Емоционалната Интелигентност
Изтегляне 0.53 Mb.
|
Свързани:
РАБОТЕН-ЛИСТ-Шипка, Ключови думи - работен лист
Отровни мислиДецата са твърде шумни и Мартин, баща им, се дразни. Обръща се към жена си Мелани и казва остро: - Скъпа, не виждаш ли, че децата трябва да се поуспокоят, а ? А всъщност си мисли: "Много ги е разпуснала" Мелани усеща как гневът я залива. Лицето ѝ се стяга, смръщва вежди. После отговаря: - Децата просто се забавляват. А и без друго скоро ще си лягат. В действителност си казва: „Хайде, пак се започва с мрънкането“. Мартин вече видимо е вбесен. Навежда се заплашително напред, стиска юмруци и казва с раздразнение: Ами да ги сложа да си легнат, а? В същото време си мисли: „Започва да ми се качва на главата. Май ще е по-добре да взема нещата в свои ръце“. Мелани се стряска от злостта на Мартин и отстъпва: Не, аз ще ги сложа да си легнат. Мисълта ѝ в този момент: „Започва да излиза извън контрол - може да нарани децата. По-добре да отстъпя“. Тези успоредни разговори - изказаният и ненаказаният - дължим на Аарон Бек, основателят на когнитивната терапия, който ги цитира като пример за мислене, което може да отрови един брак (Aaron Beck, Love Is Never Enough, New York, Harper and Row, 1988, pp. 145-146.). Истинското емоционално общуване между Мелани и Мартин се определя от мислите им, а тези мисли на свой ред се определят от един друг, по-дълбок слой, който Бек нарича „автоматични мисли“ - мимолетни, скрити възгледи за самите нас и хората около нас, които отразяват най-дълбоките ни емоционални настройки. За Мелани такава мисъл би могла да бъде: „Когато се ядоса, става ужасно груб“. За Мартин ключовата мисъл би била: „Няма право да се отнася така с мен“. Мелани се чувства като невинна жертва в брака, а Мартин изпитва уж правдиво възмущение, защото смята, че към него се отнасят несправедливо. Мисълта за невинната жертва и за справедливото възмущение са типични за партньорите в проблемни бракове и непрекъснато подхранват гнева и болката. След като такива мисли станат автоматични, те започват непрекъснато да намират собственото си потвърждение: партньорът, който се чувства като жертва, непрекъснато търси и най-малкия знак у човека до себе си, който може да потвърди подобен възглед, пренебрегвайки или омаловажавайки всички знаци на внимание, които биха могли да оборят това впечатление. Тези мисли са изключително силни и са в състояние да включат алармената система на невроните. Щом мисълта на съпруга, че е станал жертва на несправедливо отношение, доведе до емоционално отвличане, той лесно ще извика в паметта си всички случки, които сякаш потвърждават това. Няма обаче да си спомни неща, които да опровергават представата му. Съпругата се оказва в па- това ситуация: дори да се старае да прави демонстративни жестове на внимание, те се тълкуват през тази изкривена призма като безсмислени опити за прикриване на истинската ѝ зла същност. Партньори, които нямат такива тревожни възгледи, могат да тълкуват доста по-благосклонно събитията, дори да става въпрос за едни и същи ситуации, и следователно са по-малко склонни към емоционално отвличане - или пък се възстановяват по-бързо от него. Общият модел за мислите, които задълбочават или лекуват дистреса, следва схемата на психолога Мартин Селигман, която очертахме в шеста глава. Песимистичният възглед е, че партньорът е порочен по природа, и то по начин, който не може да се промени и който гарантира вечна зима: „Той е себичен и егоцентричен, така са го възпитали и такъв ще си остане винаги. Очаква да му слугувам непрекъснато и изобщо не се интересува от чувствата ми". В противовес на това оптимистичният възглед би звучал приблизително така: „В момента е доста взискателен, но преди ми посвещаваше голяма част от времето си. Може би е в лошо настроение - чудя се дали пък нещо в работата не го притеснява?“ Подобен възглед не зачерква напълно съпруга (или пък брака) като непоправимо увреден и безнадежден. При него трудният момент се разглежда като плод на обстоятелства, които подлежат на промяна. Първото отношение води до непрекъснат дистрес; второто носи успокоение. Партньорите, които застават на песимистични позиции, са изключително склонни към емоционални отвличания; те изпитват гняв, болка или някакъв друг дистрес от почти всичко, което човекът до тях прави, а стигне ли се до сблъсък, той трае дълго и затихва трудно. Вътрешният дистрес и песимистичната настройка повишават и вероятността критиката да бъде придружена с презрение, а съответно и вероятността да се стигне до защитно поведение и изолация. Може би най-опасните отровни мисли се срещат при мъже, които физически нараняват съпругите си. Едно проучване сред домашни насилници, проведено от психолози от университета в Индиана, разкрива, че тези мъже разсъждават като грубияни в тинейджърска възраст: виждат враждебни намерения дори при неутрални действия, след което използват лъжливата си представа, за да оправдаят пред себе си склонността си към насилие. (Мъжете, които са сексуално агресивни с партньорките си, правят нещо подобно - гледат на жените с подозрение и напълно пренебрегват опитите им за протест.) (Изкривеното мислене на мъжете-насилници е описано в Amy Holtzworth Munroe and Glenn Hutchinson, "Attributing Negative Intent to Wife Behavior: The Attributions of Maritally Violent versus Nonviolent Men”, Journal of Abnormal Psychology 102, 2,1993, pp. 206-211. 3a подозренията на сексуално агресивните мъже вж. Neil Malamuth and Lisa Brown "Sexually Aggressive Men’s Perceptions of Women’s Communications", Journal of Personality and Social Psychology 67. 1994.) Както видяхме в седма глава, тези мъже се чувстват особено застрашени, ако решат, че не им обръщат внимание или ги отритват, или пък когато сметнат, че съпругите им ги унижават на публично място. Ето един типичен сценарий, който отключва мисли, „оправдаващи“ домашното насилие: „Излезли сте някъде и ти забелязваш, че през последния половин час жена ти говори и се смее с някакъв привлекателен иначе мъж. Той май флиртува с нея". Когато такива мъже заподозрат, че жените им правят нещо, предполагащо някаква форма на отхвърляне или изоставяне, реакциите им варират от възмущение до бяс. Вероятно автоматични мисли като „Тя ще ме напусне!“ стават причини за емоционално отвличане, при което насилниците реагират напълно импулсивно с така нареченото „некомпетентно поведение“ - с други думи, физическа саморазправа (Има три вида съпрузи, които прибягват до насилие: такива, които го правят рядко, такива, които го правят импулсивно, когато се ядосат и такива, които го правят хладно и пресметливо. Терапията изглежда помага само при първите два вида. Вж. Neil lacobson et al.. Clinical Handbook of Marital Vierapy, New York, Guilford Press, 1994.) Изтегляне 0.53 Mb. Сподели с приятели:
|