Емоционалната Интелигентност
Един пример за емоционален талант
Изтегляне 0.53 Mb.
|
Свързани:
РАБОТЕН-ЛИСТ-Шипка, Ключови думи - работен лист
Един пример за емоционален талантАко изпитанието за социалните умения е способността да успокоим болезнените емоции у другите, то справянето с човек, понесен от вълните на беса, заслужава направо майсторско свидетелство. Данните за саморегулацията на гнева и емоционалната заразителност предполагат, че една от възможните ефективни стратегии може да бъде отвличането на вниманието на разгневения човек, проявата на емпатия спрямо неговите чувства и гледна точка, както и пренасочване на фокуса му към по-положителна емоционална гама - един вид емоционално джудо. Може би най-добрата илюстрация за това фино умение, за това истинско изкуство на емоционалното влияние, е една история, която ми разказа стар приятел - покойният вече Тери Добсън, който през петдесетте години е бил вдин от първите американци, изучавали бойното изкуство айкидо в Япония. Един ден той се прибирали къщи с влака из предградията на Токио, когато огромен, войнствен, мърляв и напълно пиян работник се качил в неговия вагон. Мъжът започнал да залита насам-натам и да тормози пътниците: псувал наред, ударил жена с бебе и я запратил върху възрастна двойка... Всички хукнали към другия край на вагона. Пияният замахнал още няколко пъти (бесът обаче му попречил да се прицели точно), сетне сграбчил металната тръба в средата на вагона и с див рев се опитал да я изкърти. В този момент Тери, който бил във върхова форма след ежедневните осемчасови тренировки, се почувствал принуден да се намеси, преди някой сериозно да пострада. Спомнил си обаче думите на учителя си: „Айкидо е изкуството на помирението. Онзи, който настройва ума си за битка, е скъсал връзката си с Вселената. Ако се опиташ да овладееш другите, те вече са те победили. Ние се учим как да разрешаваме конфликтите, а не как да ги разпалваме“. Още в началото на обучението си Тери бил приел никога да не предизвиква сбивания и да използва уменията си единствено за самозащита. Сега виждал шанс да опита наученото в реалния живот, и то в напълно легитимна ситуация. И така, докато другите пътници седели като вкаменени по седалките, Тери се изправил - бавно и решително. Пияницата го видял и изръмжал: А, чужденец значи! Я да те науча аз на малко японски маниери! - и се приготвил да го нападне. Тъкмо преди да замахне обаче някой викнал пронизително - и при това изключително ведро: Ей, ти! Тонът бил такъв, сякаш човекът се натъквал на стар приятел, който не бил виждал от години. Пияният с изненада се извърнал и видял дребен, възрастен японец, може би над седемдесетте, облечен в кимоно, който седял спокойно зад гърба му. Старецът го гледал с усмивка и весело му махнал да седне при него. Гигантът пристъпил и попитал враждебно: Какво искаш от мен, бе? Тери бил готов да го свали с един удар, ако другият понечи да замахне. Какво си пил, приятел? - попитал възрастният мъж с очи, вперени в пияницата. Пил съм саке, и това изобщо не е твоя работа! - излаял онзи. Невероятно, просто невероятно - сърдечно отвърнал старецът. - Знаеш ли, и аз обичам саке. Всяка вечер с жена ми - тя е на седемдесет и шест - си затопляме едно шишенце със саке, излизаме в градината и сядаме на една стара дървена пейка... - той продължил да разказва за сливовото дърво в задния си двор, за това колко е приятно да седнеш навън вечер и да си пийваш саке. Лицето на пияния започнало да смекчава израза си, юмруците му се отпуснали. Да... и аз обичам сливови дървета - казал неуверено той той. Ами да - весело отговорил старецът - и съм сигурен, че имаш прекрасна жена. Не - рекъл другият. - Съпругата ми почина. И захлипал, разказвайки как е изгубил жена си, дома си, работата си. Непрекъснато повтарял колко го е срам от самия него. В този момент влакът стигнал до спирката на Тери. Докато слизал, той се обърнал за последен път и чул как възрастният мъж кани пияницата да седне до него и да му разкаже всичко. Мъжагата се сгушил на седалката и сложил глава в скута на стареца (Разказът на Тери Добсън с пияния японец и стареца е използван с разрешението на наследниците му. Друга версия може да се намери в Ram Dass and Paul Gorman, How Can I Help?, New York, Alfred A. Knopf, 1985, pp. 167-171.). Ето това е емоционално майсторство. Изтегляне 0.53 Mb. Сподели с приятели:
|