Емоционалната Интелигентност
Източникът на предразсъдъците
Изтегляне 0.53 Mb.
|
Свързани:
РАБОТЕН-ЛИСТ-Шипка, Ключови думи - работен лист
Източникът на предразсъдъцитеД-р Вамик Волкан днес е психиатър в Университета на Вирджиния, но помни детството си в турско семейство на остров Кипър - по онова време ябълка на раздора между турци и гърци. Като момче Волкан чувал слухове, че местният гръцки свещеник връзвал по един възел на броеницата си за всяко турско момче, което бил заклал, и си спомнял презрението, с което му казвали, че гръцките им съседи ядели свине, чието месо се смята за твърде нечисто в родната му турска култура. Сега Волкан изучава етническите конфликти и използва детските си спомени, за да покаже как омразата между групите може да живее с години, след като всяко ново поколение попива подобни предразсъдъци (Vamik Volkan, The Need to Have Enemies and Allies, Northvale, N.J., Jason Aronson, 1988г.). Цената за лоялността към собствената група може и да се плати с антипатия към друга група, особено когато между двете има вековна вражда. Предразсъдъците са един вид емоционален урок, който научаваме сравнително рано в детството си, и затова подобни реакции изключително трудно могат да бъдат изкоренени напълно. Дори и хората като възрастни вече да смятат, че те са неприемливи и неправилни. „Свързаните с предразсъдъците емоции се формират в детството, а убежденията, които се използват за тяхното потвърждаване, идват доста по-късно“ - обяснява Томас Петигрю, социален психолог от Калифорнийския университет в Санта Крус, който изучава предразсъдъците от десетилетия. „По-късно, когато пораснете, можете и да решите да се отървете от предразсъдъка си, но е по-лесно да промените интелектуалните си убеждения, отколкото най-дълбоките си чувства. Мнозина южняци са ми признавали например, че макар и умовете им вече да не изпитват предразсъдъци срещу чернокожите, те все пак се гнусят да се ръкуват с тях. Тези чувства са останали още от времето, когато са ги заучили в семействата си като деца“. (Интервюто c Петигрю e от „Ню Йорк Таймс“, 12 май 1987 г.) Силата на стереотипите, които подхранват предразсъдъците, отчасти се дължи на една сравнително неутрална динамика в ума, благодарение на която всички стереотипи от един момент нататък започват да се превръщат в самоосъществяващи се пророчества'”’. Хората си спомнят по-лесно за случаи, които подкрепят стереотипа, и са склонни да отхвърлят примери за противното. Когато например на някое парти хората се сблъскат с открит и сърдечен англичанин, който не отговаря на стереотипа за студения, резервиран британец, те могат да решат, че става въпрос за доста ексцентричен, та дори и за леко подпийнал тип. Упоритостта на невидимите предразсъдъци може би обяснява защо (макар и през последните четиридесет години расовото отношение на белите американци към чернокожите да е ставало все по-толерантно) недотам очевидните форми на предразсъдък си остават в сила: хора, които напълно отричат всякакви расистки чувства, продължават да дават доказателства за противното в поведението си. Ако ги попитате, те ще ви кажат, че не изпитват никакво отвращение, но в гранични ситуации все пак ще реагират точно по този начин - макар и да се оправдават с нещо, различно от предразсъдъка. Това може да стане по няколко начина - един бял старши ръководител например може да отхвърли чернокож кандидат за работа уж не заради цвета на кожата му, а защото образованието и опитът му „не пасват съвсем" на обявената позиция, след което да наеме бял кандидат с абсолютно същата биография, или пък да обучава и подпомага бял продавач при разговори с клиенти, но да пропуска да направи същото със служител от африкански или латиноамерикански произход. Изтегляне 0.53 Mb. Сподели с приятели:
|