разяждащите чувства, способни да съсипят всеки брак ((Примера заемаме от Gottman, What Predicts Divorce, p. 84. Изследванията на Джон Готман и неговите колеги от Вашингтонския университет са описани по-подробно в две книги: John Gottman, "Why Marriages Succeed or Fail", New York, Simon and Schuster. 1994, What Predicts Divorce.). В неговата лаборатория разговорите на двойките се филмират, след което се подлагат на часове внимателен анализ, планиран така, че да разкрие всички емоционални подводни камъни. Това очертаване на разломните линии, способни да докарат двойката до развод, доказва жизнено важната роля на емоционалната интелигентност за оцеляването на един брак. През последните две десетилетия Готман е проследил върховете и паденията на повече от двеста двойки - от новобрачни до семейства с десетки години съвместен живот зад гърба си. Той познава емоционалната екология на брака с такава точност, че в едно от проучванията съумява да предскаже кои от двойките в лабораторията (като Фред и Ингрид с техния хаплив разговор за химическото чистене) ще се разведат в рамките на три години с вероятност от деветдесет и четири процента - нещо невиждано в този тип изследвания. Убедителността на анализа на Готман се дължи на подробната му методология и на внимателното отразяване на данните. Докато двойките разговарят, поредица от сензори регистрират и най-малкото изменение във физиологичните им показатели, израженията на лицата им се филмират отблизо и се разчитат с помощта на системата за разпознаване на емоциите, разработена от Пол Екман, и така се установяват и най-фините емоционални нюанси. След общата сесия всеки от двамата партньори идва сам в лабораторията, гледа записа на разговора и споделя ненаказаните си мисли от най-горещите моменти на спора. Можем спокойно да сравним резултата с рентгенова снимка на брака - само че снимка, която показва емоционални състояния. Рязката критика е ранен предупредителен сигнал за това, че бракът е в опасност. В един здрав брак съпрузите са свободни да изкажат оплакване. Само че в много случаи гневът изкривява оплакването така, че то се превръща в оръжие, насочено срещу характера на другия. Ето един пример: Памела и дъщеря ѝ отиват да си търсят обувки, а съпругът Том влиза в една книжарницата. Разбрали са да се срещнат пред пощата след час и да отидат на кино. Памела пристига точно навреме, но от Том няма и следа. „Къде се е запилял? Филмът започва след десет минути - оплаква се на дъщеря си тя. - Ако има как баща ти да съсипе нещо, няма как да пропусне да го направи“. Том се появява след десетина минути, щастлив, че се е натъкнал случайно на стар приятел, и се извинява за закъснението. Само че Памела го посреща саркастично: „Ами да, няма проблем, тъкмо ни даде малко време, за да обсъдим невероятната ти способност да съсипваш всяко нещо, което решим да планираме. Ти си егоцентрик без капка внимание към другите“. Това не е просто оплакване - това е опит за унищожителна критика на характера, насочена към личността като цяло, а не към конкретната постъпка. Том се е извинил, но това не пречи на Памела да го нарече „егоцентрик без капка внимание към другите“. Повечето двойки преживяват подобни моменти от време на време - моменти, в които оплакването на партньора прераства в лична нападка. Тази остра емоционална критика има много по- разрушително влияние от аргументираните оплаквания. Освен това подобни нападки - напълно разбираемо - стават толкова повече, колкото съответният партньор е по-убеден, че забележките му си остават нечути и се подминават без внимание. Разликите между оплакванията и личната критика са съвсем прости. При оплакването съпругата изказва съвсем конкретно какво я дразни и критикува действието на съпруга си, а не неговата личност, като казва как я е накарало да се почувства: „Когато забрави да прибереш дрехите ми от химическото, аз се почувствах така, сякаш не те е грижа за мен“. Това е проява на основна емоционална интелигентност, на активно, положително поведение, а не на излишна войнственост или на пасивна реакция. При личната критика обаче конкретното оплакване се използва за глобална атака срещу съпруга: „Винаги си толкова себичен. Поредното доказателство, че не мога да ти се доверя да свършиш каквото и да е като хората“. Подобна критика оставя събеседника засрамен, с чувството, че не го харесват, че го обвиняват, че за нищо не става - все впечатления, които могат да доведат по-скоро до защитна реакция, отколкото до опит да се оправят нещата. Това важи с още по-голяма сила, когато критиката е придружена с презрение - една особено разрушителна емоция. Презрението е чест спътник на гнева; то често се изразява не само с думи, но и с тона на гласа и изражението на лицето. Най-очевидната му форма, разбира се, са подигравателните или обидните думи - „мижитурка“, „кучка“, „лигльо“. Същата сила обаче има и езикът на тялото, който изразява презрение - особено сумтенето или повдигнатата горна устна, универсални знаци за отвращение, или пък обърнатите нагоре очи в стил „Ох, Боже!“ Запазената марка на презрението е движението на мускула, който се намира под бузата и обикновено „отговаря“ за трапчинките - той изкривява устните на една страна (обикновено наляво), а очите се обръщат нагоре. Когато единият партньор направи за миг подобна физиономия, другият реагира безмълвно - пулсът му се ускорява с няколко удара в минута. Този разговор без думи взима своето - Готман открива, че ако съпругът редовно изразява презрение, съпругата му е по-уязвима за всякакви болести, от чести настинки и грип до проблеми с жлъчката и стомашни симптоми. А когато съпругата изразява отвращение - близък сродник на презрението - по четири или повече пъти в петнадесетминутен разговор, това е мълчалив знак, че двойката вероятно ще се раздели в следващите четири години. Разбира се, по някоя и друга случайна проява на презрение или отвращение не може да разруши един брак. Това е просто рисков фактор, също както високият холестерол и пушенето са рискови фактори при сърдечните заболявания: колкото по-интензивни и чести са подобни прояви, толкова по-голяма е опасността. По пътя към развода един такъв фактор предсказва наличието на останалите и ни отвежда все по-нагоре по стълбата на нещастието. Критиката като обичайно явление, и особено ако е придружена с презрение или отвращение, е тревожен симптом, защото сочи, че съответният партньор е произнесъл безмълвна присъда към човека до себе си. В неговите мисли другият е обект на непрекъснато осъждане. Такова отрицателно, враждебно мислене съвсем естествено води до нападки, които карат партньора да заеме защитна позиция - и дори да премине към контраатака. И двете разновидности на рефлекса „бягай или се бий“ са възможна реакция на такива нападки. Най-честата реакция е ответният удар в пристъп на гняв. Така обикновено се стига до безполезни крясъци и от двете страни. Само че алтернативната реакция - бягството - може да се окаже по-опасна, особено когато това „бягство“ води до оттегляне зад каменната стена на мълчанието. Това е последната възможна защита. Онзи, който прибягва до нея, просто спира да реагира, отдръпва се от разговора и се затваря зад непроницаема, безмълвна маска. Подобно поведение отправя могъщо - но и изнервящо - послание, нещо като комбинация от ледена дистанцираност, чувство за превъзходство и отвращение. Непроницаемата преграда е подход, използван основно в семейства, насочили се към пропастта; в 85% от случаите до него прибягва съпругът в отговор на ожесточена критика, съчетана с презрение, от страна на съпругата (Gottman, What Predicts Divorce.) . Когато такова поведение се превърне в обичаен отговор на нападките, с връзката е свършено: всички пътища за заглаждане на несъгласията са отрязани. Изтегляне 0.53 Mb. Сподели с приятели:
|