Емоционалната Интелигентност
ТРЕТА ЧАСТ: ЕМОЦИОНАЛНАТА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ НА ПРАКТИКА
Изтегляне 0.53 Mb.
|
Свързани:
РАБОТЕН-ЛИСТ-Шипка, Ключови думи - работен лист
ТРЕТА ЧАСТ: ЕМОЦИОНАЛНАТА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ НА ПРАКТИКА9. Интимни враговеДа обичаш и да работиш, отбелязал веднъж Зигмунд Фройд пред ученика си Ерик Ериксон, са двете основни способности, които характеризират пълната зрелост. Ако наистина е така, значи има реална опасност зрелостта да се окаже застрашен вид. Днешните тенденции в брака и развода правят емоционалната интелигентност по-важна от всякога. Да вземем например разводите. Годишният брой на разводите в общи линии не се е променил кой знае колко. Но има и друг начин да изчисляваме броя на разводите, при който се наблюдава опасен ръст: това е шансът една новобрачна двойка в крайна сметка да се разведе. Като цяло разводите не стават повече, но рискът от развод се е повишил драстично. Тази промяна става по-ясна, ако сравним броя на разводите при двойки, които са се оженили в определена година. При американските бракове, сключени през 1890 г., около 10% са завършили с развод. За сключените през 1920 г. процентът е около осемнадесет, а за тези от 1950 г. - тридесет. При двойките, които са започнали семейния си път през седемдесетте, шансът да останат заедно е петдесет на петдесет. През деветдесетте рискът от развод достига зашеметяващите 67%! (Има много начини за изчисляване на съотношението на разводите, като резултатът се определя от използваните статистически средства. Някои методи сочат брой на разводите от около 50%, след което бройката намалява. Когато разводите се изчисляват спрямо общия брой бракове за съответната година, най-високи стойности имаме през осемдесетте години. Но статистиката, която цитирам тук, изчислява не броя на разводите за определена година, а шансовете за дадена двойка, бракосъчетала се през съответната година, рано или късно да стигне до развод. Статистиката сочи растящ брой на разводите за последния един век. За повече подробности вж. John Gottman, What Predicts Divorce: The Relationship Between Marital Processes and Marital Outcomes, Hillsdale, N.J., Lawrence Erlbaum Associates, Inc., 1993. ) Ако тази тенденция продължи, само три от десет млади семейства могат да разчитат на стабилен и дълъг брак. Може да се твърди, разбира се, че този ръст до голяма степен се дължи не толкова на упадък на емоционалната интелигентност, колкото на постоянната ерозия на социалните средства за натиск — на моралното осъждане на развода или пък на икономическата зависимост на жените от техните съпрузи - които са държали двойките заедно дори и при най-тежките семейни конфликти. Но ако социалният натиск вече не може да служи като спойка за брака, значи емоционалните сили, действащи между съпрузите, стават още по-важни за оцеляването на тяхната връзка. Тези връзки между съпруг и съпруга - и емоционалните разриви, които могат да ги разкъсат - бяха изследвани през последните години с невиждана досега точност. Може би най-големият пробив в разбирането ни за това какви сили спояват един брак (или пък го разкъсват) дойде благодарение на сложни физиологични измервания, които позволяват подробното проследяване на емоционалните нюанси при общуването на двойката. Днес учените са в състояние да засекат невидими доскоро приливи на адреналин и скокове на кръвното налягане на съпруга, и да наблюдават мимолетни, но красноречиви микроемоции, които прелитат за миг по лицето на жената. Тези физиологични измервания разкриват непознатия доскоро биологичен подтекст на трудностите, през които преминава двойката, едно скрито фундаментално ниво на емоционалната реалност, което обикновено е недоловимо - или пък пренебрегвано - от самата двойка. Измерванията изкарват под светлината на прожекторите силите, които съхраняват или разрушават една връзка. Разломните линии започват да се проявяват още с първите различия между емоционалните светове на момчетата и момичетата. Изтегляне 0.53 Mb. Сподели с приятели:
|