Емоционалната Интелигентност
Изтегляне 0.53 Mb.
|
Свързани:
РАБОТЕН-ЛИСТ-Шипка, Ключови думи - работен лист
Цената на депресиятаОткриха ѝ злокачествени метастази от рак на гърдата - няколко години след една уж успешна операция болестта се беше върнала и беше обхванала цялото ѝ тяло. Лекарят ѝ дори не говореше за лечение - каза ѝ само, че химиотерапията може най-много да удължи живота ѝ с няколко месеца. Напълно разбираемо, тя беше погълната от депресия - до такава степен, че при всяка среща с онколога избухваше в плач. Той пък реагираше винаги по един и същи начин - караше я незабавно да напусне кабинета му. Като изключим болезненото коравосърдечие на онколога, дали можем да придадем някаква важност на факта, че той отказва да обърне внимание на дълбоката мъка на пациентката си? Щом болестта е стигнала до такъв стадий, едва ли има значение какви точно емоции я придружават. Няма съмнение, че меланхолията ще съсипе последните месеци на жената, но твърди медицински доказателства за това, че тъгата пряко се отразява на развитието на рака, все още няма. (Вж. например Seymour Reichlin, “Neuroendocrine-Immune Interactions”, New England Journal of Medicine, 21 October 1993.) Ако оставим настрана рака обаче, много изследвания като че сочат, че депресията играе известна роля при много други заболявания, най-вече като влошава състоянието на пациента, след като болестта вече го е повалила. Има куп доказателства, че при депресирани пациенти със сериозни заболявания е необходимо да се лекува и депресията. Едно от възможните усложнения при лекуване на депресията е, че основните ѝ симптоми - например загуба на апетит и летаргия - лесно могат да се сбъркат със симптоми на други заболявания, особено ако лекарите нямат кой знае какъв опит с психиатричните диагнози. Тази неспособност на медиците да откриват депресията може допълнително да задълбочи проблема, тъй като тя означава, че депресията на пациента - също като тази на съсипаната жена с рак на гърдата - си остава незабелязана и нелекувана. Това може само да усложни заболяването и да увеличи риска от смъртен изход. Така например от сто пациенти с трансплантация на костен мозък дванадесет от тринадесетте с придружаваща депресия умират до една година след операцията, докато 34 от останалите 87 две години по-късно още са живи. (Цит. no James Strain, “Cost Offset From A Psychiatric Consultation- Liaison Intervention With Elderly Hip Fracture Patients”, American Journal of Psychiatry 148, 1991.) При пациенти с неработещи бъбреци, които са на ежедневна диализа, има голяма вероятност онези, при които е налице и тежка депресия, да умрат през следващите две години; депресията се оказва най-точният белег, предсказващ смъртността. (Howard Burton et al., “The Relationship of Depression to Survival in Chronic Renal Failure”, Psychosomatic Medicine, март 1986.) Тук връзката между емоциите и медицинското състояние не е биологична, а поведенческа; депресираните пациенти много трудно следват режима на лечение - пренебрегват диетите си например и така се излагат на по- висок риск. Сърдечно-съдовите заболявания също като че ли се изострят от депресията. В едно проучване сред 2832 мъже и жени на средна възраст, проследявани в продължение на дванадесет години, за онези, които изпитват натрапчиво чувство за отчаяние и безнадеждност, има по-висок риск от сърдечни усложнение със смъртоносен изход. (Robert Anda et al., "Depressed Affect, Hopelessness, and the Risk of the Ischemic Heart Disease in a Cohort of U.S. Adults”, Epidemiology, юли 1993.) За около три процента от участниците, при които е открита възможно най-тежката депресия, процентът на смъртността от инфаркт е четири пъти по-висок, отколкото от хората, които не са чак толкова потиснати. Депресията е особено рискова при хора, преживели вече един инфаркт. (Nancy Frasure-Smithet al., “Depression Following Myocardial Infarction”, Journal of the American Medical Association, 20 октомври 1993 r.) В изследване върху пациентите в една монреалска болница, освободени след възстановяване от първи инфаркт, при депресираните пациенти се наблюдава значително по-висок риск от смъртоносен изход през първите шест месеца. При около една осма от пациентите, страдащи от тежка депресия, смъртността е пет пъти по-висока, отколкото при хора с подобни увреждания, и на практика е равна на тази при други сериозни рискове за сърцето, например дисфункция на лявото предсърдие или предишни инфаркти. Някой от механизмите, които може би обясняват защо депресията увеличава до такава степен опасността от последващ сърдечен удар, включват въздействието ѝ върху стабилността на пулса и факта, че тя може да доведе до фатална аритмия. Депресията усложнява и възстановяването след фрактура на бедрото. При едно изследване сред хиляди възрастни жени с такива фрактури на всяка една от тях се прави психиатричен преглед при постъпването в болница. Пациентките с депресия остават в болницата средно с осем дни по-дълго от други с подобни наранявания, но без депресия, а вероятността да проходят отново намалява с почти две трети. Само че депресираните жени, получили психиатрична помощ по време на лечението си, имат нужда от по-малко физиотерапия, за да проходят отново, и по-рядко се връщат в болницата през трите месеца след изписването. Друго проучване, този път сред пациенти в изключително тежко състояние, хора, които съставляват основните десет процента от „клиентелата“ на болниците, основно заради комбинация от няколко болести, например сърдечно-съдово заболяване и диабет, сочи, че един от шестима страда от сериозна депресия. Когато тези пациенти започнат да се лекуват, годишната им неработоспособност намалява от 79 на 51 дни за лицата с тежка депресия и от 62 едва на 18 дни за лицата в по-леко депресивно състояние. (Д-р Майкъл фон Корф, психиатърът от Вашингтонския университет, извършил изследването, подчерта пред мен, че при такива пациенти, при които дори ежедневното оцеляване си е сериозен риск, „ако лекуваш депресията, незабавно виждаш подобрение, което не засяга само изменения в здравословното им състояние. Ако си депресиран, всички симптоми ти се струват по-страшни. Хроничното заболяване само по себе си е сериозно предизвикателство пред адаптацията. Ако си депресиран, не можеш да обръщаш необходимото внимание на болестта си. Дори и ако си инвалид обаче, с достатъчно мотивация и чувство за собствена значимост - които се стопяват при депресията - хората могат да се адаптират отлично дори към изключително тежки увреждания“,) Изтегляне 0.53 Mb. Сподели с приятели:
|