Емоционалната Интелигентност
Женен или омъжена: корените в детството
Изтегляне 0.53 Mb.
|
Свързани:
РАБОТЕН-ЛИСТ-Шипка, Ключови думи - работен лист
Женен или омъжена: корените в детствотоНеотдавна се опитах да вляза в един ресторант. Вратата беше препречена от млад мъж, по чието лице се четеше отчуждение и гняв. Зад него имаше млада жена, която започна да барабани с юмруци по гърба му, пищейки отчаяно: „Дяволите да те вземат, върни се и бъди мил с мен!“ Тази мъчителна, невъзможно противоречива молба, отправена към обърнат гръб, е чудесна илюстрация за най-често срещания проблем при двойки, чиято връзка страда: тя го напада, той бяга. Брачните терапевти отдавна са забелязали, че когато двойката в крайна сметка стигне до тях, тя отдавна живее по този модел на нападение и бягство - съпругът се оплаква от „неразумните" изисквания и изблици на съпругата си, а тя на свой ред го упреква, че е безразличен към думите ѝ. До тази задънена улица се стига поради факта, че в рамките на двойката има две съвсем различни емоционални реалности - мъжка и женска. Те, макар и донякъде да са биологично обусловени, всъщност се коренят в детството и в различните емоционални светове, в които израстват момчетата и момичетата. По тази тема са изписани безброй страници. Границите между тези светове са утвърдени не само благодарение на различните игри, предпочитани от едните и другите, но и от страха на децата да не би някой да подметне, че си имат „гaджe“ (Eleanor Maccoby and C. N. Jacklin, "Gender Segregation in Childwood”, in Advances in Child Development and Behavior, H. Reese, ed.. New York, Academic Press, 1987.). Едно изследване, посветено на приятелските връзки между децата, показва, че при тригодишните около половината приятели са от противоположния пол; при петгодишните процентът е наполовина по-малък, докато при седемгодишните почти няма деца, които да признават, че най-добрият им приятел е от противоположния пол. (John Gottman, "Same and Cross Sex Friendship in Young Children", in Conversation of Friends, J. Gottman and J. Parker, eds.. New York, Cambridge University Press, 1986.). Тези отделени една от друга социални вселени се сблъскват едва с пробуждането на зрелия сексуален интерес при тинейджърите. Междувременно момчетата и момичетата научават съвсем различни уроци за овладяването на емоциите. Като цяло родителите обсъждат емоциите (с изключение на гнева) по-често с дъщерите си, отколкото със синовете. (Това обобщение на разликите между половете при социализацията на емоциите дължим на отличния преглед в Leslie R. Brody and Judith A. Hall, "Gender and Emotion", in Handbook of Emotions, Michael and Jeannette Haviland, eds.. New York, Guilford Press, 1993.). Момичетата имат достъп до повече информация за емоциите от момчетата: когато родителите разказват приказки на малките си деца, пред момиченцата използват повече думи за емоции, отколкото пред момченцата. Когато майките си играят с бебетата си, пред момичетата изразяват повече емоции, отколкото пред момчетата. Най-сетне, когато майките говорят с дъщерите си за чувства, те обсъждат съответното емоционално състояние по-подробно, отколкото биха го направили със синовете си - с тях на свой ред коментират в повече детайли причините и последствията от емоции като гнева (вероятно като предпазна мярка). Лесли Броуди и Джудит Хол, които са обобщили изследванията върху емоционалните разлики между половете, предполагат, че тъй като момичетата развиват езиковите си способности по-бързо от момчетата, това им дава и повече умения в изразяването на чувствата. Те са по-добри от момчетата в това да използват думи, за да изследват емоционалните реакции (например физически сблъсък) и да ги заменят с думи; в противовес на това момчетата, „при които вербализацията на афектите не е водеща, продължават да не осъзнават емоционалните състояния - както своите собствени, така и тези на другите“ (Brody e Hall, "Gender and Emotion", p. 456.). На десетгодишна възраст приблизително еднакъв процент момичета и момчета проявяват открита агресивност, стигаща до открита конфронтация, ако бъдат ядосани достатъчно. На тринадесет години обаче между половете вече личи красноречива разлика: момичетата имат по-развити умения от момчетата за по-завоалирани прояви на агресия като остракизъм, злостни клюки и непреки форми на отмъщение. Момчетата в повечето случаи просто продължават да прибягват до пряка конфронтация и не прилагат такива cтpaтeгии (Robert B. Cairns and Beverley D. Cairns, Lifelines and Risks, New York, Cambridge University Press, 1994.). Това е само един от многото аспекти, в които момчетата - и по-късно мъжете - реагират по-просто и първично в сравнение с противоположния пол на превратностите на емоционалния живот. Когато момичетата играят заедно, те го правят в малки, интимни групи, в които основната цел е да се минимизира враждебността и да се постигне най-тясно сътрудничество, докато момчетата играят в по-големи групи, в които се набляга на конкуренцията. Една от ключовите разлики между двата типа групи личи, когато някой се нарани в хода на играта. Ако някое момче падне и се разплаче, духът на групата предполага да не пречи и да спре да циври, за да може играта да продължи. Ако подобно нещо стане в момичешка група, играта спира и всички се скупчват около разстроеното момиче, за да му помогнат. Тази разлика въплъщава онова, което Каръл Гилиган от Харвард определя като ябълка на раздора между двата пола: момчетата се гордеят със самотната си и дори донякъде твърдоглава независимост, докато момичетата разглеждат себе си като част от мрежа, изтъкана от взаимни връзки. Затова и момчетата се чувстват застрашени от всичко, което може да заплаши тяхната независимост, а момичетата се притесняват най-вече от разрива на една или друга връзка. А и както доказва Дебора Танен в своята книга You Just Don’t Understand, тези различаващи се гледни точки означават, че мъжете и жените искат и очакват съвсем различни неща от един разговор - мъжете се задоволяват да говорят „за“ това или онова, докато жените просто искат да поддържат емоционална връзка със събеседника си. Накратко казано, този контраст в школовката на емоциите поражда съвсем различни умения - момичетата овладяват до съвършенство „способността да разчитат и вербални, и невербални емоционални сигнали, да изразяват и споделят чувствата си“, докато момчетата са майстори в това „да заличават емоциите, свързани с ранимост, вина, страх или болка“ (Brody and Hall, "Gender and Emotion" p. 454.). Научната литература изобилства с доказателства за пропастта между двете настройки. Стотици проучвания са се натъквали например на факта, че жените проявяват повече емпатия от мъжете, поне що се отнася до умението да разчитат ненаказаното състояние на събеседника си по изражението на лицето, тона на гласа и по други невербални сигнали. Освен това е по-лесно и да разчитаме чувствата по лицето на жената, отколкото по това на мъжа; макар и между малките момчета и момичета да няма разлика в изразителността на жестикулацията, още в първите училищни години момчетата започват да потискат тази изразителност, а момичетата - да я култивират. Това вероятно води и до друга ключова разлика - жените преживяват цялата гама от емоции по-интензивно и мимолетно от мъжете; именно в този смисъл жените са „по-емоционални“ от мъжете. (Разликите между половете при емоциите са обобщени в Brody and Hall, "Gender and Emotion”). Всичко това означава, че като цяло жените встъпват в брак, готови за ролята на емоционален мениджър, докато мъжете още не са готови да оценят важността на този фактор, който определя дали бракът им ще оцелее. И наистина - за жените най-важният елемент от удовлетворението в семейния живот, потвърден в едно проучване сред 264 двойки, е чувството, че в семейството тече „гладка комуникация“' (Важността на добрата комуникация за жените е изследвана в Mark Н. Davis and Н. Alan Oathout, "Maintenance of Satisfaction in Romantic Relationships: Empathy and Relational Competence", Joumal of Personality and Social Psychology 53, 2, 1987, pp. 397-410.). Тед Хюстън, психолог от Тексаския университет, който е изучавал двойките в детайли, отбелязва: „За жените интимността означава обсъждане на нещата, и по-конкретно обсъждане на самата връзка. Мъжете в повечето случаи не разбират какво искат съпругите им от тях. Те казват: аз искам да правя с нея това или онова, а тя непрекъснато иска да говорим“. В процеса на ухажване обаче мъжете са доста по-склонни да посвещават време на разговори, които задоволяват чувството за интимност на бъдещите им съпруги. След брака обаче, с течение на времето - и особено в по-традиционните двойки - мъжете посвещават все по-малко време на подобни разговори със съпругите си, изпитвайки чувство за близост най-вече в някакво общо действие, например работа в градината, а не толкова в обсъждане на едно или друго. Това все по-плътно мълчание от страна на съпрузите може отчасти да се дължи на факта, че мъжете се отнасят доста безгрижно към състоянието на брака си, докато жените проявяват остра чувствителност към проблемите в него: в едно проучване се оказва, че мъжете гледат много по-оптимистично от съпругите си на почти всички елементи на връзката - секс, финанси, отношения с роднините, изслушване, малки или големи пороци (Robert J. Sternberg, "Triangulating Love", in Vie Psychology of Lose, Robert Sternberg and Michael Barnes, eds.. New Haven. Yale University Press, 1988). Съпругите като цяло се оплакват повече от съпрузите си, особено в несполучливите семейства. Достатъчно е да съчетаем розовия поглед върху живота на мъжете със страха им от емоционални сблъсъци, за да разберем защо жените се оплакват толкова често, че партньорите им се опитват да се измъкнат от разговорите за проблемни моменти във връзката им. (Всичко това, разбира се, е само обобщение, и не може да се смята за валидно за всеки отделен случай. Един приятел, психиатър, ми се оплака, че в неговия брак именно съпругата му се колебаела да обсъжда емоционални проблеми и той бил принуден да ги повдига всеки път.) Закъснението, с което мъжете осъзнават нуждата от обсъждане на проблемите в една връзка, несъмнено се дължи на сравнително бедните им умения за разчитане на емоции по изражение на лицето. Жените например са по-чувствителни спрямо тъжния израз на лицето на мъжа, отколкото мъжете (Изследването e проведено OT Рубен Гур от Медицинския факултет на Пенсилванския университет). Затова и жените трябва да изглеждат все по-тъжни, за да може мъжът изобщо да им обърне внимание, та камо ли да попита каква е причината. Да помислим как се отразява тази емоционална пропаст между половете на начина, по който двойките се справят с оплакванията и разногласията, които неизбежно придружават всяка интимна връзка. Истината е, че въпроси като честотата на сексуалното общуване, възпитанието на децата, спестяванията или харчовете не определят стабилността на един брак. Тази стабилност зависи от начина, по който се обсъждат тези чувствителни моменти. Дори и простото приемане на правило за това как да се провеждат и уреждат споровете вече може да допринесе за оцеляването на брака; мъжете и жените трябва да преодолеят вродените си полови различия, когато им се наложи да подхождат към взривоопасни емоции. Ако не успеят да се справят с това, двойките стават уязвими за емоционалните изблици, които в крайна сметка могат да разкъсат завинаги връзката между партньорите. Какво ще видим, има по-голяма вероятност тези изблици да станат неудържими, ако единият от партньорите - или пък и двамата - има недостатъчно развита емоционална интелигентност. Изтегляне 0.53 Mb. Сподели с приятели:
|