Емоционалната Интелигентност
Изтегляне 0.53 Mb.
|
Свързани:
РАБОТЕН-ЛИСТ-Шипка, Ключови думи - работен лист
На прага на омразатаНеспособността за общуване е особено болезнена и ясно изразена, когато се стигне до един от най-чувствителните моменти в живота на детето; мигът, в който иска да се присъедини към група деца, които играят заедно. Това е взривоопасен момент - тъкмо тогава целият свят разбира дали те обичат или мразят, дали те приемат или не. Тъкмо поради тази причина специалистите по детско развитие са провели безброй проучвания по тази тема и са открили силен контраст между подходите на популярните и отритнатите деца. Откритията за пореден път доказват колко е важно за социалните умения да забелязваш, тълкуваш и реагираш на емоционалните и междуличностните сигнали. Колкото и да е неприятно да видиш как едно дете обикаля самотно около другите, които са улисани в игра, желанието да се присъединиш към групата, но да останеш извън нея, е познато на всички ни, и то не само от детството. Дори и най-популярните деца биват отхвърляни понякога - едно проучване сред ученици от втори и трети клас сочи, че в 26% от случаите най-харесваните деца са били отхвърляни, когато са се опитвали да се присъединят към група, която вече е започнала да играе. Малките деца са брутално искрени в емоционалните си преценки при такива случаи на отхвърляне. Вижте например следния диалог между четиригодишни деца в детската градина (Дължим тези данни, както и прегледна изследванията върху достъпа до групи, на Martha Putaliaz and Aviva Wasserman, “Children’s Entry Behavior”, in Peer Rejection in Childhood, Steven Asher and John Coie, eds.. New York, Cambridge University Press, 1990.). Линда иска да се присъедини към Барбара, Нанси и Бил, които си играят с животни и кубчета. Тя ги наблюдава около минута, след което се приближава, сяда до Барбара и започва да си играе с животните. Барбара се обръща към нея и казва: Не можеш да играеш! Защо да не мога? - отвръща Линда. - И аз мога да си взема животни. Не можеш - безцеремонно казва Барбара. - Днес не те харесваме. Когато Бил протестира в защита на Линда, Нанси се присъединява към атаката: Днес я мразим. Тъй като усещат опасността от това някой да им каже - или пък да им покаже, - че ги мрази, децата напълно разбираемо са безкрайно внимателни, когато са на път да се присъединят към някоя група. Тази тревога, разбира се, едва ли се отличава кой знае колко от чувствата на възрастен, оказал се на парти сред тълпа непознати, застанал на няколко крачки от весело разговаряща групичка, в която всички като че ли са стари приятели. Този момент, на самия праг на групата, е не само важен за детето; той, по думите на един от изследователите, „може да ни даде ясна диагноза и бързо да ни покаже разликите в социалните yмeния" (Putaliaz and Wasserman, "Children's Entry Behavior") Обикновено новодошлите известно време наблюдават, след което се присъединяват към групата - в началото плахо, а сетне и все по-уверено, като напредъкът е изключително предпазлив. Най-важното в случая е доколко детето може да се впише в рамките на групата и да разбере каква е играта - и пряко, и преносно. Двата смъртни гряха, които почти винаги водят до отхвърляне, са опитът твърде рано да се наложиш като водач и да не съумееш да влезеш в синхрон с очакванията на другите. Тъкмо това обаче правят непопулярните деца: те или се натрапват на групата, опитвайки се да променят играта твърде рязко или твърде скоро, или пък налагат собственото си мнение, обикновено отличаващо се от това на другите - все опити да привлекат цялото внимание върху себе си. Може и да звучи парадоксално, но тъкмо това води до тяхното отхвърляне или пренебрегване, В противовес на това популярните деца известно време наблюдават групата, за да разберат какво се случва, преди да се присъединят, след което правят някакъв жест, от който да проличи, че приемат случващото се; те искат да затвърдят принадлежността си към групата, преди да поемат инициативата и да кажат на същата тази група какво да прави. Да се върнем на четиригодишния Роджър, чиито прояви на висока междуличностна интелигентност забелязва Томас Xaч. (Hatch, “Social Intelligence in Young Children”.) Тактиката на Роджър за присъединяване към групата е първо да наблюдава, след което да подражава на действията на друго дете, да говори с него и най-сетне да се присъедини към играта - една безупречна печеливша стратегия. Уменията му проличават например когато с Уорън играят на „бомби“ - а иначе камъчета - които поставят в чорапите си. Уорън пита Роджър какво иска да бъде - хеликоптер или самолет. Преди да реши, Роджър пита: - А ти хеликоптер ли си? Този на пръв поглед невинен момент разкрива чувствителността на детето към грижите на другите и способността му да използва събраната информация така, че да поддържа връзката. Хач споделя: „Роджър се включва така, че другите играчи и самата игра да останат свързани. Наблюдавал съм много други деца, които просто скачат в хеликоптерите или самолетите си и се разлитат във всички посоки - и в прекия, и в преносния смисъл“. Изтегляне 0.53 Mb. Сподели с приятели:
|